Р Е Ш Е Н И Е № 363
В ИМЕТО
НА НАРОДА гр. Видин, 02.10.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря
П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1695 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от М.П. М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и
законен представител П.Д.Й., ЕГН **********, против „Еко - Титан" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, ул."Яворов" № 1, ет.2, представлявано от
Кристиан Динев.
Предявени са искови претенции с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Искът е предявен пред компетентен съд на основание чл.114
от ГПК от ищеца, в качеството наследник на работник, срещу работодателя -
ответник, по мястото, където обичайно е полагал своя труд - гр.Видин, т.е.
искът е подсъден на PC - Видин съобразно съдебното райониране на страната.
Твърди се от ищеца М.П. М., действащ чрез своята майка и законен
представител П.Д.Й., че е син и законен наследник на починалия при трудова
злополука П.З.М., б.ж. на гр.Видин, починал на 09.03.2018г. по време и във
връзка с извършвана от него работа при работодателя - ответното дружество „Еко
- Титан" ЕООД, като злополуката е станала при рязане на клони на дърво и
обработване на отрезите им с боя -поради счупване на стрелата на вишката, при
което товарната платформа на повдигателното съоръжение паднала на земята,
удряйки пейка на тротоара, а пострадалият изпаднал от платформата и се ударил в
земната повърхност. При падането получил нараняване на гръдния кош, счупени
ребра и разкъсан бял дроб, счупване на срамна кост. Получил травматичен шок и
същият ден починал. Поддържа се, че към датата на злополуката ищецът бил
шестгодишен, преживял силен стрес от внезапната загуба на своя баща; променил
се, като станал объркан, несигурен, плах и затворен, некомуникативен, мълчалив,
разсеян, без самочувствие; ходил с нежелание на детска градина; загубил интерес
от общуване със съучениците си, с учителите и съседите си; станал
неинициативен, намаляла възможността му да се справя с лекота и успешно с
училищните задължения; сънят му станал неспокоен; загубил нужните му за
възрастта бащински грижи, подкрепа и морална опора до края на живота си, както
и че продължава да търпи неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на
своя родител.
Поддържа се още, че между наследодателя на ищеца и ответното дружество е
било налице трудово правоотношение; че инцидентът е признат за трудова
злополука по чл.55, ал.1 от Кодексът за социално осигуряване /КСО/ с
разпореждане № 7 от 20.04.2018г. на НОИ - ТП -Видин, както и че е налице
причинно -следствена връзка между трудовата злополука и твърдяната
неимуществена вреда. Ищецът счита, че претърпяната от ищеца вреда е в размер на
100 000 лева, от която следва да се приспадне на основание чл.200, ал.4 от ГПК
дължимото му се обезщетение по полица застраховка „Трудова злополука" от
ДЗИ АД, равняваща се на брутното трудово възнаграждение на пострадалия за 7
години или парична сума в размер на около 43 000 лева.
Иска се от ищеца, Съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено
ответното дружество да му заплати: сумата в размер на 55 480 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - морални болки и страдания,
следствие настъпилата смърт на наследодателя му - неговият баща П.З.М. при
трудова злополука, призната с влязло в сила разпореждане на НОИ - Видин,
изразяващи се в промяна на емоционалното състояние на ищеца - често и без
видима причина започнал да плаче, затворил се в себе си, станал мълчалив,
разсеян, ходил с нежелание на детска градина, не искал да излиза от вкъщи и да
се среща с други деца, загубил съня си, станал объркан, несигурен, плах,
потиснат, демотивиран и депресиран поради това, че е изгубил баща си и е
изпаднал в шок, тъй като е загубил родителя, на когото разчитал в трудни
моменти, който му вдъхвал кураж и увереност, който обичал безрезервно, който
бил негов най - близък приятел и съветник, чиято смърт му причинила огромна
болка и тъга, която сума съставлява останалата част от обезщетение в размер на
100 000 лева, намалено със сумата по дължимо застрахователно обезщетение по
полица за застраховка „трудова злополука" при ДЗИ АД, в случай, че бъде
изплатена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 2б.0б.2018г. до окончателното издължаване и сумата
в размер на 2000 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 55
480 лева за периода от настъпване на злополуката 09.03.2018г. до датата на
предявяване на иска - 2б.0б.2018г.
Претендира пресъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Иска се от ищеца, съдът да задължи ответника да представи по делото
заверен препис от трудовото досие на наследодателя П.З.М.; да бъде изискана от
ЦСМП - гр.Видин медицинската документация, изготвена при постъпването на
наследодателя П.З.М.; да бъде допусната съдебно - медицинска експертиза, която
да даде отговор на следните въпроси: Какви травми е получил П.З.М. в резултат
на настъпилата трудова злополука? Може ли да се конкретизира кое увреждане
точно е довело до смъртта на пострадалия? Налице ли е причинно - следствена
връзка между претърпяната злополука и
причинените на пострадалия травматични увреждания, довели
до неговата смърт?; Да бъде допусната съдебно - психологическа експертиза,
която да отговори на следните въпроси: Има ли емоционална връзка между
починалия и ищеца - негов син? Причинени ли са болки и страдания и в какво се
изразяват? Налице ли е причинно -следствена връзка между настъпилата трудова
злополука, довела до смъртта на наследодателя и претърпените болки и страдания
от ищеца?; Да се допусне съдебно - автотехническа експертиза, която да отговори
на следните въпроси: Каква е причината за падането на товарната платформа на
автовишката на земята? Какви биха били нараняванията, ако пострадалия е носел
лично предпазно средство за защита на главата - предпазна маска в момента на злополуката?
Номиналния товар на товарната платформа от двама работника в момента на
злополуката може ли да е причинил счупването на стрелата и падането на
платформата на земята?; Иска се допускане на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата свързани с настъпването на
трудовата злополука и причинените на ищеца неимуществени вреди.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор,
с който заявява, че искът е допустим, но неоснователен и моли съда да го отхвърли,
като му пресъди разноските по производството. Ответникът поддържа от своя
страна, че възложителят на работата „Еко - Титан" ЕООД, е извършил всички
предвидени от закона и специалните нормативни актове действия за
предотвратяване на злополуката, като е направил застраховка „трудова
злополука" на работниците, извършен е първоначален и периодичен
инструктаж, както и устен такъв непосредствено преди инцидента; платформата, с
която се е случил инцидентът е ремонтирана от фирма, с която ответника има
договор за абонаментно обслужване и е била в техническа изправност; че липсата
на протокол за изпитване на повдигателното съоръжение не е по вина на ответното
дружество. Твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, който не е
спазил разпореждане на прекия си ръководител Т.И. -да не разпъва стрелата на
вишката повече от 2,5 метра и като е пренебрегнал това, е проявил груба
небрежност - разпънал е вишката повече от необходимото, което е довело до
откъсване на коша от нея. За горното бил налице проемо - предавателен протокол
от 2б.02.2018г., с препоръка стрелата да не се изкарва до края, който протокол
се е намирал в кабината на вишката при шофьора и пострадалият е бил запознат с
него. А също, че останалата част от щетата, се дължи от фирмата „Дестинация
България" ЕООД - гр.Пловдив, която е извършила ремонта и отговаря за
безопасността на съоръжението.
Ответникът
ангажира писмени доказателства. Иска допускане на свидетели на трудовата
злополука при режим на призоваване: Р.Т.П.с адрес: гр.Видин,
ж.к."Бонония", бл.9, вх.А, ап.17; М.И.П., с адрес: ***; Т.С.М., с
адрес: гр.Видин, ж.к."Бонония", бл.14, вх.А, ет.З, ап.8; Е.П. ***; М.Л.Т.,
с адрес: ***; Е. Л. Л., с адрес: ***; Д.Н.Д., с адрес: гр.Видин,
ж.к."Съединение", бл.14, вх.А, ет.2, ап.4 и Т.И. В., с адрес: ***.
Поставят се въпроси към авто - техническата експертиза: Какво е било
техническото състояние на процесната платформа до настъпване на трудовата
злополука?; Съществува ли възможност за управление на коша на платформата от
кабината на шофьора и ако не съществува, откъде е възможно да се управлява и
регулира същата? Възможно ли е неспазване на разписание разпъването на стрелата
повече от 2.5 метра да е довело до падането на коша, респективно до неговото
откъсване и да е причина за настъпване на трудовата злополука? Иска се издаване
на съдебно удостоверение, въз основа на което ответникът да се снабди с друго
такова от ДЗИ Общо застраховане, което да установява изплатено ли е обезщетение
на наследниците на пострадалия по полица „Трудова злополука"; На основание
чл.192 от ГПК да бъде задължено ТП на НОИ - Видин да представи по делото
намиращите се у него документи за отпускане на наследствена пенсия на ищеца,
както и на същото основание да се изискат намиращи се у третото лице РО
„ИДТН" Северозападна България, Сектор Враца писмени документи.
Третата подпомагаща ответника страна „Дестинация България" ЕООД, е
представила в срок писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер,
като поддържа от своя страна, че наследодателят на ищеца е бил в трудовоправно
отношение с ответното дружество, но на длъжността „общ работник", а не на
длъжността „машинист на повдигателно съоръжение", което предполага
специални знания и умения и придобита квалификация, като самоволно и по своя
инициатива, без да има вменено задължение и да притежава съответната
квалификация и умения, е експлоатирал процесното съоръжение и извършвал
съответните манипулации, довели до трудовата злополука, както и че искът е
завишен по размер с оглед наличието на съвина, изразяваща се в груба небрежност
от страна на пострадалия, равняваща се на над 80% от причинения вредоносен
резултат, както и с оглед изплащане на обезщетение на ищеца по застраховка
„трудова злополука" на наследодателя си.
Третото лице оспорва твърдението, че отговаря за безопасността на
специализиран автомобил „Мерцедес Атего 970.01" Автовишка, с рег.№ ВН 4938
ВМ, като поддържа от своя страна, че има подписан договор за абонаментно
поддържане на повдигателни съоръжения, съгласно чл.55, т.7 от Наредбата за
безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, с „Еко
Хит Консорциум" от 15.02.2011г., съгласно който „Дестинация България"
ЕООД извършва дейности по сервизно техническо обслужване, периодично провеждане
на функционални проверки за изправността, отстраняване на открити неизправности
и др. Посочва, че на дата 2б.02.2018г. „Дестинация България" ЕООД е
извършило ремонт на телескопичната стрела, като още преди започване на ремонта
е препоръчало подмяна на стрелата, тъй като според специалистите на
дружеството, същата не може да се
ремонтира, поради което,
в работната карта
е
посочено само
демонтаж и монтаж на телескопичната стрела. Поддържа още, че по искане на
възложителя телескопичната стрела не е била подменена, а след демонтажа е взета
и ремонтирана с направена „заварка" от друго лице и в друг сервиз. Поради
това и с оглед на влошените качества на стрелата, в проемо - предавателният
протокол, е указано стрелата да не се разпъва докрай. Иска допускане на един
свидетел при режим на довеждане; Иска се от третото лице, съдът да изиска
преписката по заплащане на обезщетение на ищеца, като наследник на пострадалия
по полица „Трудова злополука".
Не са налице обстоятелства които се признават от ответника и които не се
нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно трудово правоотношение на наследодателя
му с ответното дружество; наличието на твърдяната претърпяна от последния
трудова злополука; наличието на твърдяната вреда - причинени на ищеца
неимуществени вреди; наличието на причинно - следствена връзка между трудовата
злополука на наследодателя и твърдяната вреда за претендирания период; размерът
на лихвата за забава върху главницата за исковия период.
В тежест на ответника и третата подпомагаща страна е да докажат
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия в причиняването на вредата
- допускане на груба небрежност при работа в ответното дружество - неизпълнение
на възложените му трудови задължения, довели до трудовата злополука. В тежест
на ответника е да докаже, че третата подпомагаща страна е извършила ремонта и
отговаря за безопасността на процесното съоръжение от което е произлязъл
инцидента, а в тежест на третата подпомагаща страна - че ответното дружество не
се е съобразило с предписанията за подмяна на телескопичната стрела на
съоръжението и е извършило ремонт на стрелата чрез друго лице и в друг сервиз.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени в
съвкупност и поотделно, прие за установено следното по допустимостта на иска и
от фактическа страна:
Установи се безспорно по настоящото съдебно производство, че към момента
на увреждането наследодателят на ищеца се е намирал в трудовоправно отношение с
ответното дружество, като работел на длъжността „общ работнник", видно от
Допълнително споразумение № 32/02.01.2018г. към трудов договор №
50/17.10.2017г. На 09.03.2018г., при работа по отрязване на клони на дърво от
коша на товарна платформа на вишка, стрелата на вишката се счупила, кошът
паднал на земята и наследодателят на ищеца изпаднал от нея, удряйки се в
земната повърхност, при което получил травматични увреждания. Установи се също
по безспорен начин, че увреждането на наследодателя е настъпило при злополука,
която е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ - с Разпореждане № 7 от 20.04.2018г. на ТП на НОИ - гр.Видин
/лист 5 от делото/. Установи се също, че пострадалият е починал непосредствено
след злополуката - на 09.03.2018г. в 10.45 часа, следствие на травматично
хеморалгичен шок от разкъсване на десен бял дроб, остър кръвоизлив в гръдната
кухина, счупване на II - VIII ребра в дясно и счупване на срамна кост,
следствие падане от високо, видно от Съобщение за смърт, изд. от МБАЛ „Св.
Петка" - гр.Видин и препис извлечение от акт за смърт /лист 13 и 15 от
делото/.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от с.Ясен, общ.Ново село,
обл.Видин и от удостоверение за раждане, изд. от община Видин, ищецът М.П. М. е
наследник /син/ на пострадалия от злополуката П.З.М.. Ищецът получава
наследствена пенсия в размер на 155.70 лева, считано от 09.03.2018г., видно от
разпореждане на НОИ, ТП -Видин /лист 122 от делото/.
От предстаневия по делото социален доклад, изготвен от Д „СП" -
Видин се установява, че родителите на ищеца живели на семейни начала; че през
2014г. се разделили, но бащата периодически се е срещал с детето и е пазарувал
хранителни продукти; че основни грижи за детето се полагат от неговата майка и
законен представител, с помощта на разширеното семейство - бабата по майчина
линия. Че майката на ищеца работи като чистач - хигиенист към Община Видин и
получава минимална работна заплата, като се подпомага от Дирекция „Социално
подпомагане" със сумата в размер на 40 лева месечно. Установява се още, че
детето споделило на социалния работник по случая, че „му е мъчно за тати и му
липсва" и въпреки фактът, че не са живели заедно е знаел, че е можел да го
види винаги когато поиска. Установява се още, че за детето се полагат адекватни
грижи; че същото е отлично възпитано и интелектуално развито, справя се отлично
с усвояване на училищния материал и отсъства само когато е болен.
От разпита на свидетеля Д.Д.- управител на клона на ответното дружество
се установява, че по време на инцидента била на около 100 метра от мястото; че
трябвало да се режат клони на дървета на ул."Юрий Венелин" в
гр.Видин. Свидетелката присъствала при рязането на първото дърво, след което,
докато другите работници прибирали падналите клони се отдалечила. Установява,
че пострадалият П. М. първоначално режел сам клоните, като му било обяснено от
водача на автовишката - Р.П., че след ремонта й, стрелата на автовишката не
трябва да се разпъва докрай, при което пострадалия заявил, че знае, тъй като
същото му било обяснено и от началник - гаража. Свидетелката била до кино
„Никра", когато един от шофьорите я извикал. Когато се върнала, видяла, че
стрелата на вишката е скършена и на земята имало двама пострадали. Свидетелката
сочи, че тя не е нареждала на вишката да се качват двама души, а М. трябвало да
реже сам. Установява също, че на стрелата е телескопична няма отбелязване
докъде може да се разпъва, както и дали е била разпъната повече от 2.5 метра. И
още: че М. имал опит и умеел да работи със съоръжението; че М. е извършвал тази
дейност, тъй като във фирмата не е имало човек с необходимата писмена
квалификация, както и че последният не е изпратен на курс за квалификация, тъй
като били много скъпо.
Свидетелят Р.П. устанява, че работи като шофьор в ответното дружество и
че 09.08.2018г. бил назначен за шофьор на „вишката", получил пътен лист от
началник - гаража Т.В., както и че последният направил иннструктаж на него и на
П. М., за това, че вишката е изправна и може да се работи с нея, с една
забележка - че стрелата не трябва да се разпъва докрай. Нямало инструкции за
ъгъла на разпъване на стрелата и инструкции за максималното натоварване на
стрелата. Свидетелства, че е във фирмата от 2г. и половина, като П. работил
като кастрач и замазвал където трябва; че било нормална практика по двама души
да се качват в коша на вишката да си помагат, както и че при инцидента имало
каска и около 1 килограм боя; че след рязане на клоните, при боядисване
работещите свалят каските; че след ремонта на вишката тя била използвана
предния ден за първи път с шофьор - друг колега, а това било втория ден, през
който се ползва. Установява още, че на самия обект уплавителят Д.Д.направила
инструктаж на П. М. - какво и как да реже, след което П. отрязал 2- 3 клона от
първото дърво и слязъл с вишката, взел боя за да замазват отрязаните места,
след което се преместили на второто дърво. При преместването на колата, вишката
се прибира като за транспорт, след което започнали същата процедура. След
отрязване на клоните П. М. слязъл да вземе боя като този път с него във вишката
се качил още един колега да му помага. Свидетелят стоял на земята и казвал на
преминаващи хора да не минават под вишката, когато чул изпукване и видял как
вишката се движи към земята, ударила се в една пейка с циментови крака, при
което П. и другото момче изхвръкнали от коша, паднали на тротоара и се
претърколили няколко пъти. В последствие друг колега се обадил на 112, дошла
линейка и откарала пострадалите в болницата. В момента на падането
управителката била отишла до тоалетна, но като се развикали хората, веднага
дошла. Свидетелства, че стрелата се била счупила на една заварка в горния край;
че при рязане на последното дърво стрелата не била изкарвана докрай; че кошът
при боядисването се върнал на същото място, но не видял как е разпъната
стралата; че по принцип стралата може да достигне до четвъртия дори до петия
етаж в зависимост от ъгълът на разпъване, а в случай височината била между
втори и трети етаж.
Свидетелят Кънчев устанява, че работи като монтьор в предприятието на
третата подмомагаща ответника страна -„Дестинация България" ЕООД; че през
м. Февруари 2018г. от ответното дружество „Еко - титан" ЕООД се обадили за
счупена стрела, при което свидетелят и негов колега дошли на място и я
разглобили; стрелата била счупена наполовина, като се държала само малко на
долната част; след като установили, че стрелата „за нищо не става", се
обадили на началниците си и се прибрали в базата. От „Дестинация България"
ЕООД предложили на „Еко -титан" ЕООД нова стрела, която да сглобят, но от
страна не ответника не било прието това предложение и казали, че ще я заварят.
Следващият път, когато дошъл в гр.Видин, стрелата била в базата на „Еко -
Титан" ЕООД вече заварена; сглобили я и я изпитали,
като използвали бордюри за тежести, все едно, че в коша има двама човека;
извадили я 2-3 пъти, за да видят дали работят изключватели, маркучи.
Свидетелства, че при монтажа казал на отговорните в ответното дружество лица,
да бележат с боя стрелата, така, че да не се изважда повече от счупената част,
както и че той е подписал приемо - предавателен протокол от 2б.02.2018г. и е
изписал ръкописно текста с препоръката -стрелата да не се изкарва докрай.
От назначената, приета и изслушана по делото автотехническа експертиза,
се установява, че товарната повдигателна платформа, монтирана върху товарен
автомобил мерцедес, модел „Атего", се управлява хидравлично от самата
платформа, и е от телескопичен вид, състоящ се от 4 стоманени сегмента с
правоъгълно сечение, влизащи един в друг, позволяващи разгъване в работно и
свиване в транспортно положение; че при огледа, проведен на 03.12.2019г. вещото
лице констатирало, че вторият сегмент, представляващ правоъчълен стоманен
профил със сечение 210/150 мм. се е пречупил, като пречупването е на мястото на
извършена заварка на профила и е на отстояние на около 3 метра от горния му
край, при дължина на целия сегмент от 4 метра. Установява, че причина за
падането на коша с двамата работници е разкъсването на заварката на втория
подвижен сегмент, довела до пречупване на телескопичната стрела; че пострадалия
е починал от съчетана гръдна травма, без наранявания по главата и неносенето на
предпазен шлем на главата не е повлияло на фаталния изход от инцидента; че
платформата е проектирана за двама човека с номинална товароносимост 190 кг.,
като съоръженията от този тип работят с коефициент на сигурност поради вятър и
др. от 2 до 2.5, тоест изправна платформа би трябвало да понесе натоварване 380
- 570 кг., като в момента на инцидента, общото тегло на двамата работника не е
надвишавало 190 кг. Установява още, че е възможно изкарването на стралата на
повече от 2.5 м. да е довело до падането на коша, както и че препоръката
стрелата да не се разпъва повече е, за да не попада слабото място на заварката
в зоната на максимално натоварване - мястото на влизане на елементите на
телескопичната стрела една в друга.
