№ 227
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000147 по описа за 2022 година
С решение № 260447/25.11.2021г. по т.д. № 824 /2020 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, ЗАД „Д.Б.: Ж. З.“ АД ЕИК е осъдено да заплати на
Р. ДР. ИВ. ЕГН **********:
- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП, осъществило се на че 04.08.2020 г., на път ***, на км. *** /по стар
републикански път в посока от гр. П. към гр. С.З., до С. д., на около 6 км. от
гр. Ч./, причинено от Д. Ж. Д., ЕГН **********, при управление на товарен
„П. б.“, рег. № ********, в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 10.09.2020
г. до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен
иска за разликата до пълния предявен размер от 53 700 лв.
- обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
същото ПТП в размер на 60,33 лв. /шестдесет лева и тридесет и три
стотинки/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано до
окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска за
разликата до пълния предявен размер от 142,85 лв.
- сумата от 2662,78 лв. - деловодни разноски.
1
ЗАД „Д.Б.: Ж. З.“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно уважената
част от иска, разноски в общ размер на 223,20 лв.
Съобразно отхвърлената част на исковите претенции Р. ДР. ИВ. е
осъдена да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. З.“ АД разноски в общ размер от 190,06
лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от Р. ДР. ИВ.,
която го обжалва в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени
вреди за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 53
700 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.09.20 г. до окончателното
плащане. Излагат се доводи за неправилно прилагане на принципа на
справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение, за
необоснованост и незаконосъобразност на решението, като се иска в
обжалваната му част същото да бъде отменено и вместо него се постанови
друго, с което исковата претенция за неимуществени вреди се уважи в пълния
й предявен размер, ведно с присъждане на законна лихва. Подробни
съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалния
представител на жалбоподателката адв. М.. Претендират се разноски.
Въззивна жалба против решението е подадена и от ЗАД „Д.Б.: Ж. З.“
АД, което го обжалва в частта, с която е уважен искът за неимуществени
вреди за разликата над 10000 лв. до 30000 лв., ведно със законна лихва,
считано от 10.09.20 г. Излагат се съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на решението в тази му част, като се иска в същата да
бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което исковата претенция
в тази й част бъде отхвърлена, евентуално да се намали размера на
присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
2
Съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове по
чл.432, ал.1 КЗ, предявени от Р. ДР. ИВ. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. З.“ АД за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени
вреди от настъпило на 04.08.2020г. ПТП, виновно причинено от водачът Д.
Ж. Д. при управление на МПС „П. б.“, рег. № ********, за което МПС е била
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество, валидна
към датата на настъпване на ПТП. Прието е въз основа на събраните по
делото доказателства, че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на прекия причинител за нанесените на ищцата
вреди, а именно: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между
деянието и вредите, като е отчетена и задължителната сила на постановено от
наказателния съд решение по чл. 78а от НК, имащо характер на присъда,
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Прието е, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество предвид наличието на валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" за увреждащото МПС, което
обстоятелство не е било спорно по делото, като застрахователят е изплатил и
извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6300 лв.,
както и за имуществени вреди в размер на 1632 лв. Прието е, че не е налице
съпричиняване от страна на ищцата, при което не е налице основание за
намаляване на обезщетението по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на горните изводи на първоинстанционния съд във
въззивните жалби не се поддържат оплаквания. Същите касаят единствено
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като
застрахователят счита, че същият е прекомерен, а пострадалото лице - че е
занижен.
В приетото по делото заключение на КСМАТЕ в неговата
медицинска част се сочи, че във връзка с настъпилото ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: счупване на лявата ключица с
разместване, повърхности травми на гръдния кош /контузия/. Счупването на
лявата ключица е довело до трайно затруднение на движенията на левия
3
горен крайник по смисъла на чл. 129 от НК, като възстановяването трае около
2-3 месеца до степен годност за физически труд. Лечението на счупената
ключица е било оперативно, след което с имобилизация. Контузията на
гръдния кош и малкият излив в лявата гръдна кухина са лекувани
медиК.тозно. Няма данни за настъпили усложнения. Докато трае
имобилизацията на лявата ръка качеството на живот е било понижено.
Счупването на лявата ключица е характерно увреждане от въздействието на
предпазен колан при челен удар. Генезата на плевралния излив, който се е
появил след ПТП, не е изяснена, възможно е да се дължи на травматично
увреждане на белия дроб, което не е било конкретизирано, освен това е било в
малък мащаб. В о.с.з. в.л. д-р Б. е заявил, че е възможно плевралният излив да
е вследствие на ПТП-то, но това не е потвърдено.
