Определение по дело №148/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1816
Дата: 14 май 2013 г.
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20131200200148
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 124

Номер

124

Година

9.7.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.17

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Славчо Петков

дело

номер

20104100600240

по описа за

2010

година

за да се произнесе съдът взе предвид следното:

С Решение № 135/01.03.2010 год. ВТРС е признал обвиняемия В. В. М. за невинен в това че на 12.04.2007 г. в гр.В.Т., пред Т.Б. -Н. с район на действие ВТРС, вписана под № .. в Регистъра на Нотариалната камара, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - удостоверение изх. № 1476/04.04.2007 г., на което бил придаден вид, че е съставен от съдия по вписванията и секретар, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл. 316 във вр. с чл.308 ал.1 от НК и е оставил без уважение предложението на ВТРП за налагане на административно наказание по чл.78 А от НК.

Недоволен от присъдата останал прокурора от ВТРП В.Г., който сочи в писмения си протест, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради неправилния извод на ВТРС досежно вината, иска отмяната на присъдата и постановяване на нова с която подсъдимия да бъде признат за виновен и да му се наложи административно наказание съгласно чл.78 А от НК.

В съдебно заседание на въззивната инстанция протеста се поддържа от представителя на В. така както е предявен пред ВТОС.

Въззиваемия В. М. лично и чрез упълномощения си адвокат Т. оспорва жалбата, счита присъдата за правилна и законосъобразна и искат нейното потвърждаване.

ВТОС в качеството си на въззивна инстанция след като се запозна с материалите по делото, прецени наведените с жалбата доводи и възраженията на подсъдимия приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След като разгледал делото в районния съд решаващия състав е достигнал до правния извод за липса на умишлено извършено престъпление от страна на обвиняемия поради което го е признал за невинен.Безспорно по делото от обективна страна е установено следното:

Обвиняемият В. В. М., е роден на 30.07.1966г., в гр.Т., български гражданин, неосъждан, женен, със средно специално образование, с ЕГН*. Според дадените от обвиняемия обяснения, същият е едноличен собственик на капитала и представляващ „В.”ЕООД – гр.Г..По наказателното производство същия е привлечен като обвиняем, за това че на 12.04.2007 г. в гр.В.Т., пред Т.Б. -Н. с район на действие ВТРС, вписана под № ... в Регистъра на Нотариалната камара, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - удостоверение изх. № 1476/04.04.2007 г., на което бил придаден вид, че е съставен от съдия по вписванията и секретар, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с което осъществил състав на - престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.

Според дадените от обвиняемия обяснения, същият е едноличен собственик на капитала и представляващ „В.”ЕООД – гр.Г.. Видно от приложените по досъдебното производство писмени доказателства, с нотариален акт № ....., по дело 62/2005 г. на 02.05.2005 г., Г.Т.К. и А.Т.М., продали на „В." ЕООД гр. Г., имот № ..., с площ 9800 кв.м. в местността „К..." в землището на гр. В. Т. и имот № ... с площ 2311 кв.м.в местността „К..." в землището на гр. В. Т.. По-късно двамата имота са обединени в един под № 015 311 в землището на гр. В.Т..

По повод на този имот възникнали правни спорове, при което П.С.К. предявил множество искове и били образувани граждански дела в Районен съд гр. В. Т. и Районен съд гр. Горна Оряховица. Във връзка със споровете, били вписани три искови молби и две възбрани върху същия имот. От обясненията на обв.М. и показанията на свидетелите Б. и Ж., се установява, че натоварен със защита интересите на „В.”ЕООД по повдигнатите съдебни спорове, били адвокатите Л.и Л..

През месец март 2007г., било взето решение от едноличния собственик на капитала на „В.”ЕООД – обв.М., дружеството да кандидатства пред Б. „ДСК”ЕАД, за получаване на инвестиционен кредит от ..., при обезпечение – учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №....1, за който е отреден ЕКАТТЕ ..., с площ от 1211 кв.м. – според приложеното решение към нотариалната преписка по нотариален акт № ..., по дело № 619/2007г. на Н.Б..

Състава на ВТРС е направил задълбочен анализ на събраните по делото писмени доказателства, който настоящата инстанция приема изцяло.За да достигне до основния правен извод касаещ наличие или отсъствие на виновно поведение ВТРС се е позовал както на писмените, така и на гласните доказателства - показания на свидетелите по делото.От показанията на св.Б. и св.Ж. се установява, че за учредяване на ипотеката, било необходимо да се разрешат съдебните спорове по отношение на имота, предвиден за обезпечение. Освен с защита по съдебните спорове, с подготовката на кредита също бил натоварен адв.Л.. Един ден през месец април 2007г., адв. Л. представил на обв.М. удостоверение от службата по вписвания, че по отношение на спорния имот не съществували тежести и вписани искови молби. Обв.М. снел копие от представеното му удостоверение и незабавно го представил пред служител на банката - св.П. – мениджър корпоративни клиенти. Подготвяната преписка по обезпечението била представена пред нотариус Б.

С нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот от 12.04.2007 г. Т.Т.С.в, като пълномощник на главния изпълнителен директор и прокурист на „Б.ДСК" гр. С., като кредитор и В. В. М., като управител и представляващ на ЕООД „В. - В. Т." ЕООД гр. В. Т. - длъжник и ипотекарен длъжник и М. като управител и представляващ на "В."ЕООД гр. Г. -ипотекарен длъжник, била учредена договорна ипотека върху обединения имот като обезпечение на договор за кредит от 30.03.2007 г. между „Б.ДСК" ЕАД град С. и „В. - Велико Т." ЕООД гр. В. Т.. Към документите за сключване на договора за ипотека било приложено копие от удостоверение за вещни тежести № ... г., на което бил придаден вид, че е издадено от Съдия по вписванията и секретар на Службата по вписванията в гр. В. Т.. В самия нотариален акт било вписано, че при извършената от нотариуса проверка не са установени други вещни тежести /вън от учреденото право на строеж/, нямало вписани искови молби, особени залози и че на собствениците на имота и правото на строеж не им било известно да има висящи съдебни спорове. На същата дата, при изискване на удостоверение за вещни тежести, в което да е отразено вписването на ипотеката, се установило, че за имота има вписани преди договорната ипотека три искови молби и две възбрани.Н.Б. веднага се обадила на св.П. и го попитала дали обв.М. му е представил оригинала на удостоверението за вещни тежести, от което е било снето копието използвано при сделката. Св.П. отговорил, че той е виждал само копието и оригинала сигурно е в обв.М.. По искане на нотариуса Т.Б., обв. М. представил оригинала на същото удостоверение, в което не били вписани каквито и да е вещни тежести и на което бил придаден вид, че е издадено от Съдия по вписванията и секретар на Службата по вписванията при ВТРС.

Видно от заключението по извършената по делото графическа и техническа експертиза, подписите върху удостоверение изх.№ ....г. на ВТРС, Служба по вписванията, срещу „Съдия по вписванията" и „Секретар" са отпечатани с помощта на принтерно устройство. Отпечатъкът от кръгъл печат на Служба по вписванията в гр. В. Т. върху същото удостоверение е отпечатан с помощта на принтерно устройство.

Според приложеното по делото свидетелство за съдимост, обв.М. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, към извършване на деянието.

С оглед на установеното ВТРС е приел, че деянието е несъставомерно от субективна страна, поради което обв.М. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

От обективна страна, обв.М., в качеството си на едноличен собственик на капитала и представляващ „В.”ЕООД, е представил на 12.04.2007г., пред нотариус за целите на нотариалното производство, копие на неистински официален документ, в които подписът не е положен от посочения като автор на удостоверителното волеизявление. Копието на документ, когато няма съответната официална заверка, не притежава доказателствена стойност и изобщо не материализира надлежно изявление. По тази причина обикновеното копие не материализира престъпно създадения документ, поради което не може да бъде предмет на престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК. За да е съставомерно деянието от обективна страна е следвало да бъде използван инкриминираният документ, а не негово копие. Документните престъпления засягат обществените отношения свързани с реда на документиране, поради което техен предмет могат да бъдат само надлежно създадени документи – при документната преправка или престъпно създадени неистински документи.

Едва в последствие, след като се установява, че по отношение на ипотекирания имот има вписани тежести, нотариус Б. е изискала от обв.М. представянето на оригинала на неистинското удостоверение. Това деяние на обв.М. от обективна страна покрива състава на престъплението по чл.316 от НК, но е осъществено едва след осъществяване на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. От доказателствата по делото обаче не може категорично да се установи дали оригиналът е представен на датата по повдигнатото обвинение – 12.04.2010г. или както твърди в обясненията си обвиняемият – на следващият ден.

От субективна страна, престъплението по чл.316, ал.1, вр. с чл.308, ал.1 от НК, е възможно да се осъществи само при форма на вината – ПРЯК УМИСЪЛ. За наличието на пряк умисъл, е следвало да съзнава, че документът, които е представил е неистински – в случая, че не е съставен и не е подписан от длъжностното лице – Съдия по вписванията, поради което удостоверителното изявление е неавтентично. От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, не се установява обв.М. да е имал познание за тези обстоятелства и да е съзнавал неистинския характера на ползвания документ. Ето защо, липсата на интелектуалния момент на умисъла, води извода, че деянието е несъставомерно от субективна страна, поради което обв.М., следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Следва да се отбележи, че обв.М. от една страна не притежава специални юридически знания, а от друга не е имал основание да се съмнява в редовността му, тъй кÓто е притежавал всички реквизити, бил му е бил предоставен от адвоката, който е защитавал интересите му по висящите правни спорове и го е уверил за приключването им.Поради тези обстоятелства райанния съд е достигнал до извода за липса на умисъл и виновно поведение от страна на обвиняемия, поради което го признал за невинен.Този извод настоящата инстанция счита за правилен и законосъобразен и напълно подкрепен от доказателствата по делото.

В предвид горните съображения настоящата инстанция счита протеста за неоснователен, поради което следва да се остави без уважение, а решението на ВТРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК , съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 135/01.03.2010 год. ВТРС, с което е признал обвиняемия В. В. М. за невинен в това че на 12.04.2007 г. в гр.В.Т., пред Т.Б. -Н. с район на действие ВТРС, вписана под № ... в Регистъра на Нотариалната камара, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - удостоверение изх. № 1476/04.04.2007 г., на което бил придаден вид, че е съставен от съдия по вписванията и секретар, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл. 316 във вр. с чл.308 ал.1 от НК и е оставил без уважение предложението на ВТРП за налагане на административно наказание по чл.78 А от НК като правилно и законосъобразно

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

3DE70CF4F6866E28C225775E0025BF48