Решение по дело №10038/2013 на Окръжен съд - Габрово

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

          От приложените копия на  документи от ч.гр.д. № 3304/2012г. по описа на Габровски районен съд /което е във ВКС/, е видно, че производството е било образувано въз основа депозирано на 28.12.2012г. заявление от ищеца У.С., по което е издадена заповед №536/11.02.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. С цитираната заповед съдът е разпоредил Л.Д.С. *** да заплати на У.Р.С. сумата 97 791,50 лева- част от общо  задължение в размер на 2 900 000 евро и сумата 3 829,06 лева разноски. Посочено е, че сумата произтича от договор за покупко- продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите.  Въз основа на тази заповед е издаден изпълнителен лист  с дата 11.02.2013г. / л.30-32/.

В законния срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, в резултат на което е издадено разпореждане №1212/25.03.2013г. на ГРС /л.45/ и съобразно указанията в него заявителят е упражнил правата си по чл. 415 от ГПК с предявяване на настоящия иск.

          От представените по делото  писмени доказателства се установява, че между  ищеца У.С.  и ответницата Л.С., е възникнало правоотношение по сключен на 25.08.2008г. договор за покупко- продажба на дружествени дялове. По силата на този договор  продавача С. прехвърля на купувача С.  30 дружествени дяла, с номинална стойност  по 50 лева за дял, от капитала на „Варна груп” ООД, срещу сумата 2 900 000 евро, при следните условия:  продажната цена да се заплати  в 12- месечен срок, считано от датата /17.10.2008г./ на сключване на договорна ипотека върху имот, собственост на дружеството в гр. Варна, подробно описан в договора, която обезпечава вземането на С.. Уговорени са и други условия- за лихви, гаранции за изпълнение и др.

Видно от приложеният по делото договор за учредяване на ипотека в полза на У.С., сключен на 17.10.2008г., обективиран в НА №107, том II, per. №4405, дело №307/2008г. на Нотариус № ***, с район на действие района на ВРС, „В.г.” ЕООД е учредило договорна ипотека върху описаният имот на дружеството- УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.Варна, Варненска област, ул. „Шопен" № * бивша ул. „Шумен" - УПИ № XVIII -1033 /осемнадесет римско, хиляда тридесет и три арабско/, кв. 4 /четири/ по плана на 8 /осми/ подрайон с площ от 460 /четиристотин и шестдесет/ кв.м., находящ се в гр.Варна, Варненска област, /идентичен с посочените в документи за собственост имот пл. № 18 /осемнадесет/, който от своя страна е идентичен с имот IX-18 /девет римско, осемнадесет арабско/, при граници: улица, имот № XIX-1034; имот № VII-5, заедно с построената в описания имот МАСИВНА СГРАДА, състояща се от сутеренен етаж, партерен етаж от шест стаи, три коридора, асансьорно помещение, и сервизни помещения, първи етаж от седем стаи, две сервизни помещения, асансьорно помещение, три коридора, два балкона, стълбище и зала; втори етаж от седем стаи, асансьорно помещение, три коридора, два балкона, зала и сервизни помещения и мансарден етаж, с РЗП на обекта 1265 кв.м. В акта е посочено още, че Л. С. следва да заплати задължението си по договора от 25.08.2008г. на С. в срок до 17.10.2009г.

Видно от приложеното на л.96 от делото споразумение от 15.11.2010г., сключено и подписано от У.С. и Л.С.- последната действаща лично и в качеството  й на управител и представляващ „Варна груп” ЕООД, същото е във връзка с договора от 25.08.2008г. за продажба на дружествени дялове, предмет на настоящото производство. В това споразумение е посочено, че на 25.08.2008г. С. е продал на С. дяловете си от дружеството за сумата 2 900 000 евро, която е следвало да му се заплати до 17.10.2009г., както и че вземането му е обезпечено  с ипотека върху имот, съгласно нот. акт №107/2008г.  Посочено е, че „В.г.” ЕООД се задължава да прехвърли ½  от обектите, които ще бъдат построени  в имота, предмет на ипотеката по нот. акт №107/2008г., в изпълнение на задължението на Л. С. към кредитора С. по договора за прехвърляне на дялове, а последният ще приеме вместо изпълнение тази собственост. Следват и други уговорки между страните във връзка със строително- монтажни работи.

Отношенията между страните по делото във връзка с договора от 25.08.2008г. се предхождат от следните отношения: предварителен договор от 28.01.2008г. и два анекса към него от 10.04.2008г. и 31.07.2008г., сключени от една страна между съдружниците във „Варна груп” ООД, един от които е С., като същият е бил и представляващ всички съдружници и от друга страна Л.С., за покупка на 100 дружествени дяла от дружеството, за обща сума 5 800 000 евро.

В предварителният договор от 28.01.2008г., за покупко- продажба на дружествени дялове от капитала на „ Варна груп" ООД ЕИК *********, сключен  между С. в качеството на управител, съдружник и представляващ съдружниците- продавачи и ответницата Л.Д.С.- купувач, е посочено, че продажната цена на всички 100 /сто/ дружествени дяла от капитала на дружеството е в размер на 5 800 000 /пет милиона и осемстотин хиляди/ евро. Посочено е, че при подписване на предварителният договор ответницата в качеството си на купувач плаща сумата в размер на 350 000/триста и петдесет хиляди / евро капаро. Страните са уговорили да сключат окончателен договор не по-късно от 01.06.2008г., като разликата от 5 450 000 /пет милиона и четиристотин и петдесет хиляди/ евро ще бъде преведена на продавачите по банков път при прехвърляне на дружествените дялове при сключване на окончателен договор пред Нотариус.

С анекс №1 от 10.04.2008г. към предварителният договор страните  са предоговорили размера на капарото по договора, схемата за изплащане на разликата до пълният размер на общата продажна цена по чл. 2 /б/, както и срока за сключване на окончателна сделка по чл. 129 от ТЗ. По силата на същият този анекс Л.С. се е задължила в пет- дневен срок от подписването му да преведе  по посочената от продавача  б. сметка  сума в размер на 975 000 долара, равностойна на 650 000 евро, като доплащане към общия размер на капарото- т.е. увеличен е размера на капарото, като в пет дневен срок считано от 10.04.2008г. С. се е задължила да преведе равностойността на 650 000 /шесттотин и петдесет хиляди/ евро, доплащане към общият размер на капарото по предварителният договор от 28.01.2008г. и общата сума капаро, платената от купувача, да се счита в размер на 1 000 000 /един милион/ евро. Страните са уговорили сделките по чл. 129 от ТЗ да се извършат към момента на изплащане на пълната продажна цена за дружествените дялове от страна на Купувача, което плащане да се извърши до  31.07.2008г. Разликата до пълната продажна цена, а именно сумата в размер на 4 800 000 /четири милиона и осемстотин хиляди / евро да се изплати на купувача по посочена от продавача б. сметка а именно търговска банка „ Алианц България" АД, IBAN:***, BIC:***.

          С анекс №2 от 31.07.2008г. към предварителният договор от 28.01.2008г., страните отново предоговарят условията на продажба на дружествени дялове от капитала на „Варна груп" ООД, като срока на сключване на окончателен договор се удължава до 25.08.2008г. До тази дата С. се е задължила да изплати  по банков път сумата в размер на 1 900 000 /един милион и деветстотин хиляди/ евро. Едновревменно с извършване на превода на горепосочената сума продавачите се задължават да прехвърлят на купувача 100 % /сто процента / дружествените дялове и страните да предприемат процедура по вписване на купувача за едноличен собственик на капитала на „ Варна груп” ООД. Дължимият остатък до пълният размер на продажната цена, определен в размер на 2 900 000/два милиона и деветстотин хиляди/ евро, купувача се е задължил да плати в срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 25.08.2008г.

