ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51 03.02.2020г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на трети
февруари две хиляди и двадесета година:
Председател:Минка Трънджиева
Членове:Венцислав Маратилов Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.д.№56 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Същото е образувано по подадена
молба с вх.№4053/13.12.2019г. от адв.Ц.Ч., в качеството й на процесуален
представител на К.А.А. срещу Определение №560/04.12.2019г., постановено по
гр.д.№599/2019г. по описа на РС- П., с което е оставена без уважение молбата на
последния, с правно основание по чл.248, ал.1 от ГПК, в частта му за
разноските.
Твърди се в жалбата, че
постановеното определение е незаконосъобразно.
В този смисъл се сочи, че нито
в решението, нито в обжалваното определение се съдържат изчисления, позволяващи
установяване на съответствието на волята на съда със закона.
Счита се, че твърдението за
прекомерност на съда на претендирания адвокатски хонорар е произволен и не
съответства на установеното по делото.
Иска се в тази връзка, да бъде
отменено обжалваното определение, като се върне делото на съда за произнасяне
по молбата на К.А., с мотиви за решението му.
Визира се, че ако се приеме, че
е възможна въззивна проверка на определението, то се моли същото да бъде
отменено, като се присъди на А. пълния размер на разноските му по делото.
Приема се, че законът в
хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК предвижда намаляване на адвокатското
възнаграждение като процесуална възможност, а не като задължение за съда, нито
пък да определя граници за това.
В указания от съда срок не е
постъпил отговор от другата страна в процеса- „Е.М.“ ЕООД.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и
отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира за
установено следното:
Пред РС- П. от страна на К.А.А.
е предявен отрицателен установителен иск срещу „Е.М.“ ЕООД, с правно основание
чл.439 от ГПК
Видно от Решение
№181/31.10.2019г., постановено по гр.д.№599/2019г. по описа на РС- П. е прието
за установено, че на основание чл.439 от ГПК, К.А.А. не дължи на “Е.М.“ ЕООД
сума в размер на 7970,31лв., от които 7679,62лв.- главница по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 13.07.2007г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.10.2008г. до окончателното й
изплащане; 221,15лв.- възнаградителна лихва, считано от 16.10.200г. за периода
до 15.10.2008г.; 64,54лв.- санкционираща лихва от 15.10.2008г. поради
погасяването им по давност, за които суми е издаден изпълнителен лист от
24.10.2008г. по ч.гр.д.№204/2008г. по описа на РС- Н..
Осъден е на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, „Е.М.“, да заплати на К.А.А. сумата в размер на 1047,31лв.-
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски.
Оставено е без уважение
искането на К.А.А. за издаване на обратен изпълнителен лист за събраните по изпълнителното
дело суми.
Видно от Искане направено от
адв.Ч., в качеството й на пълномощник на К.А.А. е посочено, че е налице
неправилно изчисление на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
Прието е, че минималното възнаграждение, изчислено по реда на НМРАВ възлиза на
сумата от 1050лв., като е посочено, че съдът не е взел предвид и фактическата
сложност на делото, която включва и подготовката на исковата молба със справки
и снабдяване с документи от ЧСИ в Н..
Видно от Определение
№560/04.12.2019г., постановено по гр.д.№599/2019г. по описа на РС- П. е
оставена без уважение молбата с вх.№3542 от 07.11.2019г., подадена от ищеца К.А.А.,
чрез процесуалния му представител- адв.Ч. с искане, на основание чл.248 от ГПК,
да се измени Решение №181 от 31.10.2019г., постановено по гр.д.№599/2019г. по
описа на РС- П., в частта за разноските.
При тези данни, настоящата инстанция намира, че подадената молба е
допустима, но по същество си е частично основателна.
Разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда намаляване на адвокатското възнаграждение като
процесуална възможност, а не като задължение на съда, нито пък да определя
граници за това. Основанието на същата се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора.
В случая, за да отхвърли
направеното искане по реда на чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е приел в
крайния си съдебен акт, че претендирания адвокатски хонорар е прекомерен и
следва да се намали съобразно минималните размери определени с Наредба №1 от
09.07.2004г.- чл.7, ал.2, т.3. В този смисъл, съдът не е споделил доводите
изложени в молбата по чл.248 от ГПК, че е налице правна и фактическа сложност,
в резултата на което с обжалваното определение е оставил без уважение
последната. Съображенията му в тази връзка, не могат бъдат споделени в цялост от
настоящата инстанция.
В случая цената на иска
предявен от К.А.А. е посочен в общ размер на 7970,31лв., с правно основание
чл.439 от ГПК. Искането се изразява, да бъде признато за установено, че ищецът А.
не дължи на „Е.М.“ ЕООД изпълнение по ИД №20178050401396, като се позовава, че
задължението по изпълнителния лист е погасено по давност.
В тази връзка, районният съд е
уважил предявения иск, като е приел, че К.А.А. не дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата в
размер на 7970,31лв, от които 7679,62лв.- главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 13.07.2007г,. ведно
със законната лихва, считано от
16.10.2008г. до окончателното й изплащане; 221,15лв. възнаградителна лихва за
периода от 15.10.2008г.; 64,54лв.- санкционираща лихва от 15.10.2008г., поради
погасяването им по давност, за които суми е издаден изпълнителен лист от
24.10.2008г. по ч.гр.д.№204/2008г. по описа на РС- Н.. Реално това е и размерът
на предявения от ищецът А. иск.
Съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.3 от НМРАВ при така предявения размер на иска от 7970,31лв., то
минималното възнаграждение възлиза на 728,50лв.
Налице е уважено възражение за
прекомерност, като районният съд в случая, правилно е уважил същото, като е
намалил адвокатското възнаграждение от 1200лв., но не е следвало да го присъжда
в неговия законоустановен минимум, а именно в размер на 728,50лв. В резултат на
това си решение, същият неправилно е оставил без уважение искането за изменение
на решението, с правно основание чл.248 от ГПК.
Налице са възражения в насока,
че първата инстанция, нито в постановеното от него решение, нито в последващото
му определение се съдържат изчисления, позволяващи установяване на
съответствието на волята на съда със закона. Същите не могат да бъдат
споделени. Реално няма основание да се приеме, че волята на съда не е ясна, тъй
като размера на иска е определен за сумата: 7970,31лв. Съответно е направено
изчисление на база този размер, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от
НМРАВ. В тази връзка няма законово основание за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото за произнасяне по молбата на А., с мотиви за
решението му.
Излагат се доводи в насока, че
са извършени справки и снабдяване с документи по ИД в РС- Н., които обуславят
определянето на един по- голям размер на адвокатско възнаграждение. На практика
конкретни доказателства в тази насока няма.
Изчисленията които се навеждат
от жалбоподателя, чрез неговата защита за определяне на минималния размер на
възнаграждение реално се основат на всички задължения по изпълнителното дело. В
този смисъл в обстоятелствената част на исковата молба е визирана сума в общ
размер от 19 171,19лв., но тази сума не е критерия по която следва да се
изчислява адвокатското възнаграждение за да се посочва в подадената жалба, че
реално минималния размер възлиза на сумата от 1060,47лв., като претендираната
сума е от 1200лв. по представения списък. Водещо в случая е сумата по
изпълнителния лист, а той не е за сумата от 19171,19лв., а за сумата от
7970,31лв.
Районният
съд е намалил размерът на адвокатското възнаграждение в неговия минимално
предвиден размер от 728,50лв. в постановеното от него решение от 31.10.2019г.,
под №181, като в мотивната си част на решението е приел, че следва в тежест на
ответника да се присъди сумата от 1047,31лв.- представляващи разноски направени
пред настоящата инстанция, от които 728,50лв.- възнаграждение за един адвокат и
318,8лв.- заплатена държавна такса. В диспозитивът на процесното решение е
посочено, че се осъжда „Е.М.“ ЕООД, да заплати на К.А.А. сумата от 1047,31лв,
без да е налице разбивка на сумата.
В конкретният казус,
съобразявайки се с именно с правната и фактическа сложност на конкретно
воденото дело, изхождайки и от направените възражения в подадения отговор,
цената на иска и реално установените задължения по изпълнителното дело въззивната
инстанция приема, че адвокатско възнаграждение е следвало да бъде определено не
в неговия минимум, а за сумата от 1000лв.
При така изложените
съображения, искането за изменение по чл.248 ГПК се явява частично основателно,
но до общ размер от 1318,81лв., от които 1000лв.- адвокатско възнаграждение и
318,81лв.- държавна такса.
Предвид на това, подадената
жалба следва да се остави уважи, като се отмени обжалваното определение, вместо
което се измени Решение
№181 от 31.10.2019г., постановено по гр.д.№599/2019г. по описа на РС- П., в
частта за разноските, с която е осъден, на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Е.М.“
ЕООД, да
заплати на К.А.А., сумата в размера на 1047,31лв.- представляваща разноски
направени пред настоящата инстанция, като се осъди „Е.М.“ ЕООД, да заплати на К.А.А.
и сумата в размера на 271,49/двеста седемдесет и един лев и 0,49стотинки/лв., явяваща
се адвокатско възнаграждение и допълнение към първоначално определеното адвокатско
възнаграждение от 728,51лв. пред първата инстанция или общ дължим размер от
1318,81лв., от
които 1000лв.- адвокатско възнаграждение и 318,81лв.- държавна такса.
Предвид на гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА
Определение №560/04.12.2019г., постановено по гр.д.№599/2019г. по описа на РС- П.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА Решение
№181 от 31.10.2019г., постановено по гр.д.№599/2019г. по описа на РС- П., в частта за разноските, с която е
осъден, на основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъден „Е.М.“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М.Д.“, ул.“Р.П.- К.“ №6, сграда
Матрикс Тауър, етаж 4-6, да заплати на К.А.А., с ЕГН ********** сумата в
размера на 1047,31лв.- представляваща разноски направени пред настоящата
инстанция, като ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М.Д.“, ул.“Р.П.-
К.“ №6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, да ЗАПЛАТИ
на К.А.А., с ЕГН ********** и сумата в размер на 271,49/двеста седемдесет и
един лева и 0,49стотинки/лв., явяваща се адвокатско възнаграждение и допълнение
към първоначално определеното адвокатско възнаграждение от 728,51лв. пред
първата инстанция или общ
дължим размер от 1318,81лв., от които 1000лв.- адвокатско възнаграждение и
318,81лв.- държавна такса..
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.