№ 266
гр. Момчилград, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20245150100235 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.128 от КТ.
Ищецът С. В. Х., чрез адв.Д. Г. от АК- Кърджали, в искова си молба
твърди, че в РС- Моммчилград е било образувано ч.г.д. № 126/2024г., по което
е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника СУ „Н.Й.Вапцаров“– с.*********, общ.Кирково, за заплащане на
посочените парични суми. По повод на подадено възражение от училището-
длъжника против така издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение се предявявал настоящият установителен иск относно вземането.
Ищецът посочва, че в периода от 01.01.2023г. до 04.07.2023г. е бил в
трудовоправни отношения със ответното училище, и е изпълнявал длъжността
„Заместник-директор, административно- стопанска дейност” в СУ „Н. Й.
Вапцаров”- с.*********, общ.Кирково. Заявява, че със Заповед №
00000007/04.07.2023г. Директорът на СУ „Н. Й. Вапцаров” е прекратил
трудовият договор. Твърди, че с тази заповед не са били начислени и
изплатени в пълен размер сумите за трудово възнаграждение и обезщетения,
дължими при прекратяване на трудово-правните отношени.
Ищецът основа своите претенции за увеличени размери на трудовото
1
възнаграждение и обезщетенията, които му се дължали, т.к. на 10.08.2023г. е
бил подписан Анекс №Д 01- 192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор
за системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.2022 год.,
с който е бил изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни
заплати за системата на училищното и предучилищно образование.
Заявява, че с Анекса е било предвидено МРЗ за длъжността "Заместник -
директор" да бъде в размер на 1 926 лева, считано от 01.01.2023г., като в ал.2
от анекса е било посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се
изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Твърди, че в ал.З т.2
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са били в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15 %. Сочи, че съгл. чл.4 от сключения КТД от 06.12.2022 год.,
постигнатите между страните договорености са минимални, имат
задължителен характер и се прилагат за работниците и Служителите, членове
на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите
на работодателите - страни по договора.
Ищецът заявява, че съгл. чл.128 т.2 от КТ, работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Това било основно
задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. Позовава се и
на нормата на чл.57 от КТ предвиждаща, че КТД има действие спрямо
работниците и служителите, членове на синдикалната организация- страна по
договора.
Ищецът посочва, че поради отказа на ответника да заплати съответните
обезщетения, е депозирал пред МРС Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ТПК, с което е предявил искане за заплащане на
неизплатени парични задължения, представляващи трудово възнаграждение и
обезщетения на горепосочените основания, ведно с дължимите лихви, както
следва: 1/ сумата в размер на в размер на 2 014,90 лева - главница,
представляваща неизплатено пълно трудово възнаграждение по чл.247 ал.2 вр.
2
270 от КТ за периода от 01.01.2023г. до 04.07.2023г., ведно с мораторна лихва
за забава в размер на 176,17 лева от 05.07.2023г. до 26.02.2024г., вкл., както и
законна лихва: от 27.02.2024г. - датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата в размер на в размер
на 4 683 лева- главница, представляваща неизплатено пълно обезщетение по
чл.222 ал.З от КТ, дължимо при прекратяване на ТД след придобиване право
на пенсия, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 409,45 лева от
05.07.2023г. до 26.02.2024г., вкл., както и законна лихва: от 27.02.2024г.-
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането; 3/ сумата в размер на в размер на 2 575,37 лева,
представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл.224 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск от 133 дни, ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 225,17 лева от 05.07.2023г. до 26.02.2024г., вкл., както и
законна лихва: от 27.02.2024г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателно изплащане на вземането. Била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за посочените суми, срещу която е било
подадено Възражение за недължимост, поради и което е бил предявен
настоящият иск с правно основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК.
Предвид гореизложеното, моли съда да признаете за установено, че той-
ищецът има вземане от СУ „Н.Й.Вапцаров”-с.*********, общ.Кирково, за
което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№126/2024г. по описа на
МРС, а именно: за посочените по-горе парични суми, както и разноски за
заплатено адв. възнаграждение в размер на 650 лева. Претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства; Заповед
№00000007/04.07.2023г., Заявление на ищеца с вх.№160/18.10.2023г., Анекс
№ Д 01-192/10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022 год.
Ответната страна, чрез адв.С. Д. от АК- Кