Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
|
24.10.2018 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||
|
На |
04 октомври |
Година |
2018 |
||||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
|||||||||||||||||
|
Председател |
Валентин Спасов |
||||||||||||||||
|
Секретар |
Диана Георгиева |
|
|||||||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
Съдията |
|
|||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||
|
АН |
дело номер |
970 |
по описа за |
2018 |
година. |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН, образувано по жалба на И.О.Ш. ***, против
Наказателно постановление № 18-1300-000856 от 15.08.2018г., издадено от Началник сектор ПП към
ОДМВР- Кърджали, с което на жалбодателя са наложени
следните наказания: 1. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл.183
ал. 4 т.6 от ЗДвП - „ГЛОБА” в размер на
50 лева; 2. за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева,
на основание чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП; 3. за нарушение на чл. 190 ал.3 от ЗДвП-
глоба в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното НП било
незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени НП изцяло.
В съдебно
заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява
и не се представлява. С писмена молба моли да се даде ход на делото и жалбата
му да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Наказващият орган, чрез депозирано писмено
становище, счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и
обсъди приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 31.07.2018 г. на жалбодателя
бил съставен АУАН с бл.№ 052835 за това, че на същата дата в 11:35 часа, в гр.
Кърджали, на кръстовището на ул. „Булаир” и „Сан Стефано”,
прли управление на товарен автомобил „Рено Клио” с рег. № СВ 0601 МК, допуска следните нарушения: 1.
на сигнализирана пешеходна пътека тип „зебра”, обозначена с пътен знак Д17, не
пропуска и отнема предимство на пешеходец; 2. водачът разговаря по мобилен
телефон по време на движение без наличие на устройство „свободни ръце”; 3.
Водачът не е заплатил наложените му в срок глоби- нарушения на чл. 104а, 119
ал.1 и чл. 190 ал.3 от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя, който го подписал с
възражение.
Въз основа на така съставения АУАН началника
на сектор ПП към ОДМВР – Кърджали издал обжалваното Наказателно постановление,
с което на И.О.Ш. *** е наложил следните административни наказания: 1. за нарушение на чл.
104а от ЗДвП и на основание чл.183 ал. 4 т.6 от ЗДвП - „ГЛОБА” в размер на 50 лева; 2. за нарушение
на чл. 119 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 183 ал.5
т.2 от ЗДвП; 3. за нарушение на чл. 190 ал.3 от ЗДвП- глоба в размер на 20
лева, на основание чл. 185 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка се
потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и
писмени доказателства.
От правна страна съдът прецени
следното:
За нарушението на чл. 119 ал.1 от ЗДвП:
Факта на нарушението, за което е
санкциониран жалбодателя, се установява от
показанията на свидетелите- очевидци на нарушенията Й. Х. и И.Г.- служители в сектор
ПП към ОДМВР К-ли, които съдът намира за обективни, последователни и безпротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Двамата
свидетели са пътували със служебен автомобил, като са се движили срещу
автомобила, управляван от жалбодателя, лично са възприели,
че завивайки по ул. Сан Стефано Ш. е говорил по
мобилния си телефон, който е бил поставен на ухото му, като не е пропуснал
стъпилите на пешеходната пътека пешеходци.
Съгласно чл. 119, ал.1 от ЗДвП
"при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре." Ангажираните по делото гласни
доказателства установяват по несъмнен начин, че това нарушение е извършено от
водача, тъй като на посочената дата и място, според показанията на свидетелите Х.
и Г., водачът не е пропуснал стъпилите на пешеходната пътека и преминаващи през
нея пешеходци, който факт е възприет непосредствено от двамата. Оспорената в
жалбата доказателствена сила на АУАН остана изолирана
от доказателствата по делото. Свидетелите Х. и Г. са очевидци на нарушението,
което лично са възприели и това е бил един от поводите автомобилът на жалбодателя да бъде спрян. Нарушението е санкционирано въз
основа разпоредбата на чл. 183,
ал.5, т.2 от ЗДвП, като законосъобразно е наложена глоба в размер на
100 лева. Размерът на това наказание е фиксиран от законодателя и не подлежи на
редуциране, поради което е и безпредметно да се обсъжда дали съответства на
тежестта на нарушението, след като единственото възможно наказание е именно
това, което било наложено на жалбоподателя.
За нарушението
на чл. 104а от ЗДвП:
Съдът счита, че
гореописаната фактическа обстановка кореспондира с приобщените по надлежен ред
към делото писмени доказателства. Тя се потвърждава и от показанията на двамата
свидетели, описани и обсъдени по- горе, които разпитани в ОСЗ изцяло
потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН от 31.07.2018
г. Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита, че поднесената
от него информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива.
Гореизложената фактическа обстановка съответства напълно и с отразеното в АУАН
от 23.05.2018 г., като съобразно изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. Както бе посочено и по- горе, АУАН е изцяло
редовен от външна страна, поради което и съдът кредитира отразеното в него.
При така
изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на административно
нарушение по смисъла на чл. 104а ЗДвП.
Съобразно цитираната норма, на водача на моторно превозно средство е забранено
да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. В конкретния случай, както бе посочено и по- горе, с категоричност
се изяснява обстоятелството, че жалбоподателят е ползвал мобилен телефон,
докато е управлявал МПС „Рено Клио” с рег. № СВ 0601
МК. Освен това, съдът счита за нужно да посочи, с оглед твърдението в жалбата,
че водачът вероятно е погледнал на телефона колко е часа, че изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 104а ЗДвП
е отразено чрез думата "използва", която може да намери множество
проявления. Под "използва мобилния телефон" се има предвид всяко едно
служене с телефона според неговите функции, а не само "говорене".
Както се установява от текста на самата разпоредба, целта е ползването на
телефона да не пречи на управлението на автомобила, да не отклонява вниманието
на водача и ръцете му да не са заети с друго, освен с управлението на МПС.
Именно и предвид това, без значение е дали чрез мобилното устройство се е
говорило, набирало или се е извършвало друго действие. След като то е било в
ръцете на водача по време на движение, то се счита, че е консумиран състава на
административното нарушение, разписано в чл. 104а ЗДвП,
макар че по делото безспорно се установи, че телефонът е бил на ухото на водача.
По размера на
наложената санкция:
Правилно АНО е
преценил, че за нарушаване на правилото за поведение, разписано в чл. 104а ЗДвП,
следва на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП
на нарушителя да бъде наложена глоба в размер от 50 лв. Размерът на
административното наказание "глоба" за нарушението на чл. 104а ЗДвП
е фиксиран и предвид това не подлежи на каквато и да било преценка за
съразмерност.
3. За
нарушението на чл. 190 ал.3 от ЗДвП:
Съгласно чл.
157, ал.6 от ЗДвП "При съставяне на акт за нарушение по този закон
контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал.3". Според чл. 190, ал.3
от ЗДвП
"Наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.". Следователно, в обжалваното НП е
абсолютно задължително съответния акт от посочените в чл. 190, ал.3
от ЗДвП да бъде
прецизно индивидуализиран, както и да се отрази кога е влязъл в сила,
най-малко, за да може да бъде проверено дали е спазен законовия едномесечен
срок. Противното представлява нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
и е основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като е съществено нарушение,
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
атакуваното НП по т.1 и т.2 следва да бъде потвърдено, а по т.3-отменено.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1300-000856
от 15.08.2018г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което на
И.О.Ш. ***, ЕГН **********, са наложени следните
наказания: 1. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл.183 ал. 4 т.6
от ЗДвП - „ГЛОБА” в размер на 50 лева;
2. за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева, на
основание чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП; 3. за нарушение на чл. 190 ал.3 от ЗДвП-
глоба в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, като ОТМЕНЯ наказанието по т.3- за нарушение
на чл. 190 ал.3 от ЗДвП, и ПОТВЪРЖДАВА НП
в останалата му част- по т.1 и 2 от НП- за нарушенията на чл.104а и на чл. 119
ал.1 от ЗДвП.
Районен съдия: