О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15- ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ :Д.ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря
……………, като разгледа докладваното от съдията Маринкова ВНЧД №2956 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от 07.07.2020 г. постановено по НЧД №5358/2020 г. по описа на
СРС, НО, 12 с-в, с което е отменено постановление от 09.04.2020 г. на СРП за
прекратяване на наказателното производство по ДП №5494/2015 г. по описа на СДВР,
пр.пр.№9458/2012 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК. В протеста се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
атакуваното определение на СРС, като се иска от въззивния
съд да отмени същото и да потвърди Постановлението на СРП. В протеста не се
правят доказателствени искания.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното
производство доказателства, намира следното:
Протестът е процесуално допустим- подаден е в срок, от правоимащо
лице, пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в
производство по въззивен съдебен контрол по реда на
глава 22 от НПК. Същият се явява и основателен по следните съображения:
Атакуваното определение на СРС страда от пороци, които първостепенният съд
е приел за постановлението на СРП, а именно- липса на анализ на събрания по
делото доказателствен материал и нещо повече- липса
на приета от първостепенния съд фактическа обстановка. Изложени са само
фрагментарно определени обстоятелства, които първостепенният съд е приел за
безспорно установени по делото, като за част от тях обаче съжденията на
първостепенния съд са изцяло неверни, като това, че прокурорът не бил
съобразил, че към подписването на процесния
предварителен договор на 21.07.2008 г. дружество Х.ЕООД „даже не е имало
учредено право на строеж върху недвижимия имот, върху който е следвало да се
построи, обектът на договора“.
Твърденията в определението на СРС, че постановлението на СРП не може да
бъде предмет на контрол по реда на чл.243, ал.5 от НПК, поради липса на
обосновка и оттук невъзможност да се прецени законосъобразността на правните
изводи на прокурора, могат изцяло да бъдат отнесени и то на още по- голямо
основание към атакувания пред въззивния съд съдебен акт-
определението на СРС.
От друга страна въззивният съд счита, че
постановлението на СРП е много по- обосновано и мотивирано в сравнение с
определението на СРС и за разлика от последното, от постановлението на СРП може
да се установи какво прокурорът е приел за установено откъм фактическа страна
(макар също така с определени неверни твърдения, в резултат на неточен прочит
на част от събрания по делото доказателствен
материал), както и какви са неговите правни изводи на база на така приетото за
установено откъм фактическа страна. Същевременно правните изводи на прокурора
въпреки, че не са обстойно обосновани (навярно поради невъзможността на
прокурора да стори това) като краен резултат са верни и се споделят от въззивния съд, за разлика от съжденията на първостепенния
съд, още повече, че в атакуваното определение на СРС изобщо не става ясно с
какви указания делото се връща на ДП. Между впрочем видно от диспозитива на определението, първостепенният съд само е
отменил постановлението на СРП, без обаче да е постановил връщане на делото на
СРП за доразследване и без да е дал каквито и да е било указания в тази
насока. Ето защо може да се каже, че
определението на СРС страда от пороци, които са съществени и които по принцип се
явяват основание за отмяна на същото и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда, поради липса на мотиви и яснота на волята на съда. В
конкретния случай обаче въззивният съд прецени, че
това се явява нецелесъобразно както с оглед продължилото повече от 10 години
разследване на ДП, така и предвид обстоятелството, че постановлението на СРП,
за разлика от определението на СРС е изготвено по начин, позволяващ неговия
контрол и най- вече с оглед на това, че като краен извод то се явява правилно и
законосъобразно, поради което е безпредметно връщане на делото на СРС само с
цел изготвяне на един мотивиран съдебен акт. Още повече, че фактическата
обстановка, възприета в постановлението на СРП се споделя и от въззивния съд, с някои корекции и допълнения, които следва
да бъдат направени от въззивния съд и тя е в следната
насока:
През 2004 г. св.Д.Г.Д.(към оня момент Г.) купила по реда на чл.129 от ТЗ
дружествените дялове на дружество „Трета финансово брокерска къща ДД“ ЕООД от
лицето А.М., като впоследствие променила името на дружеството на „Е.“ ЕООД,
чийто предмет на дейност бил строителство на недвижими имоти. Чрез това
дружество започнала да осъществява строеж на сграда в ж.к.*****, който към 2015
г. бил на ниво акт 14. Св.Д.се интересувала и от други терени, на които да
извършва строителство, чрез управляваното от нея дружество.
Същевременно през 2001 г., чрез нотариално заверен договор за доброволна
делба от 09.07.2001 г. съсобствениците на урегулиран поземлен имот (УПИ), находящ се в гр.София с площ от 1500 кв.м., обозначен по
скица с планоснимачен номер 291а от кв.23 по
регулационния план на София, местността ж.к.*****- зона В, поделили имота
помежду си, като за всеки един от съсобствениците бил предназначен и той
получил в изключителна собственост съответен реален дял от този имот. С.Т.Т.получил дял първи,
представляващ УПИ, находящ се в София, кв.Подуяне с
площ от 405 кв.м., обозначен по скица като парцел II-291a, от кв.23, София, ж.к.*****.
С.Д.С.и съпругата му Г.Х.С.получили дял
2-ри, представляващ УПИ, находящ се в София,
кв.Подуяне с площ от 455 кв.м., обозначен по скица като парцел III-291a, от кв.23, София, ж.к.*****.
С.Г.С., Е.В.и В.В., действаща чрез своята майка Л.В.получили
дял 3-ти, представляващ УПИ, находящ се в София, кв.Подуяне с площ от 575 кв.м.,
обозначен по скица като парцел IV-291a, от кв.23, София, ж.к.*****.
На 30.11.2006 г. С.Д.С.и Г.Х.С.учредили
в полза на дружеството на св. Д.Д.- Е.ЕООД право на
стоеж върху техния дял, представляващ УПИ, находящ се
в София, кв.Подуяне с площ от 455 кв.м., обозначен по скица като парцел III-291a, от кв.23, София, ж.к.*****, като запазили за себе си правото на строеж
върху част от обектите (конкретно определени апартаменти) в жилищната сграда,
която трябвало да бъде построена в този имот от дружество Е. ЕООД, като след
построяване на сградите на ниво груб строеж, следвало да придобият в
изключителна собственост тези обекти от сградата, която дружеството поело
задължение да изгради за своя сметка, а останалата част от сградата следвало да
остане изключителна собственост на дружеството.
Във връзка с така учреденото право на строеж и с оглед на предстоящото
строителство в УПИ III-291а, кв.23 били
издадени и съответните строителни книжа, а именно: на 08.09.2006 г. е подписан
протокол образец №2 за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на обекта, което се считало за начало на строителството
съгласно чл.157, ал.1 от ЗУТ. На 10.11.2006 г. е подписан и протокол образец
№3, съгласно който подробният градоустройствен план е приложен по отношение на
застрояването, което било стартирано от дружество Е. ЕООД. По отношение на този
имот имало и одобрен инвестиционен проект с издадено разрешение за строеж №55/20.07.2006 г. и одобрен технически проект
на 18.04.2007 г. към същото разрешение за строеж за обект „Средноетажна
жилищна сграда с кота корниз +15,00 м, с 12
бр.апартамента, 6 бр. ателиета, 3 бр. магазини, 3 бр. подземни гаражи и
подземен паркинг за 8 бр. коли. Разрешението за строеж било издадено на името
на С.С.и Г. С. .
Съставени са 3 бр. констативни актове обр.3 от
10.11.2006 г. за установяване съответствието на строежа с издадените строителни
книжа и за това, че подробния градоустройствен план е приложен по отношение на
застрояването, като към 21.07.2008 г. строежът е бил започнат.
Към 2015 г. жилищната сграда в този имот била завършена до степен покрив.
В полза на дружество Е. ЕООД било учредено по същия начин право на строеж и
от собствениците на недвижимия имот, представляващ УПИ IV-291a, кв.23 в ж.к.*****- зона В. Това станало по силата на
предварителен договор сключен на 09.02.2005 г. между собствениците на имота и Д.Д.(към онзи момент Г.), като на 30.11.2006 г. бил сключен и
окончателния договор, чрез който било учредено право на строеж в полза на Е.
ЕООД, с управител Д.Г.. През 2007 г. започнало и строителството в този имот, а
сградата била построена до първа плоча, след което строителството спряло. Към 2015
г. строителството било на първа плоча.
На 09.02.2005 г. бил сключен предварителен договор за учредяване право на
строеж и договор за построяване на недвижим имот между С.Т.Т.и
ЕТ Д.Д.върху УПИ II-291a, кв.23 в ж.к.*****- зона В. Във връзка с предстоящото
строителство в този имот С.Т.подал на 17.05.2005 г. молба за скица с указан
начин на застрояване, която му била издадена на 08.06.2005 г., а на 27.04.2007
г. подал молба за издаване на виза за проектиране, която била издадена на
09.05.2007 г.
На 21.04.2005 г. С.Т.подписал пълномощно в полза на Д.Д.да
го представлява пред ОА Подуяне, да подава молби от негово име и да получава от
негово име за негови нужди скици, визи и др. във връзка с процесния
имот УПИ II-291a в кв.23, ж.к.*****- зона
В.
М.Т. да предприел действия за учредяване право на строеж в полза на Д.Д., той не успял да стори това, тъй като междувременно
починал в началото на 2008 г.
От своя страна дружество Е.ЕООД на база учреденото в негова полза право на
строеж върху два от парцелите, започнало да сключва предварителни договори за покупко- продажба на обекти от сградите, които започнало да
строи в тези имоти, респ. направо се разпоредило с част от тях в зависимост от
степента на завършеност на съответната сграда.
Същевременно обаче през месец май 2007 г. на Д.Д.(към
онзи момент Г.) в качеството й на управляващ и представляващ дружество Е. ЕООД
били предявени 2 бр. записи на заповед в общ размер на 1 000 000 лв.
(всеки от по 500 000 лв.), като едновременно с това получила и покана за
доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело във връзка с тази сума от
ЧСИ Р.А. с взискател В.Ц. , когото тя не познавала.
Във връзка с така образуваното изпълнително дело било допуснато и обезпечение,
чрез налагане на възбрана върху всички имоти на дружеството в новостроящите се
жилищни сгради, за които Е. ЕООД имало уредено към този момент право на стоеж,
а именно- тези в УПИ III-291a и УПИ IV- 291a в кв.23 в ж.к.***** –
зона В.
Въпросните записи на заповед били издадени през 2003 г. като авалист и по 2- та било дружество Трета финансово брокерска
къща ЕООД, представлявано към онзи момент от Т. К. . Не се установява по
делото, даже напротив има данни, че към момента, в който Д.Д.е
купила дяловете на Трета финансово брокерска къща ЕООД тя не е знаела за тези
записи на заповед.
След образуване на изпълнителното дело по тези 2 записа на заповед и
предявяването им на Д.Д., сградите, които тя
започнала да строи, чрез дружество Е. ЕООД били изнесени на публична продан,
отнети от дружеството и във владение на същите бил въведен купувача О. ЮВ ООД.
На публична продан не били изнесени онези обекти от строящите се сгради в двата
парцела, по отношение на които собствениците на парцелите били запазили за себе
си правото на строеж. Собствеността върху въпросните два парцела също останала
в собственост на посочените по- горе лица, съгласно договора за доброволна
делба.
Всичко това довело до проблеми за дружество Е. ЕООД във връзка с така
започнатите строежи на сгради в двата имота, като и за да успее да „спаси“ по
някакъв начин самото дружество, както и с оглед на възникналите проблеми
собствениците на УПИ III-291а и УПИ IV– 291а направили нотариален отказ от правото на строеж досежно дружество Е. ЕООД, което станало на 30.08.2007 г.,
като впоследствие учредили същите права върху тези два парцела в полза на
дружество Х.ЕООД от дата 26.11.2007 г. Въпросното дружество било създадено през
2001 г. като Х.ООД, като през август месец 2008 г. същото продължило дейността
си като ЕООД с едноличен собственик на капитала и управляващ и представляващ
дружеството дъщерята на Д.Д.- Й. Д.. Същата макар и
формално в периода 2008 г.- 2009 г. да била управител на дружеството,
фактически дейността му се движела от майка й Д.Д.,
като целта на така извършената промяна, респ. на учредяването в полза на това
дружество на право на строеж върху посочените два парцела след отказа от същите
в полза на дружество Е. ЕООД била, ако е възможно Д.да продължи строежа на
сградите и дейността, която до този момент упражнявала чрез дружество Е. ЕООД,
тъй като към момента на образуване на изпълнителното дело и на публичната
продан в полза на дружество Х.ЕООД нямало все още учредени вещни права от
собствениците на трите парцела. Ето защо и към това дружество нямало как да
бъде насочено принудително изпълнение във връзка с предявените записи на
заповед. Освен това управител и едноличен собственик на капитала на това
дружество станала Й. Д., а не Д.Д., а и дружество Х.ЕООД
нямало нищо общо с Трета финансово брокерска къща ЕООД, което било авалист по двата записа на заповед, за разлика от дружество
Е. ЕООД, което било правоприменик на първото.
Макар и формално да нямала учредено право на строеж в нейна полза или в
полза на някое от дружествата, управлявани и представлявани от Д.Д., тя на база на предварителния договор със собственика на
УПИ II- 291a, кв.23 в ж.к.*****- зона
В (С. Т.) започнала, чрез управляваното от нея дружество Е. ЕООД строителната
дейност в този имот, въпреки, че все още за него не били издадени никакви
строителни книжа, включително и разрешение за строеж. След смъртта на С.Т.в
началото на 2008 г. неговите наследници- св.Л.В.и Ц. Т. установили, че в
парцела е започнало строителството на сграда, която Д.Д.била
обещала на С.Т.да построи, като към онзи момент били положени основите на
сградата и били изградени една част мазетата от същата. Двете свидетелки
потърсили Д., за да разберат какво се случва, като след проведени преговори
двете решили да учредят право на строеж върху имота, което обаче станало не в
полза на Е. ЕООД, а в полза на дружество Х.ЕООД, като целта била да бъде продължена
строителната дейност, чрез това дружество, а не чрез Е. ЕООД с оглед на
финансовите проблеми, които имало последното след предявените 2 бр. записи на
заповед към него през 2007 г. Правото на строеж било учредено на 14.03.2008 г.,
за което бил изготвен и съответен нотариален акт, като В. и Т. по силата на
този договор запазили за себе си правото на строеж върху определи обекти от
сградата, която се предвиждало да бъде построена в парцела.
По отношение на този имот Д.Д., респ. дружество Х.ЕООД,
в полза на което било учредено правото на строеж, сключили 2 предварителни
договора за продажба на обекти от строящата се в него сграда, като единият бил
още на 02.02.2008 г. (преди да бъде учредено правото
на строеж в полза на Х.ЕООД) със свидетеля Д. Г., а вторият бил със св.М.Т..
През месец юли 2008 г. той и брат му Ал.Т. се срещнали с Д.Д.и
дъщеря й Й. Д., като Д.Д.им показала цветна скица на
сградата, която се предвиждало да се построи в УПИ II- 291а, както и скици на другите два имота, като Д.Д.им обяснила, че сградата в УПИII-291а, трябва да бъде построена до 31.12.2008 г. Казала
им също така, че все още няма издадено разрешение за строеж за този имот, но ги
уверила, че няма да има проблем и то се чака да излезе всеки момент. М.Т. и
брат му А. харесали по проект сградата, която се предвиждало да бъде построена
в УПИ II- 291a, като дори минали на
място, за да видят терена и установили, че там има работници и се извършват
строителни дейности. Видели също така, че в един от съседните имоти сградата е
построена до първа плоча. Ето защо решили да подпишат предварителен договор за
изграждане и продажба на недвижим имот, което станало на 21.07.2008 г.
Договорът бил подписан между М.Т. и Й. Д.в качеството й на управител на
дружество Х.ЕООД. Идеята била договорът да касае апартамент №4 с обща площ
61,80 кв.м. и мазе №2 към него, като този апартамент трябвало да бъде построен
в сградата, изграждаща се в УПИ II-291a. В подписания обаче на 21.07.2008 г. предварителен договор въпросният
имот, предмет на договора бил посочен по объркващ и неясен начин със следното
описание: дружеството се задължавало да постои на своя отговорност и изцяло със
свои материали, работна сила и организация и да прехвърли с нотариален акт на
купувача (М.Т.) правото на строеж върху
следния обект, представляващ недвижим имот, а именно: УПИ II ***** В, апартаметн на етаж 1 с
61,80 кв. м. общи части и 53,74 кв.м. чисти части и мазе №2, находящ се в новострояща се от продавача в имота жилищна
сграда, състояща се от: партерен етаж- магазини и гаражи, 4 жилищни етажа и 1
терасовиден етаж със застроена площ от 189 кв.м. и разгърната застроена площ от 1236 кв.м., 3 гаража, 14 бр. паркоместа, в гр.София, район Подуяне, ул.Ст.Д., в
урегулиран поземлен имот с площ от 455 кв.м., обозначен по скица като парцел III-291а от квартал 23 по регулационния план на гр.София,
местността *****- зона В, при граници по скица: ул.Ст.Д., УПИ IV, УПИ II, улица.
Видно от така направеното описание на обекта, предмет на предварителния
договор, в него имотът, в който следвало да се построи този апартамент е
объркан и смесва характеристиките на два парцела- УПИ II и УПИ III. Първо се сочи, че
апартамента е в УПИ II, а след това
този имот, в който трябва да се построи сградата е описан с характеристиките-
включително площ и граници на УПИ III.
Оттук идва и объркването на разследващите, респ. на прокурора при СРП,
постановил на 2 пъти прекратяване на наказателното производство по делото,
който е разследвал, респ. е сочил данни, отнасящи се за двата различни имота,
смесвайки същите и информацията за тях, тъй като очевидно така и не е разбрал,
че в процесния предварителен договор, обектът предмет
на същия е описан объркано и неточно. Поради това в последното изготвено от
прокурора постановление за прекратяване на наказателното производство по делото
се твърди, че за имота има издадени строителни книжа, цитирайки тези, които се
отнасят до УПИ III, макар и от
материалите по делото да е видно, че за имота, за който са се договаряли
страните- УПИ II (независимо какво са писали в
предварителния договор) такива книжа няма издадени, нито има
подавани искания в СО- район Подуяне за одобряване на строителни книжа.
На база така сключения предварителен договор от 21.07.2008 г. св.М.Т.
заплатил 90 % от цената на апартамента, а именно сумата от 73 323 лв., като
сумата от 3500 лв. била платена още при подписването на договора, като капаро,
което станало на ръка. Сумата от 73 323 лв. била платена по банков път,
няколко дена по- късно.
Междувременно обаче и с оглед възникналите проблеми в другите два имота-
УПИ III и УПИ IV и тяхното изграждане предвид финансовите
проблеми, които имало дружество Е. ЕООД, респ. с оглед продадените на публична
продан обекти от строящите се в тях сгради и въвеждането във владени на
купувача от публичната продан през 2008 г.- О.ЮВ ЕООД, Д.Д.не
могла да довърши започналите строежи в трите имота, включително и чрез другите
дружества към които била насочила дейността- Х.ЕООД и Е.ООД. Причините за това
били както от финансово естество, така и с оглед обстоятелството, че трите
имота били технически свързани- имали общи технически показатели- общ
трафопост, водопровод и канализация и спирането на строителството в който и да
е било от тях, водело до същото и в другите два имота.
Междувременно и поради всички тези проблеми Д.Д.започнала
да се укрива и да не отговаря на обажданията на собствениците на имотите и
купувачите на обекти в тях, като и предвид спряното строителство били подадени
множество жалби до прокуратурата с твърдения за измами от страна на Д.Д., като голяма част от тях приключили с прекратяване на
наказателните производства или с отказ за образуване на такива, с аргумента, че
Д.Д.не е знаел за 2- та записа на заповед, както и с
оглед на това, че същата реално и фактически се е занимавала със строителна
дейност, като е и чрез управляваните от нея дружества е започнала изграждането
на сградите в имотите, поради което не се касае за измама, а за неуредени
гражданско правни отношения.
През месец ноември 2008 г.- на 10.11.2008 г. била извършена проверка от
служители на СО- район Подуяне обект- строеж, съставляващ жилищна сграда, находящ се в гр.София, с административен адрес: ж.к.*****-
В, източно от ул.С.Д., в УПИ II-291a, кв.23, по ЧЗРП за кв.23, м.ж.к.*****- зона В, собственост на Л.В.и Ц.Т..
В хода на проверката било констатирано учредено право на строеж в полза на
дружество Х.ЕООД,без наличие на строителни книжа- нямало одобрен проект,
разрешение за строеж , протокол за откриване на строителна площадка, протокол
за определяне на строителна линия- също нямало. Констатирано било, че в момента
на проверката се извършва строителство на първия етаж на жилищната сграда на кота +0,30 м и магазин, долепен до нея на границата с УПИ I-291, общ на кота -0,40 м.
Сутеренът е изграден със светла височина 2,22 м., а на първия етаж са изпълнени
със ст.бет.конструкция колоните Н=2,62 м. и втора
плоча. Първият етаж е с размери в план 11,80 м/17,25 м. Констатирано е, че
строителството е започнало октомври месец 2008 г. и строежът е пета категория.
Доколкото е установено, че строителството се извършва без строителни книжа в
нарушение на закона, е прието, че е налице основание за започване на процедура по
административно спиране на строежа, в която връзка е издадена и заповед
№РД-19-3 от 15.01.2009 г.
Същевременно и предвид забавянето на строежа в имота, св.М.Т. започнал да
търси Д.Д., като установил след направена проверка в
общината, че няма издадени строителни книжа. След като успял да се свърже с нея
тя му предложила да му върне заплатените от него суми, като му обяснила, че
дружеството е във финансово затруднение. Така и след водени преговори на
23.03.2009 г. било подписано нотариално заверено споразумение между Х.ЕООД и М.Т.
за прекратяване на предварителния договор от 21.07.2008 г., както и за връщане
на платената от Т. сума в срок до 13.04.2009 г.
По същия начин бил прекратен и договора с Д.Г.. Въпреки поетото задължение
за връщане на платените суми от страна на дружество Х.ЕООД, това не се случило,
тъй като дружеството, което междувременно било поето от самата Д.Д.(тя станала 1000 % собственик на същото) нямало финансови
възможности за това.
М.Т. се снабдил с изпълнителен лист въз основа на това споразумение, като
на база на същия били наложени възбрани върху имуществото на дружеството-
длъжник- Х.ЕООД- върху обекти в строящите се вече от това дружество в УПИ III- 291а и УПИ IV- 291a жилищни сгради от дати 26.11.2009 г. и 21.05.2010 г., доколкото и след
възникналите финансови проблеми на дружество Е. ЕООД, правото на строеж за тези
два имота били прехвърлено върху Х.ЕООД. Независимо от това обаче и предвид
наложените преди това възбрани въз основа на издадения изпълнителен лист по
2-та записа на заповед, обектите в сградите от тези 2 имота били изнесени на
публична продан и били възложени на купувача О.ЮВ ЕООД, което станало още през
месец април 2008 г. След като това станало ясно св.М.Т. се прехвърлил при друг
ЧСИ, който поискал промяна /поправка- допълнение/ към вече наложените възбрани
и същите били насочени към обекти в сградата, строяща се в УПИ II – 291а, върху която пак дружество Х.ЕООД имало право на
строеж.
Независимо от това обаче М.Т. и до този момент не е получил парите, които
бил дал по предварителния договор, поради финансовите затруднения на
дружеството, както и с оглед обстоятелството, че строежа на сградата в УПИ II- 291a бил спрян.
Ето защо той подал и жалба до СРП,в
която връзка е образувано и настоящето ДП. В рамките на същото е
изготвена ССчЕ, според заключението на която
реализираните приходи на Х.ЕООД към 21.07.2008 г. не са били достатъчни за
нормалното му функциониране, като дружеството е отчело загуба от дейността си.
То не е притежавало дълготрайни материални активи, с които да осъществи
предмета на сключения договор с М.Т., като не е притежавало и достатъчно
краткосрочни активи, с които да покрие текущите си задължения в кратки срокове-
показателите за ликвидност са под препоръчителните стойности. Дружеството не е
притежавало достатъчно активи, с които да покрие задълженията си- то е било декапитализирано и с
влошено финансово състояние към датата на сключване на предварителния договор
от 21.07.2008 г., което впоследствие се е задълбочило и към края на 2008 г.
дружеството е било неплатежоспособно и декапитализирано.
Според това заключение реализираните приходи от дружеството са недостатъчни за
нормалното му функциониране, като дружеството използва приходите, които
получава от сключените предварителни договори и за изграждане и продажба на
недвижими имоти, за да финансира дейността си.
Това според настоящия въззивен състав са
основните и относими към предмета на доказване по
настоящето ДП факти и обстоятелства, на база на които да може да се изведи
извод за липса или наличие на осъществен от обективна и субективна страна на
престъпление по чл.209 и сл. от НК. В случая според този въззивен
състав не са налице доказателства за престъпно поведение, покриващо признаците
на измама по смисъла на НК, както от св.Д.Д., така и
от нейната дъщеря- св.Й.Д.. Последната само формално е била управител за
известен период от време на дружество Х.ЕООД и само формално е подписала
предварителния договор за изграждане и продажба със св.М.Т., съответно
споразумението за прекратяване на този договор. Това се установява от всички
събрани по делото гласни доказателства и не е спорно по делото. Дейността на
всички визирани дружества, включително и на Х.ЕООД е управлявала и развивала
св.Д.Д., което също е безспорно установено по делото.
Същевременно обаче не се оборват твърденията на Д.Д.,
че прехвърлянето на дейността на дружество Е. ЕООД и правото на строеж върху
определени имоти от това дружество на дружество Х.ЕООД е било направено, с цел
да може Д.Д.да продължи да развива основната дейност
на дружество Е. ЕООД, респ. за да може да спаси финансово каквото може от това
дружество и от вещните права (правото на строеж), които то е имало върху
имотите- УПИ III и УПИ IV, така че да продължи да изгражда жилищните сгради в тези
имоти, респ. за да може да започне и продължи изграждането и на сградата в УПИ II. Тези нейни твърдения се потвърждават от събраните по
делото и писмени доказателства- справки от Агенцията по вписванията и справки
относно дружество Е. ЕООД и Х.ЕООД, както и от приложените по делото искания за
вписване на възбрани върху недвижими имоти и изнасяне на такива на публична
продан. В подкрепя на показанията на св.Д.Д.са и
събраните по делото писмен доказателства сочещи, че дружество Е. ЕООД е
правоприемник на Трета финансово брокерска къща ДД ЕООД, както и че същото не
само съгласно търговския регистър е имало за предмет на дейност строителство на
недвижими имоти, но и реално и в действителност се е занимавало с такава
дейност. Именно и в тази връзка в негова полза са били учредени от собствениците
право на строеж върху два от имотите- УПИ III и УПИ IV- 291а, кв.23 в ж.к.*****- зона В, като и от събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че освен всичко друго са били получени и
необходимите строителни книжа за строежа в тези 2 имота, като и реално е бил
започнат и строежа в тези два имота. Безспорни са също така събраните по делото
гласни и писмени доказателства, че собственикът и на третия имот УПИ II- С.Т.преди да почине през 2008 г. е бил предприел действия
по снабдяване с необходимите строителни книжа за започване на строеж на жилищна
сграда в този имот- искал е скици от общината, включително и виза за строеж,
издал е пълномощно в полза на Д.Д., за да получава и
тя от негово име такива книжа, за да може да се стартира строителството на
жилищна сграда и в неговия парцел. Имал е дори и подписан предварителен договор
с Д.Д.в тази насока. Нещо повече- макар и да не е
успял да учреди в нейна полза или в полза на управляваното от нея дружество Е.
ЕООД, което фактически е осъществявало строителната дейност право на строеж за
този имот, строителството е него е било започнало. Това се установява не само
от твърденията на Д.Д.и от показанията на свидетелите
Т., но и най- вече от констативния акт от месец ноември 2008 г., респ. от
заповедта за спиране на строежа в този имот. Всички тези коментирани
доказателства по един несъмнен начин сочат на това, че Д.Д.,
чрез управляваното от нея дружество Е. ЕООД действително се е занимавала със
строителна дейност и е била започнала извършването на такава, включително и в процесния имот УПИ II-291a, независимо, че не се е била снабдила предварително с
нужните й строителни книжа. Последното също е безспорно установено, но то
според този съдебен състав не сочи на умисъл за измама, тъй като не е имало
пречка такива строителни книжа да бъдат издадени впоследствие, а и дори без тях
не е имало пречка фактически сградата да започне да се строи, както се е
случило и в конкретния случай. Още повече и като се има предвид, че Е. ЕООД е
било фактическият строител на сградите в другите два съседни имота, които са
били свързани помежду си и че за тях дружеството е имало учредено не само право
на строеж от собствениците, но и се е било снабдило и с нужните строителни
книжа за изграждането на сградите. При това положение няма никаква нито
житейска, нито правна логика да се приеме, че при започване на дейността по
строежа на сградата в УПИ II-291a, респ. при сключването на договорите, с които е било учредено право на
строеж в полза на Х.ЕООД за този имот, респ. на предварителните договори за
продажба на обекти от сградата, стояща се в този имот, Д.Д.е
действала с други, измамливи намерения в сравнение с поведението й спрямо
собствениците на другите два имота и на купувачите на обекти от сградите,
строящи се в тях.
Д.Д.и управляваното от нея дружество Е. ЕООД
обективно е имало възможност да изпълни поетите задължения за изграждане на
сгради във въпросните имоти, тъй като по занятие се е занимавала с такава
дейност, като нещо повече- тя обективно и реално е почнала да изпълнява така
поетите задължения за изграждане на сгради в тях. Със същите обективни възможности
е разполагала Д.Д.и досежно
третия имот- УПИ II-291a, по същите съображения- тя обективно и реално се е занимавала с такава
дейност, като и обективно и реално е започнала строежа на сградата в този имот,
макар и без надлежни и редовни строителни книжа за него.
Не се опровергават от друга страна твърденията на Д.Д.и
на нейната дъщеря Й.Д.за финансовите проблеми, пред които е било изправено през
2007 г. дружество Е. ЕООД, при предявените спрямо него 2 бр. записа за заповед
за сумата от 1000 000 лв. Напротив- събрани са писмени доказателства в подкрепа
на тези твърдения, включително исканията за налагане възбрани по изпълнителното
дело, образувано на база издаден изпълнителен лист въз основа на тези записи на
заповед, постановленията за изнасянето на имотите на публична продан и за
възлагането им на спечелилия купувач, сигналите на Д.Д.до
ДС- център с искане за оказване на съдействие при така възникналата ситуация,
както и редица прокурорски постановления, с които водените спрямо нея
наказателни производства са прекратени, или е отказано изобщо образуването на
такива с аргумента, че Д.Д.не е знаела за въпросните
2 записа на заповед и че именно и след предявяване на същите на управляваното
от нея дружество, тя и дружеството са изпаднали във финансови затруднения и не
е могла да продължи със строителството на сградите в 2 от имотите, за които
дружество Е. ЕООД е имало учредено право
на строеж към онзи момент. Това е станало не само заради финансовите проблеми,
но и заради това, че във владение на тези имоти е било въведено дружеството-
купувач от публичната продан. В подкрепа на твърденията на Д.Д.са и писмените доказателства /справката от агенцията по
вписванията/, че поради желание да продължи дейността и да спаси каквото може
във връзка със строежите, собствениците на УПИ III и УПИ IV са се отказали от правото на строеж, учредено в полза на Е. ЕООД и след
това са учредили същите права върху тези два имота върху дружество Х.ЕООД,
което в периода 2008 г.-2009 г. е било формално управлявано и представлявано от
дъщеря й- Й.Д., за да не може паричните претенции на взискателя
по записите на заповед да бъдат насочени срещу това дружество, което е нямало
нищо общо с дружество Е. ЕООД. Както и поради това, че към момента, в който е
било образувано изпълнителното производство и са били наложени възбраните,
дружество Х.ЕООД не е имало каквито и да е било вещни права върху който и да е
било от имотите, включително и все още и върху УПИ II-291a. Именно и чрез дружество Х.ЕООД Д.Д.е
имала желание и намерени да продължи да развива дейността, с която се е
занимавала до този момент и да изпълни поетите задължения по въпросните
договори за учредяване право на строеж и изграждане на жилищни сгради. Именно и
поради това и като се е надявала да продължи строителната си дейност, и чрез
нея да си осигури и финансови средства за спасяване на дружеството си, Д.Д.е настояла да й бъде учредено право на строеж от
наследниците на С.Т.върху УПИ II-291a, но не в полза на Е. ЕООД, а в полза на дружество Х.ЕООД, което не е било
свързано по никакъв начин с първото и поради това и не е имало как претенциите
на взискателя да бъдат насочени спрямо това
дружество. Именно и поради това собствениците на другите 2 парцела са
оттеглили, а след това са учредили отново право на строеж, но върху тези
парцели, но този път в полза на Х.ЕООД. Всичко това сочи, Д.Д.е
имала реални намерения и желания да изпълни докрай поетите задължения по тези
договори и да продължи да строи сградите, включително и да построи такава и в
УПИ II-291a, за който имот
дружество Х.ЕООД получава право на строеж през март 2008 г.- малко преди
обектите от сградите в другите два имота, да бъдат изнесени на публична продан
въз основа на наложените върху тях възбрани. Нещо повече- тя е предприела и
определени действия, за да постигне тези свои цели и намерения, но дали те са
били успешни или не, дали се е справила с възникналите за нея и дружествата й
финансови затруднения е друг въпрос. Това поведение на Д.Д.обаче
не сочи на измамливо нейно поведение и намерения. Не сочи на такива намерения и
липсата на строителни книжа за процесния УПИ II- 291a, тъй като макар и без такива, тя е била започнала строителна дейност и в
него, като има данни, че бившият собственик С.Т.е бил предприел действия в тази
насока, но поради какви причини не се е стигнало да получаването на тези книжа,
по делото не е изяснено. Логично звучат твърденията на Д.Д.,
че дейността й включително и в УПИ II-291а е била стопирана от възникналите финансови затруднения, както и от
спирането на строителството в другите два парцела, предвид изнасянето на
публична продан на част от обектите в сградите, строящи се в тях, тъй като
трите имота са били технически свързани помежду си с обща инфраструктура. Без
съмнение установява се, че към момента на учредяване правото на строеж в полза
на Х.ЕООД върху УПИ II-291а, Д.Д.вече е била наясно с възникналите финансови затруднения и
претенции спрямо дружество Е. ЕООД, но въпреки това е сключила този договор с
наследниците на С.Т., а след това е сключила през месец юли 2008 г. чрез
дружество Х.ЕООД и предварителен договор за изграждане и продажба на апартамент
в сграда, реално строяща се в УПИ II-291a със св.М.Т.. Договорът е сключен от дъщеря й, но фактически дейността на и
на това дружество е била осъществявана от Д.Д., която
е била наясно със ситуацията. Сключването на тези договори въпреки знанието й
за случващото се, не сочи обаче на намерение за измама от нейна страна. Дори и
при сключването на предварителния договор със св.М.Т. тя да не му е казала за
проблемите, които е имала с другото дружество и с другите два парцела и правото
на строеж върху тях, това не означава, че Д.Д.е
въвела в заблуждение М.Т., тъй като тя е искала и е имала намерение да продължи
със строителната си дейност и именно и поради това е прехвърлила и голяма част
от дейността и правата от дружество Е. ЕООД върху дружество Х.ЕООД. Не сочи на
измамливо намерение у нея и факта, че към този момент тя не е имала строителни
книжа за процесния имот УПИ II-291a, нито, че е обещала построяването на сградата до края на
2008 г., тъй като със или без такива книжа тя е била започнала строежа на
сградата, а липсата на такива сочи единствено на административни проблеми, но
не и на измамливи намерения. Няма никаква житейска логика, някой да вложи
средства и да започне строителството на сграда (нещо, което безспорно е
установено и констатирано при извършената проверка ноември 2009 г.), ако целта
му е единствено и само да заблуди някого, че ще строи, без да има такова
намерение. Същевременно не сочи на измамливи намерение и обстоятелството, че Д.Д.не е могла да си даде обективна сметка и да си направи
правилно разчетите дали ще успее при тези финансови затруднения да изпълни при
това в срок, поетите от нея задължения за строеж. Тя е имала намерение да спаси
бизнеса, който реално е упражнявала, а дали е успяла да стори това е друг
въпрос, но не сочи на измамливо поведение. Вярно е, че според заключението на ССчЕ
дружество Х.ЕООД не е разполагало нито с дълготрайни, нито с краткосрочни
активи, с които да осъществи строежа на сградата и без съмнение Д.Д.е била наясно с това, тъй като тя е управлявала
фактически дейността и на това дружество. Същевременно обаче, както сочи и
вещото лице, дружеството е разчитало на приходи от сключените предварителни
договори за продажба на обекти, за да финансира дейността си- практика, която е
често срещана в строителния бранш, особено към онзи момент от развитието на
страната. С други думи това е бил често използван метод на финансиране, който
не сочи на измамливи намерения, а единствено на поемане на голям финансови
риск, който не винаги се е оказвал оправдан и много често е водел до загуби,
както и до невъзможност на голяма част от строителите да довършат строежите на
сградите, за които са получили от предварително средства от бъдещите купувачи-
т.е. това са т.н. „продажби на зелено“, криещи риск за купувачите, а и за
строителите и продавачите.
Конкретният случай е именно такъв, като и укриването на Д.Д.за известен период от време сочи именно на това- същата е
била задлъжняла изключително много, не е могла да изпълни поетите задължения
във връзка със започнатите строежи, била е дирена от редица лица по този повод
и логично е да е предприела в един момент и действия по укриването си.
Независимо от това обаче видно както от показанията на М.Т., така и на самата Д.Д.тя все пак се е свързала в един момент с него и му е
казала, че няма да може да довърши строежа поради ред причини, както тя е
предложила развалянето на договора помежду им и е уредила дружество Х.ЕООД да
поеме задължение, че ще възстанови средствата, които е получило от М.Т.. Факта,
че последният не е могъл впоследствие реално да си върне парите не се дължи на
измамливото поведение на Д.Д., а на обективната
финансова затрудненост и невъзможност на дружеството да стори това, поради
липса на парични средства, както и поради това, че реално не е могло при така
стеклите се обстоятелства да продължава строежа на сградите.
Твърденията на М.Т., че Д.Д.е действала с
измамливи цели, тъй като преди още подписване на предварителния договор от
21.07.2008 г. с него, имотите вече са били продадени на публична продан и Д.Д.е знаела това, не са верни. На публична продан са били
изнесени и продадени обекти от сградите, строящи се в УПИ III и УПИ IV, върху които е била наложена възбрана и които още април 2008 г. са били изнесени
на публична продан. Върху обектите в сградата, чийто фактически строеж е бил
започнат в УПИ II, такава възбрана
не е била наложена и същите не са били изнасяни на публична продан. Видно е от
материалите по делото, че след като М.Т. се е снабдил с изпълнителен лист на
база споразумението от месец март 2009 г., съответният ЧСИ, към когото се е бил
обърнал М.Т. е поискал налагане на възбрана за обезпечаване вземането на Т.
върху обекти с гради, строящи се в УПИ III и УПИ IV- именно тези обекти са били изнесени на публична продан
още през месец април 2004 г., но по отношение на тях нито Д.Д.,
нито Х.ЕООД е имало някакви договорни отношения с М.Т., за да твърди
последният, че имотите са били изнесени на публична продан още преди той да
сключи предварителния договор за изграждане и продажба от месец юли 2008 г.
Едва след като е станало ясно, всичко това е последвало от новото ЧСИ, към
което се е обърнал М.Т. искане за промяна в обектите, върху които да бъде
наложена възбрана за обезпечаване вземането на Т. към Х.ЕООД. Факта, че въпреки
наложената нова възбрана върху обекти в сградата, строяща се в УПИ II- 291а, Т. не е успял да събере своето вземане, не сочи
на измамливо поведение у Д.Д., а само на това, че
дружество Х.ЕООД не е разполагало с имущество, чрез което да бъде събрано това
вземане, което е повече от логично, като се има предвид, че строителството на
сградата в този имот е било спряно.
Без значение за изясняване на настоящия казус е дали дружество Х.ЕООД е
водило или не изрядно счетоводство, дали е подавало справки декларации за
паричните средства, получавани въз основа на сключените предварителни договори
за продажба на недвижими имоти и дали е плащало данъци в тази връзка. Всичко
това са въпроси, извън предмета на настоящето ДП, тъй като нарушенията във
връзка с воденото счетоводство и неплащането на данъци и недекларирането на
доходи, няма пряко отношение към субективната страна на деянието измама във
връзка, с което се води разследването по настоящето ДП. За да е налице измама
следва деецът да е имал предварително намерение да не изпълни поетото от него
задължение по договора, респ. да не е имал обективна възможност да стори това.
Нито едно от двете не се установяват в конкретния случай. Даже напротив-
установява се, че Д.Д.е предприела редица действия,
за да изпълни поетите от нея задължения във връзка с изграждането на сградите в
трите процесни имота, но въпреки всичко не е могла да
стори това, поради редица обстоятелства, сред които е възможно да е и недобре
преценения от нейна страна риск, който е поела при осъществяваната от нея
дейност към онзи момент. Факта, че след образуване на ДП спрямо нея, тя е
твърдяла и е представяла „доказателства“ за това, че е била предприела действия
по изготвянето на строителни книжа във връзка със строежа на сградата в УПИ II-291a, което не само, че не се доказва, а напротив-
опровергава се, сочи единствено на желание от нейна страна да смекчи положението
си, но не сочи на измамливи намерения у същата към момента на сключване на
предварителния договор с М.Т.. Както нееднократно вече бе отбелязано тя реално
и фактически е била започнала строителството на сградата в този имот и освен
това обективно се е занимавала с такава дейности по занятие, което изключва
умисъла й към онзи момент, независимо, че е била наясно с тежкото финансово
състояние на дружеството, чрез което е осъществявала строителната дейност.
Касае се за лошо преценен риск и от двете страни, а не за измамливи намерения.
Не може да се приеме, че е било такова намерение у Д.Д.и
заради обърканото описание на обекта на предварителния договор, сключен с М.Т.,
което описание е толкова неясно, че се равнява на липса на предмет на договора,
тъй като е невъзможно да бъде индивидуализиран имота, за който е бил сключен същия.
В крайна сметка М.Т. е подписал този договор лично и е следвало да внимава
какво подписва. Не се установява договорът да е бил формулиран по този неясен
начин нарочно, за да не може впоследствие договорът да подлежи на принудително
изпълнение, тъй като Д.Д.в показанията си категорично
сочи, че договорът е касае недвижим имот- апартамент от сградата, строяща се в
УПИ II-291a, в каквато насока са и
показанията на М.Т., което сочи, че при подписването на договора страните са
проявили невнимание, а не са действали с някаква измамлива или друга незаконна
цел. Още повече, че след това е било подписано и споразумението за прекратяване
на този договор, въз основа на което М.Т. е получил и изпълнителен лист. Ако
намеренията на Д.Д.са били измамливи при подписването
на предварителния договор, то впоследствие тя не би предложила подписването на
споразумението за прекратяването на предварителния договор, а би твърдяла
нищожност на същия, поради липса на годен за индивидуализация обект на същия.
На база на този анализ на събрания по делото доказателствен
материал, настоящият въззивен състав счита, че
изводите на прокурора за липса на осъществен от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.209 и сл. от НК е правилен и законосъобразен.
Правилно е преценено, че се касае за гражданско правни отношения, поради което
и законосъобразен е изводът му за прекратяване на наказателното производство по
делото, поради липса на извършено престъпление.
Този извод, макар и сравнително фрагментарно мотивиран е верен, за разлика
от крайния такъв на първостепенния съд, който и без да направи задълбочен
анализ на събрания доказателствен материал и
позовавайки се единствено на становища на предходни съдебни състави е отменил
постановлението на СРП с аргумента, че е немотивирано, без дори да укаже какви
действия следва да бъдат предприети оттук насетне от органите на ДП, извършено
ли е разследването в цялост и пълнота, нужно ли е събирането на нови
доказателства, ако да- за какви обстоятелства или делото е изяснено напълно.
Единственото, което е направил СРС е било да отмени постановлението на СРП, без
дори да върне делото на ДП, не споделяйки изводите на прокурора за липса на
изначално намерение да се изпълни поетото с договора задължение. Ето защо и
доколкото въззивният съд не споделя това крайно
становище на СРС, счита така
постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което следва
да бъде отменен, а постановлението на СРП- като правилно да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед на изложеното въззивният съд счита, че
правилно прокурорът при СРП е прекратил воденото наказателно производство по
делото, като е приел, че не са налице доказателства за извършено престъпление
от общ характер по който и да е било текст от НК, поради което и постановлението
на СРП, с което е сторено това е следвало да бъде потвърдено от СРС. Вместо
това първостепенният съд неправилно е отменил същото и е върнал делото на ДП, с
дадени излишни и безполезни указания на разследващите органи. Ето защо протестираното определение на СРС като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо това постановлението на СРП
потвърдено изцяло, включително и относно основанието за прекратяване на същото-
липса на извършено престъпление, а не недоказаност на същото.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.8 вр. ал.7
вр. ал.6, т.1 от НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло определение от 07.07.2020 г.
постановено по НЧД №5358/2020 г. по описа на СРС, НО, 12 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление от 09.04.2020 г. на
СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП №5494/2015 г. по описа
на СДВР, пр.пр.№9458/2012 г. по описа на СРП, водено
за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1
от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.