№ 177
гр. В., 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110204881 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от "ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР "АД против НП №
40/01.11.2021 г. на Началника на ГПУ-Летище В. при РДГП-Аерогара, ГДГП-
МВР, с което на основание чл. 51 от ЗЧРБ му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 2000/две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 20,
ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, във вр с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
В жалбата си въззивника, чрез пълномощника адв.Ц. се оплаква за
законосъобразността на наказателното постановление, изразяваща се в
противоречието му със закона и съществени процесуални нарушения при
неговото съставяне. В заключение се иска от съда да постанови решение, с
което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР" АД е
редовно призовано, не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник ГПУ Летище- В. при
РДГП – АЕРОГАРИ – ГДГП – МВР БОНЧО КРАЛЕВ, редовно призован като
страна, не се явява.
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата
и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 05.09.2021 г. около 14:22 ч. в гр. В. на ГКПП-Аерогара В., при
извършване на полицейска проверка от ИВ. П. ИВ. на длъжност Командир на
отделение в ГКПП Аерогара В. от ГПУ- Летище В. е установил, че
превозвачът е извършил услугата, превозвайки пътничката без наличието на
валидна виза или разрешение за пребиваване. Лицето е представило само
обикновен паспоррт на Турция.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №40/07.10.2021г., в който е описано, че
жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ във вр. с чл.19, ал.1, т.1 от
ЗЧРБ.
В акта за установяване на административно нарушение нарушителят не
е отразил възражения.
За извършеното нарушение е било издадено и обжалваното НП, с което
на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 51 от ЗЧРБ.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля ИВ. П. ИВ. – очевидец и актосъставител, както и от приложените
към административнонаказателната преписка и делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят И. потвърждава авторството
на АУАН. Споделя, че е е извършил проверка на лицето и установил, че няма
валидни документи за пътуване. Били му представени турски паспорт и
документ за пребиваване в Г.. Съдът кредитира неговите показания,
доколкото същите се явяват неопровергани от събрания по делото
2
доказателствен материал.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. Съображенията за това са следните:
За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и
НП, следва да съдържат отнапред определени в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обхваща АУАН и НП, са посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Тези от тях,
посочени в 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения
от административнонаказващия орган резултат.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези. Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му за непредставяне на документ за самоличност
при поискване от компетентните длъжностни лица.
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
се установява авторството на деянието, но не и виновното му извършване,
като неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и кредитирани по делото писмени и гласни
3
доказателства, съдът е на становище, че при описанието на
административното нарушение не са посочени правните и фактическите
основания, от които да следва, че за да бъде превозен чуждия гражданин, е
следвало да му бъде издадена виза или разрешение за пребиваване в
Република Б. към конкретната дата на проверката. Описанието на
нарушението не съответства на задължението за превозвачите, произтичащо
от посочените като нарушени разпоредби – чл. 20, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. И двете разпоредби посочват само "виза, когато е
необходимо", без да конкретизират или препращат към конкретна хипотеза, в
която се изисква издаването на виза, в това число на граждани на Р.Ф. Тези
разпоредби не съдържат хипотеза, свързана със задължение за превозвача във
връзка с "разрешение за пребиваване".
Безспорно се установява, че с полет BUC 7116 на Авиокомпания
„Юръпиън Еър Чартър“ЕАД от гр. Ф. до гр. В. е превозен пътник- гражданка
на Турция –GULNAZ YENGIN, която представила турски паспорт и документ
за пребиваване в Г.. Разпитаният по делото свидетел И. сочи, че пътника е
притежавал документ за постоянно пребиваващ на територията на Г. и го е
представил при граничната проверка, но актосъставителят не признал този
документ. Между страните видно и от разпита на актосъставителят не е
спорно, че пътника е бил със статут на постоянно пребиваващ на територията
на Г. и при граничната проверка е представил такъв документ.
Както разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, така и разпоредбите на чл.
19, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от с. з. предвиждат чужденец /гражданин на
трета страна/ при влизане в страната да притежава валиден документ за
задгранично пътуване и виза, когато такава се изисква. Разпоредбата на ал. 2
на чл. 8 от ЗЧРБ изрично урежда хипотезите, при които не се изисква виза,
като препраща към Регламент ЕО № 539/2001 на Съвета, други актове на ЕС с
обвързващо действие, международен договор, по който Република Б. е страна,
и акт на Министерския съвет. Нормата на чл. 1 § 1 от посочения регламент
предвижда, че гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в
приложение I, трябва да притежават виза при преминаване на външните
граници на държавите-членки. Турция е сред посочените държави в
приложение I. По аргумент за противното при преминаване на вътрешни
граници виза не се изисква, като този извод следва и от общото право на
гражданите на европейския съюз за свободно движение – след като лицето е
4
допуснато на територията на една държава членка, то има достъп до целия
Европейски съюз. Следователно при пресичане на вътрешни граници и за
гражданите на трети страни липсва задължение за притежание на виза за
Република Б.
С Регламент ЕО № 562/2006 на Съвета, цитиран в чл. 1 б. "в" на
Решение № 48/27.01.12 г. на МС, е предвидено премахването на граничния
контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите-
членки на ЕС и това изрично е прогласено в неговия чл. 1. Пак там е
посочено, че Регламентът установява правилата за граничен контрол на лица,
пресичащи външните граници на Общността. Условията за преминаване на
външните граници и влизане на граждани от трети страни са посочени в чл. 4
и чл. 6 от Регламента. Уредбата е част от идеята за създаване на пространство
без вътрешни граници в рамките на Общността и обща политика по
отношение преминаването на външните граници, в т. ч. от граждани на трети
страни, какъвто несъмнено е гражданина на Турция по смисъла на чл. 2, т. 6
от Регламента. Последният не премахва граничния контрол от страна на
отделните държави-членки и най-вече този на външните граници на
Общността, като един от начините за борба с незаконната имиграция и
трафика на хора. Изрично е посочено, че не се накърнява националното
законодателство относно изискването лицата да уведомяват властите за
своето присъствие на територията на съответната държава /на основание чл. 3
Регламентът се прилага за всяко лице, което пресича вътрешна или външна
граница на държавите-членки/.
В настоящия случай, видно от материалите по делото, извършвания
от превозвача полет, на който е бил качен пътника е от гр. Ф., Г. до гр. В., Б..
Този полет се явява вътрешен на територията на Европейския съюз, тъй като
е между две страни – членки на съюза. Следователно пътника Gulnaz Yengin
не е преминавала външните граници на държавите – членки, за да е
необходимо представяне на виза.
За съставомерност на нарушение на превозвача по чл. 20 от ЗЧРБ е
необходимо по безспорен начин да е установено изискване за притежаване на
виза при влизането в страната на конкретното лице. Видно от изложените по-
горе мотиви, настоящия състав намира, че в конкретния случай лицето Gulnaz
Yengin не е имало задължение да притежава българска виза, респективно
5
превозвача не е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Още
повече, че е безспорно установено, че Gulnaz Yengin е притежавала документ,
който и е разрешавала дългосрочно пребиваване в Р.Г.. Но българските
гранични власти не го признават като основание за влизане в страната. При
липсата на извършено административно нарушение издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и процесното НП следва да бъде
отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 40 от 01.11.2021г. на
Началник на ГПУ- Летище В. при РДГП- Аерогари, ГДГП-МВР, с което на
„Юръпиън Еър Чартър“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. С. ул
„П.К.№35“ на основание чл.53 от ЗАНН И чл. 51 от ЗЧРБ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 20, ал.1, т.1 от
ЗЧРБ във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд В. по реда на
гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6