№ 413
гр. Враца, 12.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200573 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №6662/04.09.2024г. по описа на
Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения М. П. Н., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от
неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият М. П. Н. участва чрез видеоконферентна
връзка, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. - инспектор "Режимна дейност" при Затвора – Враца, изразява
становище, че при осъденото лице не се наблюдава трайна положителна тенденция в
нагласите да води законосъобразен начин на живот. Няма регистрирани участия в
провежданите мероприятия. Към този момент е потърсил само един път инспектор
социална дейност за разговор, който е бил във връзка с желанието му за промяна на
часа за престой на открито. По отношение на престъплението както и към цялостното
си криминално поведение поема известна отговорност за действията си, но
омаловажава техния характер, оправдава се с необмислените си действия. Липсва
устойчива мотивация за промяна на досегашния си начин на живот. Счита, все още че
не са настъпили в пълен обем изискванията и предпоставките на чл.439а НПК.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
1
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Посочва,
че видно от представената справка л.св. е изтърпял една втора от наложеното
наказание. Не е налице другата предпоставка на закона - да е дал доказателства за
своето поправяне и превъзпитание, с оглед становището на затворническата
администрация, както и изложеното в доклада за оценка на риска от рецидив и вреди
по чл.155 ЗИНЗС. Според представителя на държавното обвинение, лишеният от
свобода няма трайна положителна тенденция в нагласите да води законосъобразен
начин на живот. Заложените в плана на присъдата цели и задачи не са изпълнени. С
оглед на това смята, че молбата му не следва да бъде уважена.
В правото си на лична защита и последна дума, моли съда да уважи молбата му.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С присъда от 16.01.2024г., постановено по НОХД № 269/2023г., състав на РС
Белоградчик е признал М. П. Н. за виновен в изършено от него престъпление и му е
наложил едно общо наказание от 4 месеца "лишаване от свобода", при първоначален
"строг" режим на изтърпяване.Присъдата е изменена с решение №81/10.06.2024г.
постановено по ВНОХД №97/2024г. по описа на Окръжен съд – Видин, като
престъплението е преквалифицирано
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание на 24.06.2024г.
До момента ефективно е изтърпял 2 месеца и 18 дни, остатъкът към настоящия
момент е 1 месец и 12 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че оценка на риска
от рецидив не е изготвяна, с оглед краткия размер на присъдата.
Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности, с оглед
извършеното престъпление и криминалното минало на л.св. Рискът от извършване на
бягство на този етап е с ниски стойности. Рискът от вреди е с ниски стойности за
служителите и останалите лишени от свобода. Не декларира дискриминационни
нагласи.
Рискът от суицид и автоагресия е с ниски стойности.
В изготвения план за осмисляне на свободното време в затвора като цели са
заложени: пълноценно оползотворяване на престоя в МЛС; Ограничаване на участие
в субкултурни дейности; Формиране на самокритичност и нагласи за водене на
2
законосъобразен начин на живот след освобождаването; превенция на бъдещи
правонарушения.
Не е изготвяна междинна оценка, поради краткия размер на присъдата.
Съгласно методиката на лица, изтърпяващи присъда "лишаване от свобода" в размер
до 6 месеца им се изготвя само анализ на риска от вреди. Л. св. Н. е осъден на 4 месеца
лишаване от свобода.
Отчетено е в доклада по чл. 155 ЗИЗНС, че л.св.Н. има добро поведение и е
показал толерантно отношение към останалите лишени от свобода и служителите на
затвора. Избягва конфликтните ситуации. Спазва разпорежданията на надзорно
охранителния състав и ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Няма извършени
дисциплинарни нарушения и наложени наказания. До момента не е награждаван,
поради липсата на системни положителни прояви.
Посочено е още, че осъденото лице формално е съгласен с договорените
дейности от плана за осмисляне на свободното време, но не полага особени усилия за
реализиране на поставените цели и задачи. Няма регистрирани участия в
провежданите спортни и общо затворнически мероприятия, което е неизпълнение на
заложените цели и задачи в плана. Показателно за формалното му отношение към
изпълнение на заложените цели и задачи в плана е и липсата на активност за
провеждане на индивидуални срещи с ИСДВР в определените часове за среща с
лишените от свобода, съгласно утвърден график с № 1300/ 05.02.2024 г., който е
поставен на видно място на информационните табла на всяка група. До този момент л.
св. Н. е потърсил само веднъж ИСДВР за разговор, който е бил свързан с негово
желание за смяна на часа на престоя на открито, тъй като е споделил, че има проблем с
друг л. св. от друга група, който излиза на "каре" по същото часово време.
От 22.08.2024г., поради краткия остатък от размера на присъдата, е включен в
задължителната индивидуална програма "Живот на свобода" и с него се провеждат
регулярни срещи от инспектор - пробация.
В доклада, ИСДВР е посочил, че по отношение на настоящото престъпление,
както и към цялостното си криминално поведение, л. св. Н. поема известна
отговорност за действията си, но омаловажава техния характер. Поведението си
оправдава с необмислени действия. Липсва устойчива мотивация за промяна на
досегашния начин на живот.
Доброто поведение в контролирана среда през сравнително краткия период все
още не е достатъчно основание да се смята, че л. св. Н. е разчупил криминалния модел
на поведение и неговата ресоциализация ще бъде успешна.
Към настоящия етап от изтърпяване на наказанието л. св. Н., все още не е дал
достатъчно категорични и убедителни доказателства за промяна в нагласите си, за
водене на законосъобразен начин на живот в неконтролирана среда. Криминалните
3
нагласи са трайно и устойчиво формирани, нежеланието му за стриктно спазване на
законите и правилата предопределя евентуалното продължаване на престъпната
дейност и повишаване на вероятността с поведението си да причини вреди в
обществото.
Консултативната и индивидуално-корекционна работа следва да продължи към
мотивация за участие в провежданите мероприятия, опитва се да си поставя
реалистични цели – краткосрочни и изпълними.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото лице,
в частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС може
да се заключи, че осъдения не се е поправил. Приложените мерки за корекция не са
дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За
да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Н. първата предпоставка формално е налице. Не е налице
обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има
поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
затворническата администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване
на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното
престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.
4
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение
на л.св. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото
напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на
живот.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. П. Н., роден на *** в
гр.Монтана, с адрес *** понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание "лишаване от
свобода", с остатък 1/един/ месец и 12/дванадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5