Решение по дело №308/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2114
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180700308
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2114

 

гр.Пловдив, 23.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Несторова

 

При секретаря  М.Г.

Като разгледа докладваното АД № 308 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 228 от Закона за устройство на територията.

 Образувано е по жалба на Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № РД-17-719 от 12.07.2017г. на Кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 148 и чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: масивна пристройка върху открита тераса и дървен навес към апартамент № 10, на четвърти етаж от сградата в УПИ ХIХ-841, кв. 171-нов /310-стар/, по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 51, извършен от Н.Г. без одобрени проекти и разрешение за строеж.

             В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Представят се подробни писмени съображения.

            Претендира се отмяната на Заповед № РД-17-719 от 12.07.2017г. на Кмета на район „Централен“ при Община Пловдив и разноските по делото.                     Ответникът – Кметът на район „Централен“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.Представя подробни писмени съображения.

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от имаща правен интерес от оспорването страна.

    Като съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на основание чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК и указанията на Върховния административен съд, дадени с Решение № 1339 от 28.01.2020г., постановено по АД № 1991/2019г.Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

  Административното производство е стартирало във връзка с извършена служебна проверка на инспектори и специалисти при район „Централен“ Община Пловдив, която е обективирана в Констативен протокол № 50 от 16.05.2017г..

  Установен е незаконен строеж представляващ: върху открита покривна тераса, към северозападната фасада на апартамент № 10 е изградена масивна пристройка, представляваща дървена конструкция с размери в план 5, 75м/5,45м, с ограждащи стени от плътни тухли – итонг. Дървената конструкция на пристройката се състои от дървени колони с размери 18/26см и 18/18см и греди с размери 18/26 см.Покривната конструкция се състои от дървени ребра 12/12см, изпълнена е и обшивка от рендосани греди дъски. Достъпът до пристройката се осъществява посредством направен отвор в стената на една от стаите в апартамент № 10.

  КА е подписан от проверяващите лица и е съобщен на жалбоподателя по реда на §4 от ДР на ЗУТ /л. 14 и л.15 по АД № 2486/2017г./. Извършено е съобщаване  чрез залепване на адреса на процесния строеж и на информационното табло на район «Централен» при Община Пловдив. В срок не са постъпили възражения.

Последвало е издаването на оспорената Заповед № РД-17-719 от 12.07.2017г. на Кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 148 и чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: масивна пристройка върху открита тераса и дървен навес към апартамент № 10, на четвърти етаж от сградата в УПИ ХIХ-841, кв. 171-нов /310-стар/, по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 51, извършен от Н.Г. без одобрени проекти и разрешение за строеж.

  По делото е приета Заповед №13ОА556 от 05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив, с която кметът на район „Централен“ е оправомощен да издава заповеди по реда на чл. 225а от ЗУТ.

  По делото  е приета Заповед № 18-9443 от 06.10.2020г. на Началника на СГКК-Пловдив.

  Следва да се посочи, че изменението на КККР и отразената промяна на съществуващи обекти с нищо не променя констатациите относно незаконно построения строеж, предмет на оспорената заповед.

 Съдът съобрази представените писмени доказателства в производството пред Върховния административен съд и тези приети по АД № 2486 по описа на ПАС за 2017г.: Скица с виза за проучване и проектиране, издадена на 02.09.2003г. от Главния архитект на Община Пловдив за: Ново 5-етажно застрояване с кота корниз 15,20м.;    Презаверка на скицата с виза на 20.11.2003г. на осн. чл.134, ал.б от ЗУТ за: Ново 3-етажно застрояване с височина 9,00м. по означен контур; Одобрени технически инвестиционни проекти на 25.0б.2004г. /проектът по част: "Архитектура" ;    Разрешение за строеж №306 от 27.09.2004г., издадено от Главния архитект на Община Пловдив ;        Разрешение за строеж №307/27.09.2004г. за строеж: Външна водопроводна връзка към обект: "Жилищна сграда в УПИ XIX - 841, кв.171-нов /310-стар/ по плана на ЦГЧ, гр.Пловдив по одобрен проект на 23.0б.2004г.; Разрешение за строеж №18/21.01.2005г. за строеж: Външна канална връзка към обект: "Жилищна сграда в УПИ XIX - 841, кв.171-нов /310-стар/ по плана на ЦГЧ, гр.Пловдив по одобрен проект на 23.06.2004Г.;         Одобрени технически инвестиционни проекти на 31.01.200бг. на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ за: Преустройство по време на строителството за:         На кота +-0,00 - Разделяне на магазини А и Д съответно на магазини А-1, А-2 и Д-1, Д-2 с обособени санитарни възли;          На кота -2,60 - Допълнително стълбище и преместване на изби с №8,9 и 10 в югоизточната част на сградата;    Допълване на Разрешение за строеж №306/27.09.2004г. на 06.02.2006г. по одобрените проекти за преустройство по време на строителството; Протокол обр.15 от 21.08.2006г. /приложен на л.30-34 по адм.д.№1991/2019г. на ВАС/;Удостоверение за въвеждане в експлоатация №89/01.11.2006г., издадено от Главния архитект на Община Пловдив за строеж: "Жилищна сграда с обекти за обществено обслужване" /приложено на л.35 по адм.д.№1991/2019г. на ВАС/; Доклад за оценка на недвижим имот - Апартамент №10 в процесната сграда / приложен на л.36-56 по адм.д.№1991/2019г. на ВАС/.

 По делото,  в изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с Решение № 1339 от 28.01.2020г., постановено по АД № 1991/2019г, е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице  инж. Я.Р., неоспорена от страните. Съдът кредитира СТЕ, ведно с приложенията, като компетентно, безпристрастно и обективно изпълнена.

 Вещото лице посочва, че от Община Пловдив не е представен одобрен проект на 19.12.2005г., за наличието на който се твърди в жалбата до ВАС /л.26-29 по адм.д. №1991/2019г. на ВАС/.

Презаверката на Разрешение за строеж №306/27.09.2004г., издадено от Главния архитект на Община Пловдив касае само преустройства на коти +-0,00 и -2,60 /подземен етаж и първи етаж/ и няма връзка с процесната "Масивна пристройка върху открита тераса и дървен навес към апартамент №10 на четвъртия етаж на жилищната сграда".

След подробен преглед на целия одобрен архитектурен проект за сградата и одобрено едно преустройство по време на строителството, представени от Община Пловдив по делото, експертът не установява различия със своите констатации от приетата СТЕ по адм.д.№2486/2017г. на Административен съд - Пловдив. Представеният в цялост одобрен проект за сградата не дава яснота за това, какво е одобрено за местоположението на двата процесни обекта - голяма тераса по границите на плочата на долния етаж, ограничена от бордовете, дървени покриви върху плочата, които ограничават площта на терасата до триъгълна форма и площ 26,33 кв.м., има ли навес върху плочата и с какви размери точно е той.

 Разминаването между графичното отразяване на кота +11,б0м. в разпределението за тази кота, покривните линии, които би следвало да са показани на горната кота +14,40м., разрезите, фасадите и визуализацията не се отразява обаче на констатациите на експертизата, че за процесиите обекти няма одобрени проекти. В нито един от чертежите не е предвидена пристройка от северозапад пред дневната на ап.10, нито навес с местоположението, на което такъв се заварва в момента. Предвиждането на пристройка като процесната с нейното реално местоположение и височина би довело до завишаване на котата на корниза на сградата от запад, която е 9,00м.

 От извършения оглед на място на 11.04.2018г., повторен оглед за констатиране на евентуални промени по процесния строеж на 27.06.2020г. и извършено заснемане на място, експертът констатира:

 Върху покривната плоча на етажа под ап.10 /на кота +11,5бм./ са изпълнени наклонени покриви с различна конфигурация от дадената по проект. Плътните парапети, с които терасата е оградена в одобрения архитектурен проект се намират на различни места. Очертана е различна конфигурация на терасата на ап.10 в сравнение с одобрения проект. По начина, по който терасата е изпълнена, площта на терасата е увеличена. Северозападната ограждаща стена на ап.10 в рамките на издатината от 90см. по проект е премахната. Пред фасадата, върху покривната плоча е изпълнена пристройка от газобетонни тухли с дебелина 20см. с положена отвън топлоизолация и пристройката е приобщена към жилището. Предвидените във фасадната плоскост прозорец и врата са премахнати и на тяхно място е оставен само отвор за преход с ширина 2,55м., като гредата над отвора е запазена. Видимо е стъпало между нивото на пода на жилището и нивото на терасата /по-виско е нивото на терасата/. Вертикални носещи елементи /колони/ на изпълнената пристройка не могат да се установят визуално на място, тъй като стените са измазани. Размерите в план на пристройката са 6,40м./5,25м. Тя има двускатен покрив с било в средата в посока северозапад - югоизток, с покритие от битумни керемиди и дъсчена обшивка по стрехите. От вътрешната страна на пристройката се установяват дървени греди по нейния покрив. По данни на жалбоподателя, покривната конструкция е дървена, с окачен таван и скрита в него топлоизолация. Така описана, пристройката би следвало да се нарече "полумасивна", а не "масивна", поради липса на стоманобетонова покривна плоча. Измерените височини на пристройката от вътрешната страна /в помещението/ са: 2,55м. в ниската част и 2,80м. при билото. От двете страни на покрива на пристройката са изпълнени стрехи - от североизток 60см., а от югозапад - 80см. Самата пристройка е еднопространствена. Функционално представлява дневна към жилището. В нейната северозападна фасада е монтирана двукрила врата с прозорец. Общата ширина на отвора за врати и прозорец е 2,60м. с височина 2,3бм. Дограмата е от ПВЦ-профили. Върху отритата тераса, пред вратата с прозорец на пристройката е монтиран стоманен навес. Неговата ширина е 2,20м., а дължината му е равна на тази на масивната пристройка б,40м. Навесът е изпълнен от две рамки с решетъчни колони с ригели тип ферма. Двете рамки са свърза ни една с друга със стоманени греди. Покритието на навеса е от поликарбонат. Както на масивната пристройка, покривът на стоманения навес е двускатен със стрехи. Стрехите са с размерите на стрехите на масивната пристройка. Височината на навеса при билото му в средата е 3,10м. /равно на височината на билото на масивната пристройка/. Пространството пред масивната пристройка и навеса пред нея се ползва като открита тераса към ап.10. Плътните парапети имат височина 80см.

Технически данни:Застроена площ на процесна масивна пристройка - 33,60 кв.м.; Височина на пристройка - кота на стрехата 2,85м. /горен ръб/; кота било 3,10м.;   Площ на навеса -14,08 кв.м.;     Височина на навеса - кота на стрехата 2,85м.; кота било 3,10м.

Измерените размери на елементи от обектите са дадени в Приложение №1 към СТЕ по адм.д. №2486/2017г. на Административен съд - Пловдив /л.61-67/ върху извлечение от кадастралната карта за СОС 56784.522.841.1.14 - ап.10.

Измерените размери на елементи от описаните обекти са дадени и на Приложение №1 и на Приложение №2, неизменна част от настоящата експертиза, върху пречертан чертеж - разпределение на кота +11,60 от одобрения архитектурен проект /черт. №6/13/. На Приложение №1 ситуирането е върху разпределението от черт. №6/13, а върху Приложение №2 същото е показано върху разпределението, но с нанесени покрити линии и наклони от разрезите, фасадите и визуализацията на сградата по одобрения проект /чертежи № от 8 до 13 вкл./.

 Вещото лице посочва, че за процесния строеж - масивна пристройка върху открита тераса и дървен навес към апартамент №10, не са издавани строителни книжа. Наличен е само основният одобрен проект за сградата от 25.06.2004г., с който обектите не са съобразени. На Приложение №1 и Приложение №2 към експертизата обектите са ситуирани с размерите им от заснемане на място върху пречертан чертеж от одобрения проект, представен от Община Пловдив.

Изяснява, че пристройката и навесът не са описани в нотариалния акт на жалбоподателя и не са отразени в одобрените проекти. Въпреки това, в оценката на имота от лицензиран оценител, представена по производството във ВАС, за ап.10 са описани: две спални, дневна, кухненски бокс, входно антре, коридор, две тераси, баня, тоалетна, което не кореспондира нито с нотариалния акт, нито с одобрения проект. Апартаментът по проект няма две тераси и има само една спалня. От оценителя се твърди дата на извършения оглед 08.11.2007г., което би следвало да означава, че в жилището са били извършени преустройства, с които са създадени нови помещения извън предвидените по проект. От огледа на място се установи, че кухненски бокс е създаден в помещението "дневна" по одобрения проект, а не в съседното на него от югоизток. Помещението "кухненски бокс и трапезария" от проекта е оформено като спалня /втора в жилището/. Очевидно под "дневна" в оценката се приема новоизграденото помещение за такава в обема на процесната пристройка. Двете тераси от оценката остават неясни като обекти и къде се намират същите. В момента на огледа в жилището няма две тераси. От направените констатации може да се направи извод, че преустройствата са извършени преди 08.11.2007г., когато лицензираният оценител е посетил обекта. Същевременно от удостоверението за въвеждане в експлоатация с дата 01.11.2006г. може да се направи извода, че към тази дата, ап.10 е бил във вида, показан в одобрените проекти, тъй като не е представен проект за преустройство по време на строителството за предвиждане на пристройка и навес върху терасата. Не се вписва в тези констатации и описанието на жилището в нотариалния акт на жалбоподателя от 14.12.2007г., където спалнята е само една, терасата също е само една.

 От огледа на място на експертът установява, че материалите, от които е  изпълнен процесния обект са традиционни са последните 20-30 години в строителството, по тях не се установява значително изхабяване и същевременно наличието на наченки от такива показва, че строителството може да се приеме като извършено в последните 10-15 години. Писмените доказателства свидетелстват годините 2006г.-2007г. като възможен период на изпълнение.

 Вещото лице изяснява, че тъй като началото на строителството на сградата е в края на 2004г., няма как процесните пристройка и навес да са изпълнени преди 2001г. От техническа страна, съгласно разпоредбите на ЗУТ и наредбите към него, с местоположението, размерите и височината си строежът не е допустим, тъй като води до завишаване на котата на корниза в 3-етажното тяло от сградата, която е 9,00м. Височината на процесните обекти води и до нарушаване на чл.24, ал.2 от ЗУТ.

Вещото лице заключава, че процените пристройка и навес върху тераса не са изпълнени съгласно одобрените проекти на 25.06.2004г. и разрешение за строеж №306/27.09.2004г., издадено за сградата. Не е одобряван проект по време на строителството, с който да са предвидени процесните обекти. В Протокол обр.15 от 21.08.200бг. няма информация за одобрено преустройство за предвиждане на нови обекти на кота +11,60м. в сградата. В него са вписани издадени строителни книжа, които по настоящото производство са представени от Община Пловдив. В удостоверението за въвеждане в експлоатация също не се описва промяна в обема и площта на ап.10, доколкото са вписани само наличните по делото строителни книжа - одобрен проект и разрешения за строеж. Изводът от тези констатации е, че процесните обекти не са съобразени с протокол обр.15, удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата, одобрените инвестиционни проект за нея и издаденото разрешение за строеж.

 С оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна страна: Съгласно чл. 225 а, ал.1 от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)  кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях. В конкретния случай  процесният строеж е от четвърта, съгласно чл. 137, ал.1 т.4 от ЗУТ, следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган-кметът на район «Централен» при Община Пловдив, съгласно Заповед №13ОА556 от 05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив, с която кметът на район „Централен“ е оправомощен да издава заповеди по реда на чл. 225а от ЗУТ.  При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна да участва пълноценно в административното производство. Уведомявана е своевременно за всички действия по движението на преписката, констативният акт е надлежно съобщен на жалбоподателя  по реда на §4 от ДР на ЗУТ. Проведената процедура от администрацията на район „Централен“ при Община Пловдив е изцяло в съгласие с предписанията на закона - извършени са всички  действия за събиране необходимия за произнасяне по същество доказателствен материал – извършена е проверка на място, съставен е констативен акт в режима на чл. 225а, ал. ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство /огледен протокол/ за съществуването и вида на строежа. В случая актът е редовно съставен, подписан е от извършилите проверката, съобщен е по надлежния ред. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж, която в случая е изпълнена. Констатациите по КА следва да се оборят от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Съдът намира, че констатациите на административния орган не се обориха в хода на съдебното производство.  Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването на строежи, които не са разрешени съобразно изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е абсолютна предпоставка за законността на един строеж. Безспорно се установи от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ, че процесният строеж: масивна пристройка върху открита тераса и дървен навес към апартамент № 10, на четвърти етаж от сградата в УПИ ХIХ-841, кв. 171-нов /310-стар/, по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 51, е изпълнен без строителни книжа. Процесните обекти не са изпълнени съгласно одобрените проекти на 25.06.2004г. и разрешение за строеж №306/27.09.2004г., издадено за сградата, в която са ситуирани същите. Не е одобряван проект по време на строителството, с който да са предвидени същите. От приетата СТЕ и писмени доказателства се установи, че в Протокол обр.15 от 21.08.200бг. няма информация за одобрено преустройство за предвиждане на нови обекти на кота +11,60м. в сградата.

Съгласно §127 ал.9 от ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. За времето на извършване на строителството Съдът формира извод от приетата по настоящото дело СТЕ и писмени доказателства. От СТЕ става ясно, че  процесните обекти са изпълнени най-вероятно през 2006г.-2007г.

 При това положение процесният строеж не отговаря на изискванията за търпимост съгласно §127 от ПЗР на ЗУТ, същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е без строителни книжа. Съдът намира, че атакуваната заповед е законосъобразна и постановена съответно с целта на закона. Проведеното оспорване и депозираната жалба, която го материализира, следователно са неоснователни.

 Относно приетата по делото Заповед № 18-9443 от 06.10.2020г. на Началника на СГКК-Пловдив, вече се коментира в настоящото изложение, че тази заповед с нищо не променя изводите относно незаконно построените процесни обекти.

  В писменото становище, представено от процесуалния представител на жалбоподателя, се твърди, че Н. Г. не разбира заключението на вещото лице, защото няма специално образование и е по народност гражданин на Република Сърбия.

  Съдът намира за необходимо да отбележи, че в нито едно от провелите се съдебни производства, пред Административен съд-Пловдив и пред Върховния административен съд, не е поискан преводач. При това жалбоподателят собственоръчно е написал, че е получил лично на ръка заповедта и се е подписал, което се установи от л. 17 по АД № 2486/2017г., което означава, че разбира и пише на български език. Жалбата против оспорената заповед / л. 4 от АД № 2486/2017г./  също е написана и подписана лично от Н.Г. като няма оплакване от негова страна, че не разбира смисъла и значението на отразените факти и обстоятелства в Заповед № РД-17-719 от 12.07.2017г. на Кмета на район „Централен“ при Община Пловдив.

Колкото до това, че няма специално образование, следва да се посочи, че не е необходимо жалбоподателите да имат специално образование, за да разбират заключенията на вещите лица. Изискването за специални знания, образование и квалификация е за вещите лица, които се назначават по делото, а не за самите жалбоподатели. 

            С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв. /сто лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/.                                                     Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХV състав

Р Е Ш И:

             ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № РД-17-719 от 12.07.2017г. на Кмета на район „Централен“ при Община Пловдив.  

             ОСЪЖДА Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Община Пловдив сумата в размер на 100лв. /сто лева/.

             Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: