Решение по дело №122/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.А. В. от АК – Благоевград като пълномощник на Б. Г. Г., [ЕГН] от с.Боровец, община Кочериново със съдебен адрес: гр.Благоевград, [улица], ет.2, офис 4 обжалва решение № 418/ 30.11.2023 г. по а.н.д.№ 1064/ 2023 г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с непълнота на доказателствения материал. Твърди, че не са събрани достатъчно доказателства, че за воденето на посочената като МПС машина, е задължителна правоспособност като водач на МПС и че важат и се прилагат правилата на чл.5 от ЗДвП. Сочи за необоснованост на решението. Моли за неговата отмяна и отмяна на НП, евентуално за обезсилване на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответният началник на РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че не е налице релевираното касационно основание за отмяна на въззивното решение, което е правилно и обосновано.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 23-0332-000498/ 24.08.2023 г. на началника на РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил, с което на Б. Г. Г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на 31.07.2023 г. около 23:50 часа в с.Боровец, област Кюстендил жалбоподателя е управлявал четириколесно МПС тип АТВ без регистрационен номер и с номер на рама, посочен в оспореното НП, като се движел по път КNL 2081 към центъра на селото. В близост до кметството на селото управляваното от дееца МПС е чуто и след това забелязано да се движи от полицейските служители св.Р. и св.Й.. Свидетелите спрели водача за проверка. Установили неговата самоличност и че е неправоспособен водач на МПС. След справка с ОДЧ е установено, че МПС не е регистрирано и водачът няма издадено СУМПС. На водача е извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № АRDM-0267, който отчел резултат от 0.90 промила на хиляда алкохол в издишания въздух. Издаден е ТМИ № 116133, връчен на водача, който отказал да даде кръвна проба.

При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, спазване на формата на АУАН и НП и доказано противоправно деяние, установено с годно техническо средство. От субективна страна съдът е установил пряк умисъл на дееца поради съзнателното управление след употреба на алкохол и липсата на правоспособност. Наложеното наказание съдът е установил като законосъобразно във фиксирания в закона размер, като не е дължимо налагане на наказанието лишаване от право да управлява МПС, т.к. деецът е неправоспособен водач. Съдът е отрекъл маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина. От събраните доказателства е формирал правилен извод за редовно проведено производство по правилата на ЗАНН и доказано противоправно деяние.

От показанията на полицейските служители съдът е събрал достоверни данни за съставомерната деятелност на касатора. Свидетелите сочат за управление от дееца на посоченото в НП превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда в нарушение на забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Точната концентрация е установена с годно техническо средство, преминало последваща проверка. Посредством приложената разпечатка от паметта на средството е потвърдена установената при проверката концентрация от 0.90 промила алкохол в издишания от водача въздух. Проверката е извършена от компетентни длъжностни лица. По делото липсват доказателства, оборващи презумтивната доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Неоснователно касаторът счита, че районният съд е допуснал непълнота на доказателства досежно съставомерността на деянието от обективна страна във връзка с вида на превозното средство като МПС и съответната за него правоспособност на дееца. Свидетелите сочат, че превозното средство е четириколесно МПС от типа „АТВ“, снабдено с мотор. Този начин на описание включва превозното средство в дефиницията за МПС по §6, т.11 от ДР на ЗДвП, т.к. е снабдено с двигател за придвижване. По см. на §6б от ДР на ЗДвП за целите на закона се използват и приложимите определения по чл.3 от Регламент /ЕС/ № 168/ 2013. Съгласно чл.3, т.70 от Регламент /ЕС/ № 168/ 2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства, дефиницията за „четириколесно превозно средство“ включва превозно средство с четири колела, което отговаря на квалификационните критерии за превозни средства от категория L6е и L7е. Посочените категории са уредени в чл.4, §2, б.“е“ и б.“ж“ от Регламента и съгласно чл.4, §3 от Регламента класификацията е според техния двигател. Изложеното еднозначно определя управляваното от дееца превозно средство като МПС. Въпросът за съответната на МПС правоспособност на дееца е извън приложното поле на санкционната норма.

Неоснователно касаторът твърди за липса на доказателства за виновно поведение. Деецът е установен на място като водач на МПС, което е управлявал със съставомерна концентрация на алкохол в кръвта. С оглед на горното, управлявайки МПС след употреба на алкохол и като неправоспособен е извършил деянието при условията на пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.

Правилен е извода на съда за законосъобразно определено и наложено административно наказание глоба по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП в абсолютния законов размер. Неправоспособността на дееца е пречка за налагане на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Решението на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418/ 30.11.2023 г. по а.н.д.№ 1064/ 2023 г. на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.