От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че
причината за смъртта на наследодателя П.З.М. е острият травматичен масивен
кръвоизлив в гръдната кухина, развил се в следствие разкъсването на десния бял
дроб, като е налице пряка причинно -следствена връзка между травматичните
увреждания и настъпилия неблагоприятен изход, както и че травматичните
удвреждания на лицето отговарят да бъдат получени при падане от високо при
обстоятелствата описани по делото.
От представеното по делото трудово досие на наследодателя се установява,
че същият е постъпил на работа в ответното дружество на 29.04.2015г. на
длъжност „косач -озеленител" със срок на изпитване б месеца; че
длъжностната характеристика на длъжността „озеленител" не включва рязане
на клони на големи дървета на управляема платформа към МПС и замазването им с
боя, както и не изисква специални умения; че трудовото му правоотношение е
прекратявано неколкократно и подновявано на същата длъжност озеленител/косач, а
от 01.01.2016г. с допълнителни споразумения към трудовия договор -е на длъжност
само „озеленител", а от 17.10.2017г. - на пдлъжност „общ работник".
Разпитаният по делото свидетел М.Т. установява, че присъствал на
инцидента, при който пострадалият и още един човек били горе на вишката, а
останалите трябвало да товарят отрязани клони и били покрай камиона; чул пукот
и като се обърнал видял, че вишката е паданала; потърсил шефката, която била отишла
до кино „Никра", за да й каже, че вишката се е счупила и да звънне на 112,
след което отишъл на кръстовището да чака линейката. Установява, че е виждал
пострадалия П. и друг път с вишката да реже клони.
Разпитаният по делото свидетел В.Х.установява, че е израстнала с майката
на ищеца П.; че когато бащата на ищаца е починал ищецът бил на 6 години; че
преди живеели заедно, а след това баща му го извеждал в парка и градската
градина, на люлки; че били близки като бащата му купувал необходимите неща,
присъствал на рожданните му дни, прегръщал го, целувал го и се виждало, че се
обичат. Установява още, че след смъртта на бащата, детето станало напрегнато,
избягвало да излиза пред блока с другите деца и започвало да плаче, когато се
говори за баща му.
Разпитаният по делото свидетел Е.Н.установява, че познава ищеца и баща
му отдавна като отношенията им винаги са били много добри; че баща му е
присъствл в къщи, извеждал го е на разходки и му е купувал много неща, както и
че след смъртта на баща му, детето изпаднало в депресия, разплаквало се е от
всяко нещо, сънувало и плачело. Установява още, че към датата на инцидента
родителите на ищеца били разделени, но бащата продължил да полага грижи за
детето, уважавал го, извеждал го на разходки, купувал му неща за рожденните
дни, помагал му за училище.
Вещото лице по назначената, изслушана и приета по делото съдебно -
психологическа експертиза установява, че детето общува нормално, отговаря
адекватно и е склонно да споделя, а именно, че страда от факта, че баща му е
починал, а другите деца имат бащи. Заключението на вещото лице е, че между
починалия П. М. и сина му е имало нормална емоционална връзка, като след
раздялата между родителите бащата не е прекъснал контактите си с детето -
виждали са се, разхождали са се, разговаряли са, като детето винаги можело да
му се обади и да разчита на неговата помощ; че след кончината на бащата детето
е станало плахо, объркано и несугирно, затворено в себе си и будещо се от
кошмари, неуверено в собствените си сили, притеснително и с намалено
самочувствие, като претърпените болки и страдания у детето са в причинно -
следствена връзка със загубата на своя родител.
От изслушване на социалния работник от отдел „Закрила на детето"
при Д „СП" - Видин се установява, че ищъцат е общително дете, но татко
му му липсва и
когато бащите на другите деца ги водят на
училище, на него му става мъчно; че в училище се справя добре и няма
затруднения с ученето.
Видно от писмо от „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ведно с кредитен
превод се установява, че на ищеца, в качеството му на наследник на починалия П.
М. е изплатено обезщетение по застраховка „трудова злополука" в размер на
44.520 лева /лист 250 от делото/.
Видно от проведената химическа експертиза от 20.03.2018г. се установява,
че пострадалият П. М. не е упротебил алкохол при настъпване на трудовата
злополука.
От назначената, изслушана и приета по делото допълнителна автотехническа
експертиза се установява, че липсва техническа документация, изготвена от
надзора на съоръжението за извършване на ремонта; че липсват данни за извършени
статични, динамични, или безразрушителни изпитвания след ремонта на
съоръжението; че подзаконовата нормативна уредба не допуска наваряване с метал
на дефекти на повдигателни съоръжения като окачени кошове за повдигане на хора,
какъвто е настоящият случай.
Третото задължено по чл.192 от ГПК лице ЕТ „Меркурий - Дастики - Кирил
Стайков Паунов" - гр.София, заявява с писмена молба по делото, че не е
имал договор за технически надзор с ищцовото дружество „Еко - Титан" ЕООД,
а има такъв от 1б.09.2015г. с „Еко -Хит" Консорциум - собственик на
повдигателното съоръжение, и представя препис от договора, ведно с прилежаща
документация. От последната се установява, че договорът е сключен за една
година и се подновява автоматично, в случай, че никоя от страните не предприеме
действия по прекратяването му; че процесното съоръжение Товарна платформа
VERSALIFT, VSF 4800NF, монтирана на автомобилно шаси „Мерцедес Бенц" с per
№ ВН 4938 ВМ е проверявано с резултати от проверката: Платформата е технически
изправна и безопасна за работа по предназначение - с акт за първоначален
технически преглед и протокол от 13.05.2010г., ревизионни актове от
17.10.2011г., 10.07.2013г., 24.10.2014г., 20.11.2015Г., 11.11.201бг.,
1б.11.2017г., като прегледите са се извършвали веднъж годишно по заявление на
собственика. По делото няма данни за уведомяване на техническия надзор за
извършен ремонт на процесната платформа, подаване на заявление от собственика
за извършване на преглед на съоръжението, за извършване на статични и динамични
изпитвания - съответно за заверка изправността за ползването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: предявеният иск за пресъждане на главница - обезщетение за
причинени неимуществени вреди на ищеца от трудова злополука, настъпила с
наследодателя му, е основателен и доказан, както и акцесорния иск за заплащане
на обезщетение за забава върху него. Основанията за това са следните:
В настоящото производство се
установиха подлежащите на доказване факти и обстоятелства, съгласно
доказателствената тежест, указана
от съда -
за ангажиране отговорността на работодателя по
чл.200, ал.1 от КТ към ищеца -като наследник на пострадария от трудова
злополука негов баща.
Безспорно се установи по делото, че ищецът М. М. е единствено дете на П.З.М.,
както и че последният е починал на 09.03.2018г. Към датата на смъртта на М.
ищецът е бил на б навършени години. Не се спори между страните и се установи от
приетите по делото трудови договори, че наследодателят е бил дългогодишен
работник в ответното дружество по силата на трудово правоотношение между
работодател и работник, както и че същото е било действащо към датата на
смъртта на наследодателя М. - 09.03.2018г. Установи се също, че наследодателят П.
М., по време на работа в ответното дружество е претъпял злополука, която е
причинила смъртта му, както и че същата е трудова по характер, тъй като
настъпилото внезапно увреждане на здравето му е станало през време на
извършвана от него работа в ответното дружество, съгласно чл.55 от Кодекса за
социално осигуряване, и е установена като трудова по предвидения законен ред -
с влязло в сила Разпореждане на ТП на НОИ - Видин. От приетата по делото съдебно
- медицинска експертиза се установи конкретната причина за смъртта на
наследодателя М., а именно: остър травматичен масивен кръвоизлив в гръдната
кухина, развил се в следствие разкъсването на десния бял дроб, като е налице
пряка причинно - следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилия
неблагоприятен изход, както и че травматичните удвреждания на лицето отговарят
да бъдат получени при падане от високо при обстоятелствата описани по делото -
при работа по отрязване на клони на дърво от коша на товарна платформа на
вишка, счупване на стрелата на вишката, падане на коша на земята и изпадане на
пострадалия от коша на земята, удряйки се в земната повърхност, при което
получил травматични увреждания. Тоест, налице е причинно - следствена връзка
между счупването на съоръжението и настъпилите травматични увреждания, както и
причинно - следствена връзка между получените увреждания и смъртта на
работника.
По възражението за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване
на трудовата злополука, допускайки груба небрежност, съдът намира следното:
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ е неполагане на дължимата
грижа, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и
внимание, и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност /Решение № 499 от 09.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1577/2010г., IV
г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Небрежността ще е груба, когато
работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е
мислел да ги предотврати /Решение № 1026 от 18.12.2009г. на ВКС по гр.д.№
4001/2008г., IV г.о./. А също, в случай на наличието на хипотезата на чл.201,
ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, но не и изцяло да
отпадне, като следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на
постадалия в настъпването на вредата.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а" от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, работодателят осигурява на всеки
работещ, включително на работещите по срочно правоотношение или при условията
на временна работа по чл. 14, ал. 1, както и на работещите на смени и
полагащите нощен труд, подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве
при работа в съответствие със спецификата на индивидуалното му работно място и
на професията при постъпване на работа.
Съгласно чл. 33 от същия закон, всеки работещ е длъжен да се грижи за
здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции.
Неоснователно е възражението на ответните страни за съпричиняване от
страна на пострадалия, тъй като е имал, но не е ползвал предпазни средства -
каска, тъй като от заключенията на вещите лица по автотехническата и
медицинската експертизи, както и от разпита на свидетелите очевидци на
инцидента се установи, че пострадалият е починал от съчетана гръдна травма, без
наранявания по главата и неносенето на предпазен шлем на главата не е повлияло
на фаталния изход от инцидента.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия, че след като е бил в трудовоправно отношение с ответното дружество,
но на длъжността „общ работник", а не на длъжността „машинист на
повдигателно съоръжение", което предполага специални знания и умения и
придобита квалификация, самоволно и по своя инициатива, без да има вменено
задължение и да притежава съответната квалификация и умения, е експлоатирал
процесното съоръжение и извършвал съответните манипулации, довели до трудовата
злополука. От доказателставата по делото се установи противното: от събраните
гласни доказателства - показанията на свидетелите на ответника - пряк началник
и работници - колеги, че пострадалия М. фактически е извършвал дейността по
рязане на клони с автовишка, имал е опит в тази дейност, включително да
управлява стрелата и повдигателната платформа, като това е ставало със знанието
и съгласието на робатодателя му. Освен това, в деня на злополуката се установи,
че прекият му началник - св.Д., му е дала конкретни указания „къде и как да
реже", а също, че пострадалият бил инструктиран как да работи със
стрелата. От излъженото се следва изводът, че макар формално воден на друга
длъжност, наследодателят на ищеца е изпълнявал длъжността машинист на
повдигателното съоръжение и работа по рязане на клони и замазване на отрезите с
боя. Самият управител на клона на ответното дружество, отговарящ за поддържане
на зелените площи Д.Д.свидетелства, че е присъствала при рязането на първото
дърво от пострадалия в последствие М., като му е дала е указания; че същият е
имал опит и умее да работи със съоръжението; че М. е извършвал тази дейност,
тъй като във фирмата не е имало човек с необходимата писмена квалификация,
както и че М. не е изпратен на курс за квалификация, тъй като било много скъпо.
Неоснователно
е и възражението, че пострадалият е проявил груба небрежност, като не е спазил
указанието на работодателя, дадено му чрез устен инструктаж - да не се разпъва
стрелата докрай, на повече от 2.5 м. Такава би била налице, ако работникът не е
проявил елементарно старание и внимание или че е пренебрегнал основни
технологични плавила, или че не е положил дължимата грижа, която и най -
небрежният би положил в подобен случай. Работникът също следва да е съзнавал и
предвиждал настъпването на вредоносните последици, но да е мислил да ги
предотврети. В настоящия случай, се установи, че работодателят сам е допуснал
работника да извършва дейността по рязане на клони и управление на процесното
повдигателно съоръжиние. Установи се, че рязането на първото дърво е станало
под непосредствения контрол на прекия началник на пострадалия, като не е възразил
по начина на работа с автовишката. Установи се също, че работодателят е
извършил ремонт на стрелата на автовишката на своя отговорност, независимо от
становището на третата подпомагаща страна „Дестинация България" ЕООД, че
стралата е негодна и следва да се подмени с нова, както и се установи, че
според даденото в последствие предписание -първата част от телескопичната
стрела да не се изкарва докрай, работодателят не е взел мерки по ограничаване
на разпъването, макрирането с боя на мястото, до което стрелата може да се
разпъва или по друг начин, така че за работещият да е напълно ясно как следва
да оперира и как да не оперира със съоръжението. От горното се следва, че не
работникът не е положил дължимата се грижа при работата, а работодателят - да
обезопаси трудовия процес по начин, така, че работещите да не пострадат. Освен
изложеното, от допълнителната автотехническа експертиза по делото се
установява, че липсва техническа документация, изготвена от надзора на
съоръжението за извършване на ремонта на процесната автовишка; че липсват данни
за извършени статични, динамични, или безразрушителни изпитвания след ремонта
на съоръжението, както и че не допуска наваряване с метал на дефекти на
повдигателни съоръжения като окачени кошове за повдигане на хора, какъвто е
настоящия случай. Същевременно, няма данни по делото пострадалият да е причинил
умишлено увреждане на здравето си, както и да е употребил алкохол в деня на
трудовата злополука. Предвид изложеното, възражението на ответника и третата
подмомагаща страна по чл. 201, ал. 1 от КТ е неоснователно.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е са налице предпоставките
на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя. Отговорността на
работодателя е обективна, тъй като не е обусловена от виновно поведение на
негов служител или орган. В процесния случай, трудовата злополука настъпила с
наследодателя на ищеца, е установена по предвидения законен ред - с влязло в
сила Разпореждане на ТП на НОИ - Видин. При това положение, са налице
предпоставките на чл. 200, ал. 1, от КТ, от което следва, че ответната страна в
качеството му на работодател, дължи на ищеца, като наследник на починалия
поради трудова злополука работник - обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди.
А съгласно
разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. При определяне на обезщетението следва да бъдат
съобразени характера и степента на увреждането на ищеца; начинът, по който е
понесена загубата от него; последиците, продължителността и степента на
интензитет, възрастта на увредения, обществено и социално положение, евентуално
негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и
социалния живот, положението в обществото, връзката между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще
всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани
с оглед конкретиката на случая.
В настоящия случай се установи, че между ищеца и баща му преживе е била
налице силна емоционална връзка. Въпреки, че родителите на ищеца били разделени
и ищецът живеел с майка си, отношенията с баща му били винаги много добри.
Бащата е присъствал в къщи, извеждал детето на разходки и му е купувал много
неща, включително за рожените дни, помагал му за училище. Установи се също, че
когато бащата на ищаца е починал, той е бил на б години; че преди живеели
заедно, а след раздялата на родителите баща му го извеждал в парка и градската
градина, на люлки; че били близки като бащата му купувал необходимите неща,
присъствал на рождените му дни, прегръщал го, целувал го и се виждало, че се
обичат, както и че след смъртта на бащата, детето станало напрегнато, избягвало
да излиза пред блока с другите деца и започвало да плаче, когато се говори за
баща му. Съдебно - психологичната експертиза по делото установява, че детето
страда от факта, че баща му е починал, а другите деца имат бащи. Заключението
на вещото лице е, че между починалия П. М. и сина му е имало нормална
емоционална връзка, като след раздялата между родителите бащата не е прекъснал
контактите си с детето -виждали са се, разхождали са се, разговаряли са, като детето
винаги можело да му се обади и да разчита на неговата помощ; че след кончината
на бащата детето е станало плахо, объркано и несугирно, затворено в себе си и
будещо се от кошмари, неуверено в собствените си сили, притеснително и с
намалено самочувствие като претъпените болки и страдания у детето са в причинно
- следствена връзка със загубата на своя родител. Изложеното сочи на причинени
неимуществени вреди за ищеца със средно - висок интензитет, но продължителни
във времето, които последният ще търпи и занапред. Фактът на смъртта на
родителя била неочаквана, ищецът загубил подкрепата на своя родител завинаги.
На ищеца се пада тежестта да расте без подкрепата на своя баща и без възможност
да изживее в пълна степен своето детство и юношество. На следващо място, съдът
следва да съобрази обществено - икономическите условия в страната към момента
на настъпване на увреждането - 2018г., тъй като икономическото положение
съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на
практика реална стойност. Като отчита посочените по - горе обстоятелства,
обуславящи размера на вредите и тяхното значение, включително и времето на
настъпване на деликта и конкретните икономически условия, съдът намира, че
обезщетението, което би могло да репарира тези вреди са в претендирания размер
от 100 000 лева. С оглед изплащането на застраховатено обезщетение на ищеца по
сключена застраховка „Трудова злополука" по отношение на бащата на ищеца,
му е изплатено застраховатено обезщетение в размер на 44 520 лева. Ищецът е
поискал и съдът е допуснал изменение на размера на исковата претенция, кайто да
се счита за предявен за сумата в размер на 55 480 лева, след намаляване на
дължимото се обезщетение с размера на получанета сума от застраховката на
пострадалия работник - на основание чл.200, ал.4 от КТ, поради което съдът не
следва да извършва предвиденото в закона намаление. Искът следва да бъде уважен
в претендирания след изменението размер от 55 480 лева за причинени на ищеца
неимуществени вреди.
За пресъденото обезщетение следва да отговаря само ответникът -
работодател, тъй като се установи безспорно, че трудовата злополука е настъпила
за негов работник по време на изпълнение на възложената му работа, както и че
причините за злополуката се коренят в извършен от работодателя недопустим
ремонт на телескопичната стрела на съоръжението, причинило индицента, като
отговорността на ответното дружество -подпомагаща страна не може да бъде
солидарно ангажирана, тъй като се установи, че не то е лицето, упражняващо
технически надзор за изправността на процесното съоръжение, а дължи действия по
договор със собственика само за поддържане на техниката, както и че е положило
дължимата грижа чрез своите служители - да препоръчат смяна на цялата стрела на
повдигателното съоръжение - отказано от ответното дружество, извършило ремонта.
Предвид основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и
акцесорният иск по чл.8б, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на лихва за забава върху
обезщетението, което следва да се пресъди общо за претендирания период - от от
датата на увреждането - 09.03.2018г. до изплащане на вземането, тъй като по
делото не се установи конкретният размер на обезщетението за забава от датата
на увреждането до датата на предявяване на иска.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати разноски в полза
на съда за дължима се държавна такса върху пресъдената сума, както и разноски
за вещи лица, от заплащането на които ищецът е освободен, както и да заплати
разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата и Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от
горното, Съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА „Еко - Титан"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, ул."Яворов" № 1, ет.2, представлявано от
Кристиан Динев, да заплати
на М.П. М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и
законен представител П.Д.Й., ЕГН **********, сумата в размер на 55 480 /петдесет и пет хиляди
четиристотин и осемдесет/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - морални болки и страдания,
следствие настъпилата смърт на наследодателя му - неговият баща П.З.М. при
трудова злополука, призната с влязло в сила разпореждане на НОИ - Видин,
изразяващи се в промяна на емоционалното състояние на ищеца - често и без
видима причина започнал да плаче, затворил се в себе си, станал мълчалив,
разсеян, ходил с нежелание на детска градина, не искал да излиза от вкъщи и да
се среща с други деца, загубил съня си, станал объркан, несигурен, плах,
потиснат, демотивиран и депресиран поради това, че е изгубил баща си и е
изпаднал в шок, тъй като е загубил родителя, на когото разчитал в трудни
моменти, който му вдъхвал кураж и увереност, който обичал безрезервно, който
бил негов най - близък приятел и съветник, чиято смърт му причинила огромна
болка и тъга, която сума съставлява останалата част от обезщетение в размер на
100 000 лева, намалена с изплатената сума в размер на 44 520 лева по дължимо
застрахователно обезщетение по полица за застраховка „трудова злополука"
при ДЗИ АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на злополуката 09.03.2018г. до окончателнето
издължаване.
ОСЪЖДА „Еко - Титан"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, ул."Яворов" № 1, ет.2, представлявано от
Кристиан Динев, да заплати на М.П. М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен представител
П.Д.Й., ЕГН **********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 2194.40 /две хиляди сто
деветдесет и четири лв. и четиридесет ст./ лева.
ОСЪЖДА „Еко - Титан"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, ул."Яворов" № 1, ет.2, представлявано от
Кристиан Динев, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 775 /седемстотин седемдесет и пет/ лева за възнаграждения за вещи лица и
сумата в размер на 2219.20 /две
хиляди двеста и деветнадесет лв. и двадесет ст./ лева за дължима се държавна такса.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :