О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. С., 21.04.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-5 състав, в открито съдебно заседание на седми април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 305 по описа на СГС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692 ТЗ.
Образувано
е по постъпило възражение от „Ч.Е.Б.“АД срещу списъка на неприети вземания,
обявен от синдика на „Е.“ЕООД /н./ в ТРРЮЛНЦ по
партидата на дружеството в несъстоятелност на 28.02.2022 г. Във възражението се
излагат доводи по оспорване на заявените от синдика основания за включване на
вземането на възразилия кредитор в списъка с неприети вземания. В тази връзка,
оспорва вземането да е за период преди датата на вписване на решението за откриване
на производство по несъстоятелност – 21.03.2012 г., като сочи, че вземането е
за цени на доставена електроенергия и мрежови услуги за периода от 04.10.2013г.
до 26.07.2015 г., като дебитните известия са издадени след това, поради което
твърди, че са предявени при спазване на срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Оспорва да
е в правомощията на синдика да извършва преценка относно погасяване правото на
кредитора да иска принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност по
отношение на вземането. Оспорва извода на синдика, че в периода на начисляване
на вземането несъстоятелният длъжник не дължи плащане, тъй като не е бил
собственик на имота, за който са предоставени услугите по доставка и
разпределение на електроенергия, като твърди, че облигационната връзка между
тях не е била прекъсната, доколкото договорът между тях не е бил прекратен.
Моли възражението да бъде уважено, като вземанията на кредитора бъдат включени
в списъка с приетите вземания.
По
делото е постъпило становище от синдика на „Е.“ЕООД /н/, в което оспорва
доводите във възражението, като счита същите за неоснователни. Сочи, че начислените
вземания за корекция на фактури са за периода 04.09.2010 г. – 05.03.2012г.,
т.е. преди откриване на производството по несъстоятелност, като са предявени на
01.02.2022 г. – след изтичане на преклузивните срокове по чл. 685 ТЗ и чл. 688,
ал. 1 ТЗ, поради което са оставени без разглеждане от синдика. Оспорва
вземанията да са възникнали след датата на решението по чл. 630 ТЗ –
21.03.2012г., което да е свързано с датата на издаване на дебитните известия,
като сочи, че същите се издават за корекция на вече фактурирани суми. Освен
това, твърди, че дебитните известия не са му били връчени в качеството му на
синдик и представляващ дружеството, като не е съставен констативен протокол за
извършената проверка на средството за търговско измерване, при което не са
спазени процедурните изисквания според чл. 47 от ПИКЕЕ. По този начин
дружеството е било в невъзможност да възрази и защити правата си. Сочи, че
недвижимите имоти, в които се твърди да са предоставени услугите, са възложени
с Постановления за възлагане от 15.10.2013г. в производството по
несъстоятелността, поради което плащането им се дължи от лицето, което е
ползвало имота на годно основание за това. Счита, че с оглед предявяването на
вземанията след обявяване на дружеството в несъстоятелност с решение от
19.10.2012г. и осъществяване на представителството в този период от синдика,
последният е единствено компетентният да упражни възражение за погасителна давност
на длъжника. Моли възражението да бъде оставено без уважение, като бъде одобрен
списъкът с неприети вземания.
Съдът,
като взе предвид изложените доводи и възражения от всяка от страните,
приложените писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
В
разпоредбата на чл. 685 ТЗ е предвидена възможността за кредиторите да предявят
вземанията си в производството по несъстоятелност в 1-месечен срок, считано от
вписване на решението по чл. 630 ТЗ в ТРРЮЛНЦ. В чл. 688, ал. 1 ТЗ е установен
допълнителен срок за предявяване на вземания в 2-месечен срок след изтичане на
първоначално установения такъв, като след това кредиторите губят възможността
за това по отношение на вземания, които са възникнали до датата на откриване на
производството по несъстоятелност, като търпят съответните негативни последици
от своето бездействие.
Видно
от изложеното в молбата за предявяване на процесните вземания от Ч.Е.Б. АД, в
същата се твърди за начислени и незаплатени такива за главници на обща стойност
от 1151.83 лв., начислени по издадени фактури за периода от 04.10.2013г. до
26.07.2015 г. За удостоверяване възникналите вземания са представени помесечно
издавани фактури за начисленото месечно потребление и такси за предоставени
услуги за периода м. 11.2013 г. – м. 05.2014 г. и за периода м. 06.2014 г. – м.
08. 2015 г. Останалите са с дата на
издаване – 20.05.2014 г. за суми по дебитни известия към фактури за потребление
в периода 12.10.2010 г. – 09.10.2012 г., като фактурите са за всеки месец от
периода.
В
разпоредбата на чл. 688, ал. 3 ТЗ е предвидена възможността за предявяване на
вземания след сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, като необходимо е да
са възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност и преди
утвърждаване на оздравителния план. В случая, спорен е въпросът относно
спазване на срока за предявяване на процесните вземания.
За
установяване възникването и падежа на вземанията към молбата от кредитора са
представени писмени доказателства – фактури и дебитни известия. Безспорно се
установява начисляването на вземанията по фактурите след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, а именно 31.03.2012 г. Фактурата
с най-ранна дата, издадена на 10.11.2013 г., удостоверява начислено вземане за
м. 10.2013 г., поради което съдът приема, че фактурите по главниците предявени
вземания удостоверяват такива, възникнали след датата на решението по чл. 630 ТЗ. Такива се явяват и вземанията по издадени дебитни известия от 20.05.2014г.,
които макар и да касаят корекции по начислените суми по фактури за период през
2010 и 2011 г., представляват отделни основания за начисляване на вземания в
размер над вече начислените такива по фактурите и дължими освен тях. Видно от
отразеното в дебитните известия основание за издаването им, корекциите се
дължат на констатирана грешна схема на свързване на СТИ. Съдът приема, че е
била спазена процедурата по ПИКЕЕ за констатираното нарушение и изготвянето на
констативен протокол за това, доколкото не се установява друго. Дебитните
известия са били издадени в приложение предвидената възможност за това в чл.
113 ЗДДС, като същите обективират вземания, възникнали на друго основание,
извън това за начисляването на фактурите и след извършена корекция на дължимите
по тях суми. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че вземанията по
главниците по дебитните известия са
възникнали в периода след откриване на производството по несъстоятелност. В
този смисъл, вземанията са предявени при спазване на срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
Основателни
намира възраженията на синдика по дължимостта на сумите по предявените
вземания, доколкото същите са били начислени за период, през който правото на
собственост върху имотите с предоставена електроенергия е принадлежало на друго
трето лице. Видно от материалите по делото, а и безспорно е между страните, че в
производството по несъстоятелност е била извършена продан на притежаваните от длъжника
имоти, като в резултат на това същите са били възложени на възприетия като
купувач – „Е.А.С.М.Т.“ЕАД с Постановления за възлагане от 15.10.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 717з, ал. 2 ТЗ, от датата на издаване на
постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът
е имал върху имущественото право. При това положение, от този момент същият се
легитимира като собственик на имота, в подкрепа на което е и разпоредбата на
чл. 717л, ал. 4 ТЗ. Качеството на потребител на електрическа енергия за стопански
нужди е дефинирано в чл. 4 от Общите условия към Договорите за продажба на електроенергия
на Ч.Е.Б. АД, като съгласно ал. 4, потребител е физическо или юридическо лице,
което купува електроенергия за стопански нужди за обекта, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство. В случая,
установи се, че правото на собственост върху имотите – обект на предоставените
услуги през целия период по процесните фактури и дебитни известия е
принадлежало на трето лице, като не се твърди, а и не се и установява през този
период несъстоятелният длъжник да е ползвал на друго основание
електроснабдените имоти. В този смисъл, съдът приема, че не се установява електроенергията
за периода да е била купувана от Е. ЕООД, поради което и същият да дължи
заплащане на цената за това в полза на продавача Ч.Е.Б. АД. Съдът намира за
неоснователни възраженията на кредитора относно наличието на облигационно
правоотношение с несъстоятелния длъжник, поради липсата на инициирано
прекратяване на продажбата на електроенергия по реда на чл. 48 от ОУ, доколкото
това касае заявено искане за прекъсване на електроснабдяването на имота, а не обвързването
на потребителя с договора с продавача. Задължението на потребителя да уведоми
продавача за настъпилата промяна във връзка със собствеността на имота е
предвидено в чл. 13, ал. 5 от ОУ, като неизпълнението му води до санкционните
последици, свързани с неизпълнение на договора. Възникването на договорно
отношение между страните е на законово основание и не се изисква форма за
сключване на договор с такъв предмет, в приложение разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, според който отношенията между страните се регулират
съобразно Общите условия за продажба на ел. енергия. В този смисъл, ползвателят
на имота, в качеството му на потребител на доставяната в него електроенергия, притежава
и качеството страна в правоотношението с Ч.Е.Б. АД.
Предвид
гореизложеното и доколкото процесните вземания за главниците съдът възприе като
недължими от несъстоятелното дружество, безпредметно се явява излагането на
допълнителни мотиви относно погасяването им по давност и в тази връзка правото
на кредитора да иска принудителното им изпълнение.
Аналогични
са мотивите и по отношение на предявените вземания за начислена лихва за забава
върху главниците, които като недължими не се свързват с последиците поради
забава в плащането им.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 692, ал. 1 ТЗ, като следва да бъде одобрен
списъкът на неприетите вземания.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение
вх. № 272509/04.03.2022 г. от „Ч.Е.Б.“АД срещу списъка на неприети вземания, съставен
на 22.02.2022 г. и обявен от синдика на „Е.“ЕООД /н./ в ТРРЮЛНЦ по партидата на
дружеството в несъстоятелност на 28.02.2022 г.
ОДОБРЯВА списък на неприети предявени
вземания в производство по несъстоятелност на „Е.“ЕООД /н./ по чл. 688, ал. 3 ТЗ, съставен на 22.02.2022 г. и обявен в Търговския регистър на 28.02.2022 г.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в ТРРЮЛНЦ, затова
препис от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване,
на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: