№ 265
гр. Велико Търново, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20224100500135 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на "М-Д" ЕООД, ...,
гр.С, кв.С, ул."С"... против Решение № 1487/31.12.2021г., постановено по
гр.д. № 2797/2021г. по описа на Районен съд В. Търново, с което
дружеството е осъдено да заплати на АНТ. Б. Г., ЕГН ********** сумата
от 1 129.00 (хиляда сто двадесет и девет) лева, представляваща заплатена
на отпаднало основание цена за закупена фурна за вграждане „Самсунг
NV75K5571RS/OL“, както и сумата от 50.00 (петдесет) лева,
представляваща разноски за производството.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Решението било
постановено при неправилно възприета от ВТРС фактическа обстановка.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна АНТ. Б. Г., ЕГН
********** е подала отговор на жалбата. С така подадения отговор АНТ.
1
Б. Г. оспорва жалбата и претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се
произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Предявеният иск за неоснователно обогатяване е допустим, като
предявен на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, а първоинстанционното решение
- допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, с правно основание чл.55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, във връзка с чл.114, ал.1, т.1, вр. чл. 13, ал.3 ЗЗП /отм./
Първоинстанционият съд е намерил исковите претенции за основателни
и доказани, поради което ги е уважил изцяло.
Въззивният съд намира тези изводи на първоинстанционния съд за
правилни по следните съображения:
При установената от районния съд фактическа обстановка, изводите
на въззивната инстанция напълно съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд за наличие на несъотвествие на потребителската
стока с договора за продажба, при което е възникнало правото на ищеца да
предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба. Съгласно чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба,
продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба,
2
което следва да стане в рамките на един месец, считано от предявяването
на рекламацията от потребителя, а след изтичането на едномесечния срок
потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена
заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската
стока. За да се освободи от задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП
продавачът следва по категоричен начин да установени, че е предал на
потребителя стоката в състояние, годно за използване по предназначение,
без явни и скрити дефекти, а възникналия в последствие недостатък се
дължи на действия на самия потребител. Страната която носи
доказателствената тежест за тези факти и обстоятелства, относими
към изпълнение на договорно поето задължение е продавачът, защото от
тях черпи изгодни за себе си правни последици- освобождаване от
отговорност. В конкретния случай такова главно и пълно доказване
на предпоставките по чл.113 от ЗЗП не е проведено от страна на
ответника. С оглед на това и доколкото недостатъка на фурната за
вграждане не е отстранен в срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП, за ищеца е
възникнало правото да развали договора по реда на чл.113, ал.3 от ЗЗП и да
иска възстановяване на платената по него сума. Това право е надлежно
упражнено с подаване на исковата молба, съдържаща изявление за разваляне
и за връщане на платената цена, връчена на ответника на определена дата,
от който момент договорът за продажба на процесната фурна следва да се
счита за развален. Ето защо основанието за получаване от ответника на
цената на стоката е отпаднало и същия дължи връщането й на ищеца.
Налице са предпоставките на чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, във връзка с чл.114,
ал.1, т. 1, вр. чл.113, ал. 3 ЗЗП. Искът е основателен и следва да бъде уважен,
респективно обжалваното решение потвърдено с препращане на
основание чл.272 от ГПК към мотивите на същото.
С оглед изхода от спора във въззивната инстанция, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, ищецът, заел позицията на въззиваема страна, има право на
съдебно-деловодни разноски под формата на платено адвокатско
възнаграждение в удостоверения размер от 600,00лева
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на
Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1487/31.12.2021г., постановено по гр.д.
№ 2797/2021г. по описа на Районен съд В. Търново.
ОСЪЖДА "М-Д" ЕООД, ..., гр.С, кв.С, ул."С"... да заплати на АНТ. Б.
Г., ЕГН: **********, гр.В.Т, ул."Р" № ... сумата 600,00лв. - представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4