№ 798
гр. Шумен, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630101618 по описа за 2025 година
Предявени са пет отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. Я. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 209, ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес:
гр. Шумен, ул. „***“ № 4 2, офис 1 чрез адв. А. В. от ШАК срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище: гр. София, район „Младост“, ж. к. „***“, ул. „Бизнес Парк
София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от управителите Райна Иванова Миткова –
Тодорова и Тихомир Иванов В..
Ищецът твърди, че по ЧГД № 1795/2013 г., по описа на Районен съд – Шумен на
28.06.2013 г. на основание чл. 417 от ГПК и чл. 418, ал. 2 от ГПК били издадени Заповед за
изпълнение № 911/28.06.2013 г. и изпълнителен лист, с които бил осъден да заплати на
кредитора „Райфайзен България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми, а именно: 5 323.62
лева - главница, представляваща парично задължение по предоставен банков кредит по
Договор за банков кредит от 20.02.2008 г. и Анекс № 1/23.11.2009 г.; сумата 913.88 лева -
изискуема редовна лихва от периода 10.10.2011 г. до 28.04.2013 г. включително; сумата
534.02 лева - изискуема наказателна лихва за периода 10.10.2011 г. до 25.06.2013 г.,
включително и законна лихва от 26.06.2013 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 478.43 лева, представляваща разноски по делото, от които в 135.43 лева -
държавна такса и 343.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 79, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 7, ал. 5, във вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните рамери на адвокатските възнаграждения.
Излага, че на 22.01.2014 г. въз основа на цитирания изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 20148760400078 по описа на ЧСИ Даниела Златева, peг. №
876 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Шумен, с взискател „Райфайзен България ”
ЕАД, ЕИК *********. По делото била изпратена призовка за доброволно изпълнение,
наложени били запори на банкови сметки на длъжника, възбрана на 1/2 идеални части от
недвижим имот и била насрочена дата за опис на последния, като всички тези действия били
с дата 27.01.2014 г.
Твърди, че на 12.08.2015 г. бил сключен договор за цесия между „Райфайзен България ”
ЕАД и „ЕОС Матрикс ” ЕООД, по силата на който „Райфайзен България“ ЕАД /като цедент/
1
цедирал вземането си по посоченото изпълнителното дело /ведно с всички принадлежности
на вземането/ на „ЕОС Матрикс ” ЕООД, като цесионер.
Сочи, че на 11.03.2016 г. била изпратена призовка за принудително изпълнение на
длъжника, която била получена лично на 15.03.2016 г., което изпълнително действие се
явявало последно по изпълнителното дело.
Впоследствие, на 14.09.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление
било прекратено изпълнително дело № 20148760400078 по описа на ЧСИ Даниела Златева,
peг. № 876 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Шумен. Постановлението било
получено от „ЕОС Матрикс ” ЕООД на същия ден.
Заявява, че на 19.05.2025 г. му било изпратено уведомление /покана за доброволно
изпълнение/ връчена му на 24.06.2014 г. по ИД № 78/2014 г. по описа на ЧСИ Даниела
Златева, от което било видно, че със същия изпълнителен лист с молба от 08.01.2025 г. било
образувано ново изпълнително дело № 20258760400015 по описа на ЧСИ Даниела Златева, с
взискател „ЕОС Матрикс ” ЕООД за сумите от 13 808.46 лева, от които главница в размер на
5 323.62 лева, ведно със законна лихва в размер на 212.57 лв. за периода 28.01.2025 г. -
19.05.2025 г., 6 638.12 лв. - неолихвявани вземания /мораторни лихви, обезщетения и т. н./,
300.00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 1 334.15 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Ищецът сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС било прието, че
прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. В Тълкователно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, било прието, че новата погасителна
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Ищецът твърди, че в настоящия случай новата погасителна давност за вземането е
започнала да тече от 11.03.2016 г. и е настъпила на 11.03.2021 г. А новото ИД №
20258760400015 по описа на ЧСИ Даниела Златева, било образувано от ответника на
08.01.2025 г., т. е. след изтичането на предвидения в Закона за задълженията и договорите
петгодишен давностен срок, като към момента на образуването на това изпълнително дело,
вече е било погасено правото на ответника да търси принудително изпълнение на
присъденото му вземане по издадения изпълнителен лист. А с погасяването на главното
вземане се били погасили и произтичащите от него акцесорни вземания за лихви и разноски.
С настоящата искова молба предявява пет отрицателни установителни иска срещу
ответника, като моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в общ размер от 13 808.46 лева, от която в размер
на 5 323.62 лева - главница, 212.57 лв. - законна лихва за периода 28.01.2025 г. - 19.05.2025 г.,
6 638.12 лв. - неолихвявани вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н/, 300.00 лв. -
разноски по изпълнителното дело, 1 334.15 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, за които суми
бил издаден изпълнителен лист по ЧГД № 1795/2013 г., по описа на Районен съд - Шумен и
било водено ИД № 20258760400015 по описа на ЧСИ Даниела Златева, peг. № 876, с район
на действие ОС - Шумен, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439 от ГПК,
във вр. вр. чл. 124. ал. 1 от ГПК. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се явява лично, а изпраща
упълномощен представител - адв. А. В. от ШАК, който моли предявените искове да бъдат
уважени, в като излага подробни аргументи по съществото на спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
2
ответника. В законоустановения едномесечен срок от тяхна страна не е депозиран писмен
отговор.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява лично. От тяхно име
е депозирана писмена молба на 03.10.2025 г., в която молят да бъде прекратено
производството като недопустимо, а в случай, че бъдат приети за допустими предявените
искове молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения изпълнителен лист от 28.06.2013 г., издаден по ч. търг. дело №
1795/2013 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че М. Я. Ц., с ЕГН ********** бил осъден
да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр. София, ЕИК ********* следните суми: 5
323.62 лв. – главница по Договор за банков кредит от 20.02.2008 г. и Анекс № 1/23.11.2009 г.;
913.88 лв. – изискуема редовна лихва за периода от 10.10.2011 г. до 28.04.2013 г.
включително, 534.02 лв. – изискуема наказателна лихва за периода от 10.10.2011 г. до
25.06.2013 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.06.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски в размер на 478.43
лв. Изпълнителния лист е издаден въз основа на депозирано заявление по чл. 417 от ГПК и
издадена заповед за незабавно изпълнение № 911/28.06.2013 г. по цитираното дело.
По така издадения изпълнителен лист, първоначално, на 22.01.2014 г. е било
образувано изпълнително дело № 20148760400078 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег.
№ 876 на КЧСИ, въз основа на молба от „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр. София срещу
ищеца М. Я. Ц., като с молбата за образуване на изпълнително производство взискателят
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е пискал извършване на принудителни действия - запор на
банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, възбрана на имоти и запор на МПС и
опис на имущество. Със същата молба взискателят е възложил на изпълнителния орган
осъществяване на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Съдът констатира от приложеното
копие на изп. дело № 20148760400078 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на
КЧСИ, че на 27.01.2014 г. частният съдебен изпълнител е изпратил запорни съобщения до
търговски дружества /банки/ за изпълнение на наложен запор върху вземания на длъжника
по банкови сметки на длъжника, открити в „ОББ“ АД, „Юробанк и Еф Джи България“ АД,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД, като е наложена и възбрана върху
притежаван от длъжника недвижим имот – 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда №
83510.666.555.3.3, находящ се в гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 61, ет. 2, ап. 3, с площ
55 кв. м. По делото е изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника Ц.,
която не му била връчена, като са извършени и редица справки за адрес, месторабота и
имущество на длъжника. Уведомявани са и други кредитори на длъжника. На 31.03.2014 г.
частният съдебен изпълнител наложил запор върху притежаваното от длъжника М. Я. Ц.
МПС – лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № Н0885АТ. Впоследствие, на 09.06.2014 г. на
длъжника Ц. отново била изпратила покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, която му била
връчена лично на 24.06.2014 г. В ПДИ съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че ако
не изпълни задълженията си в двуседмичен срок от получаване на поканата, ще пристъпи
към принудително изпълнение - принудително събиране на суми, чрез наложен запор върху
банкови сметки и МПС. На 10.07.2014 г. частният съдебен изпълнител изготвил
разпределителен протокол, като е определена дата за предявяване на разпределението –
25.07.2014 г. и изпратил на длъжника М. Ц. призовка за предявяване на разпределение, която
му била връчена лично на 23.07.2014 г.
Тъй като посочените задължения не били платени, на 12.08.2015 г. между
Райфайзенбанк България“ ЕАД гр. София и „ЕОС Матрикс” ЕООД бил сключен Договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията
по посоченият изпълнителен лист, като с резолюция на 16.10.2014 г. частният съдебен
3
изпълнител конституирал като взискател „ЕОС Матрикс” ЕООД. Насрочен бил и опис на
недвижим имот на 11.03.2016 г. от 10.00 ч. до 17.00 ч., а на собственикът на имота, върху
който е насочено принудителното изпълнение – длъжника по изп. дело изпратил призовка за
принудително изпълнение, която не му била връчена. Впоследствие бил насрочен опис на
недвижим имот на 19.03.2016 г. от 10.00 ч. до 17.00 ч., който не бил извършен поради
неплащането на такса от страна на взискателя. С молби от 01.11.2016 г. и 28.04.2016 г.
взискателят възложил на изпълнителния орган осъществяване на справка в „Пътна полиция
– КАТ“ при ОДМВР – Шумен за притежаваните от длъжника МПС и в регистъра на
банковите сметки. Впоследствие, на 10.05.2017 г. частният съдебен изпълнител е изпратил
запорни съобщения до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за изпълнение на наложен запор
върху вземания на длъжника по банкови сметки на длъжника. С постановление от
14.09.2018 г. частният съдебен изпълнител е констатирал, че изпълнителното производство
следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След това е пристъпено
към вдигане на наложените запори и възбрани. На 13.01.2025 г. по делото е представена
молба от процесуален представител на взискателя за връщане на изпълнителния лист.
Съдът констатира от приложеното копие на изп. дело № 20258760400015 по описа на
по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, че срещу ищеца М. Я. Ц. на
08.01.2025 г. било образувано ново изпълнително дело въз основа на молба от ответната
страна и описания по-горе изпълнителен лист. Със същата молба взискателят е възложил на
изпълнителния орган осъществяване на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. На 19.05.2025 г.
частният съдебен изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Юробанк България“ АД за
изпълнение на наложен запор върху вземания на длъжника по банкови сметки на длъжника.
По делото е изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника Ц., която му
била връчена лично на 02.06.2025 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК е специален отрицателен установителен иск, който
съобразно с чл. 439, ал. 2 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Доколкото тук основната част от сумите са по издаден въз основа на заповедно
производство изпълнителен лист, то следва да се приеме, че за да е допустима възможността
на лицето да защитава правата си с този иск обстоятелствата, на които се основава следва да
са настъпили след издаване на заповедта за изпълнение в заповедното производство. Тези
обстоятелства дават възможност иска по чл.439, ал.1 от ГПК да се разглежда като допустим
по посочения ред.
Ищеца предявява пет отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК, като твърди, че в полза на ответника няма подлежащо на принудително
изпълнение вземане за сума в общ размер на 13 808.46 лв., от която 5 323.62 лева,
представляваща главница по Договор за банков кредит от 20.02.2008 г. и Анекс №
1/23.11.2009 г.; 212.57 лв. – законна лихва за периода от 28.01.2025 г. до 19.05.2025 г.
включително, 6 638.12 лв. - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обещетение и т. н./,
300.00 лв. - разноски по изпълнително дело, 1334.15 лв. - такси по по Тарифа на ЗЧСИ, за
което вземане е първоначално е образувано изпълнително дело № 20148760400078 по описа
на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, като след прекратяването му на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК впоследствие е образувано ново изпълнително дело №
20258760400015 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване
на вземането по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Безспорно, такъв факт е правопогасяващия такъв – изтичане на
4
предвиден в закона срок.
На първо място, съдът намира, че част от претенциите на ищеца, а именно за
установяване на недължимост на 300.00 лева – разноски по изпълнителното дело и 1 334.15
лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20258760400015 по описа на
ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие ШОС са недопустими. Със
специалния иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспори
изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителното
основание, по което е образувано изпълнителното дело, но в предмета на тази искова
претенция не се включват разноските по самото изпълнително дело. Според ал. 2 на
цитираната правна норма, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Анализът на разпоредбата сочи, че с иска по чл. 439 от ГПК
може да се оспори съществуването на изпълняемото право, т. е. да се оспори вземането на
взискателя по материалното правоотношение, но не е допустимо чрез иска по чл. 439 от
ГПК длъжникът да оспорва дължимостта на сума за разноски, направени от взискателя в
изпълнителното производство, вкл. не може по исков ред да се оспорва като прекомерно
/хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК/ заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по
воденето на изпълнителното производство. Следователно предмет на иска по чл. 439 от ГПК
е материализираното в изпълнителното основание вземане, т. е. това, което ответникът по
един осъдителен иск е осъден да заплати на своя кредитор и за което е издаден
изпълнителен иск. Разноските в изпълнителното производство се дължат на различно от
изпълнителния титул основание, а именно – на основание чл. 79 от ГПК и ЗЧСИ и ТТР
ЗЧСИ, затова не могат да бъдат включени в предмета на иска по чл. 439 от ГПК.
Оспорването на присъдените в тежест на длъжника по изпълнението разноски, сторени от
взискателя по воденето на изпълнителното дело, вкл. и възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, каквото е въведено от ищеца в хода
на съдебното дирене, се извършва по друг процесуален ред, но не и чрез настоящия иск.
Въпросът за тяхната дължимост или недължимост от длъжника се разрешава в самото
изпълнително дело, съобразно правилата на чл. 79 от ГПК. Пътят за защита срещу
определените в принудителното изпълнение разноски е чрез жалба срещу действията на
съдебния изпълнител, поради което отрицателния установителен иск за недължимост на
разноските е недопустим. Предвид изложеното, претенцията за недължимост на 300.00 лева
– разноски по изпълнителното дело и 1 334.15 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ по
изпълнително дело № 20258760400015 по описа на по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег.
№ 876 на КЧСИ, с район на действие ШОС се явява недопустима и в тази част
производството следва да бъде прекратено. В т. см. Определение № 89 от 27.01.2021 г. по ч.
гр. дело № 0604/2011 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 303 от 29.09.2020 г. на ВКС по ч. т.
дело № 404/2020 г., I т.о., Определение № 50260 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. дело №
2139/2022 г., III г. о. и др.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен и безспорен начин, а и не се
спори между страните, че „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр. София гр. София се снабдило
с изпълнителен лист срещу ищеца, въз основа на издадена в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Вземанията на дружеството се основавали на неизпълнени
задължения по договор за банков кредит.
Не се спори между страните също, че съгласно Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, подписан на 12.08.2015 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр.
София, цедент и „ЕОС Матрикс” ЕООД, цесионер, ответното дружество - цесионер
придобило вземанията по посоченият изпълнителен лист.
Доказа се, че през 2014 г. въз основа описания изпълнителен лист, било образувано
изп. дело № 20148760400078 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ.
Доказа се също, че през 2024 г. въз основа описания изпълнителен лист, било образувано
5
ново изп. дело № 20258760400015 по описа на по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. №
876 на КЧСИ. Ищеца, обосновавайки основателността на претенцията си, се позовава на
изтекла погасителна давност. Според приетото в т. 10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. Давността се прекъсва от предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор
или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. Перемпцията е без правно значение за давността и когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото
искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело или не. Тъй като процесното изпълнително дело изп. дело № 20148760400078 по
описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ е образувано през 2014 г., са
приложими постановките на ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, в което е
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Т.е., в случая погасителната давност за
вземането, предмет на издадения в полза на ответника изпълнителен лист, започнала да тече
именно на 11.03.2016 г. и изтекла на 11.03.2021 г.
Съобразно това, съдът намира, че възможността на „ЕОС Матрикс” ЕООД да събере
принудително вземанията си срещу М. Я. Ц. по изпълнителния лист /за главница и лихви/ е
погасена по давност, поради което те са недължими от последният.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията е частично основателна, поради
което следва да бъде признато за установено, че Тунай Ридван Фахредин няма подлежащо
на принудително изпълнение парично задължение към „ЕОС Матрикс” ЕООД за сума в
размер на 12 174.31 лева, от която в размер на 5 323.62 лева, представляваща главница по
Договор за банков кредит от 20.02.2008 г. и Анекс № 1/23.11.2009 г.; 212.57 лв. – законна
лихва за периода от 28.01.2025 г. до 19.05.2025 г. включително, 6 638.12 лв. - неолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обещетение и т. н./, за които вземания е издаден изпълнителен
лист на 12.01.2011 г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №
911/28.06.2014 г. и изпълнителен лист от 28.06.2014 г. по ч. т. дело № 1795/2014 г. по описа
на PC - Шумен и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 20258760400015
по описа на по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на
вземанията по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят извършените по
делото разноски съразмерно уважената част от исковете, представляващи заплатена
държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.
Ищецът ангажира доказателства, че е заплатил възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство в размер на 1800.00 лева. Ответникът прави
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на това
възнаграждение. Съдът, след като съобрази действителната фактическа и правна сложност
на делото, извършените съдопроизводствени действия, счита, че възражението на ответника
е основателно и размерът на възнаграждението за процесуално представителство следва да
се намали на сума от 1 642.77 лева. За да определи този размер съдът взе предвид и факта, че
в случая се проведено едно открито съдебно заседание, като по делото са събрани
единствено писмени доказателства, поискани от ищеца с исковата молба, като не са
извършвани допълнителни действия по защитата на ищеца.
С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер на 2005.41
6
лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно с
уважената част от иска, съобразно уваженото възражение за прекомерност и съгласно
представен списък.
С оглед изхода на спора ищецът дължи на ответното дружество направените по
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхрълената част от исковете. При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки
предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото производство в размер
на 200 лева. При преценка на същото съдът взе предвид, както фактическата и правна
сложност на делото. С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в общ
размер на 23.67 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М. Я. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 209, ет. 1, ап. 1, със
съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 4 2, офис 1 чрез адв. А. В. от ШАК и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище: гр. София, район „Младост“, ж. к. „***“, ул. „Бизнес
Парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от управителите Райна Иванова
Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов В., че М. Я. Ц., ЕГН ********** няма подлежащо
на принудително изпълнение парично задължение към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК
131001375за сума в общ размер на 12 174.31 лева /дванадесет хиляди сто седемдесет и
четири лева и тридесет и една стотинки, от която в размер на 5 323.62 лева,
представляваща главница по Договор за банков кредит от 20.02.2008 г. и Анекс №
1/23.11.2009 г.; 212.57 лв. – законна лихва за периода от 28.01.2025 г. до 19.05.2025 г.
включително, 6 638.12 лв. - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обещетение и т. н./, за
които вземания е издаден изпълнителен лист на 28.06.2014 г. въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 911/28.06.2014 г. по ч. т. дело № 1795/2014 г. по
описа на PC - Шумен и въз основа на същия е образувано изпълнително дело №
20258760400015 по описа на по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ,
поради погасяване на вземанията по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1618/2025 г. по описа на ШРС, в
ЧАСТТА относно предявеният от М. Я. Ц., ЕГН **********, иск по чл. 439 от ГПК, за
признаване за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата
в общ размер на 1 634.14 лева /хиляда шестстотин тридесет и четири лева и
четиринадесет стотинки, от която 300.00 лева – разноски по изпълнителното дело и
1 334.15 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20258760400015 по
описа на по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие
ШОС, поради недопустимост.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на М. Я. Ц., ЕГН
********** направените разноски в общ размер на 2005.41 лева /две хиляди и пет лева и
четиридесет и една стотинки/, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
7
съразмерно с уважената част от иска, съобразно уваженото възражение за прекомерност и
съгласно представен списък.
ОСЪЖДА М. Я. Ц., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК
********* направените разноски в размер на 23.67 лв. /двадесет и три лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8