Р Е Ш Е
Н И Е
№ 190
Гр. Русе, 21 декември 2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, търговско отделение, в откритото заседание на
21 ноември 2017г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
при
участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа търговско дело № 430 по описа за 2016 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производство по търговски спорове -
глава ХХХІІ ГПК.
Постъпила е искова молба от „Обединена
Българска Банка“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул.“Света София“
№5, представлявано от изпълнителните директори С. П. В. и Р. И. Т. чрез пълномощника
адв. В. Г. срещу Д.П.Р. ЕГН ********** ***, Г.Д.Н. ЕГН**********
***15 и К.И.А. ЕГН ********** *** съдът да постанови решение, с което да признае
за установено съществуването на парично вземане на „Обединена Българска Банка“ АД
срещу длъжниците Д.П.Р., Г.Д.Н. и К.И.А., дължимо при
условията на солидарност, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски
кредит от 14.11.2011г., за което вземане е издадена Заповед №2351за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК от 01.08.2016г. по ч.г.д.№4380/2016г.по описа на РРС за следните
суми дължими към 28.07.2016г.: общ размер 58296.79 лева, от които 36896.61 лева
главница, 428.78 лева договорна лихва за периода 25.08.2013г.до 27.07.2016г., 20971.40 лева наказателна
лихва за периода 25.08.2013г. до 27.07.2016г., законната лихва от 28.07.2016г. до
изплащане на вземането, 1165.94 лева разноски по делото, 1805.34 лева адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 14.11.2011г. между
„Обединена Българска Банка“ АД и Д.П.Р. - кредитополучател, е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от Г.Д.Н. и К.И.А..
По силата на този договор банката е предоставила на Д.Р. левов кредит в размер на
40800 лева,който е усвоен изцяло на 15.11.2011г. Кредитът е предоставен при годишна
лихва за редовна главница в размер на Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за
потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
и договорна надбавка от 7.5 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП
е 7% или лихвения процент е 14.5% годишно /чл.4 ал.1 и 2 от договора/. С договора
за кредит е уговорено заплащането на годишна такса за управление и обслужване на кредита в размер на 0.5% върху
остатъка от главницата,която се заплаща ежемесечно и се включва в размера на месечната
анюитетна вноска /чл.6 ал.1, т.4 и чл.10 ал.1 от договора/.
Погасяването на кредита е уговорено да се извърши на 120 месечни вноски в размер
на 652,56 лева всяка една с падеж 25 число на всеки месец, считано от
25.11.2011г. /чл.10 ал.1 от договора/. Крайния срок за връщане средствата по договора
е до 25.10.2021г.- чл.11 от договора в случай, че не се допускат просрочия в плащането на погасителните вноски. Съгласно чл.23
от договора целият кредит става предсрочно изискуем при пълно и частично неплащане
на две погасителни вноски. Първоначално са били изплащани месечните погасителни
вноски, но погасителната вноска с падеж 25.08.2013г. и на 25.09.2013г. не са били
платени,като не са плащани и следващите погасителни вноски.Ето защо на
25.09.2013г. са настъпили условията на чл.23 от договора за предсрочна изискуемост
на целия кредит, като вноските не са погасени и понастоящем. Поради това с Уведомление
изх.№301-БД-169/03.06.2016г. банката е уведомила кредитополучателя Д. Петров Р.
за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията му по кредита. Това уведомление
е връчено на кредитополучателя чрез Нотариална покана рег.№2626 на нотариус П. Т.,при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК - залепяне на уведомление на 29.06.2016г. на входната
врата на къщата където живее и неявяване на адресата в кантората на нотариуса в
срока по чл.47 ал.2 от ГПК - до 13.07.2016г.Връчването на изявлението на банката
за предсрочна изискуемост до кредитополучателя е надлежно,поради изпълнение на процедурата
по чл.47 ал.1 от ГПК,както и предвид клаузата на чл.15 ал.4 от договора за кредит.
Съгласно същата кредитополучателя се е задължил да уведомява незабавно банката при
всяка промяна на своя адрес, като при неизпълнение на това задължение,всяко писмено
известие ще се счита за редовно връчено в деня на изпращането му до посочения от
длъжника адрес. Въпреки,че не се е налагало, банката е съобщила настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита и на поръчителите: Уведомление изх.№301-БД-40/20.02.2015г.
е връчено лично на поръчителя Г.Д.Н., а Уведомление изх.№301-БД-169/03.06.2016г.
е връчено лично на поръчителя К.И.А.. На 29.07.2016г.,позовавайки се настъпилата
автоматична предсрочна изискуемост на целия дълг по договора за кредит, „ОББ“ АД
се е снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение,въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.г.д. №4380/2016г. на РРС,с която тримата
солидарни длъжници-ответници по това дело са осъдени да заплатят на банката по договора
за потребителски кредит от 14.11.2011г. общ размер 58296.79 лева,от които:36896.61
лева главница,428.78 лева договорна лихва за периода от 25.08.2013г.до 27.07.2016г. и 20971.40 лева
наказателна лихва от 25.08.2013г. до 27.07.2016г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 28.07.2016г.,както и разноските по делото. В срока за доброволно
изпълнение и тримата длъжници са подали възражения по чл.414 от ГПК срещу издадената
Заповед за изпълнение. Поради това за „ОББ“ АД е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск по чл.422 от ГПК.
В съдебно заседание на 21 ноември
2017г. процесуалният представител на ищеца завява, че поддържа установителния
иск по чл. 422 от ГПК и не поддържа евентуалния осъдителен иск.
Ответникът Д.П.Р. чрез адв.К.Б. *** е подал писмен отговор на исковата молба. Същият
счита,че искът е допустим, но по същество
е неоснователен. Не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК. Видно от представените от ищеца по делото писмени доказателства, волеизявлението
на банката не е достигнало до кредитополучателя.Това е следвало да стане преди подаване
на Заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение, а той не е бил уведомен
за предсрочната изискуемост.Счита,че процедурата по чл.47 ал.1 от ГПК не е изпълнена
надлежно, поради което уведомлението на нотариуса не е достигнало до него и респективно
не са изпълнени условията при наличието на които кредитът би бил предсрочно изискуем.
Моли съдът да постанови решение,с което да отхвърли иска за установяване на съществуването
на парично вземане в полза на „ОББ“ АД срещу ответника Д.П.Р..
Ответниците Г.Д.Н.
и К.И.А. са подали писмен отговор на исковата молба със сходно съдържание. Считат
предявения иск по чл.422 от ГПК за неоснователен. Отговорността на поръчителя може
да бъде ангажирана единствено при условие, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем
спрямо главния длъжник - Д.П.Р., а това не е така. В условията на евентуалност и
на основание чл.147 ЗЗД отговорността на поръчителя е погасена. Молят съдът да постанови
решение, с което да отхвърли иска за установяване на съществуването на парично вземане
в полза на „ОББ“ АД срещу ответниците.
Русенският окръжен съд прецени
доказателствата по делото и доводите на страните и прие за установено следното:
Русенският районен съд по ч. гр. дело
№ 4380/2016г. е издал заповед № 2351 от 1.08.2016г. за изпълнение на парични
задължения въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от
счетоводните книги на „Обединена българска банка“ АД за непогасените задължения
по договор за потребителски кредит от 14.11.2011г., с която заповед разпорежда длъжниците Д.П.Р., Г.Д.Н. и К.И.А. да заплатят солидарно на
„Обединена българска банка“ АД сумите: 36896,61 лв. главница, 428,78 лв.
договорна лихва за периода от 25.08.2013г.-27.07.2016г., 20971,40 лв. наказателна лихва за периода от
25.08.2013г. до 27.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.07.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата 1165,94 лв. разноски
по делото и сумата 1805,34 лв. адвокатско възнаграждение. Същият ден
1.08.2016г. с разпореждане № 10358 съдът е издал изпълнителен лист.
Длъжникът Д.П.Р. е получил покана за
доброволно изпълнение заедно със заповедта на 21.10.2016г. Г.Д.Н. е получил
заповедта на 22.10.2016г., а К.И.А. – на 21.10.2016г. Всеки от солидарните
длъжници е подал възражение, че не дължи сумите по заповедта: Д.Р. е подал
възражение на 3.11.2016г., а Г.Н. и К.А. – на 2.11.2016г. Възраженията
са подадени в законния срок.
Кредиторът „Обединена българска банка“
АД е бил уведомен за постъпилите възражения на 28.11.2016г. Кредиторът е изпратил
искова молба по чл. 422 от ГПК, предмет на настоящото дело, по куриер на
23.12.2016г. Исковата молба е постъпила в съда на 27.12.2016г., а на
28.12.2016г. е постъпило уведомлението и в заповедния съд.
Искът за установяване съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение по чл. 422 от ГПК е допустим.
На 14.11.2011г. е сключен договор
за потребителски кредит, по силата на който „Обединена българска банка“ АД е
предоставила на Д.П.Р. кредит в размер
на 40800 лв. за покриване на потребителски нужди. Като поръчители солидарно с кредитополучатателя се задължили и Г.Д.Н. и К.И.А.. Крайният
срок за издължаване на кредита е 25.10.2021г. Предвидено е кредитът да се
погасява на 120 месечни вноски до 25-то число, всяка в размер на 659,56 лв. Редовната
главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия
лихвен процент на ОББ за потребителски кредити в лева, валиден за съответния
период и договорна надбавка 7,5 пункта –
чл. 4 от договора. Лихвеният процент към датата на сключване на договора е
7+7,5=14,5% и не е променян. Предвидена е наказателна лихва с надбавка 5 пункта,
тоест общо 19,5% при забава на плащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг – чл. 7
от договора.
Съдебно-счетоводната експертиза
установява, че кредитът е усвоен изцяло на 16.11.2011г. Кредитополучателят Р. е
изплатил на банката 15171,48 лв., с които банката на основание чл. 12, ал. 2 от
договора, е отчела погасяване на 3903,39 лв. главница, 10125,54 лв. редовна
лихва, 321,48 лв. наказателна лихва и 821,07 лв. застраховка. След вноската от
27.01.2015г. кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита. Към този
момент с направените вноски са погасени задълженията по кредита с падеж
25.07.2013г. и частично вноската с падеж 25.08.2013г. Непогасеният остатък от
вноската с падеж 25.08.2013г. е 144,39 лв. неплатена част от главница.
Следващата вноска с падеж 25.09.2013г. 193,16 лв. главница също не е платена.
Съгласно чл. 23 от договора при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят и/или
поръчителите да бъде уведомяван. Условието за настъпване на предсрочна
изискуемост на цялата неплатена главница по кредита е настъпило след неплащане
на втора поредна вноска с падеж 25.09.2013г. Банката счита кредита за
предсрочно изискуем от 25.09.2013г. и начислява наказателна лихва 19,5% по чл.
7 от договора върху останалата непогасена главница в размер 36896,61 лв. за
период от 25.08.2013г. до 27.07.2016г., която възлиза на 20971,40 лв. Експертизата
не дава сведения от кога банката е започнала да отчита цялата главница по
кредита като незабавно дължима, тоест кога е осчетоводена предсрочната
изискуемост на кредита. Заедно с
начислената договорна лихва по чл. 4 върху първите две неплатени в срок вноски
25.08.2013г. и 25.09.2013г. в размер 428,78 лв. за период от 25.08.2013г. до
27.07.2016г., се формира общата искова сума 58296,79 лв.
Банката е изпратила уведомление
за предсрочна изискуемост на кредита на кредитополучателя Д.П.Р. изх. №
301-БД-169/3.06.2016г., което е върнато със следното удостоверяване от страна
на П. Т. – нотариус рег. № 220 от
14.07.2016г.: на 29.06.2016г. на адрес гр. Русе, ул. … адресатът Д.П.Р.
не е намерен, нито са открити лица, на които може да се връчи уведомлението,
поради което служител на нотариуса е залепил на входната врата на къщата и
двора уведомление по чл. 47 от ГПК; в 14-дневния срок адресатът не се явил да
получи нотариалната покана. Банката е изпратила уведомление до поръчителя Г.Д.Н.
изх. № 301-БД-40/20.02.2015г., което е получено лично на 12.03.2015г.
Уведомлението до поръчителя К.И.А. изх. № 301-БД-169/3.06.2016г. е получено
лично на 4.07.2016г. Вижда се, че уведомлението за предсрочна изискуемост до
поръчителя Н. е изпратено от банката повече от една година преди уведомлението
до кредитополучателя Р. и другия поръчител А..
В Тълкувателно решение № 4/2013
от 18.06.2014г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание
на Гражданска и Търговска колегии по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г.,
точка 18 се приема следното: „Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските
с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка,
че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането
си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало
до длъжника – кредитополучател.
Съгласно приетото тълкуване от
Върховния касационен съд предсрочната изискуемост в случая има действие от момента на получаване от главния длъжник
(кредитополучателя) на волеизявлението на кредитора, а този момент е 14.07.2016г.
Уведомяването на Д.Р. от нотариус по реда на чл. 47 от ГПК е редовно извършено
на постоянния и настоящ адрес (в заповедното производство е приложена справка),
който е същият адрес, изписан саморъчно от Р. в договора за кредит. Кредотополучателят се е задължил с чл. 15, т. 4 от договора
да уведомява незабавно банката при промяна на своя адрес, като при неизпълнение
на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката, до
последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в
деня на изпращането й.
След като съдът приема, че
предсрочната изискуемост има действие от 14.07.2016г., наказателна неустойка,
предвидена в чл. 7 в случай на предсрочна изискуемост върху цялата неплатена
главница, не може да се начислява и изисква за период преди 14.07.2016г. Съгласно
чл. 7 наказателна лихва може да се изисква преди 14.07.2016г. само върху
неплатените на 25-то число от месеца текущи вноски само в частта им за
главница. Видно е, че извлечението от сметка на банката в заповедното
производство и искът по чл. 422 от ГПК определят наказателната неустойка върху
цялата неплатена главница, считано от пораждане на основанието за обявяване на
предсрочната изискуемост 25.09.2013г., а не от пораждането на действието на
предсрочната изискуемост 14.07.2016г. Така предявеният иск за неустойка е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Поръчителите възразяват за изтичане
на шестмесечен срок по чл. 147 от ЗЗД. Съобразно приетото горе, шестмесечният
срок за поръчителите започва да тече на 14.07.2016г. и към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.07.2016г. не е изтекъл.
Мотивиран така Русенският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на
парично вземане на „Обединена Българска Банка“ АД срещу длъжниците
Д.П.Р., Г.Д.Н. и К.И.А., дължимо при условията на солидарност, произтичащо от Договор
за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011г., за което вземане е издадена
Заповед №2351за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
01.08.2016г. по ч.г.д.№4380/2016г.по описа на РРС за следните суми дължими към
28.07.2016г.: 36896,61 лева главница, законната лихва върху
главницата от 29.07.2016г. до изплащане на вземането, 428,78 лева договорна
лихва за периода 25.08.2013г.до
27.07.2016г.,
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
съществуването на парично вземане в размер на 20971,40 лева наказателна
лихва за периода 25.08.2013г. до 27.07.2016г.
ОСЪЖДА Д.П.Р. ЕГН ********** ***, Г.Д.Н.
ЕГН********** ***15 и К.И.А. ЕГН ********** ***, солидарно да заплатят на „Обединена
Българска Банка“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул.“Света София“
№5, представлявано от изпълнителните директори С. П. В. и Р. И. Т. чрез пълномощника
адв. В. Г., съразмерни разноски за производството
пред окръжния съд в размер на 2158
лева и включените в издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4380/2016г. РРС
съразмерни разноски за заповедното производство в размер на 1902 лева.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Съдия: