№ 19701
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110101476 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Ц. срещу
Фирма, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 955.39 лв., представляваща
главница по договор за кредит *********/11.08.2007г., сключен между ищеца
и „Фирма, сумата от 558.31 лв., представляваща договорна лихва за периода
10.12.2007г. – 30.08.2009 г., сумата от 974.98 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 11.12.2007 г.-08.02.2021г. поради невъзникване в полза на
ответника на вземанията предвид непораждане на действието на договор за
цесия, евентуално поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че между него и „Фирма е сключен договор за кредит
*********/11.08.2007г. Ответникът е инициирал срещу ищеца заповедно
производство по ч.гр.д. № 30911/2021г. по описа на СРС, 153 състав, като
била издадена заповед за изпълнение за процесните суми, обезсилена поради
липсата на подадена искова молба в срока и по реда на чл. 415 ГПК.
Поддържа, че ответното дружество към настоящия момент претендира
сумите по договора, като ги е обявил в Централния кредитен регистър,
балансова експозиция 2180 лв., дата на разрешаване 08.07.2014 г., дата на
издължаване 08.07.2021 г. Ищецът сочи, че е отправил искане до ответника за
отписване на задължението поради погасяването му по давност, но
ответникът отказал, което поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Сочи, че вземането е погасено по давност като давността е
изтекла на 31.08.2014 г. и е започнала да тече на 31.08.2009 г. Поддържа още,
че прехвърлянето на вземането с договор за цесия е недоказано, както и че не
е бил уведомен за такова, т.е. прехвърлянето спрямо него не е породило
1
действие. Счита, че не дължи на ответника процесните суми. Моли съда да
уважи иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
ищците поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск на първо място като недопустим,
предвид обстоятелството, че процесните суми са предмет на обезсилена
заповед за изпълнение, т.е. е загубила правното си значение. Сумите са
инкорпорирани в справка за кредитна задлъжнялост, което е различен
документ, като в справката сумите са по-малки. Оспорва иска като
неоснователен. Поддържа, че ищецът е уведомен за прехвърлянето на
вземането, като прилага уведомление и към отговора на исковата молба. По
отношение на погасяването на вземането по давност, не оспорва изтичането
на давностния срок. Поддържа, че съгласно чл. 10, ал.1, вр. чл. 4, ал.1 от
Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009г. за Централния кредит регистър Фирма е
задължен да подава информация за придобитите по договор за цесия
вземания в Регистъра, което не е форма на процесуална принуда. Уточнява, че
не е дал повод за завеждане на иска и моли да бъде приложена нормата на чл.
78, ал.2 ГПК като прави признание на иска с оглед изтеклата погасителна
давност. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
ищците поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да
установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва
да докаже правопораждащите вземането си факти. В частност ответникът
следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки: възникването на валидно облигационно отношение по договор
за кредит *********/11.08.2007г., по силата на който на ищеца е отпусната
уговорената сума със задължението да я върне заедно с възнаградителна и
мораторна лихва в претендирания размер, валидно прехвърляне на вземанията
по договора за кредит в негова полза чрез договор за цесия, уведомяването на
ищеца за това прехвърляне, както и че са налице обстоятелствата,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства, че между В. Г. Ц. и Фирма на 11.08.2007 г. е сключен
договор за кредит № *********, че процесните суми са предмет на издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30911/2021г. по описа на
СРС, 153 състав, че заповедта е обезсилена поради неподаването на иск в
срока по чл. 415 ГПК след подаването на възражение от страна на ищеца,
както и че ответникът е декларирал задължения на ищеца към Централния
кредитен регистър по договор за кредит *********.
2
По делото е представено писмо от ищеца до ответника, с което
ответникът е поканен да отпише процесното вземане поради погасяването му
по давност от Централния кредитен регистър воден пред БНБ. От
представеното известие за доставяне е видно, че същото е било връчено на
ответника на 09.11.2022 г.
По делото е представен и отговор от ответника до ищеца на, в който се
посочва, че процесното задължение продължавало да съществува и
информацията до Централния кредитен регистър воден пред БНБ била вярна
и не следвало да бъде отписвана.
Представена е и справка за кредитна задлъжнялост от Централния
кредитен регистър на БНБ към 21.09.2022 г., от която е видно, че процесния
кредит на ищеца е активен.
По делото е представена и заповед № 1893 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 30911/2021 г. по описа на
СРС, 153 състав, както и определение № 10317 от 07.12.2021 г. постановено
по гр. д. № 30911/2021 г. по описа на СРС, 153 състав, с което заповедта за
изпълнение е била изцяло обезсилена. На определението е направено
отбелязване, че същото е влязло в сила на 18.01.2022 г.
Представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от
08.07.2014 г., сключен между Фирма в качеството му на продавач и Фирма в
качеството му на купувач, по силата на който продавачът прехвърля на
купувача ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, които вземания били определени в списък приложение
№ 1 към договора.
Представено е уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания от 29.06.2023 г., на основание договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 08.07.2014 г., съгласно което ищецът е уведомен от името на
Фирма, чрез пълномощника му Фирма, че така посоченото дружество е
прехвърлило на ответника, изцяло вземането към ищеца, придобито по силата
на договор за цесия с Фирма, произтичащо от договор за кредит № *********
от 11.08.2007 г. По делото не са представени доказателства за връчване на
писмото на ответника.
Представено е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите
от 29.07.2014 г., съгласно което ответникът е упълномощен от Фирма да
уведоми от името на последното всички длъжниците по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., сключен между Фирма в качеството
му на цедент и Фирма в качеството му на цесионер.
Неоснователно се явява твърдението за недопустимост на
производството, доколкото видно от самата искова молба се претендира
недължимост на сумите на основание договор за кредит *********/11.08.2007
г. Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,
като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно
чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира
3
отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са
действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца,
осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищецът да доказва правния си интерес, какъвто се явява и
настоящият случай.
На следващо място следва да бъде посочено, че оспорването на иска с
отговора на исковата молба представлява именно въвеждане на твърдение от
страна на ответника за дължимост на процесните суми и при това положение,
дори и да липсват всякакви други доказателства, процесът би станал
допустим, защото страните ще потвърдят наличието на спор помежду си с
изявленията си пред съда. В настоящия случай ответникът изрично е оспорил
иска, че не се легитимирал като кредитор на ищеца по процесния договор за
кредит. Доколкото в случая е налице изрично оспорване на иска от страна на
ответника за ищеца не е отпаднал правния интерес от воденето му. Още
повече, че извънпроцесуалното поведение на ответника е станало повод за
завеждане на делото, както и необходимостта от съдебна защита. От данните
по делото е видно, че на срещу ищеца по заявление на ответника е била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 30911/2021 г. по описа на СРС,
153 състав, в която фигурират процесните задължения, и която впоследствие
е била обезсилена. Именно тези действия по претендиране на процесната сума
от кредитора обосновава правния интерес от водене на отрицателен
установителен иск, тъй като тези действия представляват волеизявлението на
издателя, че очаква плащане.
Доколкото по делото е прието за безспорно, че между В. Г. Ц. и Фирма на
11.08.2007 г. е сключен договор за кредит № *********, както и размера на
процесните задължения, то следва да бъде разгледано наведеното в исковата
молба основание за недължимост на процесната сума, а именно, че ответника
не се легитимирал като кредитор, доколкото не било налице уведомление за
извършената цесия.
От представените по делото договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 08.07.2014 г., сключен между Фирма в качеството му на продавач
и Фирма в качеството му на купувач, от уведомителното писмо, както и от
пълномощното с нотариално удостоверяване на подписите от 29.07.2014 г., се
установи се обстоятелството, че Фирма е прехвърлило на Фирма вземането си
срещу В. Г. Ц. по процесния договор за кредит. Следва да се посочи, че тези
обстоятелства не са и спорни по делото, като ищецът не оспорва прехвърляне
на вземането по договора за кредит № ********* от 11.08.2007 г.,
посредством договор за цесия от 08.07.2014 г., а уведомяването му за нея в
качеството му на длъжник.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от
4
деня, в който то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор
за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по
цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за
прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо
длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При
това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва
да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира
правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и
настоящият случай. По делото е представено пълномощно от законните
представители на банката-кредитор, с което ответникът е надлежно
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното
прехвърляне на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на
самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо
право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде
възложено на представител, в това число и на цесионера, като при наличието
на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое
име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество
е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е.
длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва
да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на
цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.
С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването,
извършено от ответника, действал като пълномощник на Фирма е породило
правните си последици и цесията от 08.07.2014 г. има действие по отношение
на ищеца. По делото е представено пълномощно, съгласно което ответникът е
упълномощен от Фирма от името на дружеството да уведоми всички
длъжници по вземанията по кредити, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от
08.07.2014 г., сключен между Фирма и Фирма. Видно от представените
доказателства ищецът не е бил уведомен за цесията. Дори и ищецът да не е
бил уведомен за извършената цесия, доколкото договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., пълномощното, както и
уведомлението за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към отговора на
исковата молба и са надлежно връчени на ищеца на 09.10.2023 г., когато
същият е получил определението по чл. 140 ГПК с препис от отговора на
исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът приема, че на
тази дата ищецът е получил уведомлението за извършената цесия. Така, че
извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като
приложение към отговора на исковата молба, представлява факт от значение
за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и
следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Обстоятелството, че ищецът е
получил с преписа на отговора на исковата молба и уведомление за
5
извършената цесия на вземането, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК така
настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да
бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.
С оглед на гореизложеното следва да се разгледа и наведеното друго
основание за недължимост на процесните суми, а именно погасяването им по
давност. Настоящият състав намира, че с оглед характера на процесните суми,
както и с оглед обстоятелството изрично посочено от ответника както в в
отговора на исковата молба така и в становището от 30.10.2023 г., че
процесните суми действително били погасени по давност, намира, че това
обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за
страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК
и с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на
истината, поради което към датата на подаване на исковата молба оспорените
вземания на ответника са били погасени по давност. С оглед на
гореизложеното цялото задължение се явява погасено по давност и
предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 99.54 лв.
държавна такса, както и 380 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно се явява оплакването на ответника, че разноските следва да се
възложат в полза на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. За
да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да бъдат
налице кумулативно две предпоставки, а именно признание на иска и
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В случая
по делото нямаме признание на иска, поради което безпредметно се явява да
се изследва наличието на следващата предпоставка. При този изход на спора
на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Г. Ц., ЕГН
**********, с адрес: /административен адрес/, срещу Фирма, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление /административен адрес/, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Г. Ц. не дължи
на Фирма сумата от 955.39 лв., представляваща главница по договор за
кредит *********/11.08.2007г., сключен между ищеца и „Фирма, сумата от
558.31 лв., представляваща договорна лихва за периода 10.12.2007г. –
30.08.2009 г., сумата от 974.98 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 11.12.2007 г.-08.02.2021г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на В. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес:
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 479.54 лв.,
разноски в производството, представляващи заплатена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7