Присъда по дело №14/2022 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 9
Дата: 15 юни 2022 г.
Съдия: Диана Пенчева Петрова Енева
Дело: 20223320200014
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Кубрат, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Наказателно дело
частен характер № 20223320200014 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. С., ЕГН **********, **, българско гражданство,
женен, с основно образование, не осъждан,
за ВИНОВЕН в това, че: на 17.07.2021 г. в село Мъдрево, обл. Разград, на ул.
„**", е нанесъл лека телесна повреда на С. Х. Н., ЕГН **********, от **, изразяваща
се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето, като й е
причинил следните травматични увреждания: червеникаво кръвонасядане на меки
тъкани на лява скула и към бузата с изразен оток на това място; такова кръвонасядане
и по средата на тръбната страна на лява мишница на площ 8/3 см, както и в долна
половина на външностраничата и повърхност с диаметър 1,5см; хоризонтално мътно
синкаво кръвонасядане в най-горната част на външно страничната повърхност на ляво
бедро върху площ 9/1-1,5см, с което от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 378,
ал .4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1600.00
(хиляда и шестстотин) лева.
ОСЪЖДА подсъдимия А. С. С., да заплати на С. Х. Н., ЕГН **********. с
адрес: село **, ул. „**“ № **, сумата 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва считано от
17.07.2021 г. до окончателното изпълнение и за разноски по делото: сумата 600.00
1
(шестстотин) лева – платено адвокатско възнаграждение, 300.00 (триста) лева – за
възнаграждение на вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер до претендираните 2000.00 (две хиляди) лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия А. С. С., да заплати по сметка на Районен съд – Кубрат
държавна такса върху уважения граждански иск – сумата 50.00 (петдесет) лева,
както и да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд -Кубрат сумата 5.00 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Разградски
окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 9/ 15.06.2022 г. по НЧХД № 14/ 2022 г. по описа на РС – Кубрат

С тъжба вх. № 132/ 17.01.2022 г., частната тъжителка С. Х. Н., ЕГН **********, с
пост./наст. адрес в с. **, ул. „**“ **, съд. адрес в гр. **, чрез адв. С. В., АК – Разград, е
обвинил подс. А. С. С., ЕГН ********** от с. **, ул. „**” № 54, в това, че на 17.07.2021 г.,
около 00.30 часа, пред дома й на улица ул. „**” в. **, общ. Кубрат, и е нанесъл няколко
удара – плесници, с ръка в областта на главата и лицето, с ударите си я е съборил и тя е
паднала на земята, в следствие на ударите й е причинил болки и страК., изразяващи се в
контузии в областта на лицето и главата – червеникаво кръвонасядане на меки тъкани на
лява скула и към бузата с изразен оток на това място; в областта на тялото - червеникаво
кръвонасядане по средата на гръбната страна на лява мишница на площ 8/3 см., както и
червеникаво кръвонасядане в долната половина на външностраничната повърхност с
диаметър 1.5 см., и долен крайник – хоризонтално мътно синкаво кръвонасядане в най-
горната част на външностраничната повърхност на ляво бедро върху площ 8/ 1-1.5 см., с
което е осъществил по отношение на нея състава на престъпление по чл.130, ал. 2 от НК.
За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от престъплението,
предявява, на основание чл. 45 ЗЗД и по реда на чл.84 от НПК, срещу посочения подсъдим
граждански иск – моли за осъждането му да й плати обезщетение за причинените с деянието,
за което повдига обвинение, неимуществени вреди – болки, страК., срам и унижение, в
размер на 2 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.07.2021 г.,
до окончателното им изплащане, както и за осъждането му да й плати обезщетение за
причинените с деянието, за което повдига обвинение, имуществени вреди – платена от нея
такса за съдебномедицинско удостоверение, в размер на 25.00 лева.
Претендира присъждане в нейна полза и разноските й по делото – платена
държ.такса, адвокатско възнаграждение и разходи за възнаграждение на вещо лице.
Повереникът на тъжителката поддържа обвинението и моли подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършването на престъплението, както и да бъде уважен предявения
граждански иск.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск.
Подсъдимият А. С. С., чрез процесуалния си представител – упълномощен от него
защитник, отрича да е нанасял удари на тъжителката; като признава, че на посочените дата и
място е участвал в скарване с тъжителката и дъщеря й Ш.Х.М., и сбиване с тях и съжителя
на втората – С., вс. от село **, възразява, че не той е нанасял удари по тялото на
тъжителката, а обратно на това – л. 28 от делото, „на подс. А.С. е нанесен жесток побой от
четири лица, в който е участвала и тъжителката, и зет й, и той – подс. е лежал на земята, по
същото време и на същото място.“. Като твърди, че подсъдимият, повален на земята, се е
защитавал от ударите на четири лица, едно от които тъжителката, отрича подс. да е имал
умисъл да причини телесни повреди на тъжителката, поради което моли той да бъдат
оправдан по повдигнатото обвинение, както и за отхвърляне на предявения срещу него
граждански иск. Ако съдът не приеме така поддържаната теза, защитникът му пледира да се
отчетат всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - влошените
отношения между страните, агресивното поведението на самата тъжителка, и като приеме,
че тъжителката е отвърнала и е причинил също лека телесна повреда на подсъдимия, съдът
да приложи института на реторсията.
В отговор на дадената му последна дума по реда на чл. 297 НПК, подс. А. С. изразява
следното свое окончателно отношение към обвинението: Съжалява за случилото се; те –
неконкретизирано, го съборили на земята и го набил; не отишъл веднага да се лекува, не си
изкарал и медицинско, защото е в близко родство с нападателите си, една от които е
тъжителката; макар и защитникът му да твърди, че може и да е ударил тъжителката, твърди,
1
че не е удрял тъжителката Севинч, защото никога не би ударил жена в живота си, плюс това
тя е негова леля; на следващият ден я видял на улицата и тя нямала нито една драскотина.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. А. С. С. е на **, роден на **, с пост. адрес в г**, живущ и в **, ул. „**“ № 54,
български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, упражнява нерегистрирана
търговска дейност като превозвач.
Между страните не се спори, че са в родствени отношения – неуточнени; личните
отношения между семейства им са влошени от м. 07.2021 г., поради молба на тъжителката и
дъщеря й св. Ш.М., завърнала се от чужбина , подс. А.С. да премести част от множество
негова собственост автомобили от пътното платно в участъка от улицата пред дома им на
същата улица, **, за да може Ш. М. и съжителят й С. И.С. да паркират собствения на
семейството автомобил в имота на тъжителката, по време на престоя им през лятото в
селото. Семейството на дъщерята Ш. М. живеело в ** и веднъж в годината се връщало в
България, отсядало в с.** в дома на тъжителката С.Н., често в имота гостувала и другата
нейна дъщеря – св. Ш.А., омъжена и постоянно живееща в село Севар.
Подсъдимият А. С. С. живее постоянно в село **, заедно със съпругата си св. Н. С.,
децата си, както и възрастната му майка.
Къщата на тъжителката С.Н. и тази, обитавана от подсъдимия са на една улица - „**“,
разположени една срещу друга.
А. С. паркирал на улицата своите автомобили, които били около четири-пет на брой,
видно от показанията на св. Ш. М. – л. 73 от делото.
На същата улица, през две къщи от тази на подсъдимия, бил домът на св. М.К.
На 11.07.2021 г. св. Ш.М. – дъщеря на тъжителката, заедно със семейството й, вкл.
нейна пълнолетна дъщеря – К., на **; съжителят й – С. С., и ** им син, пристигнали с л.
автомобил от К. в България и отседнали в дома на тъжителката С. Н.. Улицата била
сравнително тясна и паркираните там МПС на А.С. затруднявали С. С. и Ш. М. при
маневриране с цел прибиране на колата в двора на домакинята. Поради това, видно от
показанията на св. Ш. М., тя помолила съседа А. С., както и неговата майка, да изместят
единия от автомобилите си, който е срещу портата, за да може безпрепятствено да влизат в
двора. А. С. отказал, защото нямал време.
На 16.07.2021 г. подсъдимият бил рожденик, празнувал и черпил свои приятели в
местното барче; след 22.00 часа, прибирайки се със съпругата си – св. Н. С., към дома си,
преминавайки покрай дома на свой съсед - св. М.К. видели, че той със свои гости е на
празнична трапеза в двора, М. К. ги поканил да присъединят към компанията и те приели.
По същото време тъжителката, в компанията на дъщеря си – св. Ш. М., и внучката си
– нейна дъщеря, също били в градината на имота й, разговаряли, докато не чули отчетливо
ядосан мъжки глас – този на съседа си А.С., който обсъждал тях – коментирал на висок глас,
че се правят на „интересни“, защото работели и живеели в чужбина и защото настоявали да
премести от уличното платно колите си; обиждал ги и заплашвал, че щял „да се оправи с
тях“, щял да спука гумите на личния им автомобил и декларации, че няма да премести
автомобилите си.
Св. Ш. М., след като заедно с майка си – тъжителката, дълго слушали подс. А.С. да
ги одумва и заплашва, около полунощ отишла до дома на св. К., а майка й я следвала, и от
улицата извикала на подсъдимия да спре да говори по техен адрес и да не се занимава с тях.
Чул я, подс. С. излязъл от двора на св. К. на улицата и започнал агресивно да пита
2
защо му развалят компанията, започнал да ги блъска с ръце – нея и майка й, видимо бил в
нетрезво състояние. Те – св. М. и тъжителката, тръгнали към двора си, следвани от
подсъдимия С. и съпругата му – св. Н. С., които заедно продължавали да ругаят по тях, като
подс. наричал майка й: „курва“, „мърша“, „правела се на интересна“, „да се изстрелва – да
напусне, от махалата“. В тяхно присъствие позвънили по телефона на кмета на селото – св.
С. М., и на тел. 112, за да поискат помощ за предотвратяване на конфликта. От шумния
конфликт, разгърнал се на улицата, се събудил спящия в къщата на тъжителката съжител на
св. Ш. М. - С. И.С., и излязъл пред къщата, за да види какво става.
