№ 65
гр. Свищов, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100619 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 150 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответниците следва да
заплатят на ищцовото дружество сума в общ размер на 2506,41 лв., от които
2206,70 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2020 г., отразена в Общи фактури
и изравнителни фактури, приложени по делото, както и 244.73 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.05.2021г., 46,14 лева - главница,
представляваща дължима сума за дялово разпределение, за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 както и 8,84 лв. — мораторна лихва за забава от
30.06.2018г. до 21.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на настоящата искова молба до датата на изплащане на вземането, в
условията на разделна отговорност, при квоти от 1/2, а именно:
Д. В. М. с ЕГН ********** - сума в общ размер на 1253,21 лв., от които
1103.35 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2020 г., отразена в Общи фактури
и изравнителни фактури, приложени по делото, както и 122,37 лв. - мораторна
1
лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.05.2021г., 23,07 лева - главница,
представляваща дължима сума за дялово разпределение, за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020, както и 4,42 лв. - мораторна лихва за забава от
30.06.2018г. до 21.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на настоящата искова молба до датата на изплащане на вземането,
Г. ИВ. Г. с ЕГН ********** - сума в общ размер на 1253.21 лв., от които
1103.35 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2020 г., отразена в Общи фактури
и изравнителни фактури, приложени по делото, както и 122.37 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.05.2021г., 23,07 лева - главница,
представляваща дължима сума за дялово разпределение, за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 както и 4.42 лв. - мораторна лихва за забава от
30.06.2018г. до 21.05.2021г. ведно със закоината лихва от датата на подаване
на настоящата искова молба до датата на изплащане на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните факти:
Ответниците били битови клиенти на ищеца. За процесния период те
използвали доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен №
405132, както и услугата дялово разпределение. Доставяната услуга не била
заплатена от тях.
Моли съда да уважи предявените осъдителни искове.
Въпреки предоставената им възможност, в рамките на предоставения
им срок по чл. 131 от ГПК, ответниците не са депозирали отговор на исковата
молба, като не са изразили становище по допустимостта и съществото на
предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не са
изложили възражения срещу исковите претенции, а съответно и
обстоятелствата, на които същите се основават, както и не са посочили
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях и не са
представил писмени доказателства, с които евентуално разполагат.
След изтичане на срока за отговор, ответникът по иска - Г. ИВ. Г. с ЕГН
********** е депозирал писмено становище, в което заявява, че с
ответницата Д. М. живеят постоянно във Великобритания. По банков път с
два броя преводни нараждания от 22.10.2021г. на „Банка ДСК“ ЕАД с УРН
ОВ 62210210000205 за платени искови суми в общ размер на 2506,41 лева и с
УРН ОВ 62210210000240 за платена ДТ в размер на 100,26 лв. е заплатил
2
претендираните от ищеца суми, за които е образувано гр. д. №619/2021г. на
РС Свищов. На основание чл.235, ал.3 от ГПК моли съда да отхвърли
предявените искове.
В изпълнение на Определение № 1 на съда от 04.01.2022 г. дружеството
с ограничена отговорност „Б.Б. ” ООД – помагач на страната на ищеца, е
представило документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на
топлинна енергия.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено, не се
представлява. В писмена молба юрисконсулт П.Н. - процесуален
представител на ищцовото дружество заявява, че поддържа исковата молба и
представените с нея писмени доказателства. Твърди, че след направена
справка в информационният масив на дружеството е постъпило плащане от
ответниците на дата 09.02.2022 г . в размер на 2606,67 лв., с което плащане
задължението към „Топлофикация София“ ЕАД е частично погасено, като
остава незаплатена сума в размер на 221,14 лв., представляваща направените
в производството разноски.
В съдебно заседание ответниците се представляват от адв. И.И. – АК-
Велико Търново, която моли съда, след като съобрази извършените плащания
от страна на ответниците, да отхвърли предявените искове. Твърди, че същите
са представили вносни бележки (платежно нареждане УРН
ОВ62210210000205 от 22.10.2021г., платежно нареждане с УРН
ОВ62210210000240 от 22.10.2021г.), от които е видно, че са изплатени изцяло
исковите суми в размер на 2506,41 лв., както и че е заплатена ДТ - сума в
размер на 100,26 лева. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, моли същото да бъде определено в минималния размер,
предвид това, че по делото ищцовото дружество не се представлява.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
писмени доказателства, прие за установено следното:
Не е спорно по делото, че страните са в облигационни отношения във
връзка с продажбата на топлинна енергия, както и че ответниците били
битови клиенти на ищеца, видно от представените и приети по делото
Протокол от общото събрание на етажната собственост за топлинно
счетоводство с разпределители и Договор при общи условия за извършване
3
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на
задължението си да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите
правоотношението факти ищецът е представил нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот №183, том III, рег. №14225, дело 544 от 2006г.
За процесния период ответниците използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия за абонатен № 405132, както и услугата дялово
разпределение. Доставяната услуга не била заплатена от тях. Представени са
по делото и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на потребителите в гр. София от 2014 г. и
2016 г., които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите, както и
доказателства, че същите са публикувани.
Ищцовото дружество е издало и представило по делото следните 2бр.
общи и изравнителни фактури №№ **********/31.07.2019 г. и
**********/31.08.2020 г. за консумирана топлинна енергия за периода
01.07.2019 г. – 30.04.2020 г. Същите не са оспорени от ответната страна. Във
фактурата като получател е посочен ответника – Д. В. М., обект № 405132 и
адрес на обекта в гр. ******.
Представени са доказателства, че посочените суми – 2506,41 са
заплатени на 22.10.2021 г.
Това плащане е частично признато от ищеца с писмена молба по делото,
преди съдебното заседание. Посочено е, че сумата в размер на 221,14 лева,
представляваща направените по делото разноски остава незаплатена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
При това положение исковете за установяване вземането за главница и
лихви следва да бъдат отхвърлени. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право. В случая, след предявяване на исковата молба по чл. 150
от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД ответникът е заплатил изцяло претендираната от
ищеца суми по издадените от него фактури за главница и лихви. Това
плащане е нов факт, настъпил в хода на делото и е от значение за спора,
4
поради което следва да се отчете от съда. След като ответникът е платил
спорното вземане за главница и лихва, претенцията на ищеца е удовлетворена
и предявения от него искове с правно основание чл. 150 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД за осъждане на ответниците за дължимото парично вземане за сумата
2506,41 лв., от които 2206.70 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2020 г.,
отразена в Общи фактури и изравнителни фактури, приложени по делото,
както и 244.73 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.05.2021г.,
46,14 лева - главница, представляваща дължима сума за дялово
разпределение, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 както и 8,84 лв. —
мораторна лихва за забава от 30.06.2018г. до 21.05.2021г. към момента са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради извършено плащане в
хода на делото.
Относно претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, същата е за
акцесорно вземане, което не може да бъде предмет на самостоятелен иск,
съединен с този за главното вземане, поради това, че тази претенция не може
да бъде конкретизирана по размер. Кредиторът на едно парично задължение
има право на законна лихва, поради това, че до момента на плащането е бил
лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и която не е
получил. В настоящия случай, въпреки, че законна лихва се дължи до
момента на плащането – 22.10.2022 г., доколкото ищецът заявява в писмена
молба, че задължението е частично заплатено поради извършено плащане,
като остава незаплатена само сума за направените в производството разноски,
т.е. не поддържа заявеното с исковата молба искане за присъждане на
мораторна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане, следва това искане също да бъде отхвърлено от съда.
Ищецът е претендирал деловодни разноски в исковото производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 221,14лв. Съдът намира, че
възнаграждение по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на ищцовото
дружество следва да бъде определено в размер на 100,00 лв. съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и
предвид това, че по делото не се е явявал юрисконсулт. По делото липсват
данни ищцовото дружество да е заплатило по сметка на РС – Свищов ДТ.
Съдът счита, че с представеното платежно нареждане от страна на
5
ответниците, за заплатена сума в хода на производството в размер на 100,26
лв. по сметка на ищцовото дружество, същото следва да се приеме за платено
юрисконсултско възнаграждение (макар и в основанието в платежното
нареждане да е за писано ДТ), като на ответниците не следва да бъде
възлагано заплащане на същото. Съдът установи, че е пропуснал да събере
държавна такса по предявените искове за главница и лихви, поради което
следва да осъди ответниците да заплатят по сметка на РС Свищов сумата от
138,27 лева, както и 5 лева в случай н служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД с
ЕИК **** адрес гр. *******, общ. Столична, обл. София, представлявана от
А.А. – изпълнителен директор за осъждането на Д. В. М. с ЕГН **********, с
адрес гр. ****, ул. „****** А и Г. ИВ. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. ****,
ул. „****** да заплатят сума в общ размер на 2506.41 лв., от които 2206.70
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2020 г., както и 244.73 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.05.2021г., 46,14 лева - главница,
представляваща дължима сума за дялово разпределение, за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 както и 8.84 лв. — мораторна лихва за забава от
30.06.2018г. до 21.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на искова молба – 17.06.2021 г. до датата на изплащане на вземането -
22.10.2022 г., поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Д. В. М. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „****** А и
Г. ИВ. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „****** ДА ЗАПЛАТЯТ в
полза на бюджета по сметка на РС-**** ДТ в размер на 138,27 лева, както и 5
лева в случай н служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6
7