№ 692
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430100019 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** и ***, чрез процесуалния представител ю.к. М. ***,
срещу Б. СТ. М. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер 5278,40 лв., от които: сума от 4082,86 лв. – главница; сума от 936,56
лв. - договорна лихва за периода 05.07.2019 до 10.06.2020 г., както и сума от
258,98 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.07.2019 г. до
03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен предявеният
иск, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на
основание чл.79 ЗЗД да му заплати, в качеството му на Кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № ********** от 29.08.2018 г. сумата от
1475,27 лв. главница за периода от 05.02.2021 г. до 05.09.2021 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по
1
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е
предявил настоящия иск. Излага се, че на 29.08.2018 г. между страните по
делото е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата
на който на ответника е предоставена сума в размер на 2275.45 лв. Сочи се,
че в чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 3900
лв. Твърди се, че към него е включена еднократна такса за оценка на риска, в
размер на 533,71 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит.
Излага се, че таксата се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Сочи
се, че съгласно чл.7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо
ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова
сметка Потребителя. Твърди се, че в случаите, когато Потребителят е пожелал
сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните
програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и
съгласие с подписването на договора. Излага се, че в настоящия случай
потребителят е пожелал да сключи застраховка ,Живот” в размер на 547,56
лв. Твърди се, че общото крайно задължение по Договора възлиза на 7329,88
лв., която сума е разсрочена на 11 погасителни месечни вноски 11 по 237,44
лв. Излага се, че уговореният между страните лихвен процент, с който се
олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в
размер на 27,09 %. Твърди, че предоставената сума на кредитополучателят
включваща два компонента: главница и договорна лихва. Излага с, че
длъжникът е преустановил плащанията си, като не са погасени вноски с
падежи 05.07.2019 г., 05.08.2019 г, 05.09.2019 г., поради което кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, за което е уведомен и ответникът. Излага, че
обезщетението за забава, претендирано като осъдителен иск по реда на чл.79
ЗЗД е във връзка с уговорените от страните обезщетения в чл.9.4 и чл.15,.1 от
Договора. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В проведеното п о делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен
и доказан.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е
2
депозирал отговор на ИМ. Излага, че искът е допустим. Излага, че въз основа
на образуваното изпълнително дело от ноември 2020 г. до март 2021 г. му
удържат от пенсията сума от 359,50 лева месечно.
В проведеното по делото о.с.з. не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 3033/2020 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 4082,86 лева
главница, 936,56 лева договорна лихва за периода 05.07.2019г. – 10.06.2020г.,
258,98 лева обезщетение за забава за периода 05.07.2019г. – 03.07.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски – 105,57
лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24.01.2017г. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1647/16.07.2020 г.
и изпълнителен лист, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, поради
което ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство е и Договор за
потребителски кредит №********** от 29.08.2018 г., сключен между
страните по делото, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
потребителски кредит в общ размер на 4981,27 лева, от които кредит в размер
на 3900,00 лева, BANK ЖИВОТ АГЕНТ в размер на 547,56 лева и еднократна
такса за оценка на риска в размер на 533,71 лева. В договора, сключен между
страните е договорено, че: при потребителски кредит за общо ползване –
средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до три работни дни,
считано от датата на сключване на договора по сметка на потребителя,
открита при ищеца; че кредитът се смята за усвоен в деня, в който кредитните
средства, постъпят по посочената от потребителя банкова сметка; когато
потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
3
кредитора, частта от средствата по кредита, представляващи дължимата за
конкретната застраховка се превежда от кредитора по сметката на съответния
застраховател. Страните са договорили, че лихвеният процент, с който се
олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 27,09
%; че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата по договора; че ГПР е в размер на 41,78 % .
Видно е от процесния договор, че в същия е инкорпориран погасителен план,
с посочена обща вноска. В договора е установено също- чл. 16, 2, че при
пълно или частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски,
вземането по договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа на
третата вноска и считано от тази дата, върху цялото вземане, кредиторът
начислява законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва автоматично,
без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на
длъжника. От съдържанието на договора– чл. 25,13 се установява също, че с
подписването му, кредитополучателя декларира, че му е предоставено
своевременно на хартиен носител и на български език, необходимата
информация, под формата на Стандартен европейски формуляр.
Установява се от приложения по делото Рамков договор за платежни
услуги за ФЛ, сключен на 29.08.2018 г. между страните по делото, че на
ответника са предоставени услуги, свързани с внасянето и тегленето на пари,
изпълнение на парични операции и др.
Видно е от представените по делото застрахователно удостоверение, за
сключена застраховка Живот, както и преддоговорна информация към него с
посочена обща застрахователна премия от 547,56лв., подписано от страна на
кредитополучателя .
Установява се, от представеното по делото заявление – декларация за
установяване на договорни отношения, че ответника е заявил, че
кандидатства за потребителски кредит и, че желае да бъде извършена
предварителна проверка на негоната платежоспособност с оглед сключването
на договор.
Приобщено като доказателство по делото е и изпратено и връчено на
ответника по делото Уведомление за предсрочна изискуемост на процесния
договор за кредит.
4
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвени и неоспорени от страната. От заключението на същата
се установява, че: датата на превода на сумата от 4981,27 лева по банковата
сметка на ответника е 29.08.2018 г.; датата на превода от ищеца на ЗК Уника
на застрахователната премия от 547,56 лева е на 27.09.2018 г.; лихвения
процент по договорната лихва в размер на 27,09 %; лихвеният процент по
наказателната лихва е в размер на 37,09 %, като начислената наказателна
лихва във връзка с допуснатите просрочия е 274,43 лева, от която е погасена
15,65 лева; че общо постъпилите плащания са в размер на 1848,08 лева с дата
на последно плащане -07.06.2019 г.; че договорът е обявен за предсрочно
изискуем на 10.06.2020 г.; че при вариант на изчисление на задължението,
съобразно счетоводните записвания при ищеца дължимата главница е в
размер на 4082,86 лева; договорната лихва е в размер на 936,56 лева и лихвата
за забава е в размер на 258,98 лева; при втори вариант на експертизата, вкл.
погасителен план, без в главницата да се включи сумата за такса за оценка на
риска и размера на дължимата лихва за забава, изчислена върху главницата,
без в нея да се включи сумата за такса за оценка на риска дължимата
главница ще е в размер на 3545,46 лева; договорна лихва в размер на 1150,04
лева за периода от 05.08.2019 г. до 03.07.2020 г.; лихва за забава в размер на
222,63 лева за периода от 05.08.2019 г. до 03.07.2020 г. / изчислена с лихвен
процент от 27.09 %+10%/ или 60,03 лева за същия период върху просрочената
главница по всяка неплатена вноска с натрупване с лихвен процент
ОЛП+10% съгласно чл.9.4 от Договора; че при проверка при ЧСИ Н.
Вангелова се е установило, че след спиране на изпълнителното дело е
постъпила сума от 3055,07 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване
на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи
5
и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена
заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна
страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде
установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за
обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д.
№3033/2020 г., че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че издадената заповед е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията
на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за
потребителски кредит между страните по силата, на който „ТИ БИ АЙ
Кредит“ ЕАД е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в
общ размер на 4981,27 лева, от които кредит в размер на 3900,00 лева, BANK
ЖИВОТ АГЕНТ в размер на 547,56 лева и еднократна такса за оценка на
риска в размер на 533,71 левапотребителски кредит в общ размер на 1057,26
лева, която сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях
начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер,
определени в погасителен план, неразделна част от Договора за кредит.
Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата
лихва за просрочие.
Безспорно по делото се установява и факта на сключването на
застраховката Живот и факта на превеждане на премията в полза на
застрахователя, от страна на кредитодателя, съобразно условията по договора
6
за кредит. Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на
кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен носител и на
български език, необходимата информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на
ответника преди подписване на договора. Следва да се отбележи също, че по
арг. чл. 22, ал.1 от ЗПК, непредставянето на преддоговорна информация, не е
основание за недействителност на договора.
Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на
кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен носител и на
български език, необходимата информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на
ответника преди подписване на договора.
Съдът приема, че процесният договор е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита /чл. 7 от договора/, право да получи погасителен
план за извършени и предстоящи плащания /чл. 7 от договора/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка
страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи
условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в
договора. Поради изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По отношение на дължимостта на претендираните суми съдът приема
следното:
Както вече беше отбелязано по делото не е спорно, че ищецът е
7
предоставил на ответника заем в размер на 4981,27 лева, както и, че е
изпълнил задължението си по договора да преведе застрахователните премии
на застрахователното дружество, поради което и съдът приема, че тези суми
се дължат от ответника.
По отношение на претенцията за установяване дължимостта на сумата
от 547,56 лв.- такса оценка на риска, посочена от ищеца като част от
претендираната главница, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, поради констатирана нищожност на клаузата.
Процесният договор за кредит от 25.04.2017г., е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в
редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015г./. Съгласно чл. 10а, ал. 1
ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като в
ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Независимо от използваната в договора
формулировка „такса за оценка на риска“, съдът намира че сумата от 547,56
лева, представлява такса за усвояване на заема. За да формира този си извод,
съдът отчита на първо място посоченото в искането-декларация, че таза такса
ще се дължи само при одобряване на кредита. Таксата е осчетоводена от
самия ищец като част от отпуснатия кредит, поради което, съдът намира, че
същата не съставлява възнаграждение за действията на кредитора по
преценка платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и риска
на кредитора от загуби, а по съществото си представлява прикрита такса за
управление на кредита. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение. Поради изложеното
съдът приема, че включената в договора сума в размер на 547,56 лева,
представляваща такса за оценка на риска е недължима, поради което и
ищецът неправилно е събирал и начислявал лихва върху същата. В настоящия
случай събраната по нищожна клауза сума, върху която е начислена и
договорна лихва следва да приспадне от останалите неплатени от ответницата
суми.
8
На основание изложеното, следва искът с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен до размера на
сумата от 4704,67 лева, включваща: 3545,46 лева - главница; договорна лихва
в размер на 936,56 лева за периода от 05.07.2019 г. до 03.07.2020 г.; лихва за
забава в размер на 222,63 лева за периода от 05.07.2019 г. до 03.07.2020 г. /
вариант ІІ на заключението по допуснатата ССЕ/. За да присъди договорна
лихва в размер на 936,56 лева, а не такава в размер на 1150,04 лева съдът взе
предвид, че ищецът не е направил изменение на иска си съобразно
заключението на ВЛ, затова и претенцията за договорна лихва следва да се
уважи в първоначално претендирания размер.
Настоящият състав на съда приема, че събраната от ЧСИ сума, макар и
събрана по спряно изпълнително дело не следва да бъде приспадана в
настоящето производство, а следва да бъде взета предвид в изпълнителното
производство, тъй като е направена след издаден съдебен акт – разпореждане
за незабавно изпълнение. Тъй като плащането е направено на основание
различно от това, на което е предявен иска по чл. 422 ГПК, този факт съдът
приема за неотносим към предмета на спора.
Доколкото съдът е уважил предявения иск не следва да се произнася по
предявения в условията на евентуалност осъдителен такъв.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 138.75 лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 406,31 лв.,съобразно уважената част от иска.
Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
9
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
че Б. СТ. М. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** дължи на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** и ***, сума в общ размер на 4707,67 лева, от които
3545,46 лева - главница; договорна лихва в размер на 936,56 лева за периода
от 05.07.2019 г. до 10.06.2020 г.; лихва за забава в размер на 222,63 лева за
периода от 05.07.2019 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /15.07.2020
г/ до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената главница от 3545,46 лева до претендираната от 4082,86 лева,
както и за горницата над присъдената лихва за забава от 222,63 лева за
периода от 05.07.2019 г. до 03.07.2020 г. до претендираната лихва за забава от
258,98 лева за периода от 05.07.2019 г. до 03.07.2020 г., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Б. СТ. М. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** да
заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от *** и ***, сумата от 138,75 лева
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3033 по
описа за 2020 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Б. СТ. М. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** да
заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от *** и ***, сумата от 406,31 лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
10
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11