Решение по дело №223/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 119

гр. Видин, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

двадесет и пети ноември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

223

по описа за

2021

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на К.К.И. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-3013/29.10.2021г. на Главен инспектор в Областен отдел ”Автомобилна администрация”-гр.Видин към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, в частта на приложената спрямо жалбоподателя ПАМ:   временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с №Х9460861-Н до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като посоченото в нея не отговаря на истината. Сочи, че е взел хората , превозвани от него, тъй като ги познава и искал да им направи услуга.  Иска се от съда да отмени оспорваната заповед в частта , в която му е наложена мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с №Х9460861-Н до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“.

Ответникът по делото в писмено становище оспорва жалбата като сочи, че издадената заповед е съобразена с материалните и процесуалните правила и предлага същата да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 29.10.2021г. служители на РД“АА“-Враца и ОДМВР Видин извършвали съвместна проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтА, при която била извършена проверка и на лек автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ“, управляван от жалбоподателя И.. Установено било, че водачът превозва 3 бр. пътници-Л.И.А., А.Г.С.и В.Д.А.. Л.А.дала сведения при извършената проверка , че познава водача на име Коце , като се е качила при него от центъра на кв.Нов път , за да я закара до Мола на гр.Видин , където възнамерявала да му даде 1 лв за превоза. А.С.установила, че се е качила при „Коце“ , за да я закара до мола . Същата посочила и че по принцип му дава 1 лв , докато маршрутката взема 0,70 лв, както и че до центъра на града взема различни коли , като взема , която намери на центъра на кв.Нов път. В.А.е дала сведения , че не знае точно как се казва водачът , но знае , че му казват Коце. Същата е посочила , че се е качила при него от центъра на кв.Нов път до Поликлиниката в града , както и че Коце им взима 1 лв , докато маршрутката взема по 0,70 лв. Същата също така е посочила , че и друг път се е возила при него, както и че е вземала и друга кола от центъра на квартала. 

От дадените сведения контролните органи установили, че се касае за извършен превоз от водача срещу заплащане, тъй като пътниците щели да заплатят на водача по 1 лв за превоза. След като установил горните обстоятелства инспектор от РДАА Кр. Гергов съставил АУАН спрямо водача И.,  в който приел, че от същия е извършено нарушение на чл.24,ал.1 от ЗАвтП, тъй като е извършвал превоз на пътници с МПС, без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за таксиметров превоз. В акта подробно е изложена горната фактическа обстановка. Въз основа на съставения акт е издадена обжалваната заповед, в която е прието от административния орган, че след извършена справка в информационната система на Агенцията се установило, че водачът не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на РБългария, лиценз за извършване на международен превоз на пътници на Общността или удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на пътници, поради което спрямо същия са приложени ПАМ , както следва : По чл.106а,ал.1,т.1,б.“а“ и ал.2,т.1 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 м. чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация №01153443 на лек автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ с рег. №ВН9025АК, както и по чл.106а,ал.1,т.4, б.“б“ от ЗАвтП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с №Х9460861-Н до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свид.Л.И.А.свидетелства в съдебно заседание , че на 29.10.2021г. отишла на центъра на кв.Нов път , за да си хване маршрутка за града, но минал К. с кола , имало и други хора , които познавала по физиономия , и те я извикали да отиде с тях . Свидетелката установява , че при извършената проверка от полицията са й взели обяснения , които тя е подписала , но не ги прочела при подписването . Същата установява , че тя е дала обяснението , което полицаят записвал. Свидетелката сочи , че не е казвала , че ще даде 1 лв за превоза , а че може да почерпи.

Свид.А.С.установява , че тя и свид.Асенова са били на пътя в центъра на кв.Нов път  и като видели К. вдигнали ръка , за да го спрат и го помили да ги загара до града/гр.Видин/. Същата установява , че са го спрели , тъй като го познава. Свидетелката сочи , че при проверката са им взели личните карти и полицаят започнал да си пише нещо сам в колата , не ги е питал нищо , а след това само им е дал да подпишат написаното без да го четат. Свидетелката категорично сочи , че това , което е написал полицаят, не го е издиктувала тя , а той сам си го е написал. Установява също така , че друг път с К. не се е возила. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок за обжалване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед .

По същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-Главен инспектор в ОО”Автомобилна администрация”-Видин с оглед приложената заповед № РД-01-43/23.01.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за делегиране на правомощия, тъй като съгласно чл.107,ал.1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.

Същата е законосъобразна като постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и съобразно целта на закона.

Съгласно чл.6,ал.1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Съобразно чл.7,ал.1 от ЗАвтП за всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство.

Съгласно чл.12,ал.1 от ЗАвтП таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. Съобразно чл.2 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз или удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и б.“б“ от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността, или което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.

Съобразно чл.106а,ал.1,т.4,б.“б“ от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага и следната ПАМ, която именно е оспорената от жалбоподателя : временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

 Видно от горните разпоредби, ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4 ЗАвП се налага спрямо водач, който осъществява състав на административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с МПС, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността.

По смисъла на ЗАвП "обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане и икономическа облага, предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП.

В настоящия случай по делото безспорно се установява, че жалбоподателят И. е извършил с процесния автомобил превоз на пътници срещу уговорено заплащане, което сочи, че извършеният превоз от него е обществен по смисъла на $.1,т.1 от ДР на ЗАвтП. Извършеният от него превоз е таксиметров  по смисъла на чл.2 от наредбата , като вид обществен превоз , като за извършването на таксиметров превоз водачът не притежава удостоверение за регистрация, нито превозът е извършен в автомобил , включен в списъка към удостоверението за регистрация на регистриран за извършване на таксиметрова дейност търговец.

От дадените сведения от пътниците в автомобила и представения и приет като доказателства по делото АУАН серия А-2020, № 282745 от 29.10.2021г., се установява, че при извършена от контролните органи на РД "Автомобилна администрация" – Враца е констатирано, че на 29.10.2021 г. около 10,10ч., в гр.Видин, по ул.“Цар И. Асен II“ в близост до Гробищен парк, И. управлява лек автомобил марка Мерцедес А 170, кат. М1, с рег. № ВН 9025АК, собственост на Н.И./съпруга/, като извършва обществен превоз на пътници – 3 бр, срещу заплащане или икономическа облага. Посоченият АУАН е съставен от служител на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" на длъжност инспектор при РД "Автомобилна администрация" – Враца, поради което е съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 91, ал. 2 и ал. 3 от ЗАвтП. Съставеният АУАН е официален свидетелстващ документ, истинността на който не е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК, се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Описаната в АУАН фактическа обстановка не се опровергава от събраните по делото гласни доказателства. Съдът не дава вяра на показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица – Л.А.и А.С.. Посочените показания не кореспондират с дадените от лицата сведения при извършената на 29.10.2021 г. проверка от контролните органи на РД "Автомобилна администрация" и ОД на МВР-Видин, верността на които същите са удостоверили с подписа си. Показанията на двете свидетелки са абсолютно противоречиви-едната/Л.А./установява, че тя е дала сведенията, но не е прочела записаното от полицая, като не е казала, че ще заплати, а само че ще почерпи, а другата свидетелка /А.С./ установява, че никой нищо не ги е питал, а полицаят си е писал в колата сам. Свид.Л.А.пък сочи, че не е казала, че ще плати, а полицаят разпитвал друг жена преди нея и я попитал „И ти ли ще платиш 1 лв“, което също сочи ,че сведенията за заплащането са дадени именно от пътници в автомобила. Свидетелката А.С.установява, че тя и Л.А.са спряли колата, за да ги закара до центъра на гр.Видин, които обстоятелства са различни от сочените от свид.Л.А., която сочи, че познава водача и другите пътуващи с него, поради което те я извикали да пътува с тях . Различията в показанията на свидетелките, съпоставени помежду им, както и съпоставени с дадените от тях сведения в административното производство, и алогичността на същите, сочат на недостоверност на дадените показания на свидетелките Л.А.и А.С.пред съда , особено на показанията на свид.А.С., която цели да установи и свидетелства, че само са им събрани личните карти, но не са питани нищо, а сведенията са написани от контролните органи без те да си ги давали. Тези показания категорично не се възприемат от съда като достоверни. Съпоставяйки показанията на двете свидетелки със събраните в административното производство доказателства – писмени такива, ползващи се с материална доказателствена сила – АУАН №282745, и гласни-дадените първоначално сведения от свидетелките, както и дадените сведения от В.А.- третата пътничка в автомобила, която също  установява, че заплаща сумата от 1 лв за превоза и се е се е возила и друг път с Коце /И./, като за превоза Коце взема по 1 лв на човек,съдът намира, че не следва да даде вяра на дадените пред съда показания , тъй като от всички останали доказателства, събрани в съдебното производство, се установяват обратни на твърдените пред съда от свидетелките обстоятелства.

Съдът намира доводите на жалбоподателя за липса на доказателства за извършването на обществен превоз за неоснователни. Безспорно с оглед събраните по делото доказателства, се установява, че на посочената в заповедта дата жалбоподателят е превозвал три лица от кв.Нов път до центъра на гр.Видин, като за превоза е следвало да получи сумата от 1 лв от всяко от превозваните лица . Извършването на превоза е установено от служителите на РД“АА“ въз основа на дадените сведени от превозваните лица. Установените от тях обстоятелства в съответствие с разпоредбата на чл.39,ал.1 от АПК правилно са възприети от административния орган въз основа на дадените от тях сведения, тъй като съобразно разпоредбата на чл.39,ал.1 АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства и др. Спазена е и предвидената в чл.44,ал.3 АПК форма за приобщаване на сведения в административното производство, като същите са дадени пред инспектор в РД“АА“, като лицата са удостоверили с подписите си обстоятелството, че са дали тези сведения с посоченото в тях съдържание, както и верността на отразените в сведенията обстоятелства.

 Не е без значение обстоятелството, че сведенията са дадени непосредствено при извършената проверка, а длъжностно лице в кръга на службата/функциите си, е удостоверило с името, длъжността и подписа си, че сведенията с това съдържание са дадени пред него.

Действително няма данни на далите сведения лица да е било разяснено, че те могат да бъдат разпитани като свидетели пред съда, съобразно изискването на чл.44,ал.4 от АПК, но това не съставлява съществено процесуално нарушение, а цели осигуряване на достоверност на дадените пред административния орган сведения. В случая въпреки липсата на такова предупреждение именно дадените пред административния орган сведения съдът преценява като достоверни, а като недостоверни дадените пред съда свидетелски показания, поради което по никакъв начин неизпълнението на разпоредбата на чл.44,ал.4 от ЗАвтП не може да се приеме за съществено нарушение на административно-производствените правила.

Без значение е и обстоятелството, че превозът не е реално заплатен, тъй като е щял да бъде след извършването му. Реализацията на превоза срещу заплащане като договореност между страните е започната, като е преустановен превозът поради намесата на съответните контролни органи. В този смисъл след като е постигната договореност за извършване на превоз на съответните лица срещу заплащане и неговото изпълнение е започнало, то е налице обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП.

 С оглед гореизложеното съдът намира, че от жалбоподателя е осъществен обществен превоз на пътници като доводите в обратната насока са изцяло неоснователни.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай извършеният обществен превоз е в нарушение на разпоредбата на чл.6,ал.1 ЗАвтП и чл.24,ал.1 ЗАвтП, тъй като превозът е извършен без лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.

В случая наложената с оспорваната заповед ПАМ-временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС“ е законосъобразна. Изпълнени са предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т.4  за прилагане на оспорената ПАМ спрямо жалбоподателя съобразно посоченото по-горе. Наложената мярка е съответна по вид на предвиденото в закона. Заповедта като издадена от компетентен орган, при наличие на посочените в нея фактически и правни основания е постановена в съответствие с изискванията на чл.59,ал.2 АПК, като са изложени съображенията на административния орган за налагане на ПАМ, а именно липсата на който и да е от всеки от посочените документи за процесното МПС, нито един от който не е налице в случая за автомобила, с който е извършен обществен превоз на пътници. Освен това в случая заповедта е издадена на основание констатациите в АУАН № 282745, които съобразно ТР 16/75 г. на ВС допълват мотивите на акта .

 Заповедта е постановена и съобразно целта на закона. Със отнемането на свидетелството за правоуправление на МПС на водача обективно ще бъдат реализирани предвидените в закона цели - да се преустанови извършването на административни нарушения от характера на това, което е основание за прилагането на тази мярка, в случая недопускане и преустановяване използването на моторното превозно средство срещу заплащане без притежаване на изискваните от закона документи.В хипотезата на чл.106а,ал.1 от ЗАвтП административният орган действа при обвързана компетентност, поради което е длъжен да приложи предвидените мерки. Правилно в оспорения административен акт е посочено, че мярката се налага до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Видно от посочената разпоредба в закона, съответно интерпретирана в оспорената заповед, продължителността на мярката зависи от активното поведение на нейния адресат , като е насочена към постигане на целите на мярката- а именно привеждане на извършвания обществен превоз от лицето в съответствие със законовите изисквания . Доколкото обаче се касае за държавна принуда тя не може да бъде неограничена, поради което при липса на активно поведение от нейния адресат същата все пак е ограничена със срок, а именно 1 година. Ето защо продължителността на мярката, посочена от административния орган,  е в съответствие със законовото решение за продължителността на налаганата държавната принуда.

Предвид гореизложеното жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването ѝ и съответства и на целта на закона, поради което е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.И. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-3013/29.10.2021г. на Главен инспектор в Областен отдел ”Автомобилна администрация”-гр.Видин към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, относно приложената ПАМ: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с №Х9460861-Н до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-днвене срок от съобщаването му на страните.

             Административен съдия :