Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……
26.11.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение
в открито съдебно заседание на 19.11.2020година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар Л.Р.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия
Тагарева
Т. дело №68 по описа за 2019г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на С.И.Г. ***, с която против Застрахователно акционерно дружество "ОЗК-Застраховане"АД гр.София е предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 25 000 лв. - частичен иск от общата сума 200 000лв., който частичен иск в хода на делото е увеличен и предявен в размер на 100 000лв.
Ищцата С.И.Г. *** резултат на ПТП, настъпило на 28.11.2018г. в гр.Ямбол, на пешеходна пътека в близост до кръстовището на ул."Милин камък" и ул."Мраморно море", са й били причинени телесни увреждания - изключително тежки и трайни травми (тежки, средни и леки телесни повреди) в областта на цялото тяло: на главата (на костите на калварията и на базата (основата) на черепа на главата, разкъсно - контузни рани на ухото, носа, челото, тила и др. с наличието на субарахноидилен кръвоизлив с нефатален изход по изключение, с тежка контузия на мозъка с органични промени в мозъка, с травматична руптура на ушната мембрана на дясното ухо и последвала глухота; на гръдния кош със счупвания на три ребра; на корема; на белия дроб с постравматичен излив в ляво, нарушаващ белодробната вентилация; на долните крайници - счупване на вътрешния кондил на левия фемор и счупване на бедрената кост и колената, както и под колената и на горните крайници; на психиката с постконтузионен синдром. Ищцата твърди, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка "Пежо", модел "Партнер" с ДКН С7621ХМ - И.П.Ч., който с одобрено от съда споразумение по НОХД № 1303/2019г. на ЯРС е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно, б."а", пр.2 ,вр. с ал.1,б."б", пр.2,вр. с чл.342, ал.11вр. с чл.55 НК за причинените на ищцата четири средни телесни повреди. Ищцата сочи, че след ПТП е изпаднала в безсъзнание, била е приета по спешност в много тежко състояние в МБАЛ-Ямбол в отделението по реанимация, била е хоспитализирана в периода от 28.11.2018г. - 13.12.2018г., като на 13.12.2018г. е била приведена в отделението по травматология и ортопедия. Твърди, че е изпитала силни болки в резултат на счупванията и травмите, била е подложена на медикаментозно лечение, продължаващо и понастоящем, физическото й състояние е било тежко, но по-голямата травма е в душевността на пострадалата, налице е отражение в психическото й здраве - била е срината душевно, два месеца след инцидента е била силно потисната, лесно раздразнителна и нервна, оплаква се от невъзможност да се грижи сама за себе си и живее при близките си, има нарушения на паметта, понижено настроение, изпитва панически страх от случилото се. Ищцата твърди, че увредилият я автомобил е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника ЗАД"ОЗК-Застраховане" АД, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените й от ПТП неимуществени вреди. Ищцата предявила извънсъдебно претенцията си към застрахователя, но същият постановил отказ за изплащане на обезщетение. Поради това моли ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществените вреди от ПТП в размер на исковата сума от 100 000лв. - частичен иск от общата сума 200 000лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 28.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Оспорил е механизма на ПТП, като е направил възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, поддържайки, че същата е пресичала пътното платно на необозначено за това място и не е сигнализирала с ръка на участниците в движението намерението си да навлезе в пътното платно, при което е налице основанието на чл.51 ЗЗД за намаляване на обезщетението. Застрахователят е възразил на ищцовото твърдение, че всички описани в исковата молба телесни увреждания са резултат от ПТП, както и че търсеното обезщетение не съответства на степента и характера на получените от ПТП увреждания и е посочил, че намира иска за прекомерно завишен, несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и със съдебната практика. Възразил е срещу началния момент на дължимост на законна лихва, като счита, че лихвата не се дължи от датата на увреждането.
В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищцата - адв.М., който моли в негова полза да бъдат присъдени разноски при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА, както и в полза на ищцата да бъдат присъдени направените от нея разноски по производството. Пълномощникът на ищцата представя и подробна писмена защита.
