Решение по дело №18996/2014 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 03.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18996 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм/ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД..

Ищецът Т.П.П. *** твърди, че при ПТП настъпило на 22.12.2013г. в с.Песнопой е починал сина й Т.П. В.. В деня на инцидента работил в градината им до обяд, след което към 12.00ч. отишъл до близкия магазин за да напазарува. Наскоро след излизането му й се обадили по телефона да й съобщят че Т.е блъснат от кола докато пресичал главния път. Срещу виновния водач било образувано наказателно производство . сочи , че смъртта на сина й причинила много болки и страдания. Лишила го от опората, която тя имала в преклонната си възраст. Двамата живеели заедно, като той се грижел за нея, вършел сам цялата работа в градината, поддържал дома им, подпомагал я със средства, тъй като скромната й пенсия не и стигали за лекарствата, от които имала нужда. Била преживяла И.улт , не можела сама да се справя в ежедневието си и синът й се грижел за нея. Увреждащото МПС било застраховано при ответника. поради което предявява претенцията си към ответника да бъде обезщетена за причинените й от смъртта на сина й неимуществени вреди. Претендира от ответника сумата от 150 000лв. ведно със законната лихва от 22.12.2013г. до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.

Ответникът  З. „Б.и.“ АД оспорва иска. Оспорва извършването на деликт от страна на водача на МПС, оспорва наличието на застрахователно правоотношение по ЗГО за увреждащия автомобил. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец, който неправилно е пресичал пътното платно. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:

Ищцата е майка на Т.П. В., починал на 22.12.2013г.

 На 22.12.2013г. пострадалият пешеходец, син на ищцата, пресичал главен двулентов активен път, който преминавал през населеното място, в което живеел. В близост нямало обозначена пешеходна пътека, нямало регламентирано място за пресичане на пътя. От двете страни на пътя имало жилищни постройки. ЕдИ.твеният начин за пострадалия да отиде до близкия магазин, разположен от другата страна на пътя, било да пресече нерегламентирано този път. Вероятно го е правел всеки ден по един и същи начин, както той така и живущите наблизо негови съседи. Увреждащият автомобил се движел със скорост над разрешената за движение в населено място от 50 км/ч. , а именно със 79 км/ч. Участъкът бил прав, видимостта отлична -  обедно и слънчево време. Водачът на увреждащия автомобил е възприела пострадалия пешеходец, но вместо да намали скоростта и да спре, е предприела неправилната маневра да навлезе в насрещното платно за движение с цел да премине пред пешеходеца, като така евентуално да избегне удара. В същото време пешеходецът вероятно е избързал да пресече на отсрещния тротоар. Вместо да избегне пешеходеца автомобилът го е ударил. Веднага след удара водачът е отпуснала педала на спирачката, автомобилът  е продължил движението си и е прегазил пешеходеца.

С присъда по НОХД № 184/2015г. на Пловдивски окръжен съд, изм. с решение №139/09.11.2015г. на Пловдивския апелативен съд С.Й.М.е призната за виновна в това, че на 22.12.2013г.в с.Песнопой, обл.Пловдив, на главен път II-64, при управление на автомобил Опел Калибра с рег.№ ********е нарушила правилата за движение по пътищата –чл.21 от ЗДвП, чл.116 пр.1 от ЗДвП и чл.25 ал.1 от ЗДвПи по непредпазливост е причинила смъртта на Т.П. В. от с.с. – престъпление по чл.343 ал.1 б.в във вр. с чл.342 ал.1 от НК. Наказателният съд е приел, че М.е нарушила следните правила за движение по пътищата, които са в причинно следствена връзка с вредоносния резултат – по чл.21 ал.1 от ЗДвП –нарушила забраната до превишава в населено място скорост от 50 км/ч, тъй като се е движела със скорост от 83-84км/ч., която не й е позволявала да реагира своевременно и да спре; по чл.116 пр.1 от ЗДвП - не е изпълнила задължението си на водач на ППС да бъде внимателна и предпазлива към пострадалия пешеходец Т.В., който е предприел пресичане на пътното платно; по чл.25 ал.1 от ЗДвП, тъй като като водач на ППС, преди да започне маневрата отклонение наляво по платното за движение, не се е убедила, че няма да създаде опасност за участника в движението пешеходеца Т.В., който е минавал покрай нея, като не се е съобразила с неговото положение ,посока и скорост на движение.

Видно от огледния протокол от 22.12.2013г. на РУП Хисар огледът на местопроизшествието е извършен в 14,15ч. в слънчево време, при дневна светлина и отлична видимост.

Назначената по делото съдебна автотехническа експертиза установява, че ПТП е настъпило на прав пътен участък. Пешеходецът е имал възможност да вижда приближаващия го автомобил преди да предприеме пресичането на пътното платно. Вещото лице е установило, че скоростта на движение на автомобила непосредствено преди настъпване на ПТП е била 79 км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране е около 61м. Пострадалият пешеходец е достигнал от мястото на навлизането му в пътното платно до мястото на удара за около 3,14 сек. Когато автомобилът е започнал да спира аварийно, пострадалият пешеходец се е намирал върху платното за движение. От момента на спиране до момента на удара са изминали около 2 секунди. За това време пешеходецът не е имал възможност да напусне платното за движение, за да избегне удара. На мястото, където той е пресичал не е имало пешеходна пътека. Ударът е настъпил в пътната лента за насрещно движещите се автомобили, т.е. увреждащият автомобил е навлязъл в насрещната лента. Пешеходецът също се е намирал в насрещната лента. Водачът М.е навлязла в насрещната лента именно за да предпази пешеходеца, за да мине пред него. Според експерта, ако водачът на автомобила не е била предприела тази маневра на отклонение в посока движението на пешеходеца и е била продължила движение по своята лента за движение, ПТП е нямало да настъпи. Отделно от това, след удара в пешеходеца водачът М.е спряла да натиска педала на спирачката, тъй като на мястото на удара спирачните следи свършват. Това е довело до продължаване движението на автомобила и до прегазване на пешеходеца. Ако водачът е продължила да натиска педала на спирачката, пешеходецът е нямало да попадне под автомобила. Според вещото лице, ако водачът се е движел с 50 км/ч, скорост разрешена в това населено място, тя ще е имала повече време да прецени обстановката и само с едно намаляване на скоростта пешеходецът е щял да премине пред автомобила  и нямало да има сблъсък. Вещото лице не е установило пешеходна пътека в близост до мястото на ПТП.

Към датата на ПТП увреждащият лек автомобил е имал активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, сключена на 21.03.2013г. с крайна дата на покритие 20.03.2014г., номер на полица 02113000893235.

Във връзка с твърдените от ищцата претърпени вреди съдът е изслушал св.В.а, снаха на ищцата. Свидетелят установява, че последната живеела заедно с пострадалия си син Т.В., който не бил семеен. Двамата се гледали, грижели се за дома, произвеждали зеленчуци. След смъртта му ищцата се сринала. Не могла да прежали детето си. Появили се проблеми със сърцето й. На няколко пъти била хоспитализирана, постоянно приемала лекарства. Сега живеела сама. Непрекъснато плачела, посещавала гроба на сина си. Ищцата имала и други две деца, но не живеела с тях.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност  и виновността на дееца. Ето защо съдът приема, че  водачът на л.а Опел, С.М., е виновна за настъпването на произшествието, при което е пострадал сина на ищцата. Деянието й е противоправно и извършено виновно (по непредпазливост). Налице е пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилата смърт на пострадалия Т.В. .

            Съгласно задължителната съдебна практика^[1] всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, вкл. и съпричиняването на вредоносния резултат, извън тези отнасящи се до извършването на деянието (когато поведението на пострадалия не е елемент от фактическия състав на престъпното деяние), неговата противоправност и вината на дееца, следва да бъдат установени с доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданските претенции , произтичащи от същото това деяние. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на съдебното производство.

Смъртта на Т.В. е причинила вреда за ищцата, негова майка. Налице са  елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно и противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата.

Съдът не приема твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалия, поради липса на доказателства в този смисъл.

Т.В. е бил пешеходец по смисъла на разпоредбата на чл. 107 т. 1 от ЗДвП. Като пешеходец той е бил длъжен да съобрази поведението си с привилата на чл.113 ал.2 от ЗДвП „Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.“ Ал.1 на същия текст , в редакция действала към момента на ПТП, постановява : „(1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

     1.  преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;

     2.  да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не

спират без необходимост на платното за движение;

     3.  да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;

     4.  да не преминават през ограждения от парапети или вериги.“

Отделно, като пешеходец Т.В. е бил длъжен да съобрази поведението си и с правилата на чл.165 и чл.166 от ППЗДвП: „Чл. 165. Когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни:

1. ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват;

2. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;

3. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

 

 

 

 

Чл. 166. На пешеходците е забранено:

1. да навлизат внезапно на платното за движение;

2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;

3. да се движат в тунели и по мостове, когато няма изградени тротоари;

4. да извършват търговия и услуги на платното за движение.“

 

 

 

 

оранова

В близост до дома Т.В. не е имало обозначена пешеходна пътека, въпреки че пътят е бил натоварен, активен и двулентов. ЕдИ.твената възможност на живущите в този район на населеното място да преминават на отсрещната страна на пътя е била да го пресекат на нерегламентирано място, като се пазят от преминаващите автомобили. Ответникът не установи пешеходецът да е имал поведение в разрез с правилата на ЗДвП и ППЗДвП. Виновното поведение е изцяло на водача на увреждащото МПС – движейки се с висока скорост, неразрешена в населено място, тя не е имала възможност и време да реагира адекватно като вземе правилно за ситуацията решение –извършила е маневра, която противоречи както на правилата за движение по пътищата, така и на естествените физични закони. Вероятно в паниката си, не е успяла да преведе автомобила в статично положение и вместо само удар на пешеходеца е последвало и прегазването му.

            Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).

            От настъпилото ПТП в резултат на виновното поведение на водача на автомобила е последвала смъртта на пешеходеца. В резултат на същата за ищцата са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по загубата на сина й.

            Съгласно разпоредбата на чл. 226  ал. 1 от КЗ, увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя на виновното лице, застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Между застрахователят и водачът на МПС, който е причинил виновно ПТП, е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния ден 22.12. 2013г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на делинквента. Съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗ..

            Т.В. е бил на 51 години, едно от трите деца на ищцата. ЕдИ.твен той живеел с майка си, на когото тя разчитала за помощ и подкрепа. Ищцата е изживяла тежко загубата на сина си. На него е разчитала за всичко – за поддържане на къщата и градината, за закупуване на лекарства, за непосредствена помощ при нужда. Сега ищцата живее сама на село, често бива хоспитализирана заради появили се след загубата на сина й Т.З.равословни проблеми.  Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и съЗ.аващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретното държава^[2].  Преценявайки събраните по делото доказателства за преживения от ищцата силен стрес и социален дискомфорт от смъртта на детето й и непрежалима морална загуба, която ще търпи до края на живота си, във вр. с критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата в страната към датата на ПТП, вкл. и възрастта на ищцата, на 81години, съдът намира, че на последната се следва обезщетение в размер на 50 000лв.

            В исковата молба се претендира обезщетение, ведно с лихвата от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увредените лица да са отправяли покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищцата обезщетение се дължи от деня на увреждането – 22.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

            Искът за разликата до първоначално предявения размер от 150 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

            На процесуалният представител на ищцата се следват разноски в размер на 2030лв. съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение предвиден в чл.7 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

            На ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете – 8666лв. адвокатско възнаграждение  и 160лв. разноски по делото. Ищцовата страна не е оспорила двата списъка с разноски на ответника, вкл. и заплатеното адвокатско възнаграждение от 13 000лв. като прекомерно.

            При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 2000лв.

            Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

            ОСЪЖДА З.”Б.И.” АД , ЕИК ********със седалище *** да заплати на Т.П.П., ЕГН ********** сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 22.12.2013г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 22.12.2013г. в с.Песнопой неимуществени вреди – смъртта на нейния син Т.П. В., причинена виновно от застрахован при З. „Б.и.” АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 02113000893235 водач С.Й.М..

            ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 150 000лв. като неоснователен.

            ОСЪЖДА ЗД”Б.И.” АД да заплати на адв.Я.П.Я., процесуален представител на ищцата Т.П.П. на основание чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 2030лв. адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА Т.П.П. да заплати на  ЗД”Б.И.” АД разноски по делото в размер на 8826лв.

            ОСЪЖДА ЗД”Б.И.” АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2000лв.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: