№ 990
гр. *, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202748 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „*“ ЕООД ЕИК- *,със седалище и адрес на
управление: гр. *, ул. „*“ № 40, ет. 5, ап. 10, срещу наказателно постановление №
*9-F*/25.07.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-*, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 3, ал. 12 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.8 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 1
от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като излага
аргументи в тази връзка. В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно
призовано, се представлява от адв. * от АК-*, който моли за отмяна на постановлението и
присъждане на разноски.
За Административнонаказващият орган се явява юрисконсулт *, която оспорва
жалбата. Посочва, че НП е правилно и законосъобразно, а извършеното нарушение се
безспорно установено, поради което пледира за потвърждаване на НП и присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 23.06.2022г. от служители на НАП била извършена проверка на обект по
смисъла на пap. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС, представляващ метален контейнер с резервоари за
зареждане с дизелово гориво, находящ се в гр. *, ж. к. „*", местност *, стопанисван от „*"
ЕООД с ЕИК: *. При извършена проверка в информационната система на НАП се
установило, че проверяваното дружество има декларирани в НАП, по реда на чл.118 ал.8 от
1
ЗДДС и глава девета „б“ от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, 8 броя резервоара по 990 л. (общо
7 920 л.) За проверяваният обект, видно от извършената справка нямало регистрирано и
въведено в експлоатация електронна система с фискална памет/ЕСФП/. При извършената
проверка на място в обекта и след представени писмени обяснения от представляващия се
установило, че зарежданията се извършват за собствени нужди за товарни автомобили над
12 т. с регистрационни номера *, *, * и др.
Жалбоподателят не регистриран като земеделски производител, горивото не се
използва за зарежда на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
След предоставени документи за заредени количества горива за периода 01.04.2022 г. -
23.06.2022 г. се установило, че са доставени в обекта общо 86 193 л., като последната
доставка е от 20.06.2022 г. с УКН № * с общо количество 7 899 л. дизелово гориво. След
извършен физически оглед на проверяваният обект, находящ се в гр. *, местност * се
установило, че в обекта метален контейнер има налични 3 броя бидона/резервоава, всеки по
990 л. (общо 2 970 л.), към които нямало регистрирана и въведена в експлоатация
електронна система с фискална памет (ЕСФП), нивомерна измервателна система (НИС) и
средства за измерване (СИ).
АНО е приел, че с горното дружеството жалбоподател е осъществило нарушение по
чл. 3, ал. 12 от от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.8 ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесната жалба е подадена в рамките на срокa за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. Въпреки това съдът счита, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото
НП.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно-
наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е
длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е
сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в
АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт
фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като
нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с
индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за
2
лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в
тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП,
АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при
същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно
нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна
квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в
АУАН, както и за различно деяние.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18 за
това, че извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от
стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към
земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, без
това да се регистрира и отчита по реда на чл. 3, ал. 2 и ал. 3- чрез ЕСФП, нивомерна
измервателна система и средства за измерване.
Съставът намира, че от обжалваното НП не става ясна датата на извършване на
нарушението. Това нарушение не би могло да се отстрани и чрез някакво тълкуване акта. В
същия първо е записано, че е извършена проверка на 23.06.2022 г. След това е записано, че
са представени документи за периода 01.04.2022 г.- 23.06.2022 г. Накрая се посочва, че
последната доставка на гориво е от 20.06.2022 г. Същевременно, нарушението, за което е
наложена санкция се изразява в бездействие- липса на регистриране и отчитане
(произтичащо от липсата на съответните устройства). Бездействието е липса на правно
дължимо действие, когато са били налице предпоставките за това. В случая предпоставка за
конкретното регистриране и отчитане е извършването на зареждане на гориво от
стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към
земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра. В
този смисъл, за да се прецени дали е налице възникнало задължение за регистриране и
отчитане, следва да се установи преди това дали е било налице зареждане на гориво по
съответния начин. Не става ясно обаче от никъде в НП за кой момент се твърди да е
възникнало съответното задължение за действие, респ. кога се приема да има извършено
зареждане на гориво по съответния начин- датата на проверката, периода от 01.04.2022 г. до
последното зареждане на 20.06.2022 г., периода на последното зареждане до датата на
проверката, или друг момент.
По мнение на съда тази неяснота съществено ограничава правото на защита на
жалбоподателя. От една страна, не може да бъде направена преценка за приложението на
сроковете по чл. 34 ЗАНН, а от друга, жалбоподателят е лишен от възможността да упражни
ефективно правото си на защита, тъй като, за да се защити по фактите, той трябва да е
наясно с тях. Особено отчетливо това се вижда тук, тъй като както бе посочено,
своеобразното обвинение е за липса на дължимо действие, като следва да става ясно кога се
твърди, че е възникнало това задължение за действие, като по този начин както
жалбоподателят, така и съдът биха могли да бъдат наясно ккаъв точно е предметът на
доказаване.
С оглед на това, непосочването на датата на извършване на нарушението в
конкретния случай представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Липсата на дата на нарушението затруднява излагането на мотиви по същество, но
предвид различните варианти, които може да се приеме, че е имал предвид АНО, може да се
посочи, че нарушението е и недоказано.
Така, ако се счете, че датата на нарушението е само датата на проверката- 23.06.2022
г., то очевидно не е установено зареждане на гориво от стационарните резервоари на тази
дата, поради което няма как да се приеме, че е налице задължение за регистриране и
3
отчитане на това зареждане по реда на наредбата.
По отношение на всичкии предхождащи датата на проверката периоди- от 01.04.2022
г. до 22.06.2022 г., пък е видно, че изводът на АНО, че е извършвано зареждане на гориво от
стационарни подземни или стоящи на собствената си тежест резервоари, почива едниствено
на предположение. Това предположение явно произтича от обстоятелството, че за периода
01.04.2022 г.- 20.06.2022 г. са били доставени в обекта общо 86193 литра гориво, а при
проверката на 23.06.2022 г. са констатирани само три резервоара с вместитмост по 990
литра. Иначе казано, прието е, че щом горивото липсва, то е било заредено. Всъщност
зареждането на горивото не се отрича от жалбоподателя, но същият е възразил, че това
зареждане е ставало директно от автоцистерни, която хипотеза не попада в разпоредбата на
чл. 3, ал. 12 от наредбата. Тази версия е напълно правдоподобна, имайки предвид, че при
проверката на 23.06.2022 г. са установени три резервоара с обща вместимост 2970 литра, а
последната доставка на 20.06.2022 г. е на 7899 литра. Ясно е, че количеството при
последната доставка няма как да се събере в трите установени на място резервоара, поради
което е вероятно зареждането да е станало директно от автоцистерните, които са доставили
горивото. С оглед изложеното, съдът намира, че не е доказано по безспорен начин, че
дружеството е зареждало гориво за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за
съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си
тежест резервоари с вместимост над 1000 литра (т.е. от трите установени резервоара, в
които съгласно показанията на свидетеля е имало гориво), поради което не се доказва за
него да е възниквало задължение да регистрира и отчита такова зареждане по реда на чл. 3,
ал. 2 и ал. 3 от Наредбата.
В обобщение на гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
и платежно нареждане (л.3 и л. 4), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност,
а съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ДВ, бр.94 от 2019г., предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото
поискано възнаграждение в размер на 500 лв. Доколкото преди изменението на ЗАНН,
исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК,
по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
наказателни постановления, издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не
териториалното й поделение (доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно
ЗНАП), съдът намира, че следва да осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *9-F*/25.07.2022г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“-*, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което за нарушение на чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с
чл. 118, ал.8 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 1 от ЗДДС, на „*“ ЕООД ЕИК- *, е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „*“ ЕООД ЕИК-
*, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин)
лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5