Решение по дело №10602/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3626
Дата: 7 август 2024 г.
Съдия: Христина Бориславова Николова
Дело: 20231110210602
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3626
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110210602 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба на К. Б. Х. против електронен
фиш серия К № 7127241, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят посочва, че не е собственик на
процесния автомобил и не е управлявал същия в посоченото във фиша време.
Твърди, че ЕФ не му е връчен по надлежния ред, както и че не е отчетен
толеранс на скоростта. Моли ЕФ да бъде отменен. Претендира разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява
лично и не се представлява. В депозирано преди предходно заседание
становище чрез адв. П. се поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. В допълнение посочва, че не се установява в какво качество Р.Д.
е подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като не е представила и копие на
СУМПС ведно с нея. Предвид това счита, че не са били налице предпоставки
за анулиране на първоначално издадения фиш, като посочва също така, че
жалбоподателят Х. е бил в трудово правоотношение с дружество, различно от
това, собственик на процесното МПС. Моли ЕФ да бъде отменен и
1
претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител. В депозирани преди предходно насрочено открито съдебно
заседание писмени бележки от юрк. Д. се излагат доводи за правилност и
законосъобразност на атакувания ЕФ. Претендира се присъждането на
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок (доколкото въззиваемата страна не е
представила доказателство, удостоверяващо датата на връчване на ЕФ), от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 10.10.2022 г. в 20.08 ч. в гр. София, по бул. „Черни връх“ до № 11, с
посока на движение от бул. „Свети Наум“ към бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“ с мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2” с радар № MD
1192 била засечена скорост на движение на МПС марка и модел „*******” с
рег. № ****** от 86 км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви
условия). Автоматизираното техническо средство „CORDON М2” и по-
конкретно радар № MD 1192 е преминало периодична техническа проверка на
15.03.2022 г. в ГД "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на
средства за измерване и софтуер" при БИМ, като срокът на валидност на
проверката е една година. Техническото средство било временно разположено
на триножник на участък от пътя и работело в стационарен режим с посока на
задействане „приближаващи“ автомобили. В коментирания пътен участък
максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства
била общовалидната за населено място от 50 км/ч.
Към 10.10.2022 г. товарният автомобил *******” с рег. № ****** бил
собственост на „****“ ЕАД с вписан ползвател „*****“ ЕООД. Въз основа на
тези данни и предвид начина на установяване на нарушението, от СДВР бил
2
издаден електронен фиш серия К № 6483870, с който на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на законния представител на „*****“ ООД –
Г.И.Т., било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП. На 19.03.2023 г. Р.Д.И. подала в ОПП-
СДВР декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с отбелязване, че е законен
представител на собственика на МПС с рег. № ******, в която посочила, че
10.10.2018 г., в 20.08 ч., автомобилът е бил управляван от К. Б. Х.. Към
декларацията бил приложен трудов договор на Х. с дружеството „*****“
ООД, заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение и пътен лист.
С оглед на това първоначално издаденият ЕФ бил анулиран и бил издаден
обжалвания ЕФ серия К № 7127241, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на К. Б. Х. било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Н.В. Х.а (частично), както и от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК - снимков материал към
ЕФ серия К № 7127241, справка за собственост на МПС с рег. № ******;
протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-59543/11.10.2022 г., ежедневна
форма на отчет, протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на
Български институт по метрология, преглед на вписан тип средство за
измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; снимков
материал на разположението на АТСС на пътния участък; разпечатка от АИС-
АНД; сертификат за успешно завършен курс на обучение, декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, трудов договор № 426/30.05.2022 г., заповед №
239/30.12.2022 г. за прекратяване на трудов договор, пътен лист, пътна
книжка, извлечение от система за доставки на „*****“ ООД, отчетна форма за
явяване на работа за месец октомври 2022 г., нотариално заверено
пълномощно, справка рег. № 433200-61836/10.06.2024 г. и приложения към
нея, справки за актуално състояние на „*****“ ООД и „*****“ ООД.
От приложената по делото снимка към атакувания ЕФ, заснета с
преносима система за видеоконтрол „CORDON M2“, с радар № MD1192, се
установява, че на процесната дата - 10.10.2022 г. в 20:08:42 ч., с отразени
координати, е измерена скорост на движение от 89 км/ч, като са записани
датата, часа (включително и секундите), локацията и е сниман
3
регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
посочен в ЕФ.
Техническото средство - преносима видео-радарна система за контрол
„CORDON М2” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на
тези системи е една година, като АТСС и по-конкретно радар фабричен № MD
1192 е преминал проверка на 15.03.2022 г. От приложения по делото протокол
от проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по
метрология е видно, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на
изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на
скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Приложеният по делото протокол за използване на АТСС от външна
страна съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на попълнената
ежедневна форма на отчет. Отразените в него часове на работа на мястото на
контрол съответстват на отразените начало и край на работа на АТСС – от
18.00 ч. до 21.30 ч., в рамките на които попада и констатираното с обжалвания
ЕФ нарушение. Посочено е мястото на контрол, като е направена и снимка на
разположение на АТСС на контролирания пътен участък. Освен това от
извлечението от паметта на автоматизираното техническо средство,
отпечатано върху снимката към електронния фиш, се установява, че уредът се
е задействал при посока на движение „приближаващи“. При използването на
АТСС контролният орган не разполага с възможност да променя или да влияе
върху измерването и записа на нарушенията, регистрирани с мобилно
автоматизирано техническо средство, като измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър. Още повече че процесното
устройство разполага с GPS – приемник, чрез който се установяват
географските координати при поставяне на началото на работния процес,
както и работи в конкретен режим на задействане (приближаващи,
отдалечаващи или и в двете посоки), които обстоятелства се визуализират
ясно върху извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото те се
отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие.
Видно от отразеното в протокола за използване на АТСС и снимковия
4
материал, изготвен към него, в контролирания участък не е имало поставен
пътен знак за ограничение за скоростта. Жалбоподателят също не въвежда
доводи за разрешена скорост в процесния пътен участък, различна от
общовалидната за населено място – 50 км/ч.
От приложения по делото трудов договор и заповед за прекратяването
му се установява, че към 10.10.2022 г. К. Б. Х. се е намирал в трудово
правоотношение с „*****“ ООД, като е изпълнявал доставки по домовете с
месторабота ресторант „****“ гр. София. От представените от работодателя
„*****“ ООД документи се установява, че на 10.10.2022 г. Х. е полагал труд,
като е извършвал доставки. С оглед на това съдът не кредитира показанията на
свидетелката Х.а в частта, в която заявява, че към процесната дата е била
извън гр. София със сина си, което настоящият съдебен състав отдава на
близките родствени отношения с жалбоподателя.
Видно от справката за собственост на МПС с рег. № ****** обаче,
същото е било предоставено за ползване на „*****“ ООД, което е различно от
дружеството-работодател на Х., макар и видно от справките от Агенция по
вписванията двете дружества да са с един и същи законен представител.
В изпълнение на изрични указания на съда въззиваемата страна е
представила нотариално заверено на 20.02.2024 г. пълномощно, т.е. далеч след
подаване на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, въз основа на което твърди,
че е приела наличието на представителна власт и е бил анулиран
първоначално издадения ЕФ. В справката от ОПП-СДВР се посочва също
така, че към декларацията не е било приложено СУМПС на К. Х..
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че oт външна страна атакуваният фиш отговаря на
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания и съответства на утвърдения
със заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г от министъра на вътрешните работи
образец. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички
изискуеми от закона реквизити: посочени са териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото
МПС, неговият ползвател, описание на нарушението. От своя страна същите
данни са инкорпорирани и в приложения снимков материал, изготвен с
5
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. Следва да се отбележи, че
процедурата по връчване на ЕФ е последващ издаването му въпрос и няма
отношение към неговата законосъобразност, а единствено относно
допустимостта на настоящата жалба. Мястото на нарушението е описано с
необходимата конкретика, инкорпорирано е и в протокола за използване на
АТСС, ежедневната ведомост и снимковия материал към ЕФ. В настоящия
случай ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата
му правна квалификация. От съдържанието на електронния фиш
недвусмислено се извежда ограничението на скоростта в процесния пътен
участък, както и скоростта на движение на товарния автомобил.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършването на процесното административно нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON М2“ с радар № MD
1192, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение. От приложения снимков материал на разположението
на уреда се установява, че същият не е бил прикрепен към служебен
автомобил, а е бил разположен на пътното платно. Съгласно чл. 165, ал. 2, т.
6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата
имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.
Следователно разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа,
засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила
представлява годно доказателствено средство, изготвено по предвидения в
закона ред. От доказателствената съвкупност по делото се установява, че
процесното автоматизирано техническо средство е от одобрен и вписан в
регистъра тип, нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа
след като конкретното техническо средство е преминало през надлежна
първоначална и последваща периодична проверка и не възниква съмнение, че
посредством него е заснета действителната дата, час и скорост на движение на
автомобила. Следва да се отбележи, че към датата на атакувания електронен
фиш, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само при
използване на стационарни технически средства, а и посредством мобилни
6
автоматизирани технически средства и системи за контрол, като за
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на
мобилното техническо средство Наредбата въвежда нарочен ред, който
отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014г. на ОС на ВАС. С оглед на това съдът приема, че към момента на
твърдяното нарушение, не само стационарните, но и мобилните технически
средства могат да бъдат използвани за установяване на нарушения, които да
бъдат санкционирани чрез издаване на електронен фиш. АТСС е
предназначено за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за
скорост. Уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС
само в автоматичен режим от статив (тринога) в стационарно положение.
Установените данни за нарушения не могат да бъдат променяни поради
липсата на пряк достъп до тях на оператора, като това важи и за процесите на
съхранение и експорт на данни. Присъствието или отсъствието на контролен
орган по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, тъй като
измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършва напълно автоматично.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
движение на автомобила е била 89 км/ч, в който случай допустимата грешка
при измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена
скорост от 86 км/ч. Именно тази коригирана скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл
съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
„толеранс” и е отчетено превишение от 36 км/ч, което обстоятелство е в полза
на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Съдът намира, че макар несъмнено да се установи нарушението, за което
е издаден електронният фиш, липсва законово основание за това нарушение да
бъде санкциониран жалбоподателят, поради което обжалваният електронен
фиш следва да се отмени като незаконосъобразен. Съгласно чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство (в случая вписаният в свидетелството за регистрация на МПС
ползвател), отговаря за извършеното с него нарушение. Съгласно ал. 2 на
7
същата разпоредба, когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Следва да се отбележи, че макар и отговорността му да се
ангажира въз основа на неговото качество на законен представител на ЮЛ, то
наказанието се налага на съответното физическо лице в лично качество, а не се
санкционира дружеството. Предвид това самото привлечено към
административнонаказателна отговорност физическо лице или упълномощен
лично и изрично от него представител би могъл да подаде декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
СУМПС на действителния водач. В случая първоначално е бил издаден
електронен фиш серия К № 6483870, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е била наложена глоба на законния представител на
„*****“ ООД – Г.И.Т.. Последният не е подал лично декларация по чл.189,
ал.5 от ЗдвП, а такава е депозирана от лице без надлежно учредена
представителна власт. От една страна представеното от въззиваемата страна
пълномощното е нотариално заверено на дата, последваща подаването на
декларацията, поради което очевидно не е бил документ, посредством който
Р.И. се е легитимирала пред СДВР. От друга страна И. е упълномощена да
представлява дружеството, а не Г.И.Т. в лично качество, като липсва и изрично
упълномощаване за конкретното действие. Освен това доколкото
доброволното упълномощаване е допустимо само за извършването на правни
действия, то не би могло посредством пълномощник да се декларира знанието
от друго лице на съществуването/несъществуването на факти с правно
значение, за което се носи и наказателна отговорност (в този смисъл Решение
№ 2596 от 18.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1863/2024 г.). На
следващо място, към декларацията не е било приложено СУМПС на К. Б. Х.,
каквото е законовото изискване, а като доказателство за предоставяне на
ползването на процесното МПС е представен трудов договор с дружество,
различно от собственика на автомобила и справка без данни за авторството на
съставянето й, които не са достатъчни сами по себе си да удостоверят
предоставяне ползването на автомобила на жалбоподателя на процесната дата
и час. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са били
налице предпоставките първоначално издаденият електронен фиш да бъде
8
анулиран и да бъде издаден нов спрямо жалбоподателя Х..
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 500 лв. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено
изцяло и в брой. Така определеният размер не надхвърля значително
минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване на фактическата
и правна сложност на делото и броя проведени съдебни заседания
направеното възражение за прекомерност следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 7127241, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на К. Б. Х. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К.
Б. Х., ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9