Ответникът - застраховател, чрез процесуалния си представител адв.И., пледира за отхвърляне на иска, с присъждане в полза на ответника на разноските по делото.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и се установява от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица от 17.12.2018г. на МВР, Пътна Полиция-Ямбол, че на 28.11.2018г. в гр.Ямбол, на кръстовище на ул."Милин камък" и ул."Мраморно море" е настъпило ПТП с участието на л.а. "Пежо", модел "Партнер" с ДКН С 76 24 ХМ, управляван от водача И.П.Ч. и С.И.Г., която е пострадалата от ПТП, за което е било образувано ДП№371/2018г. на РУ на МВР-Ямбол.
По делото са
представени част от материалите по досъдебното производство, които съдът не
обсъжда, тъй като видно от протоколно определение на ЯРС по НОХД№1303/2019г.,
със същото е одобрено споразумение, с което И.П.Ч. е признат за виновен в това, че на 28.11.2018г., около 18.00ч., в гр. Ямбол, на
ул.„Милин камък", в близост до входа за бензиностанция „ОМВ", при
управление на МПС - т.а. „Пежо Партнер" с peг. № С 7621 ХМ, в посока към ж.к. „Диана",
е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.116 от ЗДвП - като
водач на пътно превозно средство, въпреки че е бил длъжен, не е бил внимателен
и предпазлив към пешеходците; чл.119, ал.1 от ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека като
водач на нерелсово пътно превозно средство, след като е бил длъжен, не е
пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка С.И.Г. ***, не е
намалил скоростта и не е спрял управляваното от него МПС, в резултат на което е
предизвикал пътно-транспортно произшествие и е причинил по непредпазливост на С.И.Г.
*** четири средни телесни повреди: 1.увреждане, характеризиращо се като
нараняване, проникващо в черепната кухина, вследствие на причинените счупване
на тилната кост и основата на черепа с наличие на разкъсно - контузна рана над
мястото на счупване на тилната кост и травматично разкъсване на тъпанчевата
мембрана на дясното ухо, вследствие на което е била нарушена целостта на
естествената бариера, изолираща черепната кухина от външната среда, при което се
е създала пряка комуникация между двете среди с всички произтичащи от това
рискове от проникване на болестотворни микроорганизми в черепната кухина и
развитието на възпалителен процес с непредвидими последици; 2.контузия на
мозъка и субарахноидален кръвоизлив, както и пълна загуба на съзнание, довели
до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 3. контузия на лявата
половина на гръдния кош с клинични и рентгенологични данни за счупване на VII,
VIII и IX ребра, довели до трайно затрудняване движенията на снагата и 4.счупване
на медиалния кондил на бедрената кост на левия крак в областта на колянната
става, довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, като
деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343,
ал. 3, предл. последно, бук. „а", предл. 2-ро, вр. ал. 1, бук. ,б",
предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на подсъдимия И.Ч.
е наложено наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
От приетото по
делото заключение на вещото лице инж.М., извършило назначената съдебна
автотехническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и образуваното ДП№371/2018г. на РУ на МВР-Ямбол, се установява,
че пътно-транспортното произшествие от
28.11.2018г. е настъпило в условията на нощна тъмнина, при осветеност на
фаровете на преминаващи попътно и насрещно автомобили и при наличие на локално
улично осветление. Според експерта, пострадалата С.Г. *** перпендикулярно на
надлъжната ос, по очертаната пешеходна пътека, като пресичането е ставало в
източната част на пътеката и липсва информация, която да даде основание да се приеме,
че по времето на пресичане на пешеходната пътека пешеходката е напуснала
габаритите на пътеката. Водачът на автомобила „Пежо Партнер"
и пешеходката са се намирали при едни и същи условия - на нощна тъмнина, валеж
на дъжд, намалена и ограничена видимост. Приближавайки пешеходната пътека,
водачът е имал допълнително ограничаване на видимостта в посока напред и
надясно, тъй като в дясната лента на платното за движение е имало един/два
позиционирани автомобила. Според вещото
лице, водачът на МПС-то не е реагирал при забелязване на пострадалата, като на
практика реакцията за намаляване на скоростта и спиране на автомобила е станала
след като е настъпил сблъсъка. От техническа гледна точка посочената от експерта
причина за настъпилото ПТП е обстоятелството, че водачът на автомобила не е възприел своевременно
наличието на пешеходка, пресичаща платното за движение, не е съобразил управлението на автомобила с
конкретни пътни условия -пресичане на пешеходна пътека от пешеходката, в нощни
условия, при намалена видимост и наличието на превозни средства (в дясно от
траекторията му на движение), които са спрели преди пешеходната пътека, за да
отдадат предимство за преминаване на пешеходката, като по този начин са се
пресекли траекториите на движение (на автомобила и пешеходката) и е настъпил
сблъсъка.
Разпитан в качеството на свидетел,
водачът на МПС "Пежо Партнер" И.Ч. е поддържал
показания, според които сблъсъкът с пешеходката - ищцата е настъпил извън границите
на пешеходната пътека, на пътното платно.
Установява се
от представените по делото писмени доказателства - медицински документи за
болничното лечение на ищцата при ПТП и след това, и от заключенията - основно,
допълнително и повторно на вещото лице д-р Т.Ч., извършило назначената съдебно-медицинска
експертиза, че в резултат на настъпилото произшествие от 28.11.2018г. на ищцата
са били нанесени следните травми: контузия и контузии
рани на главата; счупване на черепния свод и основата на черепа, субарахноидална
хеморагия; контузия на мозъка; травматична руптура на тъпанчевата мембрана на
дясното ухо, глухота от приемен тип; контузия на гръдния кош - счупване на
левите ребра от седмо до девето; плеврален излив в ляво; счупване на вътрешния
кондил на лявото бедро. След ПТП ищцата е била приета за болнично лечение,
спрямо нея не са били предприети оперативни процедури, като лечението е било
консервативно, предимно медикаментозно, тъй като не е имала тежки счупвания с
деформации на крайниците или други части на тялото. От хирургичното отделение
на болничното заведение ищцата е била изписана на
13.12.2018г., още същия ден е била приета в отделението по физиотерапия и ранна
рехабилитация в същата болница, от където е била изписана на 21.12. 2018г., а
на 13.03.2019г. е била приета в отделението по съдова хирургия при същата
болница, с оток, болки и тежест в областта на горния край на лявото бедро и е лекувана
за флеботромбоза в областта на лявата илеофемурална артерия. Според вещото
лице, уврежданията на ищцата са в пряка-причинна връзка с ПТП, тъй като тя е
била блъсната с предната част на лекия автомобил, като ударът е бил нанесен с
предната част на автомобила в областта на странична повърхност на лявата
колянна става. Тогава пострадалата е получила уврежданията в областта на лявата
колянна става, като е било установено, че се касае за вътреставно счупване на
вътрешния кондил на лявото бедро. Във втората фаза, пострадалата е паднала
върху капака на автомобила и тогава е получила травматичните увреждания в областта
на лявата половина на гръдния кош със счупените три ребра и изливът в лявата
гръдна кухина. В третата фаза на катастрофата пострадалата е изпаднала от
автомобила, като се е ударила в тилните области на главата и тогава е получила
черепно-мозъчната травма с контузията на главата, разкъсно-контузната рана в
тилната област на главата, линеарната фрактура на тилната кост и основата на
черепа, субарахноидалните кръвоизливи и контузията на мозъка. Според експерта болките
и страданията на ищцата са били съществени и са били по-интензивни в
началото, в първите
няколко дни след инцидента, като постепенно тяхната
интензивност е намаляла и за в бъдеще не се очаква пострадалата да има някакви
съществени оплаквания. Счупването на вътрешния кондил на лявото бедро от
авулзионен тип е квалифицирано от вещото лице като „трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник", за което увреждане оздравителните
процеси продължават около 4-6 месеца; счупването на трите леви ребра с
плеврален излив е довело до „трайно затрудняване движенията на снагата " с
обичаен ход на оздравителните процеси около
2-3 месеца; счупването на черепа в областта на тилната кост и основата
на черепа, субарахноидалните кръвоизливи и контузията на мозъка с изпадане в
безсъзнателно състояние са причинили на ищцата „разстройство на здравето,
временно опасно за живота ", при което опасността за живота на
пострадалата е съществувала в първите няколко дни след инцидента, а обичайното
състояние се възстановява след около 3-4 месеца. Според вещото лице ищцата е
получила и разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо с временна глухота
с дясното ухо, което съставлява „трайно намаление на слуха на дясното ухо",
а останалите увреждания - натъртванията на тъканите, разкъсно-контузната рана в
тилните области на главата, са причинили на пострадалата "временно
разстройство на здравето, неопасно за живота". По поставените му
допълнителни задачи вещото лице д-р Ч. е дало заключения, според които след ПТП
ищцата е посетила психиатър, който е поставил диагнозата "органична
