ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 645
гр. Благоевград, 22.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело №
20211210101181 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Бл, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Бв качеството си на
майка и законен представител на малолетното си дете **********, чрез
адвокат Е.Б. А., член на Адвокатска колегия - Б със служебен адрес: гр. Б, с
която срещуН **********, с постоянен адрес в град Г, ул. „Т е предявен иск –
- за даване на разрешение за издаването на паспорт за задгранично
пътуване, което да замени съгласието на бащата Б. Ж. АНГ., с ЕГН
********** с адрес: гр. Гна роденото от съвместното съжителство на
страните малолетното дете - Б. Б. АНГ., роден на 13.01.2016г., с
ЕГН**********, както и да се даде разрешение, заместващо съгласието на
бащата **********, с адрес: гр. Гдетето Б. Б. АНГ., роден на 13.01.2016г., с
ЕГН********** да напуска пределите на Р да пътува без ограничение на броя
на пътуванията, тяхната продължителност и времето през което се провеждат,
придружавано от своята майка **********, с адрес: гр.Б или друго
упълномощено от нея пълнолетно лице, във всички държави членки на
Европейския съюз, както и О за срок от пет години, считано от датата на
издаване на задграничен паспорт на детето.
На основание чл.127а, ал.4 от СК се иска допускане на предварително
изпълнение на съдебното решение.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответната страна,
която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.
В срока за отговор от ответаната страна срещу ищеца по първоначалния иск е
предявен Насрещен иск.
С Насрещния иск от Б. Ж. АНГ. е предявен иск срещу Ж. ЕМ. ИВ. – за
възлагане на Б. Ж. А. упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Б. Б. АНГ., род.на 13.01.20216г., като се определи подходящ
1
режим на лични контакти на майката Ж. ЕМ. ИВ. с детето;
- на основание чл.143 СК да се осъди ответната страна по НИ Ж. ЕМ. ИВ.
да заплаща месечна издръжка в размер на 165,00 лв.на месец на малолетното
дете Б. Б. АНГ., чрез неговия баща и законен представител, платими до края
на месеца, за който се дължат, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване;
- В случай на неуважаване на горните искове се иска изменение на
определението, постановено по гр.д.№ 2638/2019г. по описа на РС
Благоевград, с което е определен режим на лични контакти на Б. Ж. АНГ. с
детето Б. Б. АНГ., с ЕГН **********, както следва:
- От всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване при бащата, за
времето от 10:00 часа сутринта на съботния ден до 18:00 часа вечерта на
неделния ден, като детето се взема от бащата от местопребиваването на
майката и се връща на същото място, на:
- В диапазона от време от 17:00 часа на петъчния ден до 20:00 часа на
същия ден,
- В диапазона от време от 17:00 часа на съботния ден до 20:00 часа на
същия ден,
- В диапазона от времеот 17:00 часа на неделния ден до 20:00 часа на
същия ден българсковреме, да се осъществяват видеоконферентни разговори,
осъществявани от майката към ищеца по „В, както и в друго време след
съгласуване с майката, както и:
- Да бъде определено по дати от съда времето, през което бащата има
право да бъде с детето си 20 дни от лятната му ваканция, несъвпадаща с
отпуската на майката и 5 дни от зимната ваканция, както и:
- За времето на коледните празници от 24.12. до 26.12. на всяка четна
календарна година и за времето на новогодишните празници от 30.12. до
02.01. на всяка нечетна календарна година.
Насрещният иск е допуснат за съвместно разглеждане, на основание чл.133
вр. с чл.131 ГПК и вр-. с чл.211 ГПК.
Препис от НИ е връчен на ответника по същия, като в срока по чл.131 ГПК от
ответника по НИ е постъпил писмен отговор.
Твърди се от ищеца по първоначалния иск, че с ответната страна са живеели
на семейни начала, като от тази фактическа връзка имат родено малолетно
дете Б. Б. А, роден на с ЕГН **********. Сочи се, че след раждане на детето
страните са се разделили, като майката и детето са останали да живеят в
Благоевград, като изключително грижите за детето са поето от ищцата и
родителите й.
Твърди се още, че със споразумение по гр.д.№ по описа на БРС страните са
уредили помежду си въпросите, касаещи упражняване родителски права,
отношения с детето и дължима издръжка.
Твърди се обаче, че извън разрешените със споразумението въпроси, страните
2
не могат да постигнат съгласие относно издаване на необходимите документи
на детето, за да може да пътува в чужбина, както и липсата на съгласие от
бащата детето да пътува в чужбина – в посочените в исковата молба страни и
периоди.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава
основателност на иска, като се сочи, че в изключителен интерес за детето е да
му се разреши да пътува в чужбина и за това да му се издадат необходимите
документи.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени
доказателства.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНИКА:
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Излагат се
факти, различни от тези, посочени от ищеца в исковата молба. Твърди се от
ответната страна, че майката и детето преимуществено живеят в Германия,
като и към настоящия момент детето и майката се намират в посочената
държава. Сочи се от бащата, че почти две години не е в състояние да
осъществява контакти с детето си, както и не оспорва правото на детето да
пътува в чужбина. Твърди, че не оспорва искането за издаване на документи
на детето и възможността да пътува в чужбина, но изтъква, че искането на
ищцата е неконкретизирано, тъй като не е посочен конкретен периоди и
държави, за които се иска даване на разрешение.
При горните съображения се иска отхвърляне на иска, като неоснователен.
Правно основание на първоначалния иск – чл.127а, ал.2 СК.
По насрещния иск:
Твърди се от ищеца по НИ, че от фактическата си връзка с ответната по този
иск страна имат родено едно малолетно дете – Б Сочи се, че по въпросите,
касаещи детето, са постигнали споразумение по гр.д.№ по описа на РС Б
твърди, че към датата на подписване на това споразумение майката и детето
са живеели в Германия, като от м.01.2020г. не е виждал детето си по вина на
ответницата. Поради това, че детето живее постоянно в Германия, а майката
на практика е лишила ищеца от родителски права се прави искане за
предоставяне на родителските права по отношение на детето на бащата,
определяне на лични контакти на детето с майката, осъждане на майката да
плаща издръжка на детето в размер на 165 лв., а при неуважаване на този иск
при евентуалност се иска изменение на определението, постановено по гр.д.№
2638/2019г. по описа на БРС, в частта, с която е определен режим на лични
контакти на бащата с детето.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по НИ.
Не се оспорва от ответника по НИ, че имат сключено споразумение по гр.д.№
2638/2019г. по описа на БРС. Оспорват се изцяло изложените от ищеца по НИ
твърдения. Насрещните искове на ищеца се определят изцяло като
неоснователни.
Доказателствените искания на ответника по НИ са за приемане на писмени
доказателства, за събиране на гласни доказателства – чрез допускане на двама
3
свидетели, както и за издаване на СУ.
Правно основание на предявения НИ – по чл.59, ал.9 от СК вр. с чл.127, ал.2
СК вр. с чл.142 СК.
Съдът, като съобрази депозираната искова молба, насрещния иск и писмените
доказателства към тях, намира така предявените искове за недопустими,
поради следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.3 от РЕГЛАМЕНТ относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (
компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на
съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка, на
чиято територия: съпрузите имат обичайно местопребиваване, или съпрузите
са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още
живее там, или ответникът има обичайно местопребиваване, или в случай на
обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване,
или ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една
година непосредствено преди предявяването на иска, или ищецът има
обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца
непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната
държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия,
има „domicile" там; чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до
Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile", като за
целите на регламента терминът „domicile" има значението, с което се използва
в правните системи на Обединеното кралство и Ирландия.
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява,
че ищцата е гражданин на Република България, както и че с влязла в сила
спогодба, постигната по гр.д.№ г. по описа на РС Благоевград родителските
права спрямо роденото дете на страните Б. Б. АНГ. са предоставени на
майката – ищцата Ж. ЕМ. ИВ.. Със същата тази спогодба е определено
местоживеенето на детето по постоянен и настоящ адрес на майката към този
момент - Ре
От представените от тази страна писмени документи към отговора й по
насрещния иск се установява, че към датата на подаване на иска майката е с
адресна регистрация за периода от 01.03.2020г. до 01.10.2020г. в Германия,
ул.“Тубеуфщрасе“ 17, Мюнхен, ап.81 /вж.потвърждение за адресна
регистрация/, както и от трудов договор се установява, че майката е трудово
заета трайно на територията на друга държава – Германия.
При така установените факти приложение по отношение на предявения, както
първоначанален, така и насрещен иск по въпросите, касаещи упражняване на
родителската отговорност следва да намери приложение 3 на Съвета на ЕС, в
съответствие с очертания в чл.1 и 2 от същия негов предметен обхват и
съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България,
доколкото в случая се установи от представените от страните писмени
доказателства, а и от техните фактически твърдения, че към датата на
4
подаване на иска детето обичайно и фактически живее на територията на
друга държава Германия.
В чл.8, §1 на Регламент (ЕО) № 2201/2003г. е предвидено, че компетентността
по дела, свързани с родителската отговорност за детето, е на съдилищата на
държавата-членка, когато детето има обичайно местопребиваване по времето,
когато съдът е сезиран. Понятието „обичайно местопребиваване“ не е легално
определено, но С се е произнасял в смисъл, че това е място, в което се
наблюдава цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда, като
релевантни са продължителността, регулярността, условията и причините за
престоя и преместването на семейството, мястото и условията, при които е
организирано образованието им, семейните и социалните връзки на детето с
тази държава. Така дори и формално децата да имат регистриран настоящ
адрес в България от значение е обичайното им и фактическо
местопребиваване в държава – членка на ЕС, в случая Германия, доколкото се
установи, че майката трайно живее и работи в тази страна, а по сключената
между родителите съдебна спогодба именно обичайното местоживеене на
майката в Ге и определено като местоживеене на детето.
В Решение на съда на ЕС по дело № С-215/2015г. е прието, че искът на
единия родител, съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за
пътуване на детето им извън държавата-член по неговото пребиваване и за
издаване на паспорт на името на това дете, попада в приложното поле на
Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и по дела, свързани с родителската отговорност, въпреки, че
съдебното решение постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от
органите на държавата – член, на която въпросното дете е гражданин в
рамките на административното производство по издаване на такъв паспорт.
Настоящия случай изцяло попада в хипотезата на това съдебно решение.
Следователно настоящия съдебен състав намира, че не следва да разгледа
настоящия спор, поради липса на международна компетентност.
В самия Регламент – чл. 2, т. 7 е дадено легално определение на терминът
„родителска отговорност". Тя означава “всички права и задължения,
отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на
физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по
силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект. Терминът включва
правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с
детето”. Следователно, този Регламент е приложим и по делата за промяна на
режима на упражняване на родителските права и личните отношения, каквото
е настоящото дело, което пък е относимо за насрещния иск, който също
попада под обхвата на Регламента.
За да има обичайно местопребиваване на територията на РБ, според вложения
от чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 смисъл, ищцата следва да е
живяла на тази територия поне 6 месеца преди предявяване на иска, което
означава през по - голямата част от времевия период да е установена в РБ като
местоживеене, месторабота, социални контакти и др. трайно установени
факти от личен или професионален характер. Единственото установено по
5
делото обстоятелство е че ищцата има регистрирани постоянен и настоящ
адреси на територията на Република България, като както бе посочено и по-
горе настоящият й адрес е регистриран на 21.01.2019 год. Това обстоятелство
е относимо към правния термин "обичайно местопребиваване", но не е
достатъчно за установяването му в пълния обем на неговото съдържание. От
наличието на собствено жилище на територията на Република България, за
което се твърди в исковата молба и регистрирани постоянен и настоящ адреси
в страната, не може да бъде направен категоричен извод, че ищцата трайно
живее в Република България. Напротив – от представените от самата ищца
доказателства се установява, че същата трайно живее е работи в Германия.
Определящо в настоящия случай, съгласно нормата на чл.8 от Регламента е
„обичайното местопребиваване“ на детето. Съгласно практиката на СЕС
понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.8, параграф 1 от
Регламент /ЕО/ №2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че това
местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена
интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва по-
специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията
и причините за престоя на територията на държавата-членка, както и
причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на
детето, мястото и условията за обучение, медицинско обслужване,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения,
поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция
следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи
сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки
конкретен случай. В този смисъл е Решение С-523/2007 на СЕС. В настоящия
случай, съдът преценявайки изложените по-горе обстоятелства намира, че
общата подсъдност по иска за родителската отговорност съгласно Регламент
/ЕО/ № 2201/2003 не е дерогирана по никое от предвидените в регламента
изключения - чл.9, 10, 12, 13, 14 и 15, именно поради изричното неприемане
на подсъдността на българския съд от страна на ответника, въпреки
притежаваното от детето и българско гражданство /чл.12, ал.3 от Регламент
/ЕО/ №2201/2003/. При това положение дори ищцата да беше установила
предпоставките на чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003, т.е. че
искът й за развод е подсъден на българския съд, то поради изключителната
подсъдност на иска за упражняване на родителските права спрямо
непълнолетното дете на страните на немския съд, последният би бил
компетентен да разгледа цялото дело поради наличието на връзка между
съединените искове, налагаща общото им разглеждане.
В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно
Определение №53 от 31.01.2018 год. на ВКС по ч.гр.д. №3801/2017 год., IV
г.о., ГК, постановено след отправено преюдициално заключение, по което е
налице произнасяне на Съда на Европейския съюз /шести състав/ с
Определение от 16.01.2018 год. по дело С-604/17,
Компетентността за разглеждане на предявените искове е на немския съд,
съгласно нормите на чл.3, ал.1, пр.6 и чл.8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003,
поради което производството по делото следва да бъде прекратено поради
6
неподсъдността на предявените искове на българските съдилища, съгласно
чл.17 от Регламент /ЕО/ №2201/2003.
Водим от горното и на осн. чл. 118, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 17 от
Регламента (ЕО) № 2201/ 2003 от 27.11.2003 год. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание разпоредбата на чл.17 от Р относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент че българският съд не е компетентен да се произнесе по
предявения от Ж. ЕМ. ИВ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Блс адрес за
призоваване и съобщения: гр. Благоевград, УЛ. „Б в качеството си на майка и
законен представител на малолетното си дете Б. Б. АНГ., ЕГН **********,
чрез адвокат Е.Б. А., член на Адвокатска колегия - Благоевград, със служебен
адрес: гр. Благоевград, ул. „Брас която срещу Б. Ж. АНГ., с ЕГН **********,
с постоянен адрес в град Гоце Делчев, ул. „Т
- за даване на разрешение за издаването на паспорт за задгранично
пътуване, което да замени съгласието на бащата Б. Ж. АНГ., с ЕГН
********** с адрес: гр. Г на роденото от съвместното съжителство на
страните малолетното дете - Б. Б. АНГ., роден на 13.01.2016г., с
ЕГН**********, както и да сеодор детето Б. Б. АНГ., роден на 13.01.2016г., с
ЕГН********** да напуска пределите на Ри да пътува без ограничение на
броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето през което се
провеждат, придружавано от своята майка Ж. ЕМ. ИВ., с ЕГН **********, с
адрес: гр.Бл. „ или друго упълномощено от нея пълнолетно лице, във всички
държави членки на Европейския съюз, както и О за срок от пет години,
считано от датата на издаване на задграничен паспорт на детето, както и че не
е компетентен да се произнесе и по предявения Насрещен иск от Б. Ж. АНГ.
срещу Ж. ЕМ. ИВ. – за възлагане на Б. Ж. АНГ. упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Б. Б. АНГ., род.на
13.01.20216г., като се определи подходящ режим на лични контакти на
майката Ж. ЕМ. ИВ. с детето;
- на основание чл.143 СК да се осъди ответната страна по НИ Ж. ЕМ. ИВ.
да заплаща месечна издръжка в размер на 165,00 лв.на месец на малолетното
дете Б. Б. АНГ., чрез неговия баща и законен представител, платими до края
на месеца, за който се дължат, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване;
- В случай на неуважаване на горните искове се иска изменение на
определението, постановено по гр.д.№ 2638/2019г. по описа на РС
Благоевград, с което е определен режим на лични контакти на Б. Ж. АНГ. с
детето Б. Б. АНГ., с ЕГН **********, както следва:
7
- От всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване при бащата, за
времето от 10:00 часа сутринта на съботния ден до 18:00 часа вечерта на
неделния ден, като детето се взема от бащата от местопребиваването на
майката и се връща на същото място, на:
- В диапазона от време от 17:00 часа на петъчния ден до 20:00 часа на
същия ден,
- В диапазона от време от 17:00 часа на съботния ден до 20:00 часа на
същия ден,
- В диапазона от време от 17:00 часа на неделния ден до 20:00 часа на
същия ден българско време, да се осъществяват видеоконферентни разговори,
осъществявани от майката към ищеца по „Ва на мобилен номер , както и в
друго време след съгласуване с майката, както и:
- Да бъде определено по дати от съда времето, през което бащата има
право да бъде с детето си 20 дни от лятната му ваканция, несъвпадаща с
отпуската на майката и 5 дни от зимната ваканция, както и:
- За времето на коледните празници от 24.12. до 26.12. на всяка четна
календарна година и за времето на новогодишните празници от 30.12. до
02.01. на всяка нечетна календарна година, поради подсъдността им на съда
на Р
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1181/2021г. по описа на
Районен съд – Благоевград, както по първоначалния, така и по насрещния иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8