№ 11699
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С.М.
като разгледа докладваното от С.М. Наказателно дело частен характер №
20251110211036 по описа за 2025 година
Наказателно частен характер дело № 11036/2025г, СРС, НК, 130 с-в, е образувано въз
основа на подадена частна тъжба от С. Б. Н. против М. М. Ц..
Съдът като съобрази изложените в тъжбата фактически обстоятелства намери, че са налице
основания за прекратяване на образуваното по н.ч.х.д№ 11036/2025г, СРС, НК, 130 с-в.
В частната тъжба се излагат обстоятелства касаещи влязло в сила Определение на
граждански съд, по силата на което упражняване на родителски права спрямо двете
малолетни деца е предоставена на техния баща /частен тъжител С. Б. Н./, а на другия
родител е определен режим на лични контакти. Сочи се, че между страните има висящи
няколко граждански производства, едно от които е гр.дело № 56834/24г. по описа на СРС, по
което е изготвен и социален доклад от 20.02.2025г.
В тъжбата е описано съдържание изложено в социалния доклад, като твърдение за
извършено престъпно деяние по смисъла на чл.147, ал.1 пр.1 и 2 НК, а именно „Тя с болка
споделя, че не успява да комуникира с децата си, не успява дори да се види с тях.
Постановения режим не се спазва от бащата, като той предоставя различни твърдения,
за да не се осъществи режима на контакти на децата с тяхната майка. Понастоящем г-н
Н. отправя заплахи, че той е в позиция да ограничи допълнително контактите на майката
с двете деца. По думи на г-жа Ц. в семейството на бащата потребностите на Симеон и
Самуил са неглижирани. Децата се отглеждат от бабата по б.л. и от годеница на
бащата. В дома на бащата се хранят нездравословно. Самуил се нуждае от логопед,
Симеон получава истерични пристъпи. Самуил вече не ходи на плуване. Според нея бащата
е неглижирал всички потребности на децата, той злоупотребява с децата, изтъквайки
финансови възможности. “
Съдът намира, че в посочен в частната тъжба инкриминирани изрази са извадки от социален
1
доклад изготвен от Агенция за социално подпомагане по гр.дело № 56834 по описа на СРС.
Автори на този доклад са Директор на Дирекция за социално подпомагане-Младост,
началник отзел ЗД и гл.социален работник ЗД.
Авторите на доклада са изложили своите възприятия от проведена среща с М. М. Ц. на
0.01.2025г., като са изразили своите лични интерпретация относно изразеното от страна на
Ц. „ негодувание от постановеното съдебно решение“, като посочените като инкриминирани
изрази в частната тъжба не би могло да бъдат възприети като такива плод на лично
изразено становище на това лице. В цитирания социален доклад инкриминираните изрази
дори не са посочени, че са цитат от изразено становище на конкретно лице. В случая
инкриминираните изрази представлява субективна оценка на авторите на социалния доклад,
което от една страна не подлежи на доказване и не е позорящо обстоятелство.
Съдът приема, че така описаното в тъжбата деяние е несъставомерно по чл. 147, ал. 1 НК.
Съставът на престъплението клевета съдържа две форми на изпълнителното деяние -
разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него
престъпление. Константната съдебна практика приема, че позорното обстоятелство е
твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от
гледна точка на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто
му име в обществото, а при приписването на престъпление деецът излага пред трети лица
твърдения, че пострадалият е извършил престъпление, което трябва да е достатъчно
описано, макар и не напълно конкретизирано (Решение № 75 от 12.03.2012 г. по н. д. №
3142/2011 г. на ВКС, II н. о.). Тоест, за да е налице съставомерност на твърдяното деяние по
текста на чл. 147, ал. 1 НК е необходимо не само разпространеното обстоятелство да е
неистинско, но и да е обективно позорно – укоримо и недостойно от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на
обществото (Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596/2015 г. на ВКС, III н. о.). В
конкретния случай не може да се приеме, че социален доклад изготвен от Агенция за
социално подпомагане по гр.дело № 56834 по описа на СРС, представлява позорящо
обстоятелство. Съгласно константната практика на ЕСПЧ и на националните съдилища, за
да е налице осъществен състав на престъпление клевета е необходимо да е разпространено
конкретно твърдение, съдържащо информация за точно определени обстоятелства, време и
място на извършване, както и лице, от което са осъществени. В този смисъл в решението
"Lingens v. Austria" ЕСПЧ е изложен и следния извод: "трябва да се прави строго и прецизно
разграничаване между факти и оценъчни съждения. Наличието на факти може да бъде
демонстрирано (доказано), докато истинността на оценката не подлежи на доказване. Що се
отнася до оценките, това изискване не може да бъде удовлетворено и е посегателство срещу
свободата на мненията".
С оглед на изложеното, съдът прима, че инкриминираните изрази представляват оценъчни
съждения, които макар и негативни по своя характер, не съдържат твърдение за конкретно
осъществено деяние или поведение на засегнатото лице, поради което и не подлежат на
проверка за истинността им. В случая се касае именно за оценъчно съждение изложено в
2
социален доклад за което се твърди, че е от страна на лицето срещу което е насочена
тъжбата, като авторите на социалния доклада са изложили свое лично мнение. Липсва обаче
изложение на конкретни обстоятелства, осъществени в обективната действителност от
страна на лицето, срещу което е насочена тъжбата, поради което и не е налице осъществен
състав на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
От съдържанието на инкриминирани изрази е видно, че не се излагат и каквито и да е
твърдения за злоупотреба с право от страна на лицето, срещу което е насочена тъжбата, във
връзка изложението на социалния доклад. Изложените от тъжителя съображения в тази
насока в частната жалба, че всъщност с инкриминирания израз се внушава, че са изречени
редица неверни и позорящи твърдения, почива на негова субективна интерпретация на
инкриминирани изрази, некореспондираща с обективно разпространеното твърдение.
По изложените съображения, дори и да се докаже, че инкриминираното твърдение е
неистинско, то същото се явява обективно несъставомерно по текста на чл. 147, ал. 1 НК,
доколкото не представлява позорящо за тъжителя обстоятелство, нито му приписва
извършване на конкретно престъпление. С оглед на това съд приема, че описаното в тъжбата
деяние не представлява престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.
От друга страна, съдът счита, че описаното в тъжбата деяние не разкрива и признаците на
престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, доколкото инкриминираните изрази нямат унизителен
характер и не са от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на
засегнатото лице, тъй като не са неприлични, вулгарни или цинични.
Затова и считам, че в случая са налице основанията за прекратяване на наказателното
производство по чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, а именно поради това,
че тъжбата не отговаря на условията, визирани в чл. 81 от НПК.
Ето защо
РАЗПОРЕДИ:
Прекратявам наказателното производство по НЧХД № 11036/2025г. по описа на 103 състав
Софийски районен съд
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на тъжителя С. Б. Н..
Разпореждането подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3