РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Сандански, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200581 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН .
Образувано е въз основа на жалба, подадена от ЕТ „***“, ЕИК – ***,
седалище – с. ****, чрез адв.В.В. от БАК, с адрес ул.“****“ № *** срещу
Наказателно постановление № **** на Началник Отдел „Оперативно
дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал., от ЗДДС е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
500/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Сочи се в жалбата, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, като се излагат съображения за маловажност на случая.
Иска се отмяна на обжалваното НП, с приложение на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован – не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен защитник, който подържа
жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество
пледира за отмяна на НП по аргументите, изложени в жалбата.
За ответната страна – ТД на НАП – София - редовно призовани и за
1
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Сандански, уведомени по реда на
чл.63 ЗАНН – не се явяват представители и не изразяват становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 06.07.2019г. в 10.10 часа, при извършена проверка относно
спазването на данъчното и осигурителното законодателство на търговски
обект по смисъла на пар. 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за промишлени
стоки, находящ се в с. ***, общ. С***, стопанисван от ЕТ „****“ с ЕИК - ***,
е установено следното:
При извършване на контролна покупка на 1 бр. лустро за обувки, на
стойност 0,80лева заплатена в брой в лева от свид.В.С. – ст.инспектор по
приходите, като плащането и прието от Й. Ц., извършила продажбата в
проверявания обект, и съответно – не е издаден фискален бон от работещото в
обекта фискално устройство модел DATEX DP-150 с индивидуален номер на
фискалното устройство *** и индивидуален номер на фискалната памет ***.
Видно от отпечатан КЛЕН за дата 06.07.2019г., контролната покупка,
извършена от свид.С. не е регистрирана във ФУ.
За извършената проверка на основание чл.110, ал.4 вр. чл.50от ДОПК е
съставен протокол за извършена проверка сер. АА № ***г.
От изложеното, проверяващите органи констатирали, че жалбоподателя
е извършил нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, като не е изпълнил
задължението си да регистрира и отчете извършената от него продажба в
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от
регистрираното в обекта фискално устройство.
За констатираното нарушение, свид.В.С., в присъствието на свид. А.
П., съставила акт за установяване на административно нарушение № ****г.
Въз основа на така съставения акт, Началник Отдел „Оперативни
дейности“ – София – ЦУ на НАП е издал наказателно постановление №
4*****г., с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал., от ЗДДС е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
500/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Наказателното постановление е връчено лично на управителя -
жалбоподателя В.Я. на 02.10.2021г., а жалбата срещу същото е депозирана
2
пред АНО на 12.10.2021г.
Горната фактическа обстановка е установена от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели В.С. и А. П., които потвърждават
констатациите, отразени в АУАН.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е депозирана от надлежно лице (спрямо, което е издадено
атакуваното наказателно постановление), в установения от закона 7-дневен
срок и пред надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Производството е от административно наказателен характер. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Съгласно чл.131, ал.1 ЗДДС, установяването на нарушенията по
този закон и нормативните актове по прилагането му, издаването на
наказателни постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл.84
ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за
производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл.14, ал.2 от НПК
нарушителя се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен
начин.
При съставяне на акта за нарушение и издаване на наказателното
постановление следва да се провери дали е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което самостоятелно води до незаконосъобразност
на наказателното постановление.
Категорично установен по делото факт е, че към 06.07.2019г.
жалбоподателя е стопанисвал търговски обект – магазин за промишлени
стоки, находящ се в с. ****общ. ***и, където е имало и фискално устройство
модел DATEX DP-150 с индивидуален номер на фискалното устройство *** и
индивидуален номер на фискална памет ****. Същевременно и по силата на
чл.118, ал.1 от ЗДДС „***” ЕТ е следвало да издаде фискална касова бележка
от регистрираното в обекта фискално устройство за извършената продажба на
стоки – 1 бр. лустро за обувки на стойност 0,80 лева, което в конкретния
3
случай безспорно се установи, че не е сторено. По делото е приложена
контролната лента на електронния носител /КЛЕН/ на цитираното фискално
устройство, от което е видно, че за дата 06.07.2019г. контролната покупка,
извършена от свид.С. – инспектор по приходите не е регистрирана във ФУ.
Изцяло в идентична насока са и показанията на свидетелите В.С. и А. П.,
констатирали неиздаването на фискална касова бележка от регистрираното в
обекта фискално устройство, след направената контролна покупка от страна
на свид.С., а и установената пасивност по никакъв начин не се оспорва от
жалбоподателя, поради което извършеното нарушение и неговия автор са
безспорно установени факти. Отсъстват основания и за квалифициране на
нарушението като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото същият не разкрива някаква толкова съществено ниска степен на
обществена опасност, отличаваща го по изключителен начин в сравнение с
останалите от неговия вид. Касае се не за някакво забавяне по отношение
задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ, а за пълна
липса на такова дължимо действие. Освен това и двамата проверяващи
изрично посочиха, че са констатирали и други нарушения на финансовото
законодателство, а липсата на настъпили вредни последици е ирелевантно в
случая поради изцяло формалния характер на деянието. В конкретния случай
маловажността не се определя само от размера на покупката, в каквато насока
са и възраженията на жалбоподателя и доводите му за приложение на чл.28
ЗАНН, а и от характера на обществените правоотношения и личността на
дееца. Липсват каквито и да е смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и на
дееца. С оглед на това, че санкционираният търговец не е изпълнил свое
законово задължение за отчитане на приходи от търговската си дейност,
което има за последица отклонение от данъчното облагане и съответно до
ощетяване на фиска, то не следва да се възприеме като маловажен случай в
настоящия казус. Процесното административно нарушение и типично за вида
си, не представлява изолиран случай и не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение
с други нарушения от същия вид. Посочените съображения подкрепят
категорично извода на АНО за налична и далеч не малозначителна
противоправност на извършеното и правят несъстоятелни каквито и да е
възражения в противна насока.
4
В хода на проведеното административнонаказателно производство не са
допуснати каквито и да е процесуални нарушения, като на първо място
настоящото деяние е ясно и недвусмислено текстово очертано от АНО в
синхрон с императива на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочени са всички негови
характеризиращи елементи до степен, позволяваща в пълнота упражняването
на право на защита.
При тези фактически констатации, съдът намира, че извършеното от
търговеца, изразяващо се в неизпълнение на вмененото му задължение да
издава фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/,
осъществява признаците на състава на нарушението, посочено в АУАН и НП,
поради което напълно основателно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Касае се за формално
нарушение, а целта на законодателя е да дисциплинира търговците, поради
което настоящият съдебен състав намира, че процесният случай не е
маловажен такъв по чл.28 ЗАНН.
Правилно на следващо място допуснатото нарушение е било
съотнесено към санкционната норма на чл.185, ал.1 ЗДДС, съобразно която -
на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. Правилно и законосъобразно е наложена и
административната санкция на жалбоподателя, която в случая е в минимално
предвидения от законодателя размер, е именно: 500 лева.
С оглед горното, съдът намира обжалваното наказателно постановление
за правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на ответната
страна, поради което в полза на НАП – ЦУ на НАП, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на
чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200
5
лева, следователно в полза на НАП – ЦУ на НАП, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № ****г. на
Началник Отдел „Оперативно дейности“ – София в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя ЕТ „****“,
ЕИК – ***, седалище – с. ****, общ. ***, чрез адв.В.В. от БАК, с адрес
ул.“****“ № ***, на основание чл.185, ал., от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
500/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ „****“, ЕИК – ****, седалище – с. ****, общ. ****, чрез
адв.В.В. от БАК, с адрес ул.“****“ № ***, да заплати на НАП – ЦУ на НАП
сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6