№ 13
гр. Сливница, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100387 по описа за 2021 година
А. З. П., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адвокат С. И., САК, е
предявил срещу А. А. П., ЕГН **********, иск с който иска да бъде развален Договора за
доброволна делба на наследствен съсобствен недвижим имот от 16.12.1997г., вписан в
Служба по вписванията Сливница на 16.12.1997г. склочен между М.А. П.а с ЕГН
**********, А. А. П. с ЕГН ********** и З. А.ов П. с ЕГН ********** поради виновно
неизпълнение от страна на А. А. П., на основание чл.87, ал.3, вр. ал.1 ЗЗД.
Твърди, че ответникът не е изпълнил поетите ангажименти по сключеният договор за
делба , а именно като съдоговорител по договора, и като наследник на съдоговорителя М.
П.а, не е изпълнила съществена част от задължението си, да прехвърли на третия
съдоговорител З. П. собственостга върху таванските помещения, така както е уговорено; не
предприема действия и не тьрси съдействие за изпълнение на договора, а именно за
обособяване на таванския етаж като самостоятелен обекг по надлежния
административноправен ред чрез изготвянето и одобряването на инвестиционен проект .
Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноските
по делото.
Ответникът, А. А. П., чрез пълномощника адвокат Р. Г., САК в срока за отговор по
реда на чл.131 ГПК, представя такъв, като изразява становището си, твърдейки, че З. П. и по
късно, ищецът, в качеството си на негов наследник са могли да иницират
административната процедура по обособяване на таванското помещение в самостоятелен
обект, но не са го направили. Заявява, че не е поето задължение от страна на ответника да
внА. и изготвя инвестиционен проект, като посочва че за изготвянето на такъв е необходимо
съгласието на Г.К. – собственик на първия етаж..
Прави възражение за изтекла погасителна давност .
Предявява насрещен иск, с който моли съда при условие че уважи иска на ищеца да
бъде признато за установено по отношение на него че А. А. П. е собственик на целия втори
етаж от къща със застроена площ от 76кв.м., заедно с малкия килер и малката стая до гаража,
1
съответнике идеални части от сградата, заедно с ½ ид.части от наследствената ½ ид.част от
дворното място, в което се намират сградите, цялото с площ от 564 кв.м., находящи се в
УПИ II -517, кв.54 по плана на гр.Божурище. Представя доказателства прави
доказателствени искания.
По предявеният насрещен иск, ищецът и ответник по него в правото си на отговор по
реда на чл.131 ГПК, представя такъв, в който не спори относно обстоятелствато, че от
сключване на договора за делба през 1997г. до настоящия момент А. П. упражнява
фактическа властвърху процесния имот. Излага становището относно основателността.
Претендира разноски. Не възразява срещу приемане на писмените доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт №121, том X, дело №1839/66г., Г.Е.К. отстъпва на А. К. П. правото
да построи в собственото му дворно място (УПИ II-517 по плана от 1984г.) втори етаж и
таван от двуетажна жилищна сграда. Съгласно този договор за суперфиция първият етаж от
тази сграда се придобива от учредилия - Г.Е.К.. През 1976г. с нотариален акт №52 том XIX,
дело № 2943/76г. Г.Е.К. продава на А. К. П. 1/2 идеална част от същото дворно място (УПИ
И-517 по плана от 1984г.), в което е реализирана суперфицията.
А. К. П. умира на 11.10.1993г. и оставя за наследници по закон - съпругата си М.А.
П.а, дъщеря си - А. А. П. и сина си - З. А.ов П..
На 16.12.1997г. М.А. П.а, А. А. П. и З. А.ов П. сключват Договор за доброволна делба
на наследствен съсобствен недвижим имот, по силата на който се договарят, З. А.ов П., да
стане изключителен собственик на таванските помещения от жилищната сграда със
застроена площ 76 кв.м. заедно със съответната част от общите части на жилищна сграда,
ЗАЕДНО с целия гараж с площ 40 кв.м. и голямата стая към гаража, ЗАЕДНО с Ул идеална
част от дворното място, цялото с площ 564 кв.м., съставляващо УПИ II-517 от квартал 54 по
плана на община Божурище от 1984г.; А. А. П. да стане изключителен собственик на втория
етаж от жилищната сграда, заедно с малкия килер и малката стая до гаража, ЗАЕДНО със
съответните идеални части от общите части на сградата, ЗАЕДНО с 1/2 идеална част от
дворното място, в което се намират сградите, цялото с площ 564 кв.м., съставляващо УПИ
II-517 от квартал 54 по плана на община Божурище от 1984г. Уговорено е третият
съделител, М. П.а, да получи в дял пожизнено право на ползване върху целия имот, предмет
на делбата.
З. А.ов П. умира на 17.09.2014г. като за свой наследник оставя сина си – А. З. П..
От показанията на разпитаната в хода на производството свидетелка Д. А. се
установява, че в таванските помещения, в които е живял приживе З. А.ов П. е имало кухня и
тоалетна.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори по делото, че между М.А. П.а, З. А.ов П. и А. А. П. е сключен договор за
доброволна делба на наследствен съсобствен недвижим имот на 16.08.1997г. Според този
договор З. А.ов П. е получил в дял таванските помещения от жилищната сграда построена в
със застроена площ от 76кв.м. и килер /голям/, заедно със съответната част от общите части
на сградата, а сестра му, ответницата, А. А. П. целият втори етаж на къщата със със
застроена площ от 76кв.м. заедно със съответната част от общите части на сградата и на
дворното място в което е построена сградата. Не се спори, че нито към сключването на
договора за доброволна делба, нито към момента е налице ободрен инвестиционен проект по
2
смисъла на ЗУТ.
Спорният въпрос е подлежи ли на разваляне сключен договор за доброволна делба на
наследствен съсобствен недвижим имот на 16.08.1997г., поради неизготвянето на
инвестиционен проект от страна на ответницата.
За да отговори на спорния въпрос, съдът съобрази следното : Договорът за
доброволна делба е формален – предвидена е писмена форма с нотариална заверка на
подписите когато предмет са недвижими имоти и движими вещи над определан цена.
Договорът може да бъде сключен само между съсобственици. Тези изисквания са наличини
в конкретния случай – процесният договор е в писмена форма с нотариална заверка на
подписите и страните по него са съсобственици на недвижимият имот, предмет на договора,
в качеството си наследници на А. К. П..
Няма пречка общите части по предназначение, каквито са таванските помещения, да
загубят характера си на обща част, ако предназначението им бъде променено по общо
съгласие на съсобствениците, в който смисъл е ТР №34/15.08.1983г. по гр.д.11/1983г. на
ОСГК на ВС при условие че е налице изработен инвестиционен проект за обекта. Не се
спори, че такъв проект не е изготвен нито към датата на сключнаве на процесния договор
нито към момента.
Съгласно разясненията дадени в ТР 3/2014г. на ОСГК на ВКС,сделката подлежи на
разваляне, ако предмета на сделката стане невъзможен след нейното сключване, поради
невъзможност за изпълнение, която погА.ва задължението. Не се спори, че страните са
искали и към момента желанието им е да прекратят съсобствеността помежду си. В
конкретния случай, със сключването на процесния договор е налице една „недовършена
сделка“, т.е. не е довършен фактическия състав, за да произведе целения резултат, а именно
не е изготвен инвестиционен проект по чл.202 ЗУТ. Съгласно цитираното вече ТР 3/2014г.
на ОСГК на ВКС, желаното правно действие ще бъде постигнато, ако към сделката се
прибави липсващия административен акт, който да уреди сделката, за да може да възникне
самостоятелен правен обект на собственост. Ако такова обособяване не се реализира при
спазване на изискванията на ЗУТ, то това ще е основание за разваляне на договора за
доброволна делба В конкретния случай не е императивно определена поредността на
осъществяване на сложния фактически състав – инвестиционния проект може да съвпада ,
но може и да следва по време осъществяването на сделката. Ето защо договорът за
доброволна делба от 16.08.1997г. е валиден, но неговият вещен ефект ще настъпи след
осъществяването на останалите елементи от фактическия състав на придобиването –
обособяването на реално обпределената част, като отделна вещ, съгласно сключения
договор и одобрения инвестиционен проект. Както не веднъж съдът подчерта,
инвестиционен проект не е изготвен, и не се събраха доказателства от които да се изведе
извода, че не може да бъде осъществено такова обособяване на отделни обекти, както е
договорено в процесния договор при спазване на изискванията на ЗУТ, за да бъде
основателен предявеният иск за разваляне на договора за доброволна делба от 16.08.1997г.
Остана недоказан и факта, че ищецът е изправна страна по договора, т.к. липсват
доказателства той или неговият наследодател да е иницирал изготвянето на инвестиционен
проект. Позававането за виновно поведение от страна на ответната страна, защото тя не е
иницирала изготвянето му не е достатъчно, т.к. и двете страни имат интерес от иницирането
на административната процедура и двете страни биха могли да я иницират заедно или
независимо една от друга. Не се събраха и доказателства за това ответната страна да е
създала пречки за инициране на процедурата.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3
3
ЗЗД за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение предявеният насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК е предявен
при условие, че бъде уважен главния иск, поради и което съдът не дължи произнА.не по
него.
По отговорността за разноски:
Ответникът претендира разноски за исковото производство, като представя списък по
чл. 80 от ГПК. Предвид изхода по делото, такива му се дължат от ищеца. Съгласно
представеният списък на разноските се претендира адвокатско възнаграждение в размер на
1500,00 лева . Видно от представенит договор за правна помощ и защита (л.96), платеното от
страна на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв., посочено и
представеният списак по чл.80 ГПК е за процесуално представителство по предявеният
насрещен иск по настоящото дело. Тъй като насрещният иск е предявен в условията на
евентуалност, то предвид изхода на делото във връзка с главният иск, съдът не следва да го
разглежда и да се произнА. по него. По отношение на главния иск, въпреки наличието на
доказателства за представителна власт, адвокатско пълномощно (л.48), липсват
доказателства да е заплатено адвокатско възнаграждение, поради и което искането за
присъждане на разноски за адвокатски хонарар е недоказано и не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. З. П., ЕГН ********** срещу А. А. П., ЕГН
**********, иск с който иска да бъде развален Договора за доброволна делба на
наследствен съсобствен недвижим имот от 16.12.1997г., вписан в Служба по вписванията
Сливница на 16.12.1997г. склочен между М.А. П.а с ЕГН **********, А. А. П. с ЕГН
********** и З. А.ов П. с ЕГН ********** поради виновно неизпълнение от страна на А. А.
П., на основание чл.87, ал.3, вр. ал.1 ЗЗД като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4