Р
Е Ш Е Н И Е
№ 199
гр. Кюстендил, 27.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТАБАКОВА
При секретар: Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Д.
ТАБАКОВА административно дело № 120/2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и с чл. 166, ал. 2 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Р.Г.К.
***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/214#2/16.03.2023 г., издаден от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, с който е
установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по
Схема за единно плащане на площ (СЕПП) по заявление за подпомагане за кампания 2021 г. в
размер на 15 947.08 лева.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се също, че е налице неспазване на
установената форма, доколкото в оспорения акт се съдържат неясни мотиви относно
размера на подлежащата за възстановяване сума. Твърди се, че в случая
издаването на процесния АУПДВ следва да бъде предшествано от влязъл в сила
административен акт – уведомително писмо, установяващ задължението по основание
и размер и съдържащ конкретни мотиви по отношение констатираната недопустимост
на заявлението за подпомагане, довела съответно до претендираното от
административния орган парично вземане. В тази връзка и по изложените
съображения се отправя искане за отмяната му. Претендира се присъждане на
разноски.
Ответната страна - заместник
изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез
процесуалния си представител гл. юрк. Д. Г оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена.
Административен съд - Кюстендил,
въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
По
делото не е спорно, че жалбоподателката Р.К.,
регистрирана в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с Уникален
регистрационен номер (УРН) 726397, е подала за кампания 2021 г. заявление за подпомагане с УИН 10/070621/75725,
с което е заявила за подпомагане общо 18 броя парцели – БЗС, находящи се в
землищата на селата Преколница, Савоиски, Сажденик и Цървена ябълка, като две
от тях с обща площ от 115,89 ха и по процесната СЕПП. На заявлението са
извършени административни проверки въз основа на данните, съгласно заповед № РД
09-1194 от 15.12.2021 г. на министъра на земеделието, с която е одобрен проектът
на „Площи, допустими за подпомагане“ (ПДП). Данните за допустимите площи спрямо специализирания
слой ПДП са използвани при първоначалното калкулиране на финансовото
подпомагане по СЕПП за кампания 2021 г. Въз основа на тях е извършена
оторизация на финансово подпомагане, както следва: Схема за единно плащане на
площ (СЕПП) – 38 119.43 лв.
Със заповед № РД 09-150 от
25.02.2022 г. на министъра на земеделието е одобрен окончателен специализиран
слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2021 г. (л. 33 от
делото), обнародвана в ДВ бр. 20 от 11.03.2022 г.
По заявлението за подпомагане е
издадено Уведомително писмо за извършено оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2021 г. с изх. № 02-100-6500/569 от 12.01.2023 г. от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“. От същото е видно, че по подаденото от
оспорващата заявление УИН 10/070621/75275 за кампания 2021 г. от искана сума по
мярка СЕПП в размер на 44 750.41 лв. са наложени намаления в размер на 22 578.06.
и е оторизирана сума в размер на 22 172.35 лв.
От административната преписка
се установява също, че на 09.02.2023 г. жалбоподателката е получила писмо с
изх. № 01-6500/214/23.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с
което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, е уведомена за открито
производство по издаване на АУПДВ, поради констатирана разлика в допустимата за
подпомагане площ спрямо двете бази данни „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2021 г.
на следните заявени парцели: парцел с композитен номер 78598-148-2-1, с
декларирана площ от 114,77 ха и парцел с композитен номер 65142-98-1-1, с
декларирана площ от 1,12 ха. За парцел 78598-148-2-1 е посочено, че е с
допустима и недопустима площ съгласно заповед № РД 09-1194/15.12.2021 г. на
министъра на земеделието съответно от 114, 77 ха и 0 ха, и с допустима и
недопустима площ съгласно Заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на
земеделието съответно от 80, 24 ха и 34, 53 ха, а за парцел 65142-98-1-1– че е
с допустима и недопустима площ съгласно заповед № РД 09-1194/15.12.2021 г. на
министъра на земеделието съответно от 0, 25 ха и 0.87 ха, и с допустима и
недопустима площ съгласно заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на
земеделието съответно от 0, 45 ха и 0, 67 ха.
В
писмото е посочено, че във връзка с изпълнение на заповед № РД
09-1194/15.12.2021 г. на министъра на земеделието, с която е одобрен
предварителният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане"
и въз основа на данните съгласно заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра
на земеделието, с която е одобрен окончателният специализиран слой за 2021 г.,
са извършени окончателни кръстосани проверки по подадените за кампания 2021 заявления,
както и крайните изчисления по тях. Посочено е, че след приключването на
проверките е констатирана посочената разлика в допустимата за подпомагане площ
спрямо двете база данни "Площи, допустими за подпомагане" за кампания
2021 на посочените части от съответните парцели. В писмото е отбелязано, че
окончателните данни за допустимите за подпомагане площи, съгласно заповед № РД
09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието са отразени в Интегрираната
система за администриране и контрол, като въз основа на тях е извършена
повторна калкулация на финансовото подпомагане по схема СЕПП за кампания 2021,
при която е установено, че коректната сума, на която жалбоподателката К. има
право на подпомагане по СЕПП е в размер на 22 172.35 лева, като разликата
между първоначално оторизираната и полагаемата се субсидия в размер на 15 947.08
лева, представлява недължимо изплатена сума и следва да бъде възстановена на
ДФЗ – Разплащателна агенция (РА). На жалбоподателката е указано, че ако не е
съгласна с направените констатации, има право за възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените
констатации, като е предоставен 14-дневен срок.
В указания срок, на 24.02.2023 г.
от К. е постъпило възражение, заведено в ДФЗ с вх. № 01-6500/214#1, с което се оспорват констатациите от извършените проверки на място, като
се излагат съображения за допустимост на посочените части от парцелите.
На 16.03.2023 г. ответният
административен орган е приел възражението за неоснователно и е издал оспорения
в настоящото производство АУПДВ, в който са изложени идентични мотиви на тези в
писмото от 23.01.2023 г. Оспореният акт е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2,
т. 8
и 9 от ДОПК, чл. 7, пар. 1
от Регламент № 809/2014 на Комисията, както и чл. 27, пар. 1
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014
г., като по отношение на жалбоподателката е определено, като подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 15 947.08 лв.,
представляващо недължимо платена сума по СЕПП, по заявление за подпомагане за
кампания 2021 г. с УИН 10/070621/75725.
Оспореният АУПДВ № 01-6500/214#2/16.03.2023 г., издаден от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София е връчен лично на жалбоподателката на 31.03.2023 г.,
видно от направеното върху него отбелязване, а жалбата до съда е подадена на 13.04.2023
г.
Административен съд - Кюстендил, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира следното
от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима
- подадена е от надлежна страна срещу акт, който подлежи на оспорване и в
законоустановения срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 1
от ДОПК предвижда, че
публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния
закон. Съответният закон в случая е ЗПЗП. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният
директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на РА издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата разпоредба
урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. От посочената
нормативна регламентация следва изводът, че в правомощията на изпълнителния
директор на ДФЗ - РА е издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика, вкл. по мерките по СЕПП, които правомощия може да
делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда.
По делото е приложена заповед № 03-РД/3088
от 22.08.2022 г. (л. 34), издадена от изпълнителния
директор на ДФЗ, с която (т. 3 и т. 4) на основание чл. 20а, ал. 6
от ЗПЗП правомощията
по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП за издаване и подписване на писма за откриване на
производство по издаване на актовете за установяване на публични държавни
вземания и за издаване и подписване на актовете за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които
редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба
№ 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания (какъвто безспорно е процесния случай), са делегирани на заместник изпълнителния директор на
ДФЗ. Следователно обжалваният акт е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия.
Съдът намира, че оспореният
АУПДВ е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените
изисквания за съдържание на акта. Процесният административен акт формално
покрива изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото са изложени съображения за упражненото административно
правомощие. При внимателен прочит на същите обаче и съответно извършен анализ
на доказателствата, събрани в хода на проведеното административно производство,
се установява, че изложените мотиви са лишени от достатъчна по степен
юридическа и фактическа обосновка, обуславяща законосъобразността и
правилността на формираните правни изводи, а от там и следващите се правни
последици от действието на акта. Напълно неясни са в случая посочените в АУПДВ
съображения, свързани с констатацията, че при установена разлика в допустимите
за подпомагане площи на част от заявените парцели поради попадането им извън
слоя ПДП за кампания 2021 г., подлежащата на изплащане субсидия на
жалбоподателката е преизчислена и по СЕПП за кампания 2021 г. възлиза на 22 172.35
лв. Според изложеното в акта е извършено именно преизчисление на
финансово подпомагане по СЕПП, при което се установява, че бенефициерът има
право на подпомагане в размер на 22 172.35
лева, а разликата между първоначално платената и полагаемата се субсидия в
размер на 15 947,08 лева, представлява недължимо изплатена сума. В крайна
сметка основният извод на органа се свежда до това, че поради недопустимост на част
от площите, установена на един по-късен етап и независимо от първоначално
извършената калкулация, изчислената полагаема се финансова помощ възлиза на 22 172.35
лева. Липсват обаче
фактически констатации, а също така и доказателства, установяващи по какъв
начин е формирана процесната сума, подлежаща на възстановяване, доколкото
констатациите на органа за недопустимост засягат само част от два от
декларираните парцели. Остават неясни както начинът на формиране на
размера на определеното за възстановяване публично държавно вземане, така и
нормативното основание за възстановяването му.
Във връзка с горното е необходимо да се
отбележи, че мотивите на административния акт трябва да съдържат обстоен, пълен
и аргументиран анализ на събраните и проверени в хода на административното
производство доказателства, и установените въз основа на тях факти, като
неточността и вътрешната противоречивост на същите, както е и в конкретния
случай, води до невъзможност да се разбере фактическото основание за неговото
издаване. Надлежното мотивиране на административния акт е от съществено
значение и за осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност, като
липсата на мотиви възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения административен акт на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
При
издаването на АУПДВ са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му и на основание
чл. 146, т. 3 от АПК.
В
случая административното производство по реализиране на схемите за директни
плащания, визирани в чл. 1 от Наредба
№ 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания
започва с подаването на заявление за подпомагане от заинтересования кандидат,
формата, редът, в т. ч. и сроковете за подаване и съдържанието на което, са
уредени посредством правилата, съдържащи се в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като РА
извършва административни проверки и проверки на място във връзка с подадените
заявления. Съгласно чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП
Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се извършват
автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния
акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1,
т. 1 от ЗПЗП
по заявленията за подпомагане. По силата на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, РА проверява
заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания, съгласно чл. 37 от същия
закон.
Съгласно чл. 10б, ал. 1
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ-РА уведомява кандидата, чрез
уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по
чл. 1 по реда на АПК.
Изрично произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовите
нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане, като съгласно
разпоредбата на чл. 32а от
Наредба № 3 от 17.02.2015 г., когато след извършена оторизация на
плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени и надплатени суми,
предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП. От изложеното
се налага изводът, че административното производство, образувано по заявление
за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, в т. ч. и по СЕПП, следва
задължително да приключи с издаване на изричен акт - уведомително писмо. То
следва да съдържа точно и ясно данните от извършените проверки и одобрената за
плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции, които
следва да бъдат отразени в таблици. Преди приключване на всички административни
проверки по подадено заявление за подпомагане, за които проверки не е определен
срок за извършването им, изричен акт не може да бъде постановен. Това е така,
тъй като същият е обусловен от приключването на автоматичните проверки,
извършвани чрез интегрираната информационна система, както и от проверките на
място.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че по подаденото от Р.К. заявление за подпомагане с УИН 10/070621/75725 за кампания 2021 г., е издаден нарочен акт по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., а именно Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/569 от 12.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С посочения акт е намалено и отказано изплащането на годишна финансова помощ след извършването на горепосочените административни проверки и проверките на място за изпълнението на изискванията на подпомаганите дейности. Следва да се има предвид, че констатациите, съдържащи се в този краен административен акт, могат да бъдат предмет на опровергаване от заявителя на помощта, доколкото същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Съдът намира, че до влизането в сила на акта по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., който същевременно да съдържа и конкретни съображения по отношение наличието на недопустимост, каквато в случая се твърди едва чрез АУПДВ, компетентният административен орган не може да упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5 във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП. Следователно издаването на АУПДВ е опосредено от наличието на самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на публичното държавно вземане и съответно обуславя откриването на производство по издаване на АУПДВ. В случая, липсата на влязло в сила уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. по отношение извършените оторизации и плащания по подаденото заявление за подпомагане от жалбоподателката по СЕПП, съответно издаването на АУПДВ при отсъствието на подобен акт, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото същото се отразило върху съдържанието и разпоредителната част на обжалвания акт, и въобще върху решението за неговото издаване. Нарушението е съществено, тъй като без влязъл в сила административен акт за одобряване /неодобряване на заявлението за подпомагане, издаденият АУПДВ се явява лишен от правно основание.
Нарушението е съществено и поради
обстоятелството, че засяга правото на оспорващата да разбере фактическите и
правните основания за постановеното връщане на изплатени субсидии с издадения
АУПДВ. В конкретния случай, в нарушение на горепосочените процесуални правила,
недопустимостта за подпомагане за първи път е установена с оспорения АУПДВ,
чиято функция не е такава, тъй като с АУПДВ се установява само размера на
неоснователно изплатени субсидии, но не и липсата на основание за изплащането
й.
Неприключването на визираната задължителна фаза от административното производство е довела до съществено ограничаване възможността на заявителката да изложи своите възражения срещу констатациите на проверяващите органи, което респективно я е лишило от упражняването на ефективна защита на засегнатите й права и интереси. Така допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване на процесния акт в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалноправните предпоставки за издаване на АУПДВ по смисъла на чл. 32а от Наредба № 3/2015 г. във вр. с чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.
В допълнение на изложените съображения следва да се отбележи, че съгласно спецификата на настоящия случай е необходимо да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно § 1 от посочената норма, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. Според чл. 7, параграф 3 от същия регламент задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Когато грешката обаче се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, ал. 1 се прилага само ако решението за възстановяване е било съобщено до 12 месеца след плащането. Нормата не конкретизира от какво естество е грешката – единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. В случая, в акта административният орган се позовава на констатирана разлика след приключване на проверките по подаденото от жалбоподателката заявление в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г., което е наложило преизчисление, при което разликата между изплатената и полагаемата финансова помощ се явява недължимо изплатена. Следователно, причината за изплащане на финансовата помощ е неясна и немотивирана, но в случай, че бъде определена като грешка на компетентния орган при отпускане на безвезмездната финансова помощ, същата не може да се приеме, че е очевидна за бенефициера. Разминаването в констатациите за допустимост на заявените площи се дължи изцяло на действията на административния орган, за които жалбоподателката не може да бъде държана отговорна. Поради това не може да се приеме, че допуснатото от органа грешно плащане на помощта е било очевидно или е могло да бъде установено по разумен път от Р.К., тъй като няма данни тя да е информирана и да е участвала при извършване на допълнителните проверки, въз основа на които е извършена повторната калкулация на финансовото подпомагане. Освен това, по делото не се съдържат данни жалбоподателката К. да е била запозната с това, че заявените площи са недопустими за подпомагане и съответно – на какво правно и фактическо основание, за да се приеме, че за нея е очевидна грешката в размера на подпомагането. С оглед последното АУПДВ се явява издаден и в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014, което нарушение е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност.
По изложените съображения, съдът намира, че оспореният АУПДВ, като постановен при неспазване на установената форма, в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса по делото в размер на 10 (десет) лв. и 1 500 (хиляда и петстотин) лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 25.05.2023 г. Съдът, като съобрази, че адвокатско възнаграждение е под минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответната страна по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на същото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/214#2/16.03.2023
г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие".
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - гр. София да заплати на Р.Г.К. ***, сума в размер на 1510 (хиляда петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: