Присъда по дело №319/2021 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №4 от 15.02.2022г., постановена по НОХД
№319/2021г. по описа на Районен съд - Левски.

В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Плевен, с който срещу З. БЛ. Г. от с.*** е повдигнато
обвинение за това, че на 02.10.2021 г. в с.***, е нарушила мерки издадени
против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората
Заповед РД-01-610/22.10.2021г. на Министъра на здравеопазването на РБ,
свързана с предотвратяване и разпространението на COVID 19 на територията
на страната, като лице, поставено под карантина с предписание за поставяне
под карантина изх.№05-56314/29.09.2021 г. от РЗИ – Плевен, не изпълнила
задължението си да не напуска адреса, находящ се в с.***, като го напуснала,
за който адрес е посочила, че ще пребивава за посочения в предписанието
срок – 9-дневен срок с начална дата 29.09.2021г., като деянието е извършено
по време на пандемия, свързана със смъртни случаи във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID 19 – престъпление по чл.355, ал.2, пр.3,
вр. ал.1 от НК.
Прокурор при Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото
обвинение. Навежда довод, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин от обективна и субективна страна от доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
– показанията на разпитаните свидетели и дадените от обвиняемата
обяснения. Навежда довод, че престъплението е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Посочва като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимата, а като отегчаващи такива –
сериозността на епидемичната обстановка по време на извършване на
деянието и недостатъчно критичното поведение на подсъдимата с оглед
опасността от разпространение на заразна болест по хората. Пледира съдът да
признае подсъдимата за виновна и да й наложи наказание малко над
минимума, предвиден за процесното престъпление, изпълнението на което
счита, че може да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК със
съответен изпитателен срок.
Защитникът адв.М.С. пледира подсъдимата да бъде оправдана, тъй като
обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Навежда довод за
липсата на доказателства, че е спазено императивното изискване на чл.61 от
Закона за здравето за поставяне на лице под карантина. Алтернативно, в
случай, че съдът приеме, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен
начин, моли при определяне на наказанието съдът да приложи разпоредбата
на чл.55 от НК. Моли съдът да отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, наличието в
процесния случай на хипотетична опасност, тъй като Г. е била карантинирана
не като болна, а като контактна, обстоятелството, че деянието е извършено по
време на отоплителния сезон, като подсъдимата е многодетна майка и
1

следвало да осигури грижи за отопление и подгряване на вода за нуждите на
семейството. Същата при нарушаване на мерките не е била контактна с лица
извън семейния кръг, не се била движила свободно сред неограничен кръг от
хора, не била посещавала обществени места. Навежда довод, че деянието е
извършено при евентуален умисъл, тъй като подсъдимата не целяла
престъпния резултат, но се съгласила с него, като целта била да събере съчки
за огрев, което се установявало от свидетелските показания. Възразява
обстоятелството, че деянието е осъществено по време на пандемия, да бъде
отчетено като отегчаващо отговорността такова. Навежда довод, че същото е
елемент от обективния състав на престъплението, което е взето предвид от
законодателя при фиксиране границите на наказанието и не следва да бъде
отчитано повторно като отегчаващо отговорността обстоятелство. Моли да
бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК и наказанието лишаване от
свобода да бъде заменено с пробация в минимален размер с двете
задължителни мерки, както и да не бъде налагано по-лекото наказание глоба,
предвиденото с основаното такова.
Подсъдимата редовно призована, не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата З. БЛ. Г. е родена на *г. в гр.Л., с постоянен адрес с.*** и
настоящ адрес: с.***, българка, с българско гражданство, със средно
образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН:**********.
На 11.03.2020г, Световната здравна организация обявила пандемия от
COVID-19, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на инфекциозното заболяване.
С Решение №325/14.05.2020г. на Министерски съвет на Република
България на територията на страната била обявена извънредна епидемична
обстановка.
Със Заповед №РД-01-610/22.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България били приети мерки против
разпространението на заразната болест – вируса COVID-19.
Съгласно т.13 от цитираната заповед всички близки контактни на
потвърден случай на COVID-19, съгласно Приложение №4 към заповедта
подлежат на 10-дневна карантина, считано от последния контакт с
потвърдения случай, като се поставят под карантина в дома или на друго
място, на което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по
образец, съгласно Приложение №5 на директора на съответната регионална
здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице.
Подсъдимата З. БЛ. Г. обитавала жилище находящо се в с.***, където
съжителствала с лицето Г. М. Н. и други лица. Лицето Г. М. Н.а било заразено
с вируса COVID-19, което било установено с положителен тест на
28.09.2021г. Предвид общото им съжителство подсъдимата З. БЛ. Г. била
2

контактна с лицето с потвърден случай на COVID-19 - Г. Н.
Във връзка с това обстоятелство и на основание т.13 от Заповед №РД-
01-610/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република
България било издадено Предписание изх.№05-56314/29.09.2021г. на
Директора на РЗИ Плевен за поставяне на подсъдимата З. БЛ. Г. под
карантина на адрес: с.*** за срок от 9 дни, считано от 29.09.2021г., като
контактна на заразено лице.
На 29.09.2021г. в 10,24 часа подсъдимата била уведомена устно по
телефон за издаденото предписание, с което се поставя под карантина от
инсп.Д. Д. при РЗИ Плевен.
На 02.10.2021г. подсъдимата напуснала жилището на адреса, където
съгласно издаденото предписание била поставена под карантина.
На 02.10.2021г., свидетелите Д. П. Д. и Д. ОГН. ЦВ. – служители на РУ-
Левски, извършвали проверки на лица, поставени под карантина в с.А. във
връзка с епидемията от COVID-19. Около 13,40ч. същите извършили проверка
на жилището в с.***, където съгласно предписанието подсъдимата З.Г. била
поставена под карантина. При извършената проверка било установено, че
подсъдимата не се намира на адреса. От жилището излязло лицето Г.М. Н.,
която заявила, че в момента само тя се намира на адреса, а останалите
обитатели били отишли в гората, за да събират съчки за отопление. Заявила,
че знае, че е поставена под карантина, както и останалите живущи на адреса.
По случая било образувано и проведено процесното досъдебно
производство.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка се установява от следните
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетеля Д. П. Д. – дадени в хода
на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.2, вр.
ал.5 от НПК, показанията на свидетеля Д. О. Ц., дадени в хода на съдебното
следствие; писмени доказателства и доказателствени средства – Карта за
епидемиологично проучване на заразно болен №9431/29.09.2021г. на
инспектор при РЗИ Плевен, Предписание изх.№05-56314/29.09.2021г. на
Директора на РЗИ Плевен, Удостоверение от 29.09.2021г. на инспектор при
РЗИ – Плевен, справка за съдимост.
Съдът даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, като
логични, безпротиворечиви вътрешно, помежду си, както и с останалия
доказателствен материал, изхождащи от лица без възможна заинтересованост
от изхода на делото, даващи показания за непосредствено възприетото от тях
по време на изпълнение на служебните им задължения. Съдът прие, че
липсата на подробни спомени у свидетелите при разпита им в хода на
съдебното следствие е в резултат на изминалия период от повече от четири
месеца от събитията, за които дават показания, както и на обстоятелството, че
се касае за факти, установени по време на изпълнение на служебните им
задължения, които не представляват изключително събитие в живота им и се
3

характеризират с еднотипност на случаите. От показанията на свидетелите
безспорно се установява, че при извършената проверка на адреса, на който
подсъдимата е следвало да търпи карантинната мярка под която е била
поставена, същата не е била установена, тъй като е излязла от жилището.
Даде се вяра на писмените доказателства, представляващи официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните
функции и по предвидения от закона ред, както и неоспорени от страните.
Безспорно се установява от Предписание изх.№05-56314/29.09.2021г. на
Директора на РЗИ Плевен, че подсъдимата З.Г. е била поставена под
карантина с предписание на РЗИ за срок от 9 дни, считано от 29.09.2021г.,
както и адресът, на който е следвало да пребивава по време на карантинния
срок. Установява се, че същата е била уведомена за предписанието по
телефон, за което е съставено удостоверение от съответния служител на РЗИ.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимата З. БЛ. Г. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.355, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна, на 02.10.2021 г. в с.****, подсъдимата е нарушила
мерки издадени против разпространяването на заразна болест по хората, а
именно установените мерки в т.13 от Заповед РД-01-610/22.10.2021г. на
Министъра на здравеопазването на РБ, свързани с предотвратяване и
разпространението на вируса на COVID 19 на територията на страната, като
Г., в качеството й на лице, поставено под карантина с Предписание за
поставяне под карантина изх.№05-56314/29.09.2021г. от РЗИ – Плевен, не
изпълнила задължението си да не напуска адреса, находящ се в с.****, за
който адрес е посочила, че ще пребивава за посочения в предписанието срок –
9-дневен срок с начална дата 29.09.2021г., като го е напуснала.
Съгласно т.13 от Заповед РД-01-610/22.10.2021г. на Министъра на
здравеопазването, в актуалната й редакция към датата на процесното деяние,
всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19,подлежат на 10-
дневна карантина, считано от последния контакт с потвърдения случай, като
се поставят под карантина в дома или на друго място, на което лицето е
посочило, че ще пребивава с предписание по образец съгласно Приложение
No5 на директора на съответната регионална здравна инспекция или на
оправомощено от него длъжностно лице.
Налице е хипотезата на чл.61, ал.2 от Закона за здравето, съгласно която
на задължителна карантина подлежат контактни лица на лицата по ал.1, сред
които са и съгласно ал.1 лицата болни oт COVID-19.
Изпълнени са изискванията на чл.61 от Закона за здравето в процесната
хипотеза за поставяне под карантина.
На основание чл.61, ал.6 от Закона за здравето подсъдимата З.Г. е била
поставена под карантина с предписание, издадено от директора на
съответната регионална здравна инспекция – директора на РЗИ Плевен, за
срока, определен в т.13 от Заповед РД-01-610/22.10.2021г. на Министъра на
4

здравеопазването.
В изпълнение на разпоредбата на чл.61, ал.10 от Закона за здравето, за
издаденото предписание е съобщено на подсъдимата чрез един от визираните
в цитираната разпоредба способи - устно уведомяване на посочен от лицето
мобилен телефонен номер, което е удостоверено писмено с подпис на
извършилото го длъжностно лице – инспектор при РЗИ – Плевен.
Съгласно чл.61, ал.14 от Закона за здравето, предписанието за
поставяне под карантина подлежи на предварително изпълнение.
Безспорно установено от анализа на посочените по-горе гласни
доказателствени средства е, че на 02.10.2021г., попадащ в карантинния
период съгласно предписанието от 29.09.2021г. до 07.10.2021г., подсъдимата
е напуснала адреса, на който е била поставена под карантина, с което е
нарушила мярката по т.13 от Заповед РД-01-610/22.10.2021г. на Министъра на
здравеопазването за поставяне под карантина.
Налице е квалифициращият признак чл.355, ал.2 от НК, доколкото e
ноторно известен фактът, че вирусът на COVID-19 е обявен от Световната
здравна организация за пандемия, както и че свързан със смъртни случаи,
включително на територията на Република България.
Престъплението по чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК е такова на формално
извършване, тъй като законодателят не е предвидил като елемент от състава
му настъпването на определен противоправен резултат и същото е довършено
с факта на нарушаване на мерките, издадени против разпространението на
заразна болест. В процесния случай престъплението е било довършено в
момента, в който подсъдимата Г. е напуснал дома си в нарушение на
предписанието на РЗИ - Плевен.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че е била поставена под карантина с
предписание на РЗИ – Плевен, за което е била уведомена по телефон,
съзнавала е противоправния и общественоопасен характер на своите
действия, с които нарушава мярката против разпространението на вируса на
COVID-19. Доколкото престъплението по чл.355, ал.2 от НК е формално
престъпление, за наличието на пряк умисъл за извършването му е достатъчно
деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки
това да е поискал да го извърши. В процесния случай подсъдимата Г.
съзнавайки общественоопасния характер на нарушаването на мярката пряко е
желала осъществяване на деянието – напускане на адреса, с цел събиране на
съчки за огрев.
Предвид на изложените доводи, съдът призна подсъдимата за виновна в
извършване на престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет
хиляди лева.
Съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства
5

чистото съдебно минало на подсъдимата, обстоятелството, че същата е
безработна и член на многодетно семейство, които взе предвид във връзка с
причините за извършване на престъпното деяние – напускане на адреса, на
който се изпълнява карантината с цел да бъдат събрани съчки за огрев за
отопление.
Престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК е формално
престъпление и настъпили общественоопасни последици не са елемент от
престъпния му състав. Наличието или липсата на такива обаче с оглед
събраните по делото доказателства могат да бъдат отчетени при
индивидуализацията на наказанието. В процесния случай, както се сочи от
защитата, напускайки адреса, на който е била поставена под карантина,
подсъдимата не е посещавала обществени места и не е контактувала с други
лица, освен кръга от лица, с които съжителства и с които вече е била
контактна в дома си. Като взе предвид изложеното, съдът отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство и това, че рискът от настъпване на
общественоопасни последици – разпространяване на вируса на COVID-19,
предотвратяването на което е целта на мерките, по отношение на процесното
деяние е бил нисък и такива не са настъпили.
Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.
Сериозността на епидемичната обстановка и опасността от разпространение
на заразната болест – COVID-19, не могат да бъдат взети предвид като
отегчаващи отговорността обстоятелства. Същите са отчетени от
законодателя в квалифициращия състав на чл.355, ал.2 от НК с предвиденото
по-тежко наказание в сравнение с основния състав на престъплението по
чл.355, ал.1 от НК, поради което е недопустимо да бъдат взети предвид
повторно от съда при индивидуализацията на наказанието.
С оглед на изложеното, като взе предвид установените многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че и най-лекото
наказание, предвидено в разпоредбата на чл.355, ал.2 от НК се явява
несъразмерно тежко в процесния случай. Предвид на това, съдът приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като замени предвиденото в
чл.355, ал.2 от НК наказание лишаване от свобода с пробация. Съдът наложи
на подсъдимата З. БЛ. Г. наказание пробация със следните пробационни
мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца,
при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител – два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца, като прие, че същото би постигнало възпитателен и
възпиращ ефект спрямо личността на подсъдимата.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи на З.Г. по-лекото
наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от
свобода в разпоредбата на чл.355, ал.2 от НК, като прие, че същото не е от
естество да постигне целите на наказанието предвид семейното и финансово
състояние на подсъдимата.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
6

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7

Номер на акта:	4
Дата:	15 февруари 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия:	Десислава Константинова Николаева - Георгиева

Дело:	20214410200319
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 ноември 2021 г.

Присъда по дело №319/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите