Делото
е образувано е по
обвинителен акт на прокурор от ОП Разград (постъпил с вх. №2859/26.06.2018 г.) по
ДП №330 ЗМ-173/2018 г. по описа на ОД МВР Разград против К.А.К. ***, ЕГН**********.
Обвинението
против К.А.К. е в това, че:
На 21.06.2017
г. в гр. Разград, при управление на МПС - лек автомобил „Опел Вектра“, с peг. № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата:
-чл. 5, ал. 1,
т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/-като водач на МПС с поведението
си създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и
здравето на хората;
-чл. 5, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП-като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са водачите на двуколесни пътни превозни средства;
-чл. 20, ал. 1
от ЗДвП-като водач на МПС не изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява;
-чл. 20, ал. 2
от ЗДвП-като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си при
избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Като водач не изпълнил задължението си да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението;
-чл. 21, ал. 1
от ЗДвП-като водач на пътно превозно средство, категория „В", при избиране
на скоростта на движение превишил стойността на скоростта в км/ч. в населено
място, като се движил със скорост 79,96 км/ч., при разрешена 50 км/ч., в
резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на П. И. Б., ЕГН: **********
***, настъпила на 07.08.2017 г. -престъпление по чл. 343, ал.1, б."в"
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
обвинението. Счита, че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно
категорични и непротиворечиви доказателства в подкрепа на обвинителната теза,
които подкрепят самопризнанията на подсъдимия. Намира, че от
доказателствата по делото се установява и съпричиняване
от страна на велосипедиста П. И. Б., към настъпване на съставомерния
резултат.
Прокурорът предлага да бъде определено наказание
лишаване от свобода към минимално предвидения размер, което при условията на
чл. 58а, ал. 1 от НК, следва да бъде намалено с 1/3. Счита, че при определяне
наказанието следва да се отчетат:
1.
Смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства:
-
изразеното дълбоко многократно съжаление за извършеното;
-
неговата млада възраст;
-
обстоятелството, че работи;
-
че преди седмица е станал баща на дъщеря.
2.
Отегчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства:
-
наличието на
предходно осъждане.
Счита,
че с оглед разпоредбата на чл.68а НК, отложеното наказание лишаване от свобода
за срок от 9 месеца, не следва да бъде изтърпяно от подсъдимия.
С
определение от 24.07.2018 г. съдът, на основание чл. 76 НПК във вр. с чл. 74 НПК, е конституирал П.П.И.
(син на П. Б.) и И.Н.Н. (била във фактическо
съжителство с П. Б.) като частни обвинители в наказателния процес.
Съгласно
Постановление № 5/1969 г. па Пленума на ВС, право на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в случаите на смърт на пострадалия
има и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, съответно има качество на пострадал и може да се
конституира като частен обвинител.
Пълномощникът
на частните обвинители адв. К. намира, безспорно е
доказано обвинението и моли съда, при
постановяване на решението си, да вземе предвид всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства - неговата млада възраст, семейното му положение.
Подсъдимият
К.А.К. прави самопризнание и заявява, че признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тях. Твърди, че съжалява за извършеното.
Защитникът
на подсъдимия адв. К. излага доводи, че в обвинителен
акт е записано, че подсъдимият е започнал действия по оказване на помощ на
пострадалия и при пристигане на специализираната помощ е прекратил помощта. Съответно
е налице основание за привилегирования състав на престъплението за оказана
помощ.
Счита,
че следва да се отчете съпричиняването. Посочва, че е
налице законова забрана, съгласно чл. 15 ЗДвП, да се ползва пътното платно при
организирано движение на велосипедисти и пешеходци със специална маркировка, съответно
нарушенията на велосипедиста са допринесли.
Посочва,
че от 2013 г., К.А. няма нито едно нарушение.
Изтъква,
че подсъдимия от завършване на обучението си е започнал да работи, че
характеристичните данни сочат на положителна обществена оценка, че не е личност
с обществена опасност, че има семейство, за което да полага грижи. Според
защитата справедливата присъда е тази, която може да помогне както на подсъдимия,
така и на обществото, съответно няма нужда да бъде ограничавана свободата на А..
Счита,
че са налице основания за приложение на чл. 55 НК.
Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и след като прецени самопризнанието
на подсъдимия и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:
Обвиняемият К.А.К. е роден на *** ***. Завършил е
средно образование в *** със
специалност „автомонтьор-водач на МПС“.
К. е правоспособен водач на МПС, категория „В“ „АМ“ и
„М“. Има наложени наказания по административен ред за извършени нарушения на
ЗДвП.
К. работи като автомонтьор, видно от представения в
съдебно заседание трудов договор от 11.07.18 г.
Има едно дете – дъщеря, родена на *** г.
(удостоверение изх. №56/23.07.18 г. МБАЛ Тутракан“).
П. Б. – на 63 години, живеел в с. Б., но работел в
град Разград. Всяка сутрин тръгвал с велосипеда си около 05, 30 ч. След края на
работния ден около 18 ч. тръгвал обратно към с. Б.. П. Б. бил във фактическо
съжителство с И.Н.Н..
На 21.06.2017 г. около 19 ч. К.К.
***, в посока от центъра на града към изхода в посока с. Г., управлявайки лек
автомобил „Опел Вектра“ с peг.
№ ***, собственост на баща му А. К. *** били разположени две платна, разделени със
затревена ивица. Дясното пътно платно на булеварда в посока от Автогара към с. Г.,
било еднопосочно, с ширина 7, 60 м. Същото било разделено на две ленти чрез
единична прекъсната линия МЗ.
Пътният участък в района бил прав и хоризонтален.
Пътната настилка от дребнозърнест асфалт, по това време била суха, в добро
състояние и без повреди. Видимостта била добра.
Разрешената скорост за конкретния пътен участък,
съгласно ограничението в ЗДвП за движение в населено място, била до 50 км/ч.
К. управлявал автомобила си със скорост около 79, 96
км/ч.
По същото време П. И. Б. управлявал велосипед марка „Bacini“, в същия пътен участък от центъра на града към
изхода в посока към с. Г., преди отклонението за с. Б.. Б. се движел на
известно разстояние пред автомобила, управляван от К.К.,
в посоката му на движение. Велосипедистът се придвижвал със скорост около 12
км/ч. На багажника на велосипеда била прикрепена с ластик пластмасова касетка,
в която били поставени покупки.
К.К. приближил, с
управлявания от него автомобил, движещия се в същата посока велосипедист П. Б..
К. ясно възприел наличието на велосипедист на пътното платно, който се движел
праволинейно, близо до десния край на пътното платно, на около 0,50 м. вляво от
външния ръб на асфалта. В същото време автомобилът се движел на около 2, 11 м.
от десния край на пътното платно, като лявата му страна била на около 0, 108 м.
от разделителната линия на пътното платно.
В момент, когато автомобилът на К. се приближил на
около 31,54 м. зад П. Б., последният се отклонил наляво, за да навлезе в лявата
лента поради предстоящия ляв завой за с. Б.. В този момент възникнала и
опасността за движение, като К.К. следвало да намали
скоростта и при необходимост да спре. Подсъдимият, тъй като се движил със скорост
около 79,96 км/ч., нямал техническа възможност да спре. Отклонил леко
автомобила наляво, но въпреки това на около 138,66 м., преди отклонението за с.
Б., на разстояние около 2,31 м. от десния край на пътното платно последвал удар
между автомобила и велосипедиста. Ударът настъпил в дясната пътна лента, като
началният контакт станал между десния край на предната броня на автомобила и
задното колело на велосипеда. В следствие на удара тялото и главата на
велосипедиста се ударили в дясната половина на предното стъкло на автомобила, в
резултат на което същото се счупило. След сблъсъка велосипедистът бил отхвърлен
напред и наляво, паднал на асфалта и се плъзнал напред. След около 39, 46 м. се
установил в покой. В същата посока бил отблъснат и велосипедът. Ударът повалил
велосипеда на лявата му страна и го завъртял в посоката на часовниковата
стрелка по асфалта. При това завъртане продуктите, които били поставени в
пластмасовата касета, закрепена с ластик на багажника на велосипеда, излетели
наляво и спрели близо до левия край на пътното платно (чанта с яйца, платнена
торба, чанта с яйца и брашно, шушлеково яке).
Изпаднали и седалката на велосипеда, както и самата пластмасова касетка. В
момента на удара автомобилът започнал спиране и се установил в спряно положение
на около 53, 38 м. след мястото на настъпването му.
От удара с автомобила и падането на асфалта П. И. Б.
получил травматична кома, закрита черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка и
мозъчния ствол тежка степен, травматичен кръвоизлив под мека мозъчна обвивка и
в мозъчните стомахчета, травма на главата - разкъсно-контузна рана в областта над лява орбита; подкожен
хематом в ляво слепоочнотеменно; хематом на горния
клепач на ляво око; охлузвания по лицето, травма на крайниците - кръвонасядания по външностранична
повърхност на лява мишница и ляво коляно; охлузвания по горни и долни крайници.
Веднага след удара К.К.
слязъл от автомобила и отишъл при пострадалия велосипедист. Повдигнал му
главата и проверил да не си е глътнал езика.
През това време, в платното за движение в обратна
посока, преминал с автомобила си св. С. Д.. Той спрял и отишъл при К. и
пострадалия велосипедист. Позвънил на спешен телефон 112 и подал сигнал за
произшествието. Тъй като не успял да обясни на оператора точното
местоположение, това сторила св. С. М., която също току-що била спряла.
Приближавайки към местопроизшествието, св. И. И. подал
сигнал по телефона на дежурен полицай при РУ МВР-Разград. В това време К. спрял
за момент да оказва помощ на пострадалия велосипедист и позвънил по мобилния си
телефон на брат си св. Я. К.. Последният по това време все още бил на работа,
но веднага отишъл на мястото на произшествието.
След него пристигнали и колегите му св. М. М., М. К., П. Х..
На мястото се събрали се още много хора.
Пристигнали екипи на ЦСМП - Разград и ОДМВР - Разград.
На пострадалия била оказана първа помощ и бил откаран
в Спешно отделение на МБАЛ „Св. И. Рилски - Разград“ АД. Полицейските служители
запазили местопроизшествието до пристигането на разследващ орган при ОД на МВР
- Разград.
Пострадалият велосипедист бил приет в ОАИЛ и
Хирургично отделение при МБАЛ „Св. И. Рилски - Разград“ АД, където въпреки
проведените диагностични процедури, оперативни интервенции и медикаментозно
лечение, на 07.08.2017 г. П. И. Б. починал.
При огледа и аутопсията върху трупа на П. Б. на 63
год. от с. Б. (съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп № 23/2017 г. на
л. 154), се установява състояние след травматичен шок, тежка закрита
черепно-мозъчна травма и остеоклестична трепанация, полиорганна недостатъчност:
1. Състояние след тежка черепно-мозъчна травма и
травма на главата -пръснати контузионни огнища в
мозъка във фаза на обратно развитие; остеокластична
трепанация на черепа - кожна оперативна рана, костен дефект и достъп през
твърда мозъчна обвивка; резорбиращ се хематом под твърда мозъчна обвивка по
базата на черепа; кръвенист ликвор
в мозъчните стомахчета; травматична кома; разлято кръвонасядане по вътрешната повърхност на меки черепни
обвивки в лява челно- слепоочна-теменна област; следа от хирургично обработена
рана в лява челна област; белезникаворозовеещи
участъци от скорошна епителизация на кожата по
челото, лява скулова област, над дясна скула и гърба
на носа; КТ данни за счупване на носни кости и ляв горночелюстен
синус;
Усложнения на травматичния шок и залежаването - оток
на мозъка с вклиняване на молкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; гнойно-хеморагична
пневмония и излив на 800мл течност в гръдна кухина с хеморагична /кръвениста/
компонента; пролежанки в кръстцова
област и двете петни области;
Състояние след травма на крайниците мътносивкавозеленикав цвят на меки тъкани в долната половина на лява колянна област -
място на кръвонасядане с давност; участъци на
скорошна епителизация от охлузвания на кожата в лява лакътна област, горната половина на гръбна
повърхност на предмишницата и киткова
област, под десния лакът и тръбната повърхност на предмишницата,
върху горновъншния квадрант на капачката на левия
крак, лицеви повърхности на двете подбедреници.
Следи от терапевтични мероприятия - временна трахеостомия; инжекционни бодове под дясна ключица;
Късливост на вътрешните органи; дребноделчест
строеж на черния дроб; начална коронаро- и атеросклероза;
оскъдно течно съдържимо в стомаха.
Причина за смъртта на П. Б. е състоянието на
преживяната тежка закрита черепно-мозъчна травма и усложненията от нея.
Тежката травма на главата, респ. смъртта, е в пряка
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Увреждания са причинени по общия механизъм на удари
с/върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и от
сътресение на главата и тялото.
Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от
първо денонощие.
При извършената съдебно-химическа експертиза, в кръвта
на К.К. не е открито наличие на наркотични вещества
или техни метаболити, както и на етилов алкохол.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства, сред които:
1. Показанията на свидетелите И.Н. (л. 55), М. М. (л. 59),
М. К. (л. 62), П. Х. (л. 65), С. Д. (л. 68, л. 75, л. 81), С. М. (л. 70, л. 86),
И. И. (л. 72, л. 90), А. А. (л. 79), С. ЦА.(л. 91), Т. Х. (л. 92), П.И. (л. 98);
2. Писмените доказателства и доказателствени средства:
протокол за оглед на местопроизшествие (л. 18 от ДП), протокол за разпознаване
(л. 168), справка за съдимост (л. 41), характеристична справка (л. 45), справка
за нарушител/водач (л. 187), декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние (л. 43), удостоверение за наследници (л. 167), медицински
документи;
3. Експертни заключения по назначените на досъдебното
производство: химическа експертиза (л. 120), съдебномедицински експертизи (л.
102, л. 108, л. 154), автотехническа експертиза (л.
139);
Видно от заключението по автотехническа
експертиза, скоростта на автомобила в момента на удара и непосредствено преди
произшествието е била около 79, 96 км/ч.
Когато автомобилът се намирал на разстояние около 31, 54
м от велосипедиста, последният се е отклонил наляво и е последвал удар на
задното колело на велосипеда с десния край на предната броня на автомобила.
Тялото на велосипедиста се е ударило в дясната половина на предното стъкло на
автомобила и е било отхвърлено напред и наляво. В същата посока е отблъснат и
велосипедът. Ударът на велосипедиста по такъв начин (отзад напред и отдясно наляво
с последващ натиск отдясно наляво до отделянето на
велосипеда от автомобила) е повалил велосипеда на лявата му страна и го е
завъртял в плоскостта на асфалта в посоката на часовата стрелка. При това
завъртане предметите, които са били в пластмасовата касета, закрепена с ластик
на багажника на велосипеда, са излетели наляво и са спрели близо до левия край
на пътното платно (чанта с яйца, платнена торба, чанта с яйца и брашно, шушлеково яке). В момента на отклоняването на велосипедиста
наляво, отстоянието на автомобила от траекторията на
велосипедиста (около 31, 54 м) е по-малко от дължината на опасната зона за
спиране на автомобила (63, 08 м). Водачът се е движел със скорост около 79, 96
км/ч при разрешена скорост 50 км/ч. Ако водачът се е движил с разрешената
скорост 50 км/ч. би имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране.
Посочените
доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Въз основа на тях по
несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Съдът,
съгласно изискването на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позова на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Подсъдимият
и защитникът не спорят по тези обстоятелства.
С оглед установеното от фактическа страна, безспорно е
че на 21.06.2017 г., в гр. Разград, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № ***, подсъдимият К.А.К. е
нарушил правилата за движение по пътищата:
- по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), тъй като с поведението си създал
опасности за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората,
- по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, тъй като не изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни
пътни превозни средства и
- по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
тъй като при избиране на скоростта на движение превишил стойността на
скоростта, разрешена за движение в населено място, като се движил със скорост
79, 96 км/ч., при разрешена 50 км/ч.,
и в резултат на това, по непредпазливост причинил
смъртта на П. И. Б. от с. Б., ЕГН **********, настъпила на 07.08.2017 г., като
след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.
Подсъдимият
К. умишлено е нарушил правилата за движение, посочени по-горе и по
непредпазливост и причинил смъртта на пострадалия. К.К.
е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици и е могъл да ги предвиди. Установено е, че е познавал пътният
участък, съзнавал е, че управлява МПС в чертите на населеното място, съответно
превишаването на допустимата скорост за движение, забелязал е движението на
велосипедиста и въпреки това се е движил с превишена скорост.
Съставът на
съда намира, че действията на подсъдимия, описани в обвинителния акт и от
свидетелите по оказване помощ на пострадалия, обуславят квалификация на
деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във
вр. с чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК. Установено е, че пострадалият е бил жив след
произшествието, съответно необходима му е била помощ, действията на подсъдимия
са насочени към оказване помощ на пострадалия, били са продължителни,
съответно, с оглед възможностите на подсъдимия, обстановката и характера на
действията, следва да се определят като „всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия“ и правилната
квалификация на деянието е по чл. 343а, ал.
1, б. „б“ НК.
Съдът
намира, че престъплението не е извършено в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Безспорно скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила не е
съобразена с условията, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но водачът не е
съобразил скоростта със забраната по чл. 21 ЗДвП - да не превишава 50 км/ч.
Водачът се е движим с превишена скорост и нарушението е на чл. 21 ЗДвП. Поради
това съдът призна подсъдимия за невиновен в това да е извършил престъплението
като последица от нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
При индивидуализация на наказанието
съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Взе предвид, като смекчаващи обстоятелства, разкаянието
за извършеното, добрите характеристични данни, липсата на установени нарушения
по ЗДвП след 2013 г., трудовата ангажираност, липсата на установени
обстоятелства, настъпили преди ПТП, които го характеризират като личност с
повишена обществена опасност, младостта. Обстоятелството, че му се е родило
дете, възможността да създаде семейство, трудовата ангажираност, налагат
извода, че за поправянето му не е необходимо изтърпяването на наказание
лишаване от свобода, за да се поправи и превъзпита. Следва да се отчете
неправомерното поведение на пострадалия, който е предприел мА.ра, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, в нарушение на чл. 25 от ЗДвП.
Като отегчаващи обстоятелства отчете предходното
осъждане. К. е осъждан по споразумение по нохд
№471/2017 г., одобрено на 20.06.2017 г. от РС Разград, за държане на 34, 08 г.
марихуана, в периода 30.09.2016 г. – 01.10.2016 г., на лишаване от свобода за
срок от 9 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК.
Видно от справката К. има значителен брой наложени
наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, но нарушенията са
10 бр., извършени в периода март – август 2011 г., 3 бр. в периода 01.-02.2012
г. и едно през август 2013 г. от 2013 г. до юни 2017 г. не се установява на
подсъдимия да са налагани наказания за нарушение на правилата по ЗДвП и ППЗДвП.
Съдът намира, че изброените смекчаващи
обстоятелства обуславят приложението на чл. 55 НК, тъй като предвиденото
наказание – до 4 години лишаване от свобода се оказва несъразмерно тежко и
следва да се замени предвиденото наказание лишаване от свобода с пробация. Съдебният състав намира, че наказателното
производство е въздействало върху подсъдимия в достатъчна степен, за да
преустанови неправомерното си поведение. Добрите характеристични данни не
обуславят необходимост да изтърпи наказание лишаване от свобода, за да се
поправи. Въздействието на пробационните мерки, с
оглед продължителността и ефекта им, би било по-подходящо за подсъдимия, с
оглед данните за личността му. Откъсването от семейната и трудовата среда, при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, не би довело до положително
въздействие върху подсъдимия К.. Би довело до прекъсване на установяването в
семейна среда, би го откъснало от новороденото му дете и прекъснало започнатата
трудова дейност.
Поради това
съдът наложи наказание пробация, включващо следните пробационни
мерки:
1. задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 2 години, с периодичност два пъти седмично;
2. задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 2 години;
3. безвъзмезден труд в полза на
обществото 100 часа годишно за една година;
На основание чл. 343 г, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 и чл. 49 от НК съдът лиши подсъдимия К.А. К.
от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години.
Необходимо е изтърпяване на това наказание в посочения срок, за да преосмисли
поведението си на водач и да се постигне възпитателно и предупредително
въздействие върху подсъдимия и обществото.
Иззетият, като веществено доказателство автомобил
следва да се върне на собственика след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 НПК съдът присъди в тежест на
подсъдимия направените разноски.
Съдия:
MH