№ 4888
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20231110207159 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Т. Т. И. от гр. София чрез адв. Ш. е обжалвала електронен фиш, серия Г,
№0026985 на СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Сочи, че фишът
не съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като не бил посочен
собственикът, на когото е регистрирано МПС. Автомобилът бил собственост на
лизингодател - „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, който имал задължение да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Затова неправилно била
ангажирана административнонаказателната отговорност на физическото лице по
чл.638, ал.4 от КЗ, в подкрепа на който извод била и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ,
които насочвали, че отговорността е на собственика на МПС. И. била
лизингополучател по договор за финансов лизинг №25689/23.12.2020г., по силата на
който автомобилът й е предаден на 04.01.2021г. с приемо-предавателен протокол.
Твърди, че за датата 04.02.2021г. е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, която е била валидна и несъответствието между установеното с
техническото средство и реалното състояние, се дължало на това, че в СДВР правили
справка за застраховката по рег.№ на автомобила, а в конкретния случай, застраховката
била сключена по номер на рама и шаси на автомобила, тъй като ставало въпрос за
фабрично нов автомобил. Претендира присъждане на възнаграждение по чл.36, ал.3 от
Закона за адвокатурата.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Ш. поддържа жалбата. В
заседанието по приключване на делото и ход на устните прения, не се явява.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. Депозирани са
писмени бележки от юрк. Х. с вх.№294151/20.10.2023г. като пълномощник на СДВР, в
които поддържа, че фиша е с предписаното по чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание.
Издаден е при спазване на изискванията на закона, а от събраните по делото
доказателства категорично се установявало извършеното нарушение, за което лицето е
наказано. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като преви
възражение по размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, в случай че
надвишава минималното по Наредба №1/2004г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С електронния фиш на Т. Т. И. е наложена глоба в размер на 250лв., за това, че
на 04.02.2021г. в 09:36ч., в гр. София бул. „Шипченски проход“ до бензиностанция
„Лукойл“, посока от ул. “Слатинска“ към бул. “АС Йорданов“ като физическо лице и
собственик на МПС - лек автомобил „Фолксваген Т РОК“ с рег.№*******,
регистрирано в Р. България, без да е спряно от движение, не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, като нарушението е установено с
автоматизирано с АТСС №11743с7- нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Електронния фиш е издаден въз основа на клип и справка от ЦБД за собственост
на заснетото МПС.
Приобщени са административнонаказателната преписка по издаване на
електронния фиш, приложени към жалбата и изпратени от „ЗАД Армеец“ АД писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Съдът приема жалбата за процесуално допустима, тъй като няма доказателства
за датата на връчване на фиша на наказаното лице. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Процесният фиш формално съответства по форма на одобрения образец от
Министъра на вътрешните работи със Заповед №8121з-172/29.02.2016г. и по
съдържание на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като са налични всички задължителни
реквизити.
Формално е спазен и реда за издаване на фиша, въз основа на установено с
АТСС - автоматизирано техническо средство/ система от одобрен тип ARH CAM S1 с
удостоверение №17.09.5126 до 07.09.2027г., №11743С7 преминало успешно
2
периодична проверка по протокол №68-С-ИСИС/01.10.2020г. със срок на валидност
една година управление на МПС, регистрирано в Р. България, без да е спряно от
движение, за което не е установено да е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като за използването на АТСС е
съставен протокол от 04.02.2022г., в който е отразено мястото на контрол - гр. София
бул. „Шипченски проход“ до бензиностанция „Лукойл“, посока от ул. “Слатинска“ към
бул. “АС Йорданов“, режима на измерване и посоката на задействие, за времето от
08:50 до 11:00 часа, с приложена снимка на самата АТСС и снимка на автомобила.
По делото категорично се доказа, че наказаното лице не е собственик на МПС,
поради което използвания ред по чл.647, ал.3, вр. чл.638, ал.4 от КЗ за санкционирането
му за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е несъответен на визираните норми, които са
специални от КЗ и предвиждат на собственика на МПС да се налага глоба или
имуществена санкция с електронен фиш, издаден при условията и реда на ЗДвП, когато
нарушението е установено с АТСС.
С разглеждания ел. фиш е наложена глоба на лице, което не е собственик на
заснетия автомобил. МПС е собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, което въз
основа на договор за финансов лизинг №25689/23.12.2020г. и приемо-предавателен
протокол е предоставило за ползване автомобила на жалбоподателя на 04.01.2021г.
Това се установява, както от приложените към жалбата писмени доказателства, така и
от приложената към АНП справка от ЦБД.
Отделно от това, за заснетото МПС е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и злополука №BG/11/121000085963 от
30.12.20220г. със „ЗАД Армеец“ АД, която е приложена към жалбата и е със срок на
покритие от 04.01.2020г. до 03.01.2022г., т.е. била е валидна към 04.02.2021г., видно от
писмо с вх.№238886/25.08.2023г. на „ЗАД Армеец“ АД. При което, собственикът се
установи категорично, че е изпълнил задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ за
процесния автомобил.
При тези съображения, обжалваният ел. фиш следва да бъде отменен, като
издаден незаконосъобразно.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН макар да се следва
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съдът намира, че не може да уважи
искането от адв. Ш. да му присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.36, ал.3 от
Закона за адвокатурата /ЗАдв./, при липса на договор за правна защита и съдействие с
жалбоподателя, тъй като според цитираната норма при липса на договор, по искане на
адвоката, … или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение
съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Това означава, че не съдът е
компетентен да определи възнаграждението, а това е следвало да направи адвокатският
съвет, след което да се претендира вече определеното възнаграждение пред съда. Тъй
3
като предписания ред на чл.36, ал.3 от ЗАдв. не е спазен, съдът счита, че не е в правото
да определя и присъжда възнаграждение на адвоката, поради което претенцията следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш, серия Г, №0026985 на СДВР, като издаден
незаконосъобразно.
ОТКАЗВА да уважи искането на адв. Ш. за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.36, ал.3 от ЗАдв., тъй като такова не е определено
от адвокатския съвет съгласно наредба на Висшия адвокатски съвет, предвид, че
адв. Ш. няма договор с жалбоподателя за защита по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4