РЕШЕНИЕ
Номер 480 17.10 Година 2017 Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав
На двадесет
и седми септември, 2017 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Милена Левашка
като разгледа
докладваното от Съдията т. дело номер 300 по описа за 2016 година намери за установено следното:
Искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК.
Ищецът „Уникредит Булбанк" АД, твърди, че на 24.03.2011 г. между него като
кредитор, от една страна и от друга - „ФОКС
ТРЕЙДИНГ“ ООД като кредитополучател и П.П.А. и Т.А.А., като солидарни длъжници,
е сключен Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 969/24.03.2011 г.
за сумата от 50 000 лева със срок за усвояване до 20.09.2011 г. и със срок за
погасяване на дълга до 21.02.2021 г. Твърди, че дължимите месечни вноски за
периода от 20.03.2014 г. до 22.07.2015 г. не са платени в срок. Поради тази причина,
считано от 08.08.2015г. е обявил дълга за изцяло и предсрочно изискуем на
основание т. 17.1 от Договора и т. 28.6 от Общите условия, във връзка с което на длъжниците е изпратена и надлежно връчена Нотариална
покана peг. № 1872, том 1, акт 113 на Нотариус В.Б. Поради липса на доброволно
изпълнение на задълженията по договора, на 30.10.2015 г. ищецът е подал до
Районен съд Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на така подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 14160/2015
г. по описа на Районен съд Пловдив, Гражданска колегия, и в полза на банката
срещу ответниците са издадени две заповеди за незабавно изпълнение, съответно и
два изпълнителни листа. На 21.04.2016 г. кредиторът е получил съобщение от
Районен съд Пловдив, че ответниците са подали възражение, че не дължат
изпълнение на вземането. Предвид изложеното е инициирана настоящата защита, като се моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ФОКС ТРЕЙДИНГ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к.
„Тракия", бл. 12, вх. Д, ет. 4, ап. 18, представлявано от П.П.А., П.П.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Т.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължат
солидарно на „Уникредит Булбанк" АД, ЕИК № ********* - със седалище и
адрес на управление: гр.София пл. „Света Неделя" № 7 следните суми:
• 35 300.00 лева (тридесет и пет хиляди и
триста лева) - главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума от 02.11.2015 г. (датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК в съда) до изплащане на вземането;
• 7 934.29 лева (седем хиляди деветстотин
тридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки) - договорна лихва за
периода от 21.03.2014г. до 29.10.2015 г., в която се включват 4687,91 лв. – договорен лихвен процент; 1480,39 лв. –
лихва върху просрочена главница и 1765,99 лв. – наказателна лихва за просрочие;
• 723,20 лева (седемстотин двадесет и три
лева и двадесет стотинки) - дължими такси по тарифата на банката;
• 879,15 лева (осемстотин седемдесет и
девет лева и петнадесет стотинки) - разноски по гражданското дело за държавна
такса, както и сумата от 1 427.23 лева (хиляда четиристотин двадесет и седем
лева и двадесет и три стотинки) - адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Претендира присъждане и на разноските за настоящото производство.
Ответниците оспорват основателността на
така предявените искове, като възразяват, че вземанията по издадените два броя
заповеди за незабавно изпълнение не са изискуеми, тъй като предсрочната
изискуемост на кредита не им е била надлежно обявена. Посоченото възражение
обосновават с обстоятелството, че неправилно ищецът е обявил кредита за
предсрочно изискуем от 08.08.2015 г., при положение, че съобщението за това
волеизявление на кредитора е достигнало до длъжниците на по-късни дати. В тази
връзка отбелязват, че съобразно ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС предсрочната
изискуемост има действие от уведомяването на длъжника. Оспорват
представителната власт на лицето, от
което изхожда нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
На следващо място се изтъква, че размерът на дълга, посочена в нотариалната
покана към 10.08.2015 г. не съответства на дълга, посочен към относима дата
08.08.2015 г. в извлечението от счетоводни книги. Навеждат възражения за
нищожност на клаузите на т.4.3, т.5.1.2,
т.5.2, т.11.1.1.2, т.11.3 от Договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
а именно поради накърняване на добрите нрави, а по отношение на солидарните
длъжнижи по договора ги оспорват като неравноправни на основание чл. 146, ал.1
вр. с чл. 143, т.5, т.9,т.10 и т.12 от ЗЗП. Възразяват, че става въпрос за типов
договор, едностранно изготвен от банката, като кредитополучателят не е имал възможност да вземе участие при
уговаряне на съдържанието на клаузите му. Твърдят, че посредством оспорваните
като нищожни клаузи, от една страна е уговорена лихва върху редовен дълг, а от друга
е налице кумулативно уговаряне на два вида лихви за неизпълнение на едно и също
парично задължение, като санкционните последици на чл. 4.3. дублират
възмездителния характер на чл.4.1 и дублират санкционни характер на чл.4.2 от
договора, с което се стига до неоснователно обогатяване на кредитора и до
двойна имуществена санкция на длъжника
за едно и също неизпълнение, което противоречи на принципите на добрите нрави.
Твърдят, че е налице обективна неравностойност на насрещните задължения. Оспорват
предявените претенции и по отношение на размера им. Оспорват като прекомерни и
завишени претендираните от ищеца разноски, както в заповедното, така и в
настоящото производство. Оспорват съдържанието и валидността на документа по
чл. 417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги от 30.10.2015 г., като
съставено от лица, без необходимите правомощия и компетенции за удостоверяване
на обстоятелства, свързани с изготвяне на счетоводен документ. В допълнение, отбелязват
че същият съдържа произволно отразени суми, че не съдържа подробна и договорно
обусловена информация за претендираното вземане, както и че не съдържа
реквизитите, съставляващи съдържание на извлечение от счетоводните книги.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно е по делото, че на 24.03.2011
г. между „Уникредит Булбанк" АД,
като кредитодател от една страна и от друга - „ФОКС ТРЕЙДИНГ“ ООД като кредитополучател и П.П.А.
и Т.А.А., като солидарни длъжници, е сключен Договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 969/24.03.2011 г. с размер на кредита до 50 000 лева, краен
срок за усвояване до 20.09.2011 г. и краен срок за погасяване на дълга до
21.02.2021 г. Договорът е представен по делото и не е оспорен от ответниците. Приложен
е погасителния план, подписан от страните, както и общите условия на банката.
Представени са извлечения от сметките
на кредитополучателя в банката-кредитодател, съгласно които кредитът е бил
усвоен в пълен размер на 29.03.2011 г.
От приетото в съдебно заседание заключение на вещото лице – счетоводител,
по делото се установява, че ответниците са осъществявали плащания по кредита в
периода от 29.03.2011 г. до 22.12.2014 г. както следва: плащания по главница в
общ размер на 14 700 лв.; плащания за лихва по редовен дълг – общо
15 575,52 лв.; плащания за лихва по просрочена главница – 288,85 лв.;
наказателна лихва – 3376,88 лв. и плащания за дължими такси – общо 607.87 лв. Други
плащания след посочения период не са извършени, в резултат на което
експертизата е установила неизпълнение на задълженията по кредита към 30.10.2015
г. в размер на: 35 300 лева главница, 7 934.29 лева - договорни лихва за
периода от които - 4687,91 лв. – възнаградителна
лихва, 1480,39 лв. – лихва върху просрочена главница и 1765,99 лв. –
наказателна лихва за просрочие, както и 723,20 лв. – дължими по договора такси.
Видно от представения договор и общите условия на Банката (чл. 17, ал.1 във
вр. с раздел IX от ОУ), страните са уговорили, че при неплащане в срок на всяка
една, която и да е, изискуема вноска по главницата и/или лихвите и/или
неустойките и/или таксите и/или комисионните и/или разноските, Банката може по
своя преценка да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем,
дължим и платим от деня, в който е възникнало основанието за обявяване на
договора за предсрочно изискуем.
Безспорно е, че Банката е упражнила това свое право, във връзка с което е
представена нотариална покана, адресирана до кредитополучателя и солидарните
длъжници, с която банката - кредитодател ги е уведомила, че поради допуснато
просрочие по Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 969/24.03.2011г.,
предоставеният кредит е обявен от Банката за изцяло и предсрочно изискуем.
Даден е и срок за доброволно изпълнение на посочените като дължими в същата
нотариална покана суми. Съобразно представените и неоспорени разписки,
нотариалната покана е получена и от тримата ответници, съответно на датите – 06.10.2015
г. и 13.10.2015 г.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 14160/2015 г. на ПРС. Същото е образувано на основание заявление за
издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено
от банката против ответниците за заплащане на процесните суми, с основание
извлечение от счетоводните книги на банката от 30.10.2015 г. по същия договор
за кредит.
Издадени са Заповед за изпълнение № 7975/05.11.2015
г. и
Заповед за изпълнение № 8255/10.11.2015 г. за
солидарно плащане от страна на ответниците на
задълженията им по процесния
договор.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се
разгледат направените от ответниците възражения. На първо място оспорват представеното
извлечение от счетоводните книги от 30.10.2015 г. като заявяват, че то е
съставено от лица, чиито функции и правомощия не са удостоверени, както и, че съставителите
му са лица без необходимите правомощия и компетенции за удостоверяване на
обстоятелства, свързани с изготвяне на счетоводен документ. Отделно от това изтъкват,
че посочения документ съдържа произволно отразени суми, че не съдържа подробна
и договорно обусловена информация за претендираното вземане, както и че не
съдържа реквизитите, съставляващи съдържание на извлечение от счетоводните
книги.
Посоченото възражение, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Налице
е извлечение от счетоводните книги на „Уникредит Булбанк" АД, изготвено от нейни длъжностни лица, заемащи
отговорно служебно положение, а именно директор на филиал на банката и мениджър
бизнес клиенти, надлежно подпечатано с нейния печат, посочващо за кой неин
клиент конкретно се отнася партидата, от която е било направено. Изложеното е
достатъчно да обоснове извода, че документът е съставен от компетентен орган. (
Определение № 183/ 10.03.2011 г. по ч. търг. дело № 12 по описа за 2011 г.на
ВКС, Търговска колегия, Първо отделение). По отношение на възражението за липса
на реквизити, нито в ЗСч, нито в закона за потребителския кредит или в ЗКИ се
съдържат специфични изисквания относно съдържанието и реквизитите на
извлечението от счетоводни книги на банките – като документ по т. 2 на чл. 417 ГПК. Следователно минимално необходимото съдържание на извлечението от сметки,
за да отговаря на изискванията за редовен от външна страна документ,
удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, се извлича от практиката
на съдилищата, уеднаквена с редица определения на ВКС, постановени по реда на
чл. 274, ал. 3 ГПК (Определение № 118/24.02.2009 г. по ч.т. д. № 25/2009 г., II т.о. на ВКС, Определение № 426/ 16.07.2009 г. по ч.т.д. № 332/2009 г., I т.о. на ВКС и др.). Съгласно посочената практика, за да бъде извлечението
от счетоводните книги основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
необходимо е същото да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчна
информация за претендираното вземане - длъжник; основание за възникване на
вземането; размер на главницата; размер и период на лихвата. В случая,
представеният от заявителя документ отговаря на посочените изисквания, тъй като
съдържа всички необходими данни, индивидуализиращи претендираното вземане.
Неоснователни са на следващо място и доводите на ответниците за липса на
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката
по процесния договор за
кредит, мотивирани с
обстоятелството, че в извлечението
било посочено, че
предсрочната изискуемост е
обявена на 08.08.2015г., а
уведомяването на длъжниците
за същата било
извършено на 06.10.2015г.
и 13.10.2015г. Съобразно разясненията, дадени в т. 18 от ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е
предсрочно изискуемо
вземането, произтичащо от
договор за банков
кредит, правото на
кредитора да направи
кредита предсрочно изискуем
следва да е упражнено
преди подаване на
заявлението за издаване
на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва
да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
В настоящия случай тези изисквания
са били спазени,
тъй като правото
на банката- кредитор да
направи кредита предсрочно
изискуем е било
упражнено преди подаване
на заявлението за издаване
на заповед за
изпълнение и длъжниците
са били надлежно
уведомени за обявяването
на предсрочната изискуемост. Ето
защо към датата на
подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК
е била настъпила
предсрочната изискуемост на
вземанията на банката и са
били налице основанията за издаване
на заповед за изпълнение
и за постановяване
на незабавното й
изпълнение.
Неоснователни са и
доводите на ответниците, че
предсрочната изискуемост на
вземанията на банката не е била редовно съобщена на
длъжниците, тъй като
нотариалните покани изхождали
от Адвокатско дружество
„Д. и П.“,
за което липсвали
доказателства да е
надлежно упълномощено да
представлява „Уникредит Булбанк“
АД при изпращане на
същите. В настоящия случай банката
не се е противопоставила на извършените
от нейно име действия по
изпращане на нотариалните
покани, а изрично се
позовава на същите
в заявлението по чл.417 от
ГПК, поради което и
по силата на
разпоредбата на чл. 301
от ТЗ следва
да се приеме,
че е потвърдила
действията по изпращането
им.
Не се възприема като основателно и възражението на ответниците – физически
лица за неравноправност на клаузите по т.4.3, т.5.1.2, т.5.2, т.11.1.1.2,
т.11.3 от Договора по смисъла на ЗЗП.
В пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с
преюдициални запитвания по приложението чл.2, б."б" от Директива
93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз / СЕС/. Разпоредбата
дефинира понятието „потребител" като всяко физическо лице, което в
качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради
интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е
дадено сходно определение на същото понятие в пар.13 от ДР на ЗЗП. Според него,
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
С решение № 38, постановено по т.дело № 2754/2015г. на ВКС, ТК по чл.290 и сл. ГПК, Іт.о., след обсъждане на решения на СЕС по тълкуването и прилагането на
отделни разпоредби на Директива 93/13 ЕИО на Съюза от 5.04.1993г., относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, и решение по дело С-419/11
ТiаХЕС във връзка с приложението на чл.15, пар.1 на Регламент 44/2001 на Съвета
за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, е прието, че физическо лице - съдлъжник по договор
за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец,
може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели
извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството „потребител". Обезпечението на дълг на
търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не
може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление
или мажоритарно участие в същото. Релевантните за
тази преценка факти са безспорно установени и за двете физически лица –
солидарни длъжници по договора. Видно от обявените по партидата на
кредитополучателя в ТР обстоятелства е, че към момента на сключване на договора
за кредит, двете физически лица са били собствениците на капитала на
дружеството с равни дялове от по 50 %, като Т.А.А. е била и негов управител. При
тези факти, съобразно практиката на СЕС и приетото в посочената задължителна
практика на ВКС, придобиването на качеството съдлъжник към банката от
физическите лица - ответници е осъществено с оглед тесните им професионални
връзки с дружество-кредитополучател, поради което не може да се приеме, че
задължаването им като физически лице е извършено за цели, извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия. Независимо, че обезпечаването на кредита
на търговското дружество чрез встъпване в дълг е направено от П.А. и Т.А. като физически
лица, доколкото нямат качеството на потребители по пар.13 от ЗЗП, те не се
ползват със защитата, установената в глава шеста от ЗЗП. Съгласно изложеното и
тези възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
По отношение възражението на ответниците за нищожност на клаузите по т.4.3,
т.5.1.2, т.5.2, т.11.1.1.2, т.11.3 от Договора на основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД, а именно поради накърняване на добрите нрави, съдът намира следното.
Константна е съдебната практика, вкл. задължителна такава по въпроса, че
договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на
търговските сделки по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД. В тази връзка в ТР №1/2009 г. на
ВКС, ОСТК е разяснено, че автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един
от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес.
Безспорно клаузите на т.4 от договора целят възмездяване на кредитора –
като чл.4.1 регламентира възнаграждение за ползването на паричната сума до
падежа. Клаузата на чл.4.2 регламентира обезщетение при забава, а клаузата
чл.4.3 предвижда фиксиран лихвен процент
в размер на 5 процентни пункта, начисляван върху наличния кредит при
просрочие на лихва или лихва и главница, едновременно с лихвата за редовен дълг и
просрочен дълг. Видно от данните в изготвеното заключение на вещото лице
счетоводител, тази лихва (определена на страните и от вещото лице като
наказателна) е била начислявана за всеки месец от момента на усвояване на дълга
върху оставащата дължима главница, без към този момент да е била налице забава.
Изложеното води до извод, че тази лихва е начислявана като допълнително
възнаграждение за ползването на отпуснатия кредит, наред с вече предвидената
възнаградителна лихва по т.4.1. В договора, сключен между страните не е
обоснована необходимост от уговаряне на допълнително възнаграждение за
кредитополучателя, поради което се налага извода, че приложението на клаузата
накърняване принципа на справедливостта, поради и което същата следва да се
счете нищожна на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. Дори и целта на посочената
разпоредба да не е била осигуряване на второ възнаграждение за ползвания
финансов ресурс, а целта ѝ да е тази, която прозира от буквалния ѝ
прочит - санкционна последица при просрочие, то тази новела отново следва да се
счете нищожна на посоченото основание, доколкото дублира неоправдано вече
предвидената санкция за същото неизправно поведение на длъжника по т.4.2.
Не
така стои въпросът обаче с останалите оспорени клаузи. Така, с нормата на
т. 5.1.2 от договора, страните са уговорили заплащане на годишна комисиона на
Банката, начислявана и събирана при условията на т.9.2.2. от ОУ. Посочената
годишна комисионна се начислява върху пълния договорен размер на кредита
през периода на усвояване и върху остатъчния размер по кредита след крайния
срок за усвояване, като същата се начислява и събира на датата на съответната
година, съвпадаща с датата на сключване на договора. Съгласно заключението на
вещото лице за периода от сключване на договора до 29.10.2015 г.
начислените комисиони по посочената точка са в общ размер на 1331,07, като от
тях са платени 607,87 лв. Като основание за нищожност, поради накърняване на
добрите нрави се посочва липсата на уговорен краен срок на действие на
посочената клауза. Това обстоятелство, съдът намира, че няма обективно
значение, защото комисионата е начислена и се претендира
до момента, в който договорът е прекратен, т.е. на същата е
сложен краен срок. Не може да се приеме, че посочената клауза
противоречи на добрите нрави, тъй като страните сами предварително са
определили размера ѝ и в това намира израз свободната им воля и принципа
на свобода на договарянето по чл. 9 ЗЗД. Още повече при преценка еквивалентността на престациите
при сключена от търговци сделка, следва да се отчете предоставената от
законодателя засилена договорна автономия на търговците, проявление на която е
и забраната, установена в чл. 297 ТЗ за унищожаване на търговска сделка,
сключена между търговци, поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Ирелевантен е въпросът дали клаузата на т.5.2 е нищожна поради накърняване
на добрите нрави, по причина обстоятелството, че съгласно изготвената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обоснована и
компетентно изготвена, такси по посочената точка от договора не са били
начислявани и не са платени от кредитополучателя, изобщо, за целия период на
действие на договора (вж. л.263, отговор на въпрос В).
Неоснователно е и възражението за нищожност на същото основание на клаузата
на т.11.1.1.2. Видно от текста ѝ е, че в нея се съдържат достатъчно ясни
и разбираеми условия за промяна на
лихвения процент, които са свързани с обективни изменения и позволяват, както
да се намали, така и да се увеличи лихвения процент в зависимост от финансовите
условия. Съгласно заключението на вещото лице от датата на сключване на
договора за кредит до неговото прекратяване, Банката е променяла лихвения
процент при промяна на стойностите на тримесечния СОФИБОР, като същият е
намалявал. Следователно кредитополучателят не е търпял неблагоприятни в
резултат на приложението ѝ последици.
Като нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се атакува и клаузата на
т.11.3 от Договора, доколкото текстът ѝ предвижда възможност за банката
едностранно да променя размера на дължимите комисиони като прилага към тях Тарифата
на банката, която е в сила към датата на начисляването и изискуемостта им. Отново
този въпрос е ирелевантен, доколкото както се посочи по-горе, констатирано е от
вещото лице при изготвяната от него експертиза, че промени в размера на
начисляваните комисиони не са правени.
Съгласно всичко гореизложено исковете се явяват частично основателни. С
Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието, че предсрочната изискуемост като едностранно
изменение на договора, настъпва с волеизявление само на едната от страните при
наличие на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжниците.
Съдът намира за доказано като изпълнено условието – кредиторът да е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението
му в тази насока да е достигнало до длъжниците. Що се отнася до второто, посочено
в цитираното ТР условие – обективния факт на неплащането, то също се
потвърждава от доказателствения материал по делото. От една страна, при лежаща
върху ответниците доказателствена тежест за установяване изпълнението на
задължението им за плащане на
уговорените по договора погасителни вноски, същите не представят доказателства
в тази насока. От друга страна, обстоятелството относно неплащането на вноските
по кредита се доказва от изготвената и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза. Както бе изложено по-горе съдът намира за основателно
единствено възражението на нищожност на клаузата на т. 4.3 от договора, с оглед
на което присъдените лихви със заповедта за изпълнение на парично задължение,
които са в общ размер на 7 934,29 лв., следва да бъдат намалени с
начислените такива по чл.4.3 – 1765,99 лв., при което установителният иск в
частта на присъдените в заповедното производство лихви /общо договорна и
наказателна/ се явява основателен и доказан до размера на сумата от 6168,30 лв.
По изложените съображения вземанията – предмет на Заповед за изпълнение №
7975/05.11.2015 г. и Заповед за изпълнение № 8255/10.11.2015 г. по ч.гр.д. № 14160/2015г.
– се явяват дължими – т.е. съществуващи и установителните искове по чл.422 от ГПК следва да бъдат уважени, с изключения на вземанията, представляващи
начислена лихва по реда на чл. 4.3, по отношение на която претенция
установителните искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед, изхода от спора, на ищеца ще се присъдят и
направените и доказани в заповедното и в настоящото производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Неоснователно е възражението на
ответниците за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и в настоящото производство. Ищцовата претенция
за присъждане на разноските за адвокатски хонорар в заповедното производство е
в размер на 1427,23 лв., при минимален размер за защита на посочения интерес,
според Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислен съгласно чл. 7, ал. 7 от същата възлизащ на 1189,36
лв. Очевидно уговореното между ищеца и процесуалния му представител възнаграждение
не е прекомерно. Аналогичен е изводът и за претендираното адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство и в настоящото производство, същото се
претендира в размер на 2192,44 лв., при минимален дължим размер от 1848,72 лв. Посочените
размери съответно ще бъде намалени ведно с останалите разноски на ищеца,
съобразно отхвърлената част от исковете, като ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в размер на
2213,72 лв. и за настоящото – в размер на 3092,73 лв.
На ответника също се следват разноски, предвид
отхвърлената част от исковете на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, като ищецът следва да
бъда осъден да му заплати сумата от 30,13 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по
отношение на „ФОКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия", бл. 12, вх. Д, ет. 4, ап. 18,
представлявано от П.П.А., П.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължат солидарно на „Уникредит Булбанк" АД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София пл. „Света Неделя"
№ 7 сумата от 35300.00 лева
(тридесет и пет хиляди и триста лева) - главница по Договор за стандартен
кредит за оборотни средства № 969/24.03.2011 г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума от 02.11.2015 г. (датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК в съда) до изплащане на вземането; сумата от 6168,30 лева (шест хиляди сто шейсет и
осем лева и трийсет стотинки) - договорни лихви за периода от 21.03.2014г. до
29.10.2015 г. /включващи сумата от 4687,91 лв. – договорен лихвен
процент; 1480,39 лв. – лихва върху просрочена главница/, както и сумата от 723,20 лева (седемстотин двадесет и три
лева и двадесет стотинки) - дължими такси по тарифата на банката, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва в
размер на 1765,99 лв. – наименована наказателна лихва за просрочие от ищеца и
посочена в чл.4.3 от договора.
ОСЪЖДА „ФОКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия", бл. 12, вх. Д, ет. 4, ап.
18, представлявано от П.П.А., П.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „Уникредит Булбанк" АД, ЕИК №
********* - със седалище и адрес на управление: гр.София пл. „Света
Неделя" № 7 сумата от 3092,73 лева направени деловодни разноски в
настоящия процес, съразмерно на уважената
част от исковете, както и сумата от 2213,72
лв. лв., разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Уникредит Булбанк" АД, ЕИК № ********* - със
седалище и адрес на управление: гр.София пл. „Света Неделя" № 7 да заплати
на „ФОКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия", бл. 12, вх. Д, ет. 4, ап. 18, представлявано от П.П.А.,
П.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 30,13 лв. – разноски в настоящото
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: