Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 12.03.2021 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
17.02 2021 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Антонина Николова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1600 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е Решение №
260135/25.09.2020г., постановено по гр.д. № 6344/2019 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от „В.” ЕООД против Б.Г.Д., установителен иск с правно
осн. чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на Б.Д., че дължи
на „В.” ЕООД гр. Стара Загора сумата от 409.58 лв. – неизплатена част от
задължение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
18.01.2007г. – 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение № 3705/20.12.2018г. по ч.гр.д. № 6477/2018г.,
по описа на СтРС, както и искането за присъждане на направени в заповедното и
настоящото производство разноски, като неоснователни.
Във въззивната
жалба са наведени доводи за незаконосъобразност, на обжалваното решение.
Изложени са съображения във връзка с направените оплаквания, като направено е
искане същото да се отмени изцяло и се уважи предявения от въззиваемия иск.
Направено е искане да се приеме като доказателство по настоящото дело Заповед №
З-613/25.10.2017 г. на Управителя на „В.“ ЕООД, гр. Стара Загора и разпечатка
от досие по абонатен номер 322759 на ответника.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
въззиваемия, в който същия взема становище, че жалбата е неоснователна и
недоказана и следва да се остави без уважение. Изложени са подробни съображения
във връзка с наведените в жалбата оплаквания, направено е искане да се потвърди
решението на районния съд като законосъобразно и правилно. Не са направени
доказателствени искания пред настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с
правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с Б.Г.Д., ЕГН ********** се намирали в
договорни отношения, по силата на които „В." ЕООД било открило партида с №
24992 за имот, находящ се в гр. ***, във връзка с доставянето на питейна вода и
отвеждането и пречистването на отпадъчни води.
Посочва, че през периода за периода 18.01.2007г. до
08.10.2018г. „В." ЕООД гр. Стара Загора е доставяло питейна вода по
партиден № 24992 и е отвеждало канална вода, за която били издадени 7 броя
квитанции/фактури със стойността на предоставената услуга от страна на „В."
ЕООД гр. Стара Загора и не била заплатена, като общата стойност на горепосочените
квитанции била в размер на на 1302,07лв., както и лихви за забавено плащане, в
размер на 109,04 лв. за период от 01.01.2018г. до 11.12.2018г.
Заявява, че поради обстоятелството, че
не били заплатени дължимите суми към ищеца, „В." ЕООД, подали заявление по
чл.410 ГПК против ответника Б.Г.Д. *** за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д.
№ 6477/2018г., по което била издадена заповед за изпълнение № 3705/ 20.12.2018г.
Ищецът
посочва, че след образуване
на производството по ч.гр.д. № 6477/2018г., ответникът направил две плащания:
на 24.01.2019г.- 50 лева и на 05.02.2019г. - 1000 лева. С тях били погасени,
както следва: 24.01.2019г. - разплатени 28.22 лева разноски по ч.гр.д. № 6477/
2018г. по описа на РС-Стара Загора, и 21.78 лева мораторна лихва /общо 50 лева/;
05.02.2019г. - разплатени 87,26 лева - мораторна лихва, 20.25 лева –
законна лихва, и 892,49 лева - главница
/общо 1000 лева/. Ищецът сочи, че оставащата дължима сума била в размер на
409,58 лева, ведно със законната лихва от 18.12.2018 г. до окончателното
заплащане на задължението.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Б.Г.Д., ЕГН **********,***, че му дължи сумата 409,58
лева, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 18.01.2007г. до
08.10.2018г., за което са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 18.12.2018г. до
окончателното заплащане на сумата.
В законоустановения срок назначеният на ответника
особен представител депозирал писмен отговор на исковата молба, с който навежда доводи за
неоснователност на исковата молба.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза,
от чието заключение се установява, че за
процесния период 18.01.2007г. – 08.10.2018г. задължение от 409.58
лв. Количествата вода, които са начислени в процесните квитанции са по чл. 39,
ал.1 от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Вещото лице заключава,
че не може да посочи помесечен размер на задължението, тъй като от квитанция №
**********/01.01.2018г., която е издадена общо за потребено количество вода за
периода 18.01.2007г. – 10.12.2017г., не може да се определи ежемесечното
потребление.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
Спорният по делото въпрос е
дали ответникът – въззиваем дължи претендираните от ищцовото дружество суми за
консумирани количества питейна вода, във връзка с изправността на доставчика,
съгласно Общи условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
По делото е безспорно установено, че на 11.06.2004г.
ответникът е придобил недвижим имот посредством дарение, като последният е водоснабден
от ищцовото дружество. използвана питейна вода през нов водомер. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно чл. 3,
ал. 1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
според чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора - „*” ЕООД
гр.Стара Загора е известно, че потребители на ВиК услуги са всички юридически и
физически лица, които са собственици на имотите, за които се предоставят ВиК
услуги. От това следва, че по безспорен начин е
установено, че Б.Г.Д. има качеството
„потребител” на ВиК услуги за процесния водоснабден имот, находящ се в
гр. *.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Според ал. 2 на чл. 32 от цитираната наредба, датата и часът на отчитане на
индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо
място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на
отчитането. Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на водомера и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4 на
чл. 32.
По делото ищецът е представил единствено 7 бр. квитанции за начислените суми, издадени за процесния период на
база реално отчитане на потребени количества вода. В чл. 21, ал. 4 от ОУ, действали
до 27.09.2014г., е посочено, че отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или негов представител. При неосигуряване на
представител,отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на ВиК оператора.
При проверката, извършена от
настоящия състав, дали са спазени изискванията на разпоредбите при реално
отчитане на изразходеното количество вода, чиято доказателствена тежест е на
ищеца, не беше установено наличието доказателства в тази насока. При липсата на
доказателства относно начина, по който е било отчетено посоченото количество
вода, както и начинът, по който е начислено, съдът не може да извърши самостоятелна
преценка относно това дали са спазени нормативните разпоредби за отчитането/ начисляването
на потребеното количество вода.
Ето защо, настоящият съдебен състав напълно споделя
извода на първоинстанционния съд, че от представените доказателства може да се
направи единствения извод, че реален отчет на процесния водомер не е извършван,
а липсват основания за служебно начисляване на количествата и ответникът не дължи претендираната
сума, явяваща се остатъчна стойност на задължение за доставена питейна и отпадъчна вода за
процесния обект за периода 18.07.2007г. – 08.10.2018г., размер на 409.58лв. Отчетените от оператора данни за изразходваните за
процесния период количества вода, следва да се установят съгласно чл. 32, ал. 4
от Наредба 4/14.09.2004 г. - от карнетите при ищеца. По делото обаче по
отношение на доказателствата за законосъобразното отчитане на водомера и
съответно начисляването на процесните суми на ответника според представените
квитанции и за съответните периоди, ищецът, чиято е тук доказателствената
тежест, не е представил и липсват по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба
следва да се остави без уважение.
С оглед цената на иска, настоящото въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260135/25.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 6344/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: