РЕШЕНИЕ
№ 4041
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330104009 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д. С. С., ЕГН ********** против „ПИБ“ АД,
ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск по чл. 79 ЗПУПС.
Ищецът твърди, че на 07.07.2014 г. бил сключен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка до 1000 лева. Картата била ползвана за плащане
на различни услуги, регистрирана в услугата „Verified by Visa”, с ползвано мобилно
интернет приложение “My Fibank”.
На 25.01.2022 г. получил телефонно обаждане от служител на ответника, че на
24.01.2022 г. били направени две плащания с картата по 500 евро, възприети от банката
като съмнителни, като с цел сигурност картата била блокирана. Потвърдил, че не е
извършвал такива плащания и посетил офис на ответника. Бил уведомен, че следва да
изчака няколко дни дали плащанията ще бъдат осчетоводени, което зависело от
компанията „Visa”, а не от банката. Подал заявление за издаване на нова кредитна
карта, т.к. сигурността на старата била компрометирана.
На 27.01.2022 г. установил при проверка в приложението, че плащанията са
отчетени. На същия ден подал декларация за оспорване на транзакции за общата
стойност на плащанията от 1957,50 лева. На 21.03.2022 г. получил писмо от банката, че
сумата не подлежи на възстановяване.
Оспорва транзакциите да са извършени от него, не използвал кр. карта, не
авторизирал никого да я ползва, не получил никакви облаги след тези транзакции. На
24.01.2022 г. кр. карта била в него и не била предоставяна никому. Получателят на
процесните суми „R.La Paz El Palmar Es” бил напълно непознат. Не получил смс на
1
телефон с № ....., който ползвал за регистрация на картата в “Apple Pay”. Оспорва
автентичността на платежните операции по см. на л. 79 ЗПУПС.
В писмо от банката от 16.03.2022 г. било посочено, че картата е блокирана на
24.01.2022 г., 22:41 ч., при което очевидно имало данни, че транзакциите са
нерегламентирани. Бил ощетен с посочената сума, като отговорна за възстановяването
й била ответната банка. С оглед горното се моли за присъждане на сумата от 1957,50
лева, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 22.03.2022 г.
до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Не оспорва
сключения договор при общи условия, с получена лично кр. карта Visa Classic
PayWave с № ..... Ищецът бил отговорен за извършените две транзакции с кр. карта,
поради проявена груба небрежност.
След извършени проверки било установено, че същите са успешно
авторизирани чрез дигитализиране на картата, осъществени на ПОС – терминали в И.
За да бъдат извършени, било необходимо изпълнение и наличие на всяко едно от
условията: физическо присъствие на клиента в търговския обект на търговеца, както и
устройството, на което клиентът е дигитализирал картата си да е в негово държане и да
оторизира транзакцията. При такива на реален ПОС – терминал с диг. карта, се
приемали паролите и биометрията за отключване на устройството за сигурно
удостоверяване на клиента при безконтактно плащане, посредством него, като се
преминавало към удостоверяване на всяка една транзакция, независимо от размера й.
Паролата за отключване на телефона и биометрията се приемали за знание, а
устройството – за притежание, като така се изпълнявали 2 от 3 начина за сигурно
удостоверяване на клиента.
За дигитализиране на картата на ищеца в мобилно приложение на външен
доставчик, банката получила искане. За да удостовери, че изхожда от ищеца, на
24.01.2022 г. изпратила 6-цифрен код, чрез смс съобщение на тел номер ...., с текст,
показващ действието, за което кодът се отнася. Целта на изпращането му била
проверка идентичността на лицето, изискващо съответното действие и за избягване на
измами. Този телефон бил регистриран в банката като такъв за контакт с ищеца,
посочен и в подадената от него декларация. След изпращане на кода, банката получила
потвърждение от него, чрез въвеждане на правилната комбинация от изпратения код,
след което нямало съмнение, че искането за дигитализиране изхожда от С..
След успешното диг-не, банката отново изпратила на тел. № друго съобщение
на 24.01.2022 г., с което дала информация и потвърдила успешното добавяне на
картата към приложението “Apple Pay”. Ако ищецът не искал съответните действия
или не ги разпознавал като свои, не следвало да въвежда изпратения му код, като
сигнализира банката за нередност.
Дигитализирането на картата било невъзможно, без участието на ищеца,
предвид необходимостта от въвеждане на кода, изпратен на тел. му. В случай, че лично
не го сторил, а предоставил данните за картата и кода на трето лице, нарушил
условията за ползване на картата и действал в нарушение на правилата за сигурност и
ползване на платежния инструмент – действия, извън контрола на банката. Поради
това и съгл. раздел IV „Мерки за сигурност и отговорности“ в ОУ, както и т.16.8; т.14.7
ОУ, при горната хипотеза, ищецът действал с груба небрежност, носел отговорност за
причинените вреди и следвало да понесе съответните загуби.
Всяка от оспорените транзакции била успешно авторизирана, при което за
2
банката не възникнало съмнение относно правилността им.
Ищецът не изпълнил своите задължения по чл. 75, т.2 ЗПУПС, при което дори
платежните операции да били неразрешени, отговорността на банката отпадала,
поради проявена груба небрежност. Поради неспазване на мерките за сигурност и
правила за ползване на платежния инструмент, включващи задълженията му да опазва
и да не разкрива пред трети лица персонализираните средства за сигурност, получени
кодове и средства за потвърждение, проявил такава небрежност, разкривайки ги пред
трети неоправомощени лица, с което предоставил възможност за дигитализиране и
ползване на картата му, при което следвало да понесе отговорност за търпените вреди.
Ищецът бил в неизпълнение на задълженията по чл. 75, ал. 3 ЗПУПС, при което била
осъществена хипотезата на чл. 80, ал. 3 от същия, като действал и в нарушение на ОУ
и сключения договор. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на иска, ищецът следва да установи наличието на валидно
правоотношение по договора за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от
07.07.2014 г.; че на 24.01.2022 г. са извършени две платежни операции, чрез
електронно банкиране, за които не е дал съгласие и потвърждение, при което е
възникнало задължение за банката за възстановяване на сумите по тях в размер на
исковата претенция.
Ответникът следва да установи обстоятелства, които изключват, унищожават
или погасяват процесното вземане, като докаже и всички свои твърдения и възражения
в отговора, вкл. за спазване на изисквания за задълбочено установяване идентичността
на платеца и динамично свързване, както и автентичността на операциите; че те не са
засегнати от техническа повреда или друг недостатък на услугите; за разрешение на
ищеца за извършване на платежните операции и негово съгласие за това, с
осъществени действия по успешното им авторизиране, респ. – за проявена груба
небрежност от негова страна, предоставил данни, карта, код, възможност за достъп на
трето лице до платежния инструмент; че не е успял да запази персонализираните
защитни характеристики на инструмента, при което са нарушени сочените задължения
по ОУ, договора и ЗПУПС, изключващи отговорността на банката.
При така разпределената док. тежест, съдът намира следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е
сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка до 1000 лева от
07.07.2014 г., при ОУ, действал към 24.01.2022 г.; на тази дата са извършени две
транзакции от банковата сметка /карта/ на ищеца за сумата от общо 1957,50 лева;
ищецът ползва тел. № ......, предоставен на банката, с оглед сключения договор и за
осъществяване на комуникация във връзка с него /вж. Определение по чл. 140 ГПК №
4879/08.05.2022 г. – л.45-47/.
Тези факти се приемат за доказани, вкл. като бяха съобразени представените и
приети писмени доказателства.
Според чл. 70, ал. 1 ЗПУПС - платежната операция е разрешена, ако платецът я
3
е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната
операция е неразрешена.
Нормата на чл. 79, ал. 1 регламентира, че в случай на неразрешена платежна
операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно
стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от
края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за
операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни
съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.
Безспорно е, че на процесната дата двете транзакции от банковата сметка
/карта/ на ищеца са осъществени, като от извлечението от картова сметка и декларация
за оспорване на транзакции /л.9-13/ се доказва, че той своевременно е уведомил
банката, като е оспорил извършването/авторизирането им. От писмо /л.14/ съдържащо
признание за неизгодни за банката обстоятелства се установява и, че служител е
блокирал използването на картата още в деня на извършване на плащанията.
При твърдения от страна на ищеца, че тези платежни операции са неразрешени,
доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест да установи
автентичността им, точното регистриране, осчетоводяване, както и това, че същите не
са засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата - чл. 78, ал. 1
ЗПУПС. В допълнение, ал. 4 на разпоредбата предвижда, че, когато ползвателят на
платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от
доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране
на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно
доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е
действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое
от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС. Доставчикът на платежни услуги, включително
доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя
доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на
платежни услуги.
Разпоредбите на националния ЗПУПС дословно възпроизвеждат текстовете
на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември
2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, поради което и се нуждаят от
тълкуване за извличане на точния им смисъл. Тълкуването на чл. 78, ал. 1 и ал. 4
ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца
операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в
тежест на доставчика на услугата. Неблагоприятните последици от изпълнението на
неразрешената платежна операция, но която е наредена чрез приетия от страните
платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от
страна на банката, че е налице измама – в двете разновидности: извършена от платеца
или извършена от получателя на плащането, който има качеството ползвател на
платежната услуга или при умишлено или при груба небрежност от страна на
ползвателя на платежните услуги неизпълнение на съществените задължения, вменени
4
му във връзка с използване на платежния инструмент. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички
загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама
или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или
поради груба небрежност.
По делото, въпреки разпределената док. тежест, ответникът не ангажира
никакви доказателства за установяване на твърденията и възраженията си, вкл. относно
пълноценно осъществяване на процедура по установяване автентичността на
оспорените от ищеца платежни операции, както и че те не са засегнати от недостатъци.
В тази връзка, на ответника изрично по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, е указано, че
не сочи доказателства за твърденията си ищецът да е въвел предоставен му код за
дигитализиране на карта в приложение, за разрешение от негова страна, чрез
извършване на съответни действия за осъществяване на транзакциите с авторизацията
им; за изпълнение на процедура по установяване автентичността на оспорените от
ищеца платежни операции; за проявена от него груба небрежност, с предоставяне на
данни, карта, код на трето, неоправомощено лице, както и непредприемане на действия
за запазване на персонализирано средство за сигурност. Въпреки горното, док-ва не
бяха ангажирани, което задължава съда да приеме недоказаното за нестанало,
съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Само за пълнота се посочва, че твърдяната груба небрежност, проявена от
ищеца, също е недоказана. Нормата на чл. 75 ЗПУПС, регламентира право за
ползвателя на платежни услуги да използва определен платежен инструмент, но и
следните задължения:
1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото
издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и
пропорционални;
2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него
лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния
инструмент незабавно след узнаването;
3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност,
включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност
върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния
инструмент.
В производството няма данни някои от тях да са нарушени от страна на ищеца.
Безспорно е установено и, че незабавно след узнаването, същият е уведомил банката за
неразрешените транзакции. Док-ва за проявена груба небрежност няма приобщени.
С оглед горното и факта на изрично оспорване от страна на ищеца на
извършените платежни операции, съдът приема, че същите са неразрешени по смисъла
на ЗПУПС, при което и банката дължи възстановяване на преведените суми.
В хода на процеса, ответникът представя доказателства за пълно погасяване на
5
дълга /л.76/ - сумата от 2457,55 лева покрива задължението за главница, законна лихва
от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване /60,90 лева – изчислена от
съда на осн. чл. 162 ГПК с он-лайн калкулатор/, претендираното адв. възн. от 400 лева,
както и половината от внесената ДТ. В платежното нареждане изрично е вписано
основание за плащането – „неразрешени транзакции с кредитна карта, законна лихва и
разноски“. Предвид това и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази
настъпилите факти, след предявяване на иска, които са от значение за спорното право,
изразяващи се в погасяване на вземанията, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен, доколкото кредиторът се счита за удовлетворен. Не се споделя
становището на ищеца и искането му, да бъде присъдена сумата от 39,14 лева – като
главница, ведно със законната лихва. Тази сума е половината от внесената ДТ, която
щеше да подлежи на връщане, при одобряване на съдебна спогодба, която бе
представена от ответника, но тъй като ищецът не пожела постигането й в депозирания
вид, същата не беше одобрена от съда. С оглед изрично посоченото от ответника
основание в пл. нар., приложима е разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ГПК, плащането е
достатъчно и покрива посочените по – горе задължения по делото.
По отговорността за разноски:
На ищеца следва да се присъди ДТ в размер на 39,15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. С., ЕГН ********** против „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, осъдителен иск за присъждане на сумата
от 1957,50 лева – главница, представляваща сбор от стойност на две неразрешени
платежни операции/плащания, извършени на 24.01.2022 г., ведно със законната лихва
от постъпване на исковата молба в съда – 22.03.2022 г. до окончателното погасяване,
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 да плати на Д. С. С., ЕГН
**********, с адрес: ......, сумата от 39,15 лева /тридесет и девет лева и петнадесет
стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6