Протокол по дело №42/2023 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 242
Дата: 2 юни 2023 г. (в сила от 2 юни 2023 г.)
Съдия: Славка Кабасанова
Дело: 20235440200042
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 януари 2023 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 242
гр. Смолян, 02.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Славка Кабасанова Наказателно дело
частен характер № 20235440200042 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ М. М. К., редовно и своевременно призован, налице.
ПОДСЪДИМАТА М. В. К. , редовно и своевременно призована, не се явява.
Явява се упълномощеният от нея защитник адв. Н. М..
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К. - Да се даде ход на делото.
АДВ. М. - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К. – Водя един от двамата свидетели, които не успях
да осигуря в предишното съдебно заседание.
АДВ. М. – Противопоставям се за разпита на свидетеля. В предходно съдебно
заседание частният тъжител К. изрично заяви, че се отказва от разпит на свидетели и в
момента да се водят свидетели считам, че е недопустимо. Ако не беше направил такова
изявление, да, но той направи изявление, че се отказва.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К. – Аз напарвах грешка, но мисля, че съдебния
процес не е приключил и че може да се допусне единият от двамата ми свидетели.
Държа на искането да ми се допусне свидетел.
Съдът като съобрази направеното от частният тъжител К. искане в днешно
съдебно заседание да му се допусне един свидетел при режим на довеждане, който той
води днес както и обстоятелството, че в предходно съдебно заседание, той се отказа от
1
допуснатите му свидетели счита, че следва да се произнесе с ново определение, с което
да допусне един свидетел при режим на довеждане за частният тъжител К., тъй като в
наказателния процес няма преклузия за събиране на доказателства и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане в днешно съдебно заседание
за частният тъжител К..
Сне се самоличността на водения от частният тъжител свидетел:
З.Р.К. - ***г., българка, б.гр., омъжена, неосъждана, средно образование, ****,
съпруга на брата на частният тъжител.
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
като същата обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА К. – Познавам М. К. близо от 40 години. Спрямо нас няма
никакви лоши отношения. Спрямо мен се е държал прекрасно, помагал ми е много като
младо семейство. Бяхме близки, не мога да кажа нищо лошо за него спрямо мен и
моето семейство. Другите близки с тях се държи добре, помага им когато са имали
нужди. Всичко което знам е това, което М. ми е казал, не съм присъствала на
контактите му с г-жа К.. Знам, че е заведен иск срещу него, но мисля, че не способен за
това, в което го обвиняват. Знам, че е обвиняван в това, че се е опитвал да я напада, че я
преследвал. Доколкото го познавам не мисля, че е способен на това нещо. Знам, че е
предявила иск към К., че е преследвал. Предявила е иск в съда. Възможно обвинението
да е направено пред полицията или прокуратурата, извинявам се. Това, което знам е от
него. М. през цялото време е на село и в това което чух, че е обвинен ми се струва
недопустимо. Знам, че от доста години М. постъпи с херния в Смолянската болница,
но получи усложнения от операцията, вследствие на това и диабет получи след това,
това беше голям стрес за него. Знам, че се занимаваше със земеделие и по тази
причина, че не беше способен да работи се наложи да продаде животните. Първите
години му помагахме доколкото е възможност, но в впоследствие и ние нямахме
възможност. М. ликвидира животните и остави градините, не беше способен да се
грижи, здравето му не позволяваше. Започна да си търси правата за това, което е
настъпило вследствие на операцията. В смисъл, водеше дела, вярва в съдебната
система. Вижда се колко дела е завел. Той така си търси правата, а не чрез нападение,
това е невъзможно. Всичко, което мога да кажа е отношението ми към мен и моите
близки няма изблици на лоши отношения. За това съм сигурна, за друго мисля, че не е
способен. Към съпругата си К. се отнасяше добре и с уважение се отнасяше и към
децата си. Във всяко семейство има скарване, но нямало е изблици на агресия, поне аз
така знам. Освен диабета, които беше в последствие на това заболяване, има
невропатия, артрити, които го тормозят, и много други заболявания, хипертония също
има. Доста често ходи по болници и съдилища. Във връзка с жалбата на М. К. срещу
2
него знам, че той го изживя тежко, буквално се срина, не беше очаквал такава реакция,
знам че е подавал молби и жалби за да му се помогне, защото водеше дело срещу
болницата и предполагам, че е подавал жалби към нея. За лоши отношения знам, в
случая, когато са се срещнали, че тя се е държала лошо. М. К. се е държала лошо с М.
К., арогантно, но това го знам от него, не съм присъствала. Доколкото знам М. К. се
държала лошо с М. в кабинета на К.. Знам, че са се срещали в кабинета. Нямам
информация за среща на улицата. М. има жилище в града, децата му живееха тук и
съпругата му. Съпругата му почина. М. няма работа, знам, че след операцията доста
години беше без работа. Идва в Смолян на прегледи в болницата. Определено идва по
институции. Знам, че води доста дела, идва за един ден в Смолян и се прибира на село.
Селото е З.. Нямам представа къде си получава пенсията.
АДВ. М. – Запознах се с писмените доказателства. Това, което заявих в
предходно съдебно заседание, заявявам и в момента. Всички доказателства нямат
отношение към обвинението, те имат отношение към неговото заболяване, за което му
съчувствам, но са неотносими. Давам пример - жалба до Ц. Р., жалба до министър-
председателя, жалба до В. А., описание на лекарства как се приемат какво съдържат и
т.н., рецепти, амбулаторни листове, експертни решения още от 1992 година, всичко
това има отношение към неговото заболяване към неговия проблем, но не и за това, за
което сме тук. Делото излишно се напълни с доказателства, които са неотносими.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К. – Не считам делото за изяснено. Моля съдът да
приеме и тези доказателства, които нося в днешно съдебно заседание, като съм в
състояние да се обоснова за всеки един документ. Тези доказателства са, че големия
обем материали, които са събрани по делото липсват писмените защити, липсват
касационните жалби, които ще осветят и настоящото дело от наказателен частен
характер. Моето здравословно състояние не е за пренебрегване, в която и зала да бъде
разглеждано, самите документи амбулаторните изследвания доказват увреждане от
висока степен. Не е допустимо да се сваля степеннта на увреждане и трайната
нетрудоспособност с последните изменения станали в Наредбата са медицинските
епикризи и от 66%, да падне на 64%. ТЕЛК пренебрегва останалите 50 % при
увреждането на другия тестис, при което положение нивото на тестостерони в кръвта
падат в долната граница. Това са едни от най-важните хормони на мъжкия организъм.
Това нанася поражение на цялата костна система. При един прочит и това трябва да е
на всеки лекар известно. Представям опис на документите – касационни жалби,
възражения до Главния прокурор, протестни табели.
АДВ. М. – От списъка, който ми се представи и който виждам смятам, че тези
доказателства са абсолютно недопустими. Още повече, че не спорим, че тъжителя е
увреден, и че има процент нетрудоспособност, но това не същината на делото.
Същината на делото е друга, има ли клевета, има ли обида. Никой не спори за
3
здравословното състояние на тъжителя, нито аз, нито д-р К.. Доказателствата не са
относими, те касаят изцяло неговото здравословно състояние и касационни жалби по
други дела, писмената защита по административно дело беше представена и в
предходно съдебно заседание Адм. дело № 50, някои неща се повтарят.
Съдът счита, че следва да приеме към доказателствата по делото представените
в днешно съдебно заседание от частния тъжител К. писмени такива, тъй като чрез тях
частният тъжител К. обосновава своето обвинителна теза и представя хронология на
събитията предшестващи контактите му с подсъдимата. Водим от горното, съдът
счита, че следва да ги приобщи към делото като относими към предмета на делото и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА представените в днешно съдебно заседание
писмени доказателства от частният тъжител К. съгласно изготвения списък-опис, а
именно: Касационна жалба вх. № */14.01.2016 г., Писмена защита вх.№ */27.12.2016 г.,
Писмена защита №* от 23.01.2019 г., Касационна жалба вх. № * от 26.03.2019 г.,
Писмени бележки по К.адм.дело № */2019 г. по описа на ВАС на РБ, Протокол от
13.11.2020 г. по НАХД № */2020 г. по описа на Административен съд-Смолян,
Писмена защита по к.адм.дело №*/2021 г. по описа на ВАС на РБ, Касационна жалба
вх.№ * от 09.03.2022 г., Писмена защита по адм.д.№ *от 2022 г. на ВАС на РБ,
Касационна жалба с вх.№* от 05.02.2023 г., Искане до Гл.прокурор на РБ,
Възражение до Гл.прокурор на РБ, Амбулаторен лист № ** от 11.11.2021 г., Жалба вх.
№* 02.08.2021 г., Заявление вх.№ ** от 02.09.2021 г., Решение на медицинска комисия
№* от 23.07.2015 г., Разпореждане №*/01.01.2021 г. на ТП НОИ – Смолян,
Удостоверение изх.№* от 04.05.2016 г. на ТП НОИ – Смолян, Документи получени от
БАЗП офис по имейл, Списък с нови лекарства, Протестни табели – 10 бр., Два броя
писма до адвокати от АК-Пловдив и АК-София, Удостоверение с изх.№* от 18.01.2023
г. на ОД „**“ – гр. Смолян и Удостоверение с изх.№**от 11.03.2016 г. на ОД „*“ –
гр.Смолян.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К. – Няма да соча други доказателства, считам делото
за изяснено.
АДВ. М. – Също считам делото за изяснено от фактическа страна.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К. – Исках само един абзац в отговорите, които ми е
давала подсъдимата, е че тя признава за моето тежко състояние и ме напътства да
4
отивам на прегледи и консултации. И без нейното напътствие съм правил това, защото
по ценно от здравето на човек няма. Аз, когато съм бил здрав съм имал всичко, не съм
търсил заеми, не съм залитал, на моята маса имаше всичко, от пиле мляко. След това
увреждане от 1992 година доколкото човек може да каже, че се е преборил с рака, но
явно след като му остава от това заболяване да получавам инвалидна пенсия, може да
каже, че едва ли човек се е преборил. Раковото заболяване се завръща и с
продължаващото прогресивна атрофия и когато уролозите ти казват чакай отделянето
на ракови клетки от него, не мога да се съглася, че предишните свидетели на
подсъдимата бяха в онази светлина на искреност и честност пред съда, защото доктор
Е.Н. отрече, че към 8 ,9 10 ноември 2011 г. тя ме свали от стола за ваксинация има
свидетел, тя се казва фелшерката Н.К., тя няма да излъже, ще си признае всичко. Но
понеже съдебното дирене приключи нямам намерение да я призовавам. Тя си работи в
** и по този начин не искам да й навредя. Мисля, че със свидетелските показания,
които представям от други дела на този отсъстваш свидетел, той лично ме помоли да
ги представя тези протоколи, той се явява два пъти по адм.дела, едно единствено
изречение казва „Как си го преживял това наклеветяване“. Мисля, че съдебния състав
ще разбере в какво състояние се намираш и в сегашния момент. Това бяха неговите
молби да не го призоваваме с призовка. Дадени са много точно свидетелските
показания на моите синове П. К. от 27.05.2016 г. по адм.дело № 93. Свидетелските
показания на В.С. К., които моля съдът да ги вземе предвид, преди да излезе с присъда,
както и на другия ми син П. М. К., дадени на 13.11.2020 г. по адм. дело № 95 по описа
на Административен съд Смолян, както и тези на свидетелите Р.Л. и В.К., той се явява
два пъти като свидетел и е работил в болницата 35-40 години като началник на гаража
бил е личен шофьор на всички предишни директори. Той дойде на първото съдебно
заседание, но след това отказа, защото има лични контакти с К., не мога да го задължа
да свидетелства. Знам, че на 18 април е бил болен. Искам да оспоря свидетелските
показания на свидетелката д-р Е.Н., която каза, че ме е приемала многократно в
нейния кабинет, което не отговаря на истината, единствено сме имали три срещи с Н. и
те са били един път в нейния кабинет, когато сме търсили с адв. М. празен екземпляр
на експертни решения и за ТЕЛК-ви и НЕЛК-ви експертни решения. Тя каза, че ще
обезпечи по един такъв екземпляр, но си остана само с обещанието. Такива празни
екземпляри не получихме, а получихме един категоричен отговор, който беше
подписан от д-р К., с което тя искаше да ни увери, че такива празни екземпляри не се
предоставят и не се полагат на инвалидите, защото сме могли да злоупотребим. Нито
едната, нито другата свидетелката в предишно съдебно заседание от 18.05.2023 г. не
дадоха една среща, един пряк контакт между мен и К.. Също така и тя не е посочила в
самата жалба до прокуратурата какви са обидите, какви са заканите. Това което чух от
другата свидетелка С., че тя е чела служебните документи, които съм депозирал в
деловодството на **, не отричам нито един от документите, които съм депозирал в **,
5
нито едно изречение, нито една дума отричам, те са мои и аз съм се борил за правата
си, защото ако К. се беше намесила, не е труден прочита на една Наредба, за да се
убеди човек, че при мен абсолютно всички решение на ТЕЛК са незаконосъобразни.
Моето медицинско не се е ползвало по предназначение. Тези 66 %, които да дадени тя
ги сваля на 64 %, без основания. Друго, което искам да споделя, че хора само с диабет
получават по 72%, 76%, 78 % и това, което сподели Н., че 90 % от жалбите са за тези
ТЕЛК-ви решения. При това положения трябваше да се замислят, че имаме основания,
особено хората, които са пострадали в това лечебно заведение. Ако се правят опити да
се прикрие такова тежко увреждане, никой не печели от това., ако аз съм бил
потърпевш преди 13 години, то потърпевшите ще се увеличават след като се прикриват
такива увреждания. В клинична пътека 168 много добре са разпитани медицинските
стандарти, като с изрична забележка в тази клинична пътека, че не се допуска
увреждане на мъжките полови органи. Изрично ги молих да не предприемат никаква
операция, защото близостта на хернията с тестисите е на близко разстояние. До
последния момент ми беше обещавано, че ще го спазват, лично началника на
отделението Б. ме прие, бяхме приятели, казах му да ми сложи местна упойка. Не
искам операция, останал съм с един тестис, знам какво е да се увреди другия. Аз към
канил не един Министър на здравеопазването и целия екип да се явим на спор и пред
вас го споделям. Когато човек пострада, започва да се интересува да събира
информация, да чете. Не съм съгласен, че трябва да увредиш един от пациентите си до
края на живата. Имам познати, които не се съгласиха да дойдат, защото при един
увреден тестис, функциите се поемат от другия тестис. Д-р Д. баща й също пострада в
смолянската болница, случаите са много. Ако съм водил продължителни дела в
продължение на 13 години, искам да предпазя всички, които постъпват там. Не може
едни и същи лекари да са с основен договор, с изпълнителен договор, с друг път
договор в приемащите кабинети, още един договор като членове на ТЕЛК, друг
договор с ДКЦ, друг договор с Медицинския център и тогава става каша. Ако съм
искал да разговарям с доктор К., това беше един от основните въпроси. На мен ми
костваше час и половина да увещавам Н., можеше по цивилизован начин да
разговаряме. Не мога да се съглася лекари, които са били в операционния екип да бъдат
и в Медицинската комисия към ТП на НОИ. Считам жалбата за неоснователна, крайна
нетенденциозна, не дават нищо косвена, няма здрав разум. Какво мога да търся при д-р
К., както ме гледате нито съм мъж, нито съм жена, а от това по тежко няма. Тя ако е
искала по някакъв начин да спре това подаване на документите от рода на жалби,
заявления, молби, възражения, нищо не костваше една намеса за пет минути, а не да се
скатава между институциите в лицето на **, НЗОК, ТП на НОИ Смолян, които
съставляват Регионалния съвет за медицинска епикриза. Как да се пребориш с толкова
силни фактори. Ние увредените пациенти в Смолянската болница сме последната
грижа, както се казва последната дупка на кавала за д-р К.. Един специалист не се
6
изгражда за ден, два, но не сме и учебен материал. Сигнала, който е подаден до
прокуратурата е подаден именно с такава цел да бъда сплашен, да бъда заставен, че аз
повече да не подам и нито един документ, да нямам претенции. Това са клевети, които
не са ми минавали и през ум. Имам претенции, че познавам силата и действието, ако не
в дълбочина, то в основни линии. След като адвокат ми казва „колега“, може да е на
шега, но и тези моменти сме ги имали. Нямам претенции, адвоката си е адвокат,
съдията си е съдия. В хода на делата, които съм водил съм се учил от всеки един. Не
приемем аз тази клевета, която граничи с едно безумие за мен, никога не съм си го
помислил камоли да го извърша. Имам с д-р К. две единствени срещи, едната която не
трае и минута и бях изгонен, бях наречен „нахалник“ и „неблагодарен“ и затова държах
тя да присъстваше в съдебна зала да я попитам лично кое й даде основание да я чакам в
приемния ден. За мен това е чисто престъпление с цел да си осигури, спокойна работа.
Някои служби са ги приели за почивни станции. Затова и държавата стигна до това
състояние. Ако не са някои съдии, които минават и отразяват честно нещата много от
гражданите ще си горим като факли. Искам съдът да възложи най-справедливото, да
бъде осъдена, да ми бъдат присъдени гражданските искове за клеветите, които са ми
нанесли, описани са достатъчно добре в моите молби-уточнения, за да бъда още по
конкретен ако трябва да отворя молбите уточнение. Поддържам тъжбата си,
поддържам искането и за клеветите, поддържам искането си за обидите. Аз на М. К.
нищо не съм направил, една обидна дума не съм отправил, една закана нищо. Що се
касае за месинджъра, държа и искам да ви уверя, че в моето мобилно устройство има
4500 фейсбук приятели, ако намерите една да съм обидил, в категорията, в която съм
набеден. Не съм човек, жена не се печели с агресия и грубост. С. се опитва да ми прави
характеристика в съдебната зала, което е недопустимо. Не го приемам. Моля да
отхвърлите свидетелките й показания. До ден днешен не ме е спрял някой да се оплаче
в моето лице. Снахата може да го потвърди. Искам да бъде осъдена, с това искане,
което тя го прави в прокуратурата да бъда задължен да подписвам протокол, да не се
заканвам. Това е чиста принуда. Не съм повдигнал това обвинени, но моля да го имате
предвид.
АДВ. М. – На първо място моля да постановите оправдателна присъда и да
приемете, че подзащитната ми не е извършила престъпленията по чл. 148, ал.2 вр.ал.1,
т.4 вр.чл. 147, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1, т.4 вр.чл. 146, ал.1 НК. Моля да отхвърлите
предявения граждански иск като неоснователен и недоказан и присъдите направените
разноски по водене на делото, които са в размер на 600,00 лева. Настоящото НЧХД е
образувано за това, че жалба вх. № 2076 от 08.08.2022 г. д-р К. според тъжителя била
отправила срещу него клевети с неверни твърдения, че я обиждал, че й се заканвал, че
застрашавал живота и здравето й. Такива твърдения в молбата на д-р К. няма. К. сочи,
че живота и здравето били застрашени. Такива твърдени няма в жалбата си. Д-р К.
единствено сочи, че се страхува за живота и здравето си, но не казва, че е застрашено
7
него. Има разлика. По нататък тъжителя казва: „поведението му спрямо нея е
неадекватно, арогантно и агресивно и с психически отклонения“. Тя не сочи в жалбата
си, че той има психични отклонения, няма дума за това, а говори за неговата психична
уравновесеност, които са различни неща. В тази връзка ще се спра на твърденията в
жалбата. На първо място сочи, че в качеството й длъжностно лице – Директор на **
Смолян е атакувана с жалби от М. К.. Това беше установено, представена е справка, в
която започват жалби на М. К. с № 1268 от 21.03.2011 г., втората жалба е
№1385/19.04.2012 г., след това се препраща тази жалба на доверителката ми на
27.04.2015 г., подадена жалба № 9400627 до Президента, която Областния управител
препраща на моята подзащитна. На 19.07.2019 г. подава нова жалба с № 9709030 срещу
Експертно решение на ТЕЛК Смолян, копие от което изпраща и до моята подзащитна,
която му отговаря и на 30.08.2019 г. Тъжителя отправя до моята подзащитна едно
възражение в което сочи, че тя прикривала неговата фатална операция от 29.01.2010
година, което естествено е било да засегне доверителката ми, защото това не е вярно и
сочи, че в „Бог забавя, но не забравя“, и че всяка нейна дума ще стигне до създателя,
обещава, че ще го изпълни и че ще бъде прихваната и вкарана в центъра на житейските
и здравословни тежнения на инвалидите. Естествено е могло д-р К., това да го приеме
като закана по отношение на нея. Следващата му жалба е вх. № 97004 от 03.02.2020 г.,
в която я моли да се застъпи пред ТЕЛК за да му се определят 100 процента
инвалидност. Това, което Н. каза, че основно жалбите на тъжителя са свързани с
неправилно определения процент на инвалидност. Отговорите на ** са били, че не е в
техните компетенции да се занимава с решенията на ТЕЛК, те се обжалват пред НЕЛК,
а те пред ВАС. Следваща жалба е от 05.02.2021 г. до Директора на НЗОК Смолян, в
която тъжителя уведомява подзащитната ми, с копие до нея, тя му отговаря и на
05.03.2021 г. тъжителя прави възражение на отговора, в което пише, че пословично е
нейното негативно отношение към него, че тя по циничен начин искала да го увери, че
е получила спешна помощ, с операцията, която не му е извършена, с което е
предизвикала силно презрение не към друг, а към самата нея. Като директор на **
Смолян и е предупреждава, че нейният отговор, че е лекуван по клинична пътека 219, е
не само цинизъм, но и клевета. Естествено е било К. да се засегне от всички тези
твърдения, които са неверни, да се притесни от всичко това, да приеме, че това в края
на краищата представлява агресия по отношения на нея, със всички тези неща, това е
нейното субективно усещане към това, което тъжителя прави във всяка жалба. По
нататък, той иска тя да си подаде оставката, тъй като не заслужава този пост. Това е
нормално отново да я засегне, защото тя е убедена, че си върши работата качествено,
не сме чули до сега някой да каже, че К. не си изпълнява задълженията както трябва.
На 22.06.2022 г. К. подава възражение № ** до Министъра на здравеопазването срещу
отговора на д-р К., в който сочи, че преди години е изхвърлен от кабинета й, че до деня
на подаване на възражението не е му е дала отговор за увреждането му, че в отговора
8
умишлено пропускала, че от години ТЕЛК е действала като нелегитимна комисия, че
не била прочела Наредбата за експертизата. За увредените пациенти нямала никаква
значимост и било важно те да се потулят и било по-важно нейното благополучие, с
което отново той я притеснява. К. пише до най различни инстанции, това го приема
като агресия, като неуравновесеност, като арогантност, защото пише, че има цинични
отношения. Ако някой се обърне към него към този начин, как ще го приеме. И след
това той започва да пише по месинджър. Съобщенията са приложени в прокурорската
преписка, не са оспорени, в тези съобщения той пише, че хуманността е била
изкривена, абсурд след абсурд в системата на здравеопазването, че не може да прости
отношението към него, че Бог, Аллах виждал всичко, че нямало да подмине идващите
покопания, че не може да прости подобно отношение, че я проклина, че ще изтрепе
всички доктори като написано е тези, които ги защитавате, т.е. влиза и д-р К. и
завършва , че тя няма достойнство и човещина, а само интереси и задкулисни игри“.
Как да приеме д-р К. всичко това, което той пише до нея в месинджър, накрая казва, че
ще плати скъп данък пред Бог, пред Аллах, което тя възприема като заплахи. Съвсем
естествено е било у нея да се предизвика безпокойство и притеснение да се причини
психична травма, за които говорят С. и Н.. Второто твърдение в жалбата до РП Смолян,
че в кабинета й където го приемала, така и на улицата тъжителя я спира и проявявал
агресивно поведение ,това че са се виждали в кабинета и на улицата беше установено
както в тъжбата на К., така и от показанията свидетелите Н. и С.. Между впрочем и
днес разпитана свидетелката го потвърди, че има срещи в кабинета, д-р Н. установява
посещение в **, и втората на улицата. Написаното в жалбата до РП, че тъжителя е
проявявал арогантно, неадекватно, поведение е нейна лична оценка за поведението му,
което не представлява нито обида, нито клевета. В тази връзка моля да имате предвид
решение № 210 от 26.04.2013 г. по наказателно дело № 572/2013 г. на ВКС, в което е
прието, че в израза няма позорно обстоятелство. Решение № 429/25.02.16 г. на III-то,
нак.отделение по наказателно дело № 1452/2015 г. е прието, че израза не да се
сблъскваме със служители в неуравновесено положение и видим психологически
проблеми е несъставомерно, доколко се каса за оценка мнение на изразилия се субект.
Т.е. това което казах, че това лично мнение на К., но има и други решения, а именно №
69/24.03.2017 г. на II-ро нак.отделение по КНОХД № 83/2017 г., в което ВКС сочи, че
при инкриминиран израз „сестра ми има психически отклонение“ е прието, че не се
каса за позорно обстоятелство, а са съждения и мнение, доколкото не се касае за
медицинска диагноза. Би било различно ако подсъдимата беше съобщила, че сестра й
страда от определено заболяване. За третото твърдение в жалбата на д-р К. до
прокуратурата, че от м.юни 2020 недоволството прераснало в лична атака срещу нея по
месинджър, с които всяко безпокойство, притеснение и психична травма. Съобщения
по месинджър е имало и не се оспорват. Свидетелките Н. и С. установиха, че
действително д-р К. е приела тежко тези съобщения, че се е притеснила, че се е
9
променила, че тя е била непрекъснато неспокойна и това е пречило да върши нормално
работата си. В този случай смятам, че обвиненията, които са повдигнати са
несъставомерни и моля да я оправдаете. Считам за неоснователен и недоказан
гражданския иск, че не бе доказано обвинение и моля частичния иск да го отхвърлите и
на д-р К. да присъдите разноските по делото. По отношение на престъплението обида
искам да посоча, че съгласно чл. 146 ал.1 от НК обида е налице, когато някой каже или
извърши нещо унизително за честа и достойнство му в негово присъствие. Такова
присъствие няма, защото това са жалби, а това, че той така се е почувствал е коренно
различно от това което д-р К. е възприела като негово поведение.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К. - Учудвам се как на лекарите е позволено да
увреждат, обиждат и осакатяват, да не си вършат служебните ангажименти по договор,
заповед и по длъжностна характеристика. Никой до ден днешен не иска да се вслуша
във факта, че не може лекар, който да участва в операционния екип да те посреща като
Председател на комисията какъвто е д-р С.. Аз съм личен свидетел, че нито веднъж не
се отваря досието на тъжителя, не само моето изобщо на никой, там има машинално
чукане на печат върху експертните решения, нищо друго. Присъствал съм, когато съм
подавал документи в деловодството и ако става въпрос за количество на подадени
документи, те в РЗК са повече, но там бившата директората Г., на която й прави чест
на 21.05.2021 г. ме покани по телефона за среща, нито д-р Г. бивш директор на РЗКО
никой не по жела да разгледаме история на заболяването на хирургично отделение.
Същото отношение се сервира и от директора на ТД на НОИ Смолян В. Г., до ден
днешен не ме е приел и не иска да ме приеме, защото всички членове на тази комисия
нямат договор за назначение нито имат заповеди за назначение, една длъжностна
характеристика, не може да замести тези два документа. Не приемам доводите, които
се излагат от защитника. Моля съдебния състав да ги отхвърли. Как да бъдем спокойни
граждани. Лесно е да кажеш на силно увреден пациент живей нормално, но с такава
ниска пенсия не се получава. Моите документи, които са депозирани е мое гражданско
право, на два пъти бяха нарушени правата ми. Аз не съм искал операция, искал съм
местна упойка, вие ще погледнете история на заболяването. Бих изведен от
интензивния сектор и операцията е продължила, ще видите, че аз не съм от гр. Д.и че
не ми е рязано от червото, това са неща, които си поставят без знанието на пациента.
АДВ. М. – Моля да приемете, че в случая няма умисъл за извършване на тези
престъпления, защото д-р К. е целяла да възбуди проверка, като е била убедена в
правотата си по отношение на изложеното. В този смисъл тя не е целяла думите й да
унизят достойнството на тъжителя. Моля да имате предвид, че нейния сигнал, е че той
да бъде сплашен да не подава документи и жалба, не е целта й да го обиди и унижи.
Това го каза и частният тъжител.
Съдът се оттегля за произнасяне на присъдата.
10
Съдът се произнесе с приложената присъда, която обяви в присъствието на
страните.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 12,10 часа.


Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
11