От показанията на св. С. М., се установява, че той се отзовал на повикването,
отишъл на място и изслушал оплакванията на съседите от поведението на подс. А.С. - негов
братовчед; лично възприел диалога между тях – те взаимно се обиждали; опитал да ги
„разтърве“ и макар да му било трудно успял да прекрати дразгите и се прибрал; на другия
ден разбрал, че е „имало побой“. Видно от показанията му в негово и на съпругата на
подсъдимия присъствие С. С., характеризирайки подс. А.С., изрекъл срещу него упрек, че е
оставил своя баща да умре. Счита, че осведомен от съпругата си впоследствие – след
потушаването на словесния конфликт, за изречените срещу него упреци, се е раздразнил
отново и се е върнал на улицата, вече в негово отсъствие, за да се включи в побоя, за който
той научил на следващия ден. Свидетелства, че и на следващият ден е разговарял с
подсъдимия, на който гласът бил пресипнал от викане, от други съселяни – сочи св. А.,
разбрал, че А. при побоя бил повален и ритан на земята, като не знае от кого, но предполага
да е бил повален и ритан от С., казал на братовчед си – подсъдимият, да отиде да си изкара
медицинско, защото знаел, че нещата могат „да стигнат до съд“; след „около ден“ А. му
казал, че май е прав и че го болят гърдите, разбрал, че е ходил на преглед.
Видно от показанията на св. Ш. М., тя „прибрала“ С. вътре – има предвид в двора на
къщата, но подс. А.С. се върнал и продължил да го предизвиква – обиждал го, казал „ако си
мъж, излез вън, не се прибирай вътре“. Междувременно С. С. излязъл от двора и седнал на
пейка пред къщата. На обидите и упреците, изречени от подсъдимия, отговорил: „и твоя
баща почина, ти ли го направи ?“, при което подс. А.С. отишъл и ударил С. по лицето с
юмрук; С. паднал на земята и подс. А.С. продължил да му нанася удари по цялото тяло с
ръце и с крака. Св. Ш. М. позвънила отново на тел.112, а майка й – тъжителката С. Н., се
притекла на помощ на С. - искала да издърпа подсъдимия, при което той започнал да удря и
блъска и нея, и тя паднала на земята, ударила се лошо. Съпругата на подсъдимия издърпала
А. С., който продължавал да й крещи: „нали звънна на полицията, защо не дойдоха ? “,
както и, че ако не дойдат, той ще им позвъни да дойдат. След това седнал в колата си и
потеглил, направил обиколка и след няколко минути, връщайки се, демонстративно спрял
автомобила по средата на пътното платно срещу входа за тяхното място за паркиране.
Междувременно пристигнал патрулен автомобил на РУ МВР – Кубрат, полицейските
служители пред дома им поискали от семейството на тъжителката обяснения за случилото
се, както поискали обяснения и от подсъдимия, отдръпнал се също пред дома си. Съставили
предупредителни протоколи по отношение на участвалите в сбиването лица – подс. А.С. и
С. С., видно от водената пол.преписка – л.39 – л. 48 от делото.
С. С. с фактическата си съпруга – св. Ш. М., тръгнали към филиалът на Спешна
помощ в гр. Кубрат, където той бил прегледан и насочен към съдебен лекар за
освидетелстване.
Тъжителката С. Н., макар че също усещала болки, останала в дома си заедно с детето
им – нейн внук, на ** възраст, принудително събудено от шума на скандала и побоя, в който
участвали близките му и изплашено.
От показанията на св. Ш. Ангелова, дъщеря на тъжителката и сестра на св. Ш. М. –
л. 77 от делото, се установява, че още в нощта на конфликта, към 02.30 часа по телефона е
била уведомена от сестра си за случилото се; събудила съпруга си и отпътували от дома си в
3
с. Севар към дома на майка й; когато пристигнали, инцидентът бил приключил, заварила
майка си разстроена, под лявото й око имало синина, плачела; разказала и за конфликта,
скарването със съседа им А. - заради една кола, която бил помолен да премести, за да може
и сестра й да си вкарва колата в двора им; А. не само, че отказал, но и продължил да крещи
по близките й, че се праВ. на „интересни“, като и на тази свидетелка не и е известно какво
точно има предвид съседът им с този упрек, обиждал ги, заплашвал, че на следващият ден
ще сложи още коли на улицата пред къщата им; разказала й за сбиването, предизвикано от
А., за повалянето от А. на зетя С. на земята и ударите върху тялото му с ръце и крака, както
и че майка й се е опитала да помогне на С. – дърпала А., за да освободи С., при което той –
подсъдимия, ударил и нея. Свидетелства, че месеци по – късно подс. А.С., съпругата и
майка му, продължавали да я тормозят словесно - на висок глас я кълнели да умре; това я
разстройвало, страхувала се от тях, защото е възрастна, онко-болна и живее сама, за разлика
от А. и семейството му, наброяващо не по – малко от пет човека, всеки от които я обижда и
заплашва всеки път, когато я види на двора или на улицата.
На 19.07.2022 г., в 08.50 часа, в град Разград пострадалата С. Х. Н., била
освидетелствана от съдебен лекар д-р Д. В., която издала СМУ № 76/ 2021 г.на МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ – АД – гр. Разград, в което описала обективните находки установени при
прегледа, както следва: кръвонасяК. в лява скулова област, лява мишница и ляво бедро.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
твърдяният с тъжбата инцидент от 17.07.2021 г., и от наличната медицинска документация
се установява, че С. Х. Н. е получила следните травматични уврежК.: 1/ червеникаво
кръвонасядане на меки тъкани на лява скула и към бузата с изразен оток на това място; 2/
кръвонасядане по средата на гръбната страна на лява мишница на площ - 8/3 см.; 3/
кръвонасядане в долна половина на външно страничната й повърхност с диаметър 1,5 см.; 4/
хоризонтално мътносинкаво кръвонасядане в най-горната част на външностранична
повърхност на ляво бедро върху площ от 9/ 1.5 см.. По своята медико-биологична
характеристика описаните уврежК. обуславят болка и страдание. Описаните уврежК.
отговарят да са получени при резки удари от „полуотворена ръка“ по лице и върху твърди
неръбести предмети по каквито може да бъдат както свити в юмрук ръце, така при падане и
удар на тялото (откъм лявата му страна) върху неравна земна повърхност. При лечението и
заздравяването на нараняването на лявата скула са необходими около 5-6 дни. В периода, на
пациента се предписват компреси за 1-2 дни с оглед резорбиране на отока на скулата.
Лечението на травматичните кръвонасяК. по кожата и подкожието на пострадалата ищца
обичайно е консервативно и продължава около 7 дни до отзвучаване на болковия синдром,
резорбция на отоците и кръвонасяК.та. Болките и страК.та на ищцата са били с обичаен
характер, по-силни в първите 2-3 дни след травмата, като са отминали със завършване на
оздравителните процеси, без да останат усложнения за здравето и живота на пострадалата.
Психическата травма, в зависимост от тежестта и специфичните прояви при различните
преживяващи я, налага както разпознаването й, така и прилагане на специфични
психотерапии. Те трябва да бъдат предписани от добър специалист психотерапевт
внимателно и индивидуално за всеки страдащ от емоционалните и психологически
травматични щети - някои травмирани се възстановяват бързо, дори при най-трагични
преживявания, а други са изцяло опустошени от шокиращи преживявания, изглеждащи на
пръв поглед не толкова разстройващи, но по делото липсват писмени данни, изходящи от
преглед на пострадалата, извършен от специалист психотерапевт, касаещи както
разпознаването на психическа травма, така и психотерапевтични тестове и схеми, целящи
потвърждаване на приложена специализирана психотерапевтична помощ спрямо
тъжителката С.Н..

Като доказателство за достоверност на заявените възраженията на подсъдимия,
4
заявени лично и чрез защитника му, че не той е нанасял удари по тялото на тъжителката, а
обратно на това – л. 28 от делото, „на подс. А.С. е нанесен жесток побой от четири лица, в
който е участвала и тъжителката, и зет й, и той – подс. е лежал на земята, по същото време и
на същото място.“, и за установяване на твърденията му, че по същото време и място
тъжителката му е причинила също телесни уврежК., подс. А.С. представя и съдът е приел
като доказателство по делото издадена му Епикриза КП № 115 от Отделение по
анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „Св. Иван Рилски" гр. Разград – л. 25 от
делото, удостоверяваща проведено по отношение на него стационарно лечение в
болничното заведение за времето от 23.07. до 26.07.2021 г. с окончателна диагноза:
Травматичен шок. Съчетана травма: гърди, корем. Контузио торацис. Контузио абдоминис.
При липса на каквито и да било обективни данни – медицински преглед и
удостоверяване, за причинените на подсъдимия А.С. телесни уврежК., с оглед показанията
на разпитаните по делото свидетели, вкл. доведените от подсъдимия – М.К.и А.М., живеещи
на същата улица в близост до къщите на страните, Н. Х. С. – съпруга на подсъдимия, според
които при нанесен му побой през нощта, първите часове на 17. 17.07.2021 г., той бил
получил: болки, одрасквания по ръцете и гърба, зачервено гърлото – л. 81 от делото, и
поради нужда от специални знания за изследването им съдът по искане на подс. е назначил
СМЕ. Видно от същата, макар и принципно в.лице да заключава, че ако са били налице
такива уврежК. у подсъдимия, то е възможно да бъдат получени по времето и по начина,
както съобщават част от свидетелите - при удари с ръце и ритници по тялото на
пострадалия, притискания на тялото към твърда ръбеста повърхност на земята, където е бил
повален, притискане с ръка в областта на шията, и по своята медико-биологична
характеристика биха причинили на пострадалия болки. Но при приема му в болничното
заведение - Отделение по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „Св. Иван
Рилски" гр. Разград, на 23.07.2021 г. по кожата на тялото и крайниците на А.С. не са
намерени и не са удостоверени рани, подкожни кръвоизливи(хематоми), отоци и
насинявания.
По отношение твърдяното от защитата на подсъдимия, че в резултат на инцидента от
17.07.2021 г. подсъдимият е получил „травматичен шок", СМЕ сочи, че отразената в
медицинската документация окончателна диагноза Т79.4 - Травматичен шок, кодирана в
клинична пътека № 115 – както е посочена в изследвания документ „Епикриза“, за
състоянията на комбинирани и/или съчетани травми, с нарушение на основни жизнени
функции, нуждаещи се от интензивно лечение и диагностика. Според наличните документи
по делото за обективно извършени изследвания на подсъдимия, респ. резултатите от тях,
основните жизнени функции на подсъдимия - мозъчна, сърдечно-съдова, белодробна,
чернодробна и бъбречни функции, са били в границите на нормата, с изключение на
субективната – твърдяна единствено от подс., компонента на намалена двигателна
активност и обективната количествена - подтиснато съзнание. Отразения в епикризата
„астеноадинамичен синдром“ - обща слабост, отпадналост, безсилие, понижена
работоспособност, и „Болков синдром“ - спонтанна и палпаторна болка, са отзвучали след
като още в първите часове след приемането в болница пациентът е бил „обезболен" само с
три аналгина, бромхексин - за втечняване на бронхиални секрети и квамател – медикамент
срещу киселини в стомаха. Според експертът д-р К.М. категорично не може да се приеме
при наличните по делото данни и документи, че отразената в епикризата окончателна
диагноза, е в причинно-следствена връзка с твърдяния от подсъдимия травматичен инцидент
от 17.07.2021 г., твърдяна като проявена и налична на 23.07.2021 г. и съставляваща
разстройство на здравето на А.С., временно опасно за живота. Вещото лице подробно и
аналитично мотивира своето становище, изготвено само и единствено въз основа на
медицинската документация и научните факти. Експертът сочи, че в наличните медицински
документи има много неясни, противоречиви и/или двусмислени данни, медицински и
фактически, противоречащи на обикновената логика, медицинската практика и научната
5
медицинска литература. По кожата и видимите лигавици на пациента не са намерени и
описани от медицинско лице обективни данни за видими телесни уврежК.. От направените
най-малко двукратно, клинико-лабораторни параклинични изследвания на жизнените
функции чрез над 45 количествени и качествени показателя в кръвта и урината не се
намират категорични данни за травматичен шок, в какъвто и да е клиничен стадий. От
направените рентгенови компютърни аксиални томографии на гърдите и корема на
пациента не се намират травматични патологични изменения в костите на гръдния кош и
гръбнака, органите и кухините му. Не се установява наличие на травматични лезии в
паренхимните органи на корема, както и на стомах, черва, пикочен мехур и мезентериум.
Съвкупният анализ на събраните доказателствени материали не позволява да бъде изведен
по недвусмислен начин механизмът на причиняване на „травматичен шок" на пострадалия
А.С.. За да се приеме причинна връзка между нанасянето на удари по тялото на А.С. по
време на инцидента от 17.07.2021 г. и установения на 23.07.2021 г. „травматичен шок" се
изисква наличието на достатъчно медицинска информация и медицински данни за
физическото състояние на пострадалия през седемте дни преди постъпването му в
болницата, каквито не са налични и не са представени, вкл. и като част от документите,
съставляващи „история на заболяването“ на лицето. Няма данни от ОАРИЛ при МБАЛ -
Разград да са съобщили на органите на полицията, че при лицето А.С. прието в отделението
на 23.07.2021 г. са установени травматични уврежК., които по своята медико-биологична
характеристика представляват „разстройство на здравето, временно опасно за живота".
Видно от изслушването на вещото лице в о.с.з. по делото от 23.03.2022 г., на въпрос на съда
дали има обективни данни – лабораторни, образни, рентгенови на гръден кош, коремна
област, глава и пр. изследвания, за преживян от подсъдимия травматичен шок, отговаря, че
такива не са налице, не е установено наличието на някаква течност, обикновено кръв, в
коремната кухина или другаде в тялото на пациента А.С., за да се обоснове вписаната като
окончателна диагноза: Травматичен шок. Съчетана травма: гърди, корем. Контузио торацис.
Контузио абдоминис.
Единственото, което не отговаря на нормалното, това е описаното от приемащия го за
лечение лекар, затова защото там – ИЗ, се говори, че болният е бил приет на 23.07.2021г.,
т.е. седем дни след травмата, след като е бил бит на 17-ти юли, по негови – на пациента,
показания, и лекарите когато са го приемали са установили, че той е мъж на видима възраст,
съответстваща на действителната; заема принудително положение в леглото; Обнубилентен
- количествена промяна на съзнанието, че не е в добро съзнание, не е акекватен;
брадипсихичен - забавяне на умствената дейност, и дезориентиран - нарушение за време,
място и собствена личност, това е психическото му състояние на 23-ти юли, когато, видно
от показанията на съпругата му – св. Н. Х. С., преживяващия травматичен шок подсъдим,
въпреки това си състояние, е управлявал сам автомобила си от ** до болницата в гр.
Разград, за да постъпи за лечение с такива нарушени функции на съзнанието. Според
заключението на вещото лице, ако от 17-ти юли до 23-ти юли подсъдимия е преживял с
травматичен шок, е било по-вероятно да умре от него, отколкото да постъпи сам за лечение
в болницата, шофирайки лек автомобил непосредствено преди това, защото шока
травматичния шок е съчетана травма и протича по един и същи сценарий при всички
травматизирани болни и по един и същи начин се развива във времето; той – травматичния
шок, не може да остане скрит, защото до втория час от причиняване на съответните
травматични уврежК., се развива травматичния шок, от лека степен на шока, и т.н., и така
за няколко часа се реализира, и ако не се вземат до няколко часа мерки, се стига до тежка
фаза на травматичен шок, тъй като главната причина за този шок е кръвоизлив някъде в
тялото, главата, корема и гръдния кош, или може да е кръвоизлив извън от кръвоносен съд,
при бързо изтичане и бърза кръвозагуба. Развиват се съответните механизми. В процесния
случаи в епикризата няма обективни изследвания установяващи наличие на кръвоизлив, в
която и да е част от тялото на лекувания А.С.. Описаните в издадената му епикриза
6
психически количествени промени, принципно се развиват в късната фаза на травматичния
шок, малко преди да настъпи агонията, защото те са дължат на хипоксия на мозъка –
намалено кислородно насищане на мозъка, затова защото кръвотока в организма е
нарушен, запушват се капилярите, най-малките съдове, включително, и в мозъка настъпва
едно състояние, което е невъзвратимо. Има случай на пациенти с шок са оживявали, но
много трудно, със съвременна апаратура и изключително добри специалисти, но не и
когато го приемат на седмия ден от нанасяне на травмите, и той да дойде на крака. За три
дни едно лице не може да се възстанови от травматичен шок. ОАРИЛ е интензивно
отделение, с тежки случаи, и когато състоянието му се облекчи, той се прехвърля в
хирургията. Няма данни да е лежал в хирургия. С епикризата той е изписан и насочен към
личен лекар.
Проведеният разпит на приелия подс. за лечение лекар – св. д-р Л.А., не допринася за
изясняване на неяснотите относно твърдяните от подсъдимия увреди и страК.; не става ясно
защо не са извършени необходими за потвърждаване/ проверка на първоначалната,
определена от него диагноза на здравословното състояние на А.С. чрез образни изследвания
– компютърна аксиална томография на глава, мозък; не са направени задължителните в тези
случаи консултации с невролог, неврохирург, психиатър, ЕМГ(електромиография), ЕЕГ и
пр. на глава. Твърди, но не се установява от медицинската преписка да е правено скенерно
изследване на подс.; не става ясно как и защо подс. е подписвал при постъпването си в
болничното заведение декларации, вкл. и за информирано съгласие за инвазивни
диагностични процедури, при положение, че е приет в неясно, замъглено съзнание.
Независимо от това свидетелят твърди, че е „несериозно“ да се твърди, че е възможно подс.
да е в състояние на травматичен шок от нанесен му побой на 17.07.2022 г., на 23.07.2022 г.
Предвид изложеното, изготвените по делото СМЕ-и, като неоспорени от страните,
базирани на наличните медицински и други обективни данни по делото и медицинската
наука, съдът приема като компетентно извършени и обосновани, и на тях основава изводите
си относно здравословното състояние на страните по делото на 17.07.2022 г. – тъжителка с
уврежК., и здрав, макар и възразил, че също е пострадал, подсъдим.
Представената от подсъдимия епикриза, съдът приема за документ с невярно
съдържание, вероятно съставена, за да се осигури неправомерно защита на подсъдимия, или
отразява негово здравословно състояние след преживяно от него травматично увреждане във
време след 17.07.2022 г., ориентирано към 23.07.2022 г., каквото по делото не се твърди и не
се установява.
Относно събраните по делото гласни доказателства – по инициатива на обвинението
и на защитата, се събраха две групи гласни доказателства. Първата група, това са
показанията на свидетелите Ш. М. и Ш. Ангелова, които безпротиворечиво описват как
първата от тях, заедно с тъжителката – тяхна майка, отправяйки молба от предните дни до
съседа си А.С. да премести един от многото свои автомобили, гарирани – паркирани за
продължителни периоди от време, на пътното платно, непосредствено пред подстъпа за
гариране в собствения им жилищен имот, както и отивайки му забележка да не говори по
техен адрес – късно вечерта на 16.07.2021 г., фактически са предизвикали гнева на
подсъдимия, ескалирал до процесния инцидент – сбиване между подсъдимия и съжителя на
св. Ш. М., нанасяне на удари с ръце и крака от подсъдимия по тялото на тъжителката, при
опит от нейна страна да попречи на подсъдимия да бие с ръце и крака поваления от него на
земята нейн зет - С. С.(страна: тъжител по нчхд № 13/ 2022 г. по описа на РС – Кубрат,
срещу същия подсъдим, служебно известно на съда обстоятелство по повод изявление на
подсъдимия в първото по делото о.с.з.). Първата от свидетелките лично е възприели, че
подсъдимият е нанесъл удари на тъжителката, в следствие на които тя паднала на земята, а
втората възпроизвежда непосредствените си впечатления от здравословното състояние на
тъжителката скоро след приключване на сбиването – синина под окото, насинявания по крак
7
и ръка от ляво, психически разстроена – плаче и се страхува за своя и на децата си живот,
както и разказа й за случилото се. Въпреки близките отношения на страните, съдът дава вяра
на изложените от тях факти, тъй като те се подкрепят от заключението на СМЕ, и
документите, приложени към тъжбата – СМУ. Първото е изготвено въз основа на
обективните находки при медицинското освидетелстване на пострадалата С. Н., от
посочения в СМУ съдебен лекар – д-р Диана В., поради което се кредитира от съда. Както
посочва експертът описаните уврежК. при прегледа на С. Нериева са причинени от резки
удари от „полуотворена ръка“ по лице и върху твърди неръбести предмети по каквито може
да бъдат както свити в юмрук ръце, така при падане и удар на тялото (откъм лявата му
страна) върху неравна земна повърхност. Описаният от вещото лице механизъм на
причиняване на телесните уврежК. несъмнено сочи, че действително на 17.07.2021 г. на
пострадалата С. Н. са причинени описаните множество телесни уврежК., както и
категорично установяват падането на пострадалата на земята. Ето защо показанията на тези
свидетелки се кредитират изцяло от съда. Доколкото и в показанията си св. Ангелова
възпроизвежда това, което й е споделено от Ш. М. и пострадалата С. Н., непосредствено в
нощта на инцидента, съдът кредитира и нейните показания.
Втората група показания са дадените в процеса от свидетелите М. К., А. М. - съседи,
Н. С. – съпруга на подсъдимия, и С. М. – кмет на село ** и братовчед на подсъдимия.
Първите трима свидетели единно сочат, че зетят на тъжителката е бил този, който първи е
нанесъл удари на С. С., повалил го на земята и продължил да го удря, а самата тъжителка и
нейната дъщеря – Ш. М., също го удряли с ръце и крака. Св. Н. С. - съпруга на подсъдимия
заявява, че след инцидента съпругът й е имал одрасквания по кожата на ръцете, одраскване
по гърба и малко насиняване. Тези техни показания противоречат на показанията на първата
група свидетели. Достоверността им в настоящото производство следва да се провери само и
единствено чрез обективни данни, както следва: 1/ отразените в медицинска документация –
както се установи по делото подсъдимият не е посещавал нито съдебен, нито
общопрактикуващ, лекар. Твърдението му, че в резултат на инцидента на 17.07.2021 г.
състоянието му се е влошило и на 23.07.2021 г. е бил приет за лечение в МБАЛ - Разград, не
се кредитира от съда. В подкрепа на този извод е изготвената от д-р М. СМЕ, която
категорично сочи, че липсва причинна връзка между инцидента на 17.07.2021 г. и описаната
в епикризата окончателна диагноза „травматичен шок". Никъде в медицинската
документация не са описани каквито и да било отоци, насинявания, одрасквания и пр.
Поради това съдът не кредитира показанията на тези свидетели досежно обстоятелството, че
родствениците й – дъщеря и зет, и самата тъжителката са били тези, който са нападнали и
жестоко пребили подсъдимия, след като са го повалили на земята.; 2/ видно от документите,
съставляващи образувана по повод сигнал за помощ на св. Ш. М., подаден на ЕЕНСП – 112,
полицейска преписка, производството по която е завършило със съставянето срещу
подсъдимия А. С. С. на АУАН № 65 – Н/ 16.08.2022 г. за извършено от него нарушение по
чл. 4а, ал. 2 от Наредба № 1 за обществения ред в Община – Кубрат, изд. от Общински съвет
– гр. Кубрат – л. 64 от делото, въз основа на който срещу него е издадено и влязло в сила на
19.11.2021 г. НП № 133/ 23.09.2021 г. на кмета на Община – Кубрат – л. 65 от делото, с
което за извършеното: за това, че на 17.07.2021 г., около 00.30 часа в с. **, община Кубрат,
на улица „**“ пред дом № 54 не спазва общоприетите норми на поведение, е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и му е наложено административно наказание
– глоба в размер на 100.00 лева, на 27.07.2021 г. длъжностното лице от състава на РУ МВР
– Кубрат е посочило, че въпреки проведените от него разговори със съседи за установяване
на свидетели на скандала от 17.07.2022 г., такива свидетели не са установени. На лица,
които в деня, следващ събитията, като съседи и на двете страни по делото, не са дали
обяснения за случилото се, макар и да са търсени от органите на МВР, каквито са
посочените от подсъдимия по делото свидетели - М. К. и А. М.; и приемайки посочените от
тях причини за ненамеса от тяхна страна за предотвратяване на побой от трима души над
8
близък съсед, за неадекватни и безотговорни, съдът не дава вяра на същите. Съдът не давя
вяра и на показанията на С. М. – кмет на село ** и братовчед на подсъдимия, тъй като в
едната си част те съставляват преразказ на думи на св. А. М., а другата част целят да
оправдаят собствените му бездействия по отношение на нарушилия спокойствието на
съседите и на други свои съселяни братовчед – подсъдимия. Показания по делото Н. С. -
съпруга на подсъдимия, дава единствено, за да бъде установена защитната му теза, същите
съдът намира за нелогични и непоследователни, при липса на кореспонденция между тях и
писмените доказателства.
Предвид изложеното съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелите Ш. М.
и Ш. Ангелова, тъй като същите са логични и последователни, взаимо допълващи се, и
кореспондират с писмените доказателства - СМУ и СМЕ-и.
Предвид това, съдът намира, че по делото се събраха безспорни доказателства, които
установяват по несъмнен начин, че подсъдимият А. С. С. е автор на инкриминираното с
тъжбата деяние по чл.130, ал. 2 от НК.
Между така анализираните доказателства, събрани на съдебното следствие -
показания на посочените свидетели, обективните находки в медицинското освидетелстване
и съдебно-медицинските експертизи съществува обективна връзка, а направеният и
единствено възможен извод е, че именно подсъдимият А. С. С. е автор на инкриминираното
деяние по чл.130, ал. 2 от НК, за което е обвинен с тъжбата.
Установи се, че подсъдимият А. С. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК - на инкриминираната дата - 17.07.2021 г.,
около 00.30 часа в с. ** Разградска област, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, на С. Х. Н., ЕГН
**********, с пост./наст. адрес в **.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице - подсъдимият
е нанесъл на подсъдимата удари с ръце и крака, при което тя паднала на земята на лявата си
страна, и така е причинил установените по делото телесни уврежК. на тъжителката С.Н.,
изразяващи се в контузии в областта на лицето и главата: – червеникаво кръвонасядане на
меки тъкани на лява скула и към бузата с изразен оток на това място; в областта на тялото -
червеникаво кръвонасядане по средата на гръбната страна на лява мишница на площ 8/3 см.,
както и червеникаво кръвонасядане в долната половина на външностраничната повърхност
с диаметър 1.5 см., и долен крайник – хоризонтално мътно синкаво кръвонасядане в най-
горната част на външностраничната повърхност на ляво бедро върху площ 8/ 1-1.5 см. Този
вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия.
Действал е при евентуален умисъл - предвиждал е, че следствие на ударите ще
настъпят конкретните уврежК., но се отнесъл с безразличие към това, преследвайки друга
цел - саморазправа с пострадалата и семейството й.
Предвид изложеното, съдът призна подс. А. С. С. за виновен в извършване на
престъплението по чл.130, ал. 2 НК и предвид наличието на материалните предпоставки на
чл.78а НК - за деянието е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, подсъдимият е неосъждан, освобождаван е от наказателна отговорност по реда на
чл.375 и сл. от НПК, но е реабилитиран, с деянието не са причинени имуществени вреди и
не е бил в пияно състояние, и императивната разпоредба за приложението му, го освободи
от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в размер на
1 600.00 лева.
При определяне на същото съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като
отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; и
отегчаващи: пострадалата е лице от женски пол, с хронично увредено здраве, което е било
известно на подсъдимия, тъй като страните са в близки родствени връзки; деянието е
9
извършено в тъмната част на денонощието, поради което при превес на отегчаващи
отговорността му обстоятелства съдът определи наложеното му наказание като ориентирано,
но над минимума на предвиденото наказание в чл.78а НК. С така определеното наказание
съдът намира, че ще се постигнат целите на чл.12 от ЗАНН - подсъдимият ще преосмисли
постъпката си и ще го мотивира за в бъдеще да избира установени от правовия ред методи
за разрешаване на конфликти.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Гражданският иск е предявен в размер на 2 000.00, като обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страК., е доказан по своето основание. Деянието на
подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, той е
длъжен да репарира вредите, които пострадалата е понесла. Съдът като отчита тежестта на
уврежК.та - всъщност са причинени множество телесни уврежК., понесените болки и страК.,
предвид естеството им и общо увреденото здравословно състояние и възрастта на
тъжителката, намира, че за репариране на понесените от нея неимуществени вреди – болки и
страК., изживяно неудобство и срам, подсъдимият й дължи обезщетение в размер на 1
200.00 лева. В останалата част над уважения размер до 2 000.00 лева, претенцията като
недоказана, следва да бъде отхвърлена.
Искането за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е основателно и следва да се уважи, считано от датата на увреждането.
Искането за присъждане на сторени разноски е основателно и следва да се уважи в
размера на 600.00 лева, от които 300.00 лева – платено възнаграждение на един адвокат, и
300.00 лева – платен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Подсъдимият А. С. С. следва да заплати и по сметка на Районен съд - Кубрат
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева.
Воден от изложеното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:



10
Съобщи за изтекли лични данни