От приетите по делото писмени доказателства – медицинска
документация, и заключението по КСМАТЕ, е установено, че ищцата е
претърпяла две хирургични интервенции. Първата е била за поставяне на
металните фиксиращи елементи, а втората за тяхното изваждане. Втората
операция според поясненията на вещото лице, дадени в о.с.з. от 18.10.2021г.,
не указва влияние върху функцията на крайника, зарастването на костните
структури е приключило, с оглед на което периодът на възстановяване
включва само зарастване на кожната рана, което приключва около две
седмици.
Според депозираните показания на свидетеля К. К., живеещ на
съпружески начала с ищцата, след операцията ищцата е била в безпомощно
състояние – както физически, така и психически; лявата ръка на ищцата е
била обездвижена в продължение на три месеца; след операцията ищцата не е
могла да се обслужва сама, не е можела да става от леглото и ляга сама без
чужда помощ; не е могла да се придвижва сама без чужда помощ; имала е
нужда от чужда помощ при къпане и обличане; започнала да движи ръката
едва след третия месец, първо я вдигала до средата на тялото, след това
започнала да я вдига малко по- високо, до три месеца не е могла да стиска с
ръката; непосредствено след катастрофата и през първите три месеца
изпитвала много силни болки, вземала е хапчета, а на четвъртия месец е
отишла на физиотерапия; изпитвала затруднения при дишането, имало е
съмнения за плевра; ищцата продължавала да има болки в раменната става и
да не може да вдига никакви тежки предмети с лявата ръка, загубила
4
устойчивостта на лявата ръка, ръката била с нарушен обем на движение,
поради което срещала затруднения в работата си при бораване с
фотографската техника и затова все още не е започнала пълноценно да
фотографира; изпитвала страх да шофира, имала страхова психоза и не би
могла никога повече да шофира; настъпила промяна в емоционалното й
състояние, преди катастрофата била весела и много емоционална жена, а след
това станала маланхолична и уплашена.
Първоинстанционният съд е направил обстоен и подробен анализ на
така събраните доказателства, при което е стигнал до обосновани изводи по
отношение на вида и характера на причинените увреждания, причинно-
следствената връзка с ПТП и претърпените от ищцата болки и страдания.
Обоснован е изводът, че описаните травматични увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като единствено по
отношение на плевралния излив така връзка не е доказана, предвид
посоченото от вещото лице, че такава връзка не се потвърждава, и липсата на
други доказателствав тази насока.
Обосновани са изводите, че свидетелските показания на лицето,
живеещо на съпружески начала с ищцата, следва да се кредитират частично,
тъй като в едната си част - по отношение продължителността и интензитета на
изпитваните от ищцата физически болки, необходимостта й от чужда помощ
в продължителен период от време при лягане и ставане от леглото,
съпровождане при ходене, „вдигане на краката, за да може да бъде в покой“,
че ищцата не е можела напълно да си използва лявата ръка в продължение на
три или три месеца и половина, след което е започнало „частична
реставрация“ на ръката, както и към настоящия момент лявата ръка на
ищцата „няма устойчивост и е с нарушен обем на движение относно
тежести“, поради което ищцата среща затруднения в работата си на фотограф
– при боравене с фотографската техника. Отчетена е евентуалната
заинтересованост на свидетеля и преди всичко обстоятелството, че в тези им
части свидетелските показания не се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства - медицинска документация, както и от заключението
на КЗМАТЕ. Според заключението на в.л. възстановителният период за този
вид увреждане /счупване на ключица/ е около 2-3 месеца, включващ
5
възстановяване до степен на годност за физически труд, като в настоящия
случая няма медицински документи за настъпили усложнения. Заключението
на експертизата не подкрепя тезата за невъзможност на ищцата да борави с
фотографска техника или за съществени затруднения за това след изтичане на
възстановителния период. При това положение по отношение
продължителността на физическото възстановяване от счупването на
ключицата са обосновани мотивите, че същото е в рамките на посоченото от
експертизата - период около 2-3 месеца. Отчетено е обстоятелството, че в
този период ищцата е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си за
обличане и поддържане на лична хигиена. Травмите от контузията на гръдния
кош са отшумели за период от около месец.
Аргументирани са изводите на първоинстанционния съд, че ищцата
е ищцата е изпитвала физически болки, които са били най- силни
непосредствено след инцидента и които постепенно са затихвали в хода на
оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване,
както и че безспорно е преживяла силни негативни емоции – стрес, нервно
напрежение и безпокойство, получила е страх от шофиране и поради
психоматични причини вече не може да шофира кола, като в тази връзка са
кредитирани показанията на свид. К., за период около 3-4 месеца не е можела
да упражнява професията си на фотограф.
Така възприетата фактическа обстановка от първоинстанционния
съд не се оспорва от жалбоподателката Р. И., в чиято въззивна жалба изрично
се сочи, че първоинстанционният съд вярно е възприел фактическата
обстановка по делото. Такова оспорване липсва и във въззивната жалба на
застрахователя. Излагат се оплаквания, че въпреки точното установяване на
фактите, съдът е определил размер на обезщетението, който не кореспондира
с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира горните оплаквания за
неоснователни. В случая размерът на определеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. над доброволно платената от
застрахователя сума от 6 300 лв. кореспондира с установените по делото
обстоятелства във връзка с конкретния характер и вид на претърпените
6
увреждания, продължителността и интензитета на търпените болки и
страдания както във физически, така и в психологичен аспект. Не се споделят
доводите във въззивната жалба на пострадалото лице, че не е отчетена в
достатъчна степен тежестта на страданията, неудобствата и ограниченията,
които е била принудена да търпи ищцата, че е неодоценен преживяният стрес,
нервно напрежение и безпокойство, както и настъпилата промяна в психо-
емоционалното състояние на ищцата. Според ПАС размерът на
обезщетението, възлизащ на 36 300 лв., е достатъчен, за компенсира
неимуществените вреди, доказани по делото, като няма основание за неговото
увеличаване.
Като неоснователни се преценяват и оплакванията във въззивната
жалба на застрахователя , че в случая възстановителният процес е протекъл
бързо, без голям интензитет и бързо са отшумели, като не било доказано
ищцата да е провела адекватно лечение след настъпилия инцидент и да е
проведена рехабилитация, контролни прегледи и пр. Установено е по делото,
че възстановителният процес е протекъл в рамките на нормалното за подобен
вид увреждания, което обаче не означава че същият може да се квалифицира
като бърз и безпроблемен. Интензитетът на преживените болки също не е бил
нисък, особен непосредствено след инцидента и в началния етап на
възстановителния период. Преживените от ищцата болки и страдания са
сериозни и са конкретно обсъдени в обжалваното решение, като твърдението
за „бързо отшумяване“ на травмите не кореспондира с доказателствата по
делото. Няма основание да се приеме и че присъденият размер не съответства
на установената съдебна практика за определяне на обезщетения при подобен
род травми съобразно конкретно доказаните увреждания, момента на
настъпване на ПТП и конкретната социално-икономическа обстановка към
този момент.
Мотивиран от горното съдът приема, че решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
За разноските пред въззивния съд:
И двете страни са направили претенции за присъждане на разноски
за втората инстанция.
7
Списък на разноските е представен само от застрахователното
дружество, като се претендират разноски в размер на 425 лв. – платена ДТ.
Същата е във връзка с подадената от дружеството въззивна жалба, която е
неоснователна. При това положение няма основание в тежест на противната
страна да се възлагат разноските за платената ДТ по тази въззивна жалба.
По отношение на жалбоподателката Р. И. не са налице доказателства
същата да е направила разноски за въззивната инстанция.
С оглед посоченото разноски за второинстанционното производство
не се присъждат.
Предвид посоченото съставът на ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260447/25.11.2021г. по т.д. № 824
/2020 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която ЗАД
„Д.Б.: Ж. З.“ АД ЕИК е осъдено да заплати на Р. ДР. ИВ. ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП,
осъществило се на че 04.08.2020 г., на път ***, на км. *** /по стар
републикански път в посока от гр. П. към гр. С.З., до С. д., на около 6 км. от
гр. Ч./, причинено от Д. Ж. Д., ЕГН **********, при управление на товарен
„П. б.“, рег. № ********, за разликата над 10 000 лв. до присъдения размер
от 30 000 лв. ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане, и В ЧАСТТА, с която искът е
ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 53 700 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
10.09.20 г. до окончателното плащане, и в ЧАСТТА за разноските.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9