халюцинация", но според експерта не се касае да тежко увреждане на
централната нервна система и не е налице пряка връзка с ПТП. След извършения на
ищцата личен преглед вещото лице е заключило, че не са налице увреждания от ПТП, които да се преценяват като такива,
довели до проникващо нараняване в черепната кухина; че счупването на тилната
кост и линеарните счупвания в областта на основата на черепа са обусловили
получената тежка черепномозъчна травма, но не са налице някакви усложнения от
възпалителен характер на мозъчните обвивки или мозъчните структури, като
счупването на тилната кост е обусловило тежестта на черепномозъчната травма и е
причинило разстройство на здравето, с временна опасност за живота. Относно разкъсването
на тъпанчевата мембрана на дясното ухо с временна глухота с дясното ухо при
ищцата, на база извършените на ищцата последващи изследвания вещото лице е
установило, че намалението на слуха на дясното ухо е до степен на глухота на
дясното ухо, без изгледи за възстановяване на слуха на дясното ухо, но това увреждане
не е такова, водещо до постоянна глухота. Относно установените понастоящем артрозни
изменения на лявата колянна става у ищцата, вещото лице е посочило, че са усложнения
в оздравителния период от травмата на вътрешния кондил на лявото бедро, но уврежданията
в областта на главата, черепните кости, мозъка и обвивките
му са напълно възстановени, напълно са възстановени и уврежданията в областта
на ребрата, белите дробове и другите наранявания на меките тъкани. Експертът не
е установил данни за някакво психично
заболяване.
Във връзка с установяване размера на неимуществените вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Б. - дъщеря на ищцата. Същата е дала показания, според които след ПТП ищцата е била в безсъзнание, което продължило 10-15 дни по време на болничното лечение, а когато дошла в съзнание С.Г. непрекъснато се оплаквала от болки в главата, тялото и в крака. След изписването й от болницата лечението на ищцата продължило в дома й, там тя била на легло, с памперси в продължение на три месеца, през което време била изцяло обслужвана и обгрижвана от свидетелката, продължила да се оплаква от болки в главата и крака, а след 2-3 месеца ищцата започнала да сяда в леглото, да се изправя и да се раздвижва. Понастоящем ищцата се движела с бастун, но изпитвала страх и несигурност да излиза сама от дома си и не била в състояние да се грижи сама за себе си и за домакинството си.
Не е спорно между страните и този факт е установен от представената застрахователна полица от 29.11.2017г. и посредством справка в "Гаранционен фонд", че между ответника "ОЗК-Застраховане "АД и собственика на „Пежо Партнер" с peг. № С 7621 ХМ, е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователната полица, валидна към датата на процесното ПТП от 28.11.2018г., по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица.
На 25.01.2019г. ответникът - застраховател е получил извънсъдебната претенция на ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 200 000лв. за неимуществените вреди от процесното ПТП. Застрахователят е изискал и допълнитлно доказателства от ищцата по образуваната щета, а с писмо от 25.04.2019г. е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е прекият иск по чл.432 КЗ на увреденото лице срещу
застрахователя на причинителя на вредата, за обезщетяване на причинени от него
на трети лица неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: следва да
са установени настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на
виновния водач; претърпените неимуществени вреди, наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на
чл.498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие
срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по
чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
В случая ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си към
застрахователя - ответника, като
застрахователят в тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ, който е изтекъл преди
образуване на делото, както и след изтичането му, не е платил застрахователно
обезщетение, постановявайки отказ да заплати такова. При тези установени факти,
предявения иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
Съдът намира, че са
осъществени законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника - застраховател.
По делото е установен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От одобреното от
наказателния съд споразумение, заключението на съдебно-техническата експертиза,
заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на разпитаната
св.Б. се установи противоправното деяние на водача И.Ч., причинил ПТП и
причинната връзка между произшествието и травматичните увреждания на ищцата. По
силата на чл.383 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла
в сила присъда. С оглед на това и съобразно чл.300 ГПК, то е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпването на
увреждането по механизма, приет от наказателния съд, неговото авторство и
причинените последици, настоящият състав е обвързан от споразумението, което е одобрено
от наказателния съд. В случая със
споразумението, одобрено по НОХД №1303/2019г. по описа на ЯРС е установено
виновното и противоправно деяние на водача И.Ч., който на процесната дата
28.11.2018г., при управление на т.а. на „Пежо Партнер"
с peг. № С 7621 ХМ, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.116
от ЗДвП и чл.119,ал.1 ЗДП - не е бил внимателен и предпазлив към
пешеходците и при приближаване на пешеходната пътека не е намалил скоростта и
не е спрял управляваното от него МПС, за да пропусне преминаващата по
пешеходната пътека С.Г., в резултат на което е предизвикал ПТП и е причинил на
ищцата С.Г. четири средни телесни
повреди. Ответникът не е установил ищцата да е допринесла за настъпването на
ПТП, поради което възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат е
неоснователно и следва да се отхвърли. От заключението на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза, както и от одобреното от наказателния съд
споразумение по чл.383 НПК се установи, че към момента на настъпване на ПТП
ищцата вече е била на пешеходната пътека, пресичала е платното за движение
именно на пешеходна пътека, което е в пълно съответствие с правилото на чл.113,
ал.1 от ЗДвП и липсва основание на нея като пешеходец да се вмени задължение да
сигнализирала с ръка на
участниците в движението намерението си да навлезе в пътното платно, като
отделно от това от съдебно-техническата експертиза е установено, че дясно
стоящите от водача Ч. автомобили са били възприели преминаващата пешеходка -
ищцата и са били спрели, за да я пропуснат.
Виновно и противоправно е единствено поведението на водача на автомобила
"Пежо Партнер", който е причинил ПТП в нарушение на задълженията му
по чл.116 и чл.119 от ЗДвП да намали скоростта или да спре управляваното от
него МПС, за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека пешеходка, към
която е длъжен да е внимателен и предпазлив. Не се кредитират от съда
показанията на св.Ч., че ищцата не е пресичала пътното платно на обозначеното
за това място - на пешеходната пътека, тъй като същите показания се
опровергават от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно, както и от процесуалното
поведение на самия свидетел, който по посоченото НОХД като подсъдим е признал,
че Ст.Г. е преминавала по пешеходната пътека.
Установено е, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил „Пежо Партнер" с peг. № С 7621 ХМ, е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност". По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно, предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден неговия размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, периода на търпените вредните последици. По делото е установено по безспорен начин от споразумението по чл.283 ТПК и от съдебно-медицинската експертиза, чиито заключения съдът кредитира изцяло, че в резултат на увреждането ищцата е получила четири средни телесни повреди - контузия и контузии рани на главата; счупване на черепния свод и основата на черепа, субарахноидална хеморагия; контузия на мозъка; травматична руптура на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, глухота от приемен тип; контузия на гръдния кош - счупване на левите ребра от седмо до девето; плеврален излив в ляво; счупване на вътрешния кондил на лявото бедро. Болките от тези травми са били интензивни в началото след увреждането, а според вещото лице най-дългият възстановителен период - 6 месеца е необходим за счупването на вътрешния кондил на лявото бедро. Със свидетелските показания е установено, че при ищцата оздравителният процес е протекъл приблизително в тези граници, като през първите три месеца Ст.Г. е била изцяло обездвижена, на легло, без възможност сама да може да се обслужва, т.е. имала е нужда изцяло от чужда помощ, а в следващите 3 месеца е започнала да се раздвижва. Според вещото лице д-р Ч. понастоящем уврежданията в областта на главата, черепните кости, мозъка и обвивките му са напълно възстановени при ищцата, напълно са възстановени и уврежданията в областта на ребрата, белите дробове и другите наранявания на меките тъкани и няма данни за психично заболяване при ищцата, което да е резултат от ПТП. Не е възстановена обаче травмата от травматичната руптура на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, която е предизвикала глухота на дясното ухо при ищцата без изгледи за възстановяване на слуха на дясното ухо, като понастоящем са налице и артрозни изменения на лявата колянна става у ищцата, представляващи усложнения в оздравителния процес от счупването на вътрешния кондил на лявото бедро. Или от значение при определяне на размера на обезщетението е обстоятелството, че част от причинените на ищцата увреждания не са причинили трайни и непоправими последици за здравето й, но част от същите са невъзстановени и необратими, като ищцата продължава да изпитва и страх, и несигурност в ежедневието си. С оглед изложеното, съдът намира, че за причинената на ищцата временна опасност за живота, за търпените от нея болки и страдания в период от 6 месеца, до пълното отзвучаване на част от същите, а за останалата част - търпени и понастоящем, при отчитане и възрастта на ищеца - на 62г. към датата на увреждането, същата е справедливо да бъде обезщетена със сумата от 60 000 лева. До този размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи, а за разликата над този размер, до предявения размер на частичния иск от 100 000лв., искът следва да се отхвърли.
Ищцата има право и на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, но същата не следва да се присъди от датата на
увреждането. Разпоредбата на чл.497 КЗ свързва задължението на застрахователя
да заплати лихва с датата, на която изтича 15-дневния срок от представяне на
всички необходими доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която дата настъпи по-рано).
Доказателствата по делото установяват, че ответникът - застраховател в
тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ е отказал да заплати обезщетение на ищцата,
поради което следва да се приеме, че застрахователят е изпаднал в забава с
изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, т.е. на 25.04.2019г. Считано
от тази дата следва да се присъди законната лихва за забава върху обезщетението.
Искането за заплащане на лихва за забава за периода 28.11.2018г.-24.04.2019г.
следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищцата претендира разноски и съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК има право на такива съразмерно с
уважената част от иска, при което на С.Г. следва да се присъдят разноски в
размер на сумата 330лв. Процесуалният представител на ищцата адв.М. моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат при условията на чл.38,
ал.2 от ЗА, тъй като е предоставил безплатна правна помощ на ищцата като
материално затруднено лице (чл.38, ал.1,т.2 ЗА), за което е постигнато съгласие
в сключения между ищцата и адв.М. договор за правна защита и съдействие от
24.02.2020г. Определено с оглед размера на уважения иск по реда на чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, размерът на възнаграждението, което съдът
присажда на адвоката възлиза на 2 330лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на сумата 168 лв.,
които разноски съдът изчислява с оглед общата сума от 420лв. на платените от
ответника разноски по делото за вещи лица. В сумата на разноските не се включва
адвокатско възнаграждение в размер на 1 560 лв., изплатено на адвокатското
дружество "Х., Т. и И.", тъй като по делото липсва представен
договор за правна помощ, сключен от ответника-застраховател с посоченото
адвокатско дружество. На л.235,л.236 и л.291 от делото са представени само
пълномощни за представителната власт по делото на Адв.дружество "Х., Т. и И.", респ. на адв.Т. и адв.И. С оглед на
това, данните за изплатено от ответника на посоченото адв.дружество възнаграждение
не могат да се отнесат към договор за правна
защита и съдействие по настоящото дело, тъй като такъв договор не е
представен.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на иска в размер
на 2 400лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество "ОЗК-Застраховане" АД със седалище и адрес
на управление: гр.София 1301, район "Възраждане", ул."Света
София"№7, ет.5, ЕИК121265177, представлявано от изп.директори А.Л. и Р. Д. да заплати на С.И.Г. ***,
ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 28.11.2018г., причинено виновно от
водача на застраховано при "ОЗК-Застраховане"АД
МПС - „Пежо Партнер" с peг. № С 7621 ХМ по застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 25.04.2019г. до
окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата
над сумата 60 000лв. до предявения размер от 100 000лв. - частичен иск от
общата сума 200 000лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 28.11.2019г. до 24.04.2019г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество "ОЗК-Застраховане" АД, с посочени данни за седалище, адрес на
управление, ЕИК и представители, да
заплати на С.И.Г. ***, с
посочени данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски
пред първата инстанция в размер на сумата 330лв.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество "ОЗК-Застраховане" АД, с посочени данни за седалище, адрес на
управление,ЕИК и представители, да
заплати на адвокат Г.И.М. с адрес на
упражняване на дейността: гр.Х.,
ул."К." №*, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2 330лв.
ОСЪЖДА С.И.Г. ***, с посочени данни за адрес и ЕГН, да
заплати на Застрахователно акционерно
дружество "ОЗК-Застраховане" АД, с посочени данни за седалище,
адрес на управление, ЕИК и представители, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски
в размер на 168лв.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество "ОЗК-Застраховане" АД, с посочени данни за седалище, адрес на
управление, ЕИК и представители, да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на
съдебната власт, ДТ в размер на 2 400лв. и 5лв.- ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: