Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав
в публично съдебно
заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ МАРИНА
ГЮРОВА
При секретаря: Мариана Косачева и с участието на
прокурор: Ирина
Арменова, като разгледа
докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД №
397
по описа на Софийски градски съд за 2019
година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХІ
от НПК.
Въззивното производство
е образувано по протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу присъда
от 08.11.2018 година, постановена по НАХД № 1750 по описа на Софийски районен
съд за 2018 година, Наказателно отделение, 96 състав.
С горната
присъда Софийски районен съд е признал за невиновен подс. Д.Н.Л., с ЕГН: **********, роден на *** ***, в
това, че на 15.04.2016 година, за времето от около 16:00 часа до 17:20 часа в град София, на адрес ул. "*********", бл. *********, в съучастие, като
съизвършител с неустановено по разследването лице, с цел да набави за себе си
имотна облага, като неустановеното лице възбудило заблуждение у М.Л.С., чрез
телефонен разговор проведен по стационарен телефон с № 02 / 954 36 69, като се
представил за лекуващ лекар "проф. Х.Д." и е казал на пострадалата,
че "Вашата приятелка В. е много болна от свински грип и трябва да и се
поставят ваксини" и "С., която е дъщеря на В. е бременна и също трябва
да и се постави ваксина, защото и тя се е заразила", и "за двете
ваксини, които трябва да се поставят на В. иС.трябват пари и трябва да бъдат
предадени на мъж с име "д-р П.Д.", като заблуждението било поддържано
от Д.Н.Л., който се е представил с името "доктор П.Д." и че е дошъл
да вземе плика с парите 1 000 лева евро, като го е взел и причинил имотна
вреда на М.Л.С., в размер на 1 000 евро, равностойни по курс на БНБ на
сумата от 1 955.83 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по
повдигнатото му обвинение с правна квалификация чл. 209, ал. 1, пр. 2, вр чл.
20, ал. 2, вр. 1 НК.
Със
същата присъда Софийски районен съд е постановил връщането на подс. Д.Н.Л.
веществено доказателство – телефон марка "Нокиа", черен на цвят с
ИМЕЙ 1 № 354234061709058 и ИМЕЙ 2 № 354234063709049, иззет с протокол за обиск
и изземване от 15.04.2016 година.
Присъдата
е подписана с особено мнение на съдията-докладчик.
В законният срок решението е протестирано от прокурор при Софийска районна
прокуратура, като неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано и
несправедливо. В допълнение към протест, след изготвяне на мотивите към
присъдата се поддържа протеста и се твърди, че неправилно Софийски районен съд
е приел, че подсъдимия е невиновен за извършеното от него деяние за което е
предаден на съд. Прокурорът счита, че са събрани достатъчно доказателства –
гласни и писмени такива, които достатъчна степен изясняват фактическата
обстановка по делото и съпричастността на обвиняемия. Прокурорът се
солидаризира с изразеното особено мнеине на председателя на съдебния състав,
постановил присъдата, според което обвинението срещу подс. Л. е несъмнено
доказано. И се излагат допълнителни мотиви за отмяна на присъдата с искане за
постановяване на нова присъда, с която да бъде признат за виновен подс. Д.Л. за
извършено от него престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК.
В срок е постъпило
писмено възражение от подс. Д.Л. чрез адв. В.П. от САК, с искане за
потвърждаване на присъдата и отхвърляне на протеста, като намира присъдата за
законосъобразна, правилна, обоснована и справедлива, като се развиват подробни
съображения в тази насока.
В разпоредително
заседание на 31.01.2019 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите
и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подс.
Л. се явява лично и с адв. В.П..
Адв. П. – поддържа подаденото възражение и оспорва протеста. Няма
доказателствени искания. Счита, че протеста на прокуратурата срещу присъдата на
Софийски районен съд е неоснователен. Моли за потвърждаване на присъдата.
Представителят на Софийска градска
прокуратура – поддържа протестта. Не сочи доказателства. Счита, че протеста на Софийска
районна прокуратура е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отменена
присъдата на Софийски районен съд по изложените в протеста съображения.
В последна дума подс. Д.Л.
заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Моли да бъде
потвърдена присъдата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалваната присъда, изложеното в протеста и
допълнително изложение към него,
както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Протестът е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан.
Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан
по същество, протестът е неоснователен, а обжалваната присъда на
първоинстанционния съд по
съществото си законосъобразна и правилна. Съображенията в тази насока са следните:
Първоинстанционният съд
e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно,
всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата
обстановка по делото като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния съд,
който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на
формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия,
като в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за
правата на човека. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата
инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети
следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият
Д.Н.Л. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неосъждан, със
средно образование, женен, пенсионер, живущ ***, с ЕГН: **********.
На 15.04.2016 година,
св. М.Л.С. се намирала в жилището си, находящо се на адрес в град София, ул. "*********",
бл. *********. Около 16:00
часа на домашния телефон на св.С.с № 02 / 954 36 69 се обадил неустановено неустановен по делото мъж, който се представил за "доктор
Х.Д. – професор и лекуващ лекар". Последният казал на св. С., че нейната
приятелка В. е много болна от свински грип и трябва да й се постави ваксина,
както на нейната дъщеря С., която е бременна и също се е заразила.
Неустановеният мъж, представил се като "доктор Деянов", казал на св. С.,
че следва да заплати ваксините. Св.С.заявила, че има в дома си 1 000 евро.
Неустановеният мъж казан на св. С., че ще изпрати свой колега, който да вземе
парите, след което й затворил телефона. След това св.С.сложила сумата от
1 000 евро – 7 бр. банкноти с номинал от 100 евро и 6 бр. банкноти с
номинал от 50 евро, в пощенски плик.
На същата дата –
15.04.2016 година, подс. Л. упражнявал таксиметрова дейност с л.а. марка "Фиат",
с ДК № *******, когато на ползвания от него мобилен телефон марка "Нокиа"
със СИМ карта № ***** получил входящо обаждане от непознат мъж от телефонен
номер *******, който се намирал в района на гр. Левски, обл. Плевен.
Непознатият мъж попитал подс. Л. дали може да извърши курс от гр. София до гр.
Плевен, като трябвало да закара една възрастна жена за семейно тъжество. Подс. Л.
приел офертата. Двамата се разбрали за сумата от 200 лева за осъществяване на
курса до гр. Плевен, след което подс. Л. се насочил към посочения от непознатия
мъж адрес – гр. София, ул. "*********", бл. 8, вх. "А".
Докато пътувал към адреса, непознатият мъж се обадил няколко пъти на подс. Л. и
му описал как изглежда жената, която трябва да вземе, като му казал, че трябва
да й каже, че го изпраща "П.Д.".
Около 17:00 часа непознатият мъжо отново се
обадил на св.С.и й казал, че колегата му, който следвало да вземе парите, я
чака пред входа на блока й. Св.С.взела плика с парите и тръгнала да слиза към
входа на блока.
По същото време в ГДНП
към МВР бил получен сигнал за извършваща се телефонна измама на горепосочения
адрес, поради което на място били изпратени служители от ГДНП към МВР – св. Б.Б.и
В. Н.. Последните се установили в близост до адреса на св. С., като наблюдавали
случващата ситуация пред блока на св. С.. Полицейските служители са възприели
как подс. Л. паркира пред блока и в близост до входа на св. С., при което
водачът на автомобила – подс. Л. са насочил пеш към входа на блока, докато
говори по телефона си. Подсъдимият взел плика, в който предварително било
поставена сумата от 1 000 евро от св. С.. Като в този момент е бил
задържан от св.Б.и Н.. На място е бил извършен обиск на подс. Л., като от
последния били иззети бял плик със сумата от 1 000 еврои 1 бр. мобилен
апарат марка "Нокиа".
Горната фактическа обстановка районният съд е установил след
като е направил цялостен и прецизен анализ на доказателствата по делото. Обсъдени
са прецизно показанията на свидетелите по делото, като същите са съпоставени и
с останалите доказателства, като направените въз основа на това изводи
въззивната инстанция споделя напълно и не следва да преповтаря. Обосновано
съдът е приел, че е налице пълна липса на спомен на пострадалата за случая и
както за първоинстанционния съд, така и за въззивния съд е налице
недостоверността на показанията й от досъдебното производство, споделя се
становището, че липсват други доказателства, които да уличават подс. Л. в
извършване на инкриминираното деяние. Правилно и законосъобразно е кредитирал и
приобщените по делото писмени доказателства. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените
в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012
година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно
отделение/.
Един от основните
принципи на наказателния процес – задължението да бъде разкрита обективната
истина (посочен в разпоредбата на чл. 13 НПК) – изисква съдът, служебно да
използва всички процесуални възможности, за да събере или приобщи
доказателствените материали, относими към основния факт на доказване. Няма
спор, че процедурата по чл. 281 НПК представлява именно такъв процесуален
способ и използването му не може да зависи от волята на страните. Всякога
когато съдът съобрази, че са налице предпоставките за приложението му, той не
само може, но е и длъжен да приобщи към доказателствената маса показания на
свидетел, дадени на фазата на досъдебното производство. В случая са били налице
предпоставките за прочитане на показанията на пострадалата свидетелка С., тъй
като е съществувало съществено противоречие по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК между показанията й, дадени на досъдебното производство и тези депозирани в
хода на съдебното следствие. Тук следва да се обърне внимание, че въззивния съд
се присъединява към становището на районния съд, че показанията на св.С.са
изолирани и не се подкрепят от други гласни или писмени доказателства. Самата
пострадала в хода на съдебното следствие е заявила, че не е чела показанията си
и ги е подписала на доверие към полицаите, а това е в разрез с процесуалния
закон.
В очертаната хипотеза е
приложима разпоредбата на чл. 281, ал. 8 НПК, предписваща забрана за обявяване
на осъдителна присъда, базираща се само на показания, прочетени по така
предвидения ред. Важен аспект на правото на справедлив процес е
състезателността на наказателното производство, равенството между обвинението и
защитата по отношение на процедурните средства, непосредственото и лично
участие на страните при установяване на включените в предмета на доказване по
чл. 102 НПК факти. В наказателния процес доказателствата трябва да се
представят пред осъществяващия ръководство в съдебната фаза на производството
орган, в публично заседание, в присъствие на процесуалните субекти, при
предоставена им адекватна и достатъчна възможност за доказване и оспорване на
обвинението, и при обезпечена съпричастност и активност за събиране и проверка
на относимия и необходим доказателствен материал.
Отклонения са допустими само при зачитане на правото на защита. Въззивният съд
подчертава, че показанията на едно пострадало лице е редно да се дадат от него
и да се изложат в свободна писмена форма от самият пострадал, а не на доверието
на полицейските служители.
Налице е пълна
недоказаност по отношение на главни факти по делото. Предвид недоказаността на
обективната страна на престъпния състав досежно
обвинението за което е предаден дееца на съд, за подсъдимия правилно е следвало
да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата,
касаещи същото обвинение. Само когато осъществяването на престъплението и
всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние,
механизмът и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно
осъществяването на обективните и субективните признаци от състава на
престъплението. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК), което е гаранция
за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 НПК.
В конкретния случай
въззивният съд не установи авторството на деянието по чл. 209, ал. 1, пр. 2,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което Софийска районна прокуратура е внесла
обвинителният акт.
При извършената
служебна проверка на присъдата и мотивите към нея и на основание чл. 314 НПК
съдът не констатира същото да е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяната й или нейното изменение.
При така установената
фактическа обстановка и правни изводи въззивният съд приема, че атакуваният съдебен
акт е обоснован, правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде
потвърден изцяло, поради което протеста и допълнителните мотиви към него като неоснователни
следва да бъдат оставени без уважение.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 338,
във вр.
с чл. 334, т.
6 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 8.11.2018 година на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 96 състав,
постановена по НОХД № 1750/2018 година по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.