          За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Ю. С., неоспорена от страните по делото и приета като доказателство. В заключението си на л. 220 от делото в.л. е посочило, че по сметката на У.С.  от Л.С. са преведени следните суми: на 10.04.2008г.- сумата 975 000 щ.д. представляващи равностойността на 650 000 евро или 1 271 289,50 лева, с посочено основание „анекс №1 към предварителен договор от 28.01.2008г.”; на 25.08.2008г.- сумата 2 685 186 щ.д., представляващи равностойността на 1 818 361,97 евро или 3 556 421,45 лева, с посочено основание „покупка на дялове от капитала на В.г.  ЕООД”. В с.з. на 03.12.2013г. вещото лице е посочило, че е проверило документите в банката, че сметката, по която е приведена сумата е на физическото лице С., че сумата е приведена от физическото лице Л. С., че е видяло платежните нареждания за приведените суми и е отразило посочените в тях основания за превода.  В допълнителното си заключение на л.231 от делото в.л. е посочило, че по друга сметка на физическото лице С. в същата банка, от физическото лице Л. С. са внесени и следните суми: на 28.01.2008г. сумата 516 425 щ.д., представляваща 350 000 евро или 684 540,50 лева с посочено основание „внесена гаранция”; на 25.08.2008г. сумата 121 090 щ.д., представляващи 82 000 евро или 160 379 лева с посочено основание „покупка дялове”.     

Имайки предвид изложеното, на основание събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск по чл.422 ГПК вр. с чл. 129 ТЗ, представляващ частична претенция, е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ответницата Л.С. е поела задължение, по сключеният на 25.08.2008г. договор за покупко- продажба на дружествени дялове с У.С., да му заплати до 17.10.2009г. сумата 2 900 000 евро, като това вземане на продавача е обезпечено с договорна ипотека в негова полза.

По настоящото дело не е доказано това задължение на С. да е изпълнено изцяло. Пред съда не са представени  данни и доказателства, от които да се установява твърдението на длъжницата, че през периода 25.08.2008г.- 17.10.2009г. изцяло е заплатила сумата 2 900 000 евро на кредитора. Видно от заключението на в.л., неоспорено от страните по делото, заплатена е само част от сумата-  общо 1 900 361,97 евро, преведена по б. сметка на С., както следва: на 25.08.2008г.- сумата 2 685 186 щ.д., представляващи равностойността на 1 818 361,97 евро или 3 556 421,45 лева, с посочено основание „покупка на дялове от капитала на В.г.  ЕООД”;  на 25.08.2008г. сумата 121 090 щ.д., представляващи 82 000 евро или 160 379 лева с посочено основание „покупка дялове”.  Това са единствените две суми, преведени на ищеца от ответницата, след сключване на договора между тях- 25.08.2008г. , т.е. на самата дата на сключвенато му.

Превежданите суми преди датата 25.08.2008г. по сметка на С. са на друго основание- предварителният договор от 28.01.2008г. и анексите към него.  Тези две суми   от 350 000 евро и 650 000 евро, са преведени преди договора от 25.08.2008г., по посочената сметка за изпълнение на лицето, което е упълномощено да представлява другите съдружници, по договора от 28.01.2008г. и анексите към него. Не може да се приеме, че тези суми, общо в размер на 1 000 000 евро /350 000 евро +650 000 евро/, приведени на 28.01.2008г. и 10.04.2008г.,  се отнасят към договора от 25.08.2008г., тъй като същият тогава още не е бил сключен. Никъде в него не е отразено, че преди сключването му купувачката вече е превела суми за заплащане дяловете конкретно на С..  Ако това беше така- ако неговите дялове са били вече частично или изцяло заплатени до 25.08.2008г., то на тази дата нямаше да бъде сключен договор между С. и С., в който да се посочи, че същата следва да му заплати 2 900 000 евро за дружествените дялове, които купува, както и да се определи дата за изпълнение- до 17.10.2009г., а освен всичко изложено да се учреди и обезпечение в полза на С., както и по- късно- на 15.11.2010г., страните да сключат споразумение във връзка с това задължение, което потвърждава, че отношенията не са уредени.

Следователно, тъй като в договора от 25.08.2008г.  не е посочено, че дължимата по него сума вече  е заплатена напълно или частично и в каква част,  то предвид  размера на същата твърдението на ответницата за пълното й плащане  следва да се докаже с писмени доказателства, каквито по делото не са представени. В подкрепа на този извод- че не е доказано пълното плащане, са налице и писмени доказателства- договор от 25.08.2008г., нотариален акт №107/2008г. за договорна ипотека  за обезпечение вземането на С. по този договор, споразумение от 15.11.2010г., които С. не би подписала, ако вече е изпълнила. Правейки това обаче- подписвайки тези изброени по- горе документи  за задължението си, Л. С. удостоверява, че дължи- тя удостоверява писмено това неизгодно за себе си обстоятелство. Подписването на нотариалния акт за договорна ипотека от участващите в него лица придава на нотариалния документ и качеството на частен документ относно изявленията на тези лица, а всеки частен свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти- както в случая, че се дължи плащане по договора от 25.08.2008г.  Тези документи имат силата на извънсъдебно признание и важат срещу своя издател /Ж. Сталев, Гражданско процесуално право, пар.59- писмени доказателства/. Липсата на отразено извършено плащане в договора от 25.08.2008г. и  нот. акт №107/2008г., което да е било направено преди подписването им, съчетано с обезпечение на това дължимо към този момент плащане, е подписано и изходящо от ищцата признание, обективирано в писмен документ, че не е изпълнила задължението си към С. за  сумата 2 900 000 евро. В подкрепа на този извод е заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, в която е посочено какви суми са приведени от С. към С. по сключеният на 25.08.2008г. договор и кога.

Обстоятелството, че сумата не е изцяло заплатена на С. в уговореният срок, както твърди ответницата, до 17.10.2009г., се потвърждава и от обстоятелството, че  на 15.11.2010г., между У.С. и Л.С.- последната действаща лично и в качеството  й на управител и представляващ „Варна груп” ЕООД, е сключено споразумение, подписано от страните, в което същите потвърждават действията си до сега, изброявайки ги : че  на 25.08.2008г. С. е продал на С. дяловете си от дружеството за сумата 2 900 000 евро, която е следвало да му се заплати до 17.10.2009г., както и че вземането му е обезпечено  с ипотека върху имот, съгласно нот. акт №107/2008г.  Факта, че с това споразумение се потвърждава липсата на пълно изпълнение от страна на С. към С. по договора от 25.08.2008г. се установява от уговорките в същото.

Следователно търденията на ответницата, че е заплатила изцяло дължимата на ищеца сума не са доказани, а напротив- оборват се както от посочените по- горе писмени доказателства, така и от действията й.

 Отношенията между  съдружниците от „Варна груп” ООД и С. във връзка със закупуване на 100% от дяловете на дружеството, в което С. е бил съдружник, предмет на предварителният договор от 28.01.2008г., не променят гореизложените изводи. Освен, че както е посочено по- горе, ако задължението към С. за дължимите му 2 900 000 евро е било изпълнено, то нямаше да се сключи договора от 25.08.2008г.,  следва и да се отбележи и обстоятелството, че за дяловете на дружеството С. е следвало да заплати общо 5 800 000 евро. Видно от заключението на в.л., дори да се съберат всички заплатени суми от нея до сега- по предварителният договор и по договора със С., С. е заплатила общо сумата  2 900 361,97 евро, а не 5 800 000 евро. Както е посочено и по- горе,  част от тази сума в размер на 1 000 000 евро е платена по предварителният договор, другата част, в размер на 1 900 361,97 евро, настоящият състав на съда намира, че е заплатена по договора от 25.08.2008г. на С.. Т.е. до размер на пълната цена от 5 800 000 евро, дори да се приспаднат общо всички внесени суми до момента от С., без значение по кой договор, остават дължими 2 899 638,03 евро , които няма данни въобще да са преведени.

По делото са представени и договори за цесия на л.193-210 от делото, които настоящият състав на съда счита, че също следва да обсъди, въпреки, че във връзка с тях не са направени възражения от представилата ги ответна страна. По цялото дело ответната страна не е твърдяла недействителност или друг порок на договора от 25.08.2008г., не го е оспорила по никакъв начин- нито сумата като размер и задължение, нито подписите и т.н., а напротив- частично го е изпълнила, както приема съдът по настоящото дело, поради което и претенцията на ищеца по заповедното производство е частична. По време на цялото дело ответницата е твърдяла само, че е изпълнила изцяло задължението си за заплащане на сумата 2 900 000 евро  на ищеца, за която е сключен договора от 25.08.2008г., което не е доказано в случая. В с.з. на 03.12.2013г. ответната страна изрично е заявила, че тези договори за цесия не са й съобщени по никакъв начин, а случайно ги е намерила. Следователно, съгласно чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД, тези договори нямат действие спрямо длъжницата С. и същата следва да изпълни и изпълнява валидно на кредитора си С., докато той не и съобщи за тях по надлежния ред- Решение от 5.03.2007г. на  ВКС по т. д. № 889/2006 г., ТК, II т. о., докладчик съдията Тодор Домузчиев; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова и др.

Неоснователна е претенцията на ответницата, ако не се приеме, че е  заплатила претендираната от ищеца сума, да се приеме, че е налице  налице хипотезата на чл. 90 ал.1 от ЗЗД- ако С. бъде осъдена да заплати  каквато и да било сума, то това да бъде едновременно с изпълнение задължението от страна на ищеца да й предаде всички документи и проекти по имота, описан в чл.2.3 и чл.4 от процесния договор за покупко- продажба на дялове. Чл.90 ЗЗД се отнася за изискуемо вземане на длъжника срещу кредитора от същото правно отношение, а в случая такова не е налице. В т.4 от договора е посочено, че купувача ще получи фирмената документация на „Варна груп” ООД, ведно с всички проекти и документи относно имота, собственост на дружеството, както и цялата счетоводна документация на дружеството, на датата на вписване на договорната ипотека в полза на продавача. Тази документация обаче, както и посоченият недвижим имот,  не са собственост на физическото лице С., сключило договора, за да се търси като изпълнение на задължение от него. Същият е бил съдружник в това дружество, но изброените документи са собственост на юридическото лице, чийто собственик, видно от справките в ТР, вече е именно Л. С.- на „Варна груп” ЕООД.  

На основание изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен. Заявената претенция в производството по чл.417 ГПК е частична- за сумата 97 791,50 лева, представляваща оставащата незаплатена  част от общо дължимата сума 2 900 000 евро и се явява основателна и доказана в производството по чл.422 ГПК, тъй като видно от представените по делото доказателства ответницата е заплатила на заявителя само част от общо дължимата сума- заплатила е 1 900 361,97 евро.  Съобразно трайната и вече уеднаквена практика на ВКС на РБ разноските направени в заповедното производство  са част от установителният иск по чл.422 ГПК, поради което правилно са посочени от ищеца в исковата молба като част от същия, а възражението на ответницата, че искът е недопустим в тази част, е неоснователно.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на  ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 3 791, 83 лв., от които 1991,83 лв.  заплатена държавна такса и адвокатски хонорар 1 800 лева. Разноските по заповедното производство са присъдени в същото.

На основание изложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по предявения иск с правно осн. чл.422 ГПК вр. с чл.129 ТЗ, че Л.Д.С., ЕГН **********,***, дължи на У.Р.С., Британски гражданин,  с  постоянен  адрес  във  Великобритания,  ***, със съдебен адрес: гр.Варна, бул. „Осми приморски полк „№*** - адв. Н.П.Д., сумата  97 791,50 лева /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки/ - част от общо дължима сума 2 900 000 евро / два милиона и деветстотин хиляди евро/ по договор за покупко- продажба на дружествени дялове от 25.08.2008г., както и сумата 3 829,06 лева разноски в заповедното производство, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №536 от 11.02.2013г. по ч.гр.д.№3304/2013г. на Габровски районен съд.

ОСЪЖДА Л.Д.С., ЕГН **********,***, да заплати на У.Р.С., Британски гражданин,  с  постоянен  адрес  във  Великобритания,  ***, със съдебен адрес: гр.Варна, бул. „Осми приморски полк „ №*** - адв. Н.П.Д., сумата от 3 791, 83 лв./три хиляди седемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/ - разноски по настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: