№ 340
гр. Пазарджик, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220200257 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-1006-003187 от 13.12.2021 г. на
Началник група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
на Т. Д. П. с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С.Б.“ (П.. 5 за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Т. Д. П., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановлението,
издаването му при съществени процесуални нарушения. Счита НП за
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Жалбоподателят дава обяснения, в които
заявява, че на процесната дата действително е отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол, но защото считал, че срещу него
в качеството му на кмет на Община Пазарджик се изпълнява някаква поръчка
1
и нямал доверие на полицейските служители. Не се явил в МБАЛ П. за даване
на кръв за изследване.
Процесуалният му представител устно в съдебно заседание и в писмена
защита счита, че атакуваното НП е незаконосъобразно и недоказано, излага
доводи в тази насока и моли да бъде отменено.
Ответникът по жалбата, лично и чрез процесуалния си представител,
счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за законосъобразно и
правилно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На ... г. около ... ч. в с. Д., ул. „О.“ жалбоподателят П. управлявал лек
автомобила „Б.“ с рег. № ..., където бил спрян за проверка от полицейски
служители – свидетелите комисар К.Д. – началник ОПП при ГДНП и Л.Б. –
началник сектор ОКПТПК към ОПП при ГДНП. Двамата полицейски
служители се намирали на мястото в изпълнение на Заповед № 3286з-
3814/28.10.2021 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“.
Съгласно т. 6 от същата те следвало да осъществяват ефективен контрол и
превантивна дейност спрямо участниците в движението. Точно в тази връзка
двамата свидетели спирали за проверка преминаващи автомобили. Между тях
бил и този на жалбоподателя П.. Полицейските служители поискали
документите за проверка на водача, като установили, че лъха на алкохол. На
зададения въпрос дали е употребил алкохол, жалбоподателят заявил, че не е.
На полицейските служители им направило впечатление, че освен, че лъха на
алкохол, жалбоподателят заваля и някои думи. Извикали за съдействие
патрул при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, в чийто
състав бил и свидетелят Т.Б., за да извършат проверка за употреба на алкохол
и наркотични вещества от страна на жалбоподателя. Последните пристигнали
на място, като обяснили на жалбоподателя, че ще бъде изпробван за алкохол
и наркотични вещества с технически средства, но П. категорично отказал да
бъде тестван и за двете. Свидетелят Б. съставил на жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение бл. № ... в присъствието на Б. и
Д. като свидетели за отказа му да бъде тестван за употреба на алкохол, който
2
АУАН жалбоподателят подписал и получил без възражения. На последния е
издаден и талон за изследване № ... от същата дата, който жалбоподателят
също подписал и получил. В него било отбелязано, че водачът следва да се
яви в МБАЛ П.. Жалбоподателят не се е явил за даване на кръв за изследване
в МБАЛ П. за употреба на алкохол. Не е подадено писмено възражение
против съставения АУАН. Въз основа на акта АНО издал обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата,
събрани по делото – гласни и писмени. Показанията на свидетелите –
полицейските служители К.Д., Л.Б. и Т.Б. са категорични, ясни,
последователни и взаимнодопълващи се по отношение на съставомерните
признаци, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те се потвърждават и от
писмените доказателства по делото – талон за изследване № ... и съставения
АУАН бл. № ..., както и от всички други писмени доказателства, приети по
делото. Техните показания реално се потвърждават и от обясненията на самия
жалбоподател в съдебно заседание. По същество жалбоподателя не отрича
фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП. Показанията на
полицейските служители са дадени и от лица, които не са заинтересовани по
никакъв начин от изхода на делото. В крайна сметка по отношение на
съставомерните признаци на извършеното нарушение – управление от страна
на жалбоподателя на автомобила и отказ за извършване на проба за употреба
на алкохол с техническо средство, изнесеното от полицейските служители е
ясно и категорично. По делото е налице и вещество доказателство – компакт
диск със записи от камерите на полицейските служители, който също
потвърждава гореизложената фактическа обстановка.
При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
жалбоподателят е управлявал МПС на посоченото място по посоченото време
в НП, когато е спрян за проверка. Категорично се установи, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба
на алкохол при извършена от контролните органи проверка на процесната
3
дата. На санкционираното лице е бил издаден талон за изследване с № ....
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на
административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични
вещества в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в
съставомерно деяние. Водачът няма право да избира и начина, по който да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи
вещества. Предпоставките, установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози за издаване на талон за изследване на кръвта не включват
избор на водача на начина, по който да му бъде извършена проверка.
Задължението на контролните органи за издаване на талон за изследване,
установено от чл.3, ал.2 от Наредбата възниква, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с
техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство или тест. Видно е, че законодателят е приравнил като последици
както отказа за тестване, така и например некачествените проби. Нещо повече
– в редица разпоредби на Наредбата изрично е записано, че поведението на
лицето по време на проверката, вследствие на което не може да бъде
извършена проба, се приравнява на отказ. Така например съгласно чл. 2, ал.1
от Наредбата: „При извършване на проверка за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за
движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или
здраве“, като съгласно втората алинея на същия член: „Неизпълнението на
задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава“. В тази насока е и
разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата: „В случай че не приема показанията
4
на техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето
избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с
медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване се приемат отчетените показания от техническото средство“.
Следователно, като са издали талон за изследване, контролните органи
са спазили реда на Наредбата. На основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП
водачът може да бъде санкциониран и за неизпълнение на направлението за
изследване на кръвта, което в конкретния случай жалбоподателят също не е
изпълнил. Съставянето на талон за изследване е доказателство на първо място
за заявения от водача отказ да бъде тестван за употреба на алкохол, който
наред с установеното управление на МПС изпълва административно-
наказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Този законов текст съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и
самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на
наказващия орган да упражни компетентността си. В тази посока е налице
многобройна съдебна практика, като например Решение от 8.04.2014 г. на
АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 62/2014 г., Решение № 732 от 12.12.2015
г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. х. д. № 838/2015 г. и други. Установи се, че
жалбоподателят не се е явил в дадения му срок за даване на кръвна проба,
поради което това също се явява и неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване. В конкретния случай не се установиха обективни
причини за невъзможност на жалбоподателя да даде кръв в срок.
Следователно НП се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Наложените санкции - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
право да управлява МПС за срок от 24 месеца - са твърдо определени от
закона и не следва да бъдат коригирани.
При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП. Неоснователни са и доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че свидетелите К.Д. и Л.Б. не
са имали право да спират жалбоподателя за проверка. Техните правомощия
произтичат както пряко от самия закон, така и с оглед приетата по делото
Заповед № 3286з-3814/28.10.2021 г. на Директор на ГДНП. Съгласно т. 6 от
същата, те следвало да осъществяват ефективен контрол и превантивна
5
дейност спрямо участниците в движението. В крайна сметка жалбоподателят
е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол пред пристигналия на място
екип при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, в чийто състав
е бил и актосъставителят Т.Б.. В случая К.Д. и Л.Б. се явяват свидетели на
факта на управление на автомобила на жалбоподателя и на постановения
отказ и в този ред на мисли е абсолютно ирелевантно дали същите, спирайки
автомобили за проверка, са разполагали в себе си с технически средства за
проверка за употребата на алкохол или наркотични вещества.
Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, касаещи корекцията на датата на нарушението в съставения
АУАН. На първо място е видно от показанията на актосъставителя в съдебно
заседание, че тази корекция е извършена от него преди да предяви и връчи
АУАН на жалбоподателя. Видно е, че АУАН е съставен на ... г. Тъй като
жалбоподателят е спрян за проверка около ... ч. на ... г. и е отказал да бъде
тестван, но самото изготвяне на АУАН е станало вече след полунощ, поради
което първоначално актосъставителят е започнал да изписва като дата на
нарушението „30“, но е съобразил грешката си и я е поправил на „29“, като
категорично се установи по делото, че това е станало преди предявяването на
АУАН на жалбоподателя и тази корекция по никакъв начин не е затруднила
правото на защита на наказаното лице и не го е поставила в невъзможност да
разбере в какво в обвинен и да се защитава адекватно по него. Доказателство,
че тази поправка е извършена преди връчването на екземпляр от АУАН на
жалбоподателя, а не е извършена след това, е и приетият втория екземпляр от
АУАН по делото (този, който остава в контролните органи). Макар и слабо
четлив, все пак се вижда, че датата на нарушението е ... г. Ето защо подобна
поправка не се явява процесуално нарушение, още по-малко съществено
такова. Що се касае до довода на процесуалния представител на
жалбоподателя, че тази поправка е следвало да бъде разписана от всички
лица, подписали АУАН, то същото се явява неоснователно. Съгласно чл.84
ЗАНН: „Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат
6
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс“. Видно е, че изрично е
посочено при кои неуредени случаи в ЗАНН се прилага НПК. Липсва
конкретно препращане към способите за доказване с писмени
доказателствени средства и конкретно към чл.130 НПК, който визира
защитникът.
Всъщност като фактология настоящият случай не се различава по
никакъв начин от хиляди други подобни случай, с които съдебната практика
се е сблъсквала. Това, че жалбоподателят е кмет, нито прави случая
специален, нито води сам по себе си до извод, че проверката е с цел някаква
„поръчка“. Сядайки зад волана да управлява автомобил, всяко лице,
независимо от неговия обществен статус, следва да се подчинява на законите
в страната и правилата за движението по пътищата, които важат и за всички
останали граждани – участници в движението. Самият жалбоподател заяви,
че е бил наясно с последствията за него, след като откаже да бъде тестван, но
сам е извършил тази преценка и е постановил отказа си, като считал, че за
него това ще е „по-малката щета“. Тези негови доводи за липса на доверие в
полицейските служители обаче няма как да обосноват някаква
законосъобразност на изразения от него отказ за тестване за употреба на
алкохол.
С оглед засегнатите отношения по безопасност на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, категорично не са налице
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, поради което ще следва да се
потвърди.
По делото липсва надлежно направено искане за заплащане на разноски
от страна на ответника.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
21-1006-003187 от 13.12.2021 г. на Началник група към сектор Пътна полиция
7
при ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.53 от ЗАНН,
вр. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Т. Д. П. с ЕГН: ********** от гр. П. за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8