РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Бургас, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Д. П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100502172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Т. Г., ЕГН **********, чрез адв.Станко Кралев,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ № 2, против Решение № 2535 от 11.11.2022г. по
гр.д.№ 5723/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което са отхвърлени исковете на Д.
Т. Г., за осъждане на ОД на МВР - гр.Бургас да му заплати сумата от 872.03 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 78.94 часа, положен в
периода 01.08.2019 год. - 09.07.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 213.10 лв.,
начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 04.09.2022 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от
05.09.2022 год. до окончателното й изплащане, а ищецът е осъден да заплати на ОД на МВР
- гр.Бургас деловодни разноски в размер на 100 лв.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, като намира, че същото
е неправилно, постановено в противоречие с установената съдебна практика по сходни дела
на БРС, Окръжен съд Бургас, други районни и окръжни съдилища в страната и ВКС. Според
въззивника, решението противоречи и на практиката на съдебният състав, който го е
постановил, като са цитирани актове от 2019г.
Сочи се, че районният съд се е позовал на Коментара на КТ, 10-то изд., извеждайки
изводът, че преизчисляването на нощния труд е с цел компенсиране на работещите, което
става по два начина – чрез увеличаване на часовата ставка и чрез преизчисляване на
1
нощните часове в дневни. Изтъква, че втората посочена от съда алтернатива е в подкрепа на
изложените от ищеца твърдения. В този смисъл е и практиката на ВКС, съобразно която
заплащането на нощния труд по 0,25 лв. на час не изключва плащането на извънреден труд,
защото това са две отделни основания, за които се дължи отделно плащане – Решение №
14/27.03.2012г. по гр.д.№ 405/2011г. на ВКС, IV г.о. Цитира относима съдебна практика на
Окръжен съд Бургас.
Заявява, че по делото не е спорно съдържанието и действието на наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, действали в процесния период, но според него
разпоредбите на тези наредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на
нощен труд, приравняването му в дневен и заплащането на извънреден труд, когато такъв е
положен.
Изтъква, че ищецът е лице със статут на държавен служител и по отношение на
работното време, почивките и отпуските чл.50а, ал.2 ЗДСл предвижда субсидиарно
приложение на КТ. ЗМВР и ЗДСл съдържат норми, уреждащи специфични правоотношения,
засягащи лицата със статут на държавни служители и тези от структурите на МВР, като тази
уредба може да бъде различна от тази в КТ, но не и да влошава положението на лицата към
които е относима.
Изведен е извод, че за процесния период няма законоустановена забрана за
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а е
налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарно прилагане на общата НСОРЗ.
Счита, че съдът е тълкувал превратно Наредба №8121з-407/11.08.2014г., според която
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22
ч. и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за периода. Изложено е становище, че в горецитираната наредба е
възприето общото правило, следващо разпоредбите на КТ, а именно отработените часове
нощен труд да се умножават с коефициент 1,143.
Въззивникът моли решението на районния съд да бъде отменено, а вместо него да се
постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В законния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия – ОД на
МВР – гр.Бургас, с адрес: ***.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261
ГПК и е допустима. Въззивникът е освободен от заплащането на държавна такса.
Ето защо делото следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в
2
редакцията до 10.07.2020г./.
Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на
длъжността полицай към РУ- Несебър към ОДМВР- Бургас, на структурно подчинение към
Областна дирекция на МВР- Бургас. Работил на 12-часови смени по определен график и при
сумирано изчисляване на работното време. Претендира за осъждане на ответника Областна
дирекция на МВР- Бургас да му заплати сумата от 872,03 лв. (съобразно изменението на
претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 78,94 часа, за периода от 01.08.2019 г. до 09.07.2020
г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент
1,143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 213,10 лв.,
начислена за периода от съответния падеж до 4.09.2022г.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът ОД на
МВР – Бургас, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като
неоснователни. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд е бил надлежно
начислен и отразен в съответните протоколи, както и своевременно заплатен по правилата
на действалите през процесния период Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба
№8121з-36/7.01.2020г. на министъра на МВР. В тези наредби липсвал текст, по който да се
прилага претендираното от ищеца преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент
1,143, като е изложено становище, че съгласно приложимата специална правна уредба,
действаща в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е 1:1, а не както
е по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен
труд. Сочи се, че във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от
министъра на МВР заповеди № 8121з-1429/23.11.2017 г. и № 8121з-156/5.02.2020 г.,
съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час между 22.00 и 06.00 часа на
държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0.25 лв., а от 1.02.2020г. се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 1 лв.
За да отхвърли исковете, районният съд е разгледал подробно и в хронологична
последователност нормативната уредба в ЗМВР, издадените въз основа на него наредби и
заповеди, с оглед на което е приел, че според нея, както и по аналогия, ищецът не е положил
извънреден труд, тъй като липсват доказателства /както и твърдения/, да е работил на смени,
продължителността на които да е превишавала заложените часове за смяна. За да е налице
извънреден труд обаче било необходимо работникът/ служителят фактически да е отработил
повече от установеното работно време.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.
Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по
същество- неправилно.
Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по
3
фактите, изложени в исковата молба, съответно с изменението на иска/, относно
съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност,
организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период,
както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен
труд.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за
извънреден труд.
Дефиниция за понятието „извънреден труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ.
Това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от
ЗДСл (приета преди процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е трудът, който
се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.
От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има
качеството на държавен служител в системата на МВР. Според тази норма относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се
прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакцията, действала преди изменението
на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./, който е приложимият закон за процесния период
спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът
/виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден
труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните
служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което
надвишава редовното им работно време.
В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР /редакцията преди изменението на закона с
ДВ бр.60 от 7.07.2020г./ нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период- така чл.187, ал.3 ЗМВР. Използваният от законодателя термин „е възможно” сочи,
че осемте часа нощен труд са максимално допустимите, но не означава, че това е
нормативно установения размер на нормалната продължителността на нощния труд на
държавните служители от системата на МВР, работещи на смени, тъй като всъщност няма
4
фиксирана нормална продължителност на нощния труд. Последният извод се подкрепя и от
приетите изменения на ЗМВР с ДВ бр.60 от 2020г., според които /чл.187, ал.1, изр.2/ вече е
фиксирана нормална продължителност на работното време през нощта- 8 часа за всеки
24- часов период. Приета е и нова разпоредба на чл.187, ал.4 ЗМВР, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал.1. Тези материално-правни норми действат занапред- след
влизане в сила на закона, с който са приети, а за процесното правоотношение се
прилагат действалите до 7.07.2020г. норми на ЗМВР, които не предвиждат каква е
нормалната продължителност на работното време през нощта.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали правилата на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
Наредба №8121з- 908/2.08.2018г. и Наредба № 8121-з- 36 от 7.01.2020г. на министъра на
вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно
възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и
06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с
протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда,
като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за
отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
В тези наредби обаче липсва изрично регламентирано правило за начина и
методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през
нощта, каквато е била уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) –
чл.31, ал.2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Касае се за празнота в специалната уредба, приложима към държавните служители в МВР,
както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника по този въпрос са
неоснователни.
При съпоставката на нормите, регламентиращи извънредния труд /цитирани по-горе/,
се налага извод, че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60 от 7.07.2020г. законодателят се е
стремил към идентичност по отношение на основните характеристики на извънредния труд
спрямо всички категории работници / служители, както по КТ и по ЗДСл, така и спрямо тези
по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР- касае се за труд над установената за работника/ служителя
продължителност на работното време (терминология според КТ и ЗДСл), или над
редовното работно време до 70 часа на тримесечие (терминология според ЗМВР). От
съществено значение е идентичността в заплащането на извънредния труд /когато по
ЗМВР той се компенсира в пари/ - така чл.187, т.6 от ЗМВР, чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 от
5
КТ и чл.50а, ал.2 от ЗДСл.
Дали е превишена установената за съответния служител продължителност на
работното време следва да се преценява с оглед установената в съответните закони
/подзаконови нормативни актове/ отчетност на работното време за съответната категория
лица, изхождайки от нормалната му продължителност, която гарантира както ефективното
изпълнение на служебните задължения, така и запазване здравето на работника/ служителя.
Принципът на отчитане на работното време е обективиран в чл.142, ал.1 и 2 от КТ- в
работни дни - подневно. Според ал.2 от същата норма работодателят може да установи
сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В ЗМВР- чл.187, ал.3 /преди изменението
с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./, регламентацията е сходна- работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период /преди изменението от 2016г. периодът е
едномесечен/.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано работно време не е
установена в закона /КТ, ЗДСл и ЗМВР- до изменението му с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./, а се
съдържа в съответните подзаконови нормативни актове- НРВПО /наредбата за работното
време, почивките и отпуските/ и НСОРЗ /наредбата за структурата и организацията на
работната заплата/ за работещите по трудово правоотношение и в наредбите на министъра
на МВР, издадени въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР /преди
изменението с ДВ бр.60/20г./ за държавните служители в МВР.
Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ , когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./
предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред
инспекцията по труда.
Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то
отношението между двете величини формира коефициент 1,143.
В наредбите на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период,
е посочено, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява
в часове, сумирано за едномесечен /респективно тримесечен/ период. Идентична е
разпоредбата и на чл.18, ал.2 от предхождащата процесния период наредба, издадена през
2014г. В приложимите към казуса наредби е предвидено, че отработеното време между 22.00
и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ
6
месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и
06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е, че в процесните Наредби, издадени на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР /до
бр.60/20г. на ДВ/ липсва норма, аналогична на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Затова и правния спор по делото се свежда до това дали уредбата по тези две наредби на
министъра на вътрешните работи изключва приложението на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9,
ал.2 от НСОРЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Както и по-горе се посочи, в ЗМВР /до изменението му с ДВ бр.60 от 2020г./ , както
и издадените въз основа на него наредби, не беше определена нормалната
продължителност на нощното работно време на държавните служители в МВР. Това, че
според изготвените графици на дежурства, държавните служители при МВР, които работят
на 12 или 24- часови смени, е следвало да полагат и реално са полагали 8 часа нощен труд не
означава, че това е нормалната продължителност на нощния труд. След като в специалния
закон липсва ясна и категорична норма, която да фиксира нормалната продължителност на
нощния труд, то съгласно чл.46, ал.2 ЗНА за неуредените от него случаи следва да се
приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР
са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се
приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и
задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага
разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Следователно,
разпоредбите на чл.67, ал.3 ЗДСл и чл.50а, ал.2 от ЗДСл, които препращат към уредбата по
КТ, респективно- към тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, за процесния период намират
субсидиарно приложение при изчисляване отработеното работно време от държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи при сумирано работно време, съответно-
и при определяне дали същите са положили извънреден труд за съответния едно /три/-
месечен/ период на отчитане.
Въззивната инстанция намира още, че прилагането на коефициент 1,143 не се отнася
само до случаите, когато през нощта работникът работи по-малко часове от нормалната
продължителност на дневното работно време, а намира приложение и когато
продължителността на положения нощен труд надхвърля нормалната продължителност на
нощното работно време /7 часа/, тъй като нормата на чл.9а, ал.4 от НРВПО, в последното си
изречение, изрично предвижда кои са изключенията от това правило, като понастоящем
приложението й е изрично уредено в чл.9г от НРВПО. Несъстоятелна е тезата, че
последната разпоредба касае само отчитането пред Инспекцията по труда на часовете,
определени по чл.9б от НРВПО за извънреден труд. Няма съмнение, че отчитането на
7
работното време, респективно- на превишението му, е неразривно свързано с неговото
заплащане, наред със задълженията за отчетност пред Инспекцията по труда
/последното- установено предвид принципната забрана на извънредния труд/.
Горните изводи не се променят и от постановеното Решение на СЕС от 24.02.2022г
по дело С-262/20, образувано по преюдициалното запитване, отправено от РС-Луковит. В
решението е прието, че чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. В тази връзка СЕС е приел, че във всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд. В случая, в българското законодателство до 2020 г. не
съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т.1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящия съдебен състав, изложено по-горе
в мотивите. От друга страна, БОС намира, че предвиденото заплащане на нощния труд от
0,25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки, на което се позовава въззивника, не
може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на
СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка от 0,25 лв. е определена и в чл.8
НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до извод, че в
това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете
категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. А това
означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява
компенсаторен механизъм за служителите в МВР по начин, различен от прилагания за
работещите по трудово правоотношение. Ето защо се налага извод за липсата на такъв
механизъм за гарантиране защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР с
оглед по-голямата продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника
придобивки – ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др., не могат да бъдат
възприети от съда като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
Изложените по-горе изводи на настоящия съд не се променят и от приетото по т.2 в
решението на СЕС, че чл.20 и чл.31 ХОПЕС допускат определената в законодателството на
държава-членка нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за работниците
от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел. Тук следва отново да се има предвид, че до 2020 г няма определена
нормална продължителност на нощния труд за държавните служители в системата на МВР, а
такава е определена по-късно. А изложените доводи от въззивника за специфичния характер
8
на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с което се обосновава
различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий,
свързан с допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневен. Това е така, защото посочените по-горе придобивки са свързани
именно със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен
труд. Показателно в тази връзка е, че до м.август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са
предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този
момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че
подобна цел е налице, както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са
предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
реално положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По
отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция
съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за процесния период ищецът е
положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 и приравнен на дневно работно
време възлиза на 630,94 часа, като разликата от 78,94 часа не е отчетена по протоколи за
положен труд и стойността им в размер на 872,03 лв. не е начислена и не е изплатена на
ищеца. Ето защо, предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан в
претендирания размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно с претенцията за
мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на задължението до подаването на
исковата молба – 213,10 лв., както и за законна лихва за периода след подаването на иска.
Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за основателна, а
поради несъвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови
ново решение, с което въззиваемата дирекция бъде осъдена да заплати на въззивника
процесните суми за главницата и лихвите.
При този изход на спора и направените искания за разноски, съдът намира, че на
основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата дирекция следва да заплати на въззивника
направените по делото разноски, съгласно представените договори за правна защита и
съдействие – общо 840 лв. с ДДС / 360 лв. за първата и 480 лв. за въззивната инстанция/.
Присъденото възнаграждение не е прекомерно, тъй като са предявени два обективно
съединени иска- за главница и мораторна лихва, като възнаграждението е съобразено с
изменените размери по Наредба №1/2004г. на ВАдвС за МРАВ и не надвишава минималния
размер.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ОД на МВР следва да понесе и останалите разноски
по делото – в полза на РС- Бургас- държавна такса в размер на 100 лв. /по 50 лв. по исковете
за главница и мораторна лихва/, както и 200 лв. за платеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице, а в полза на БОС- държавна такса в размер на 50 лв. /по 25 лв.
9
за двата иска/. Ищецът не дължи разноски на ответника.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2535 от 11.11.2022г. по гр.д.№ 5723/2022 г. по описа на
Районен съд- Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: ***, да заплати на Д. Т. Г.,
ЕГН **********, от гр.Несебър, кв. „Чайка“ № 7, представляван от адв. Станко Кралев,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ № 2 следните суми: 872,03 лв. /осемстотин
седемдесет и два лева и три стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 78,94 часа, положен в периода от 1.08.2019г. до 9.07.2020г., получено
след преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба-5.09.2022г. до
окончателното плащане, ведно с мораторна лихва в размер на 213,10 лв. /двеста и
тринадесет лева и десет стотинки/, начислена върху всяко неплатено възнаграждение за
извънреден труд за периода от съответния падеж до 4.09.2022г., както и сумата от 840 лв. с
включен ДДС - разноски за платено адвокатско възнаграждение пред двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: ***, да заплати на Районен
съд Бургас сумата от 100 лв., представляваща държавна такса по гр.д.№5723/2022г. на БРС,
както и 200 лв.- платено възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: ***, да заплати на Окръжен
съд Бургас сумата от 50 лв., представляваща държавна такса по в.гр.д.№2172/2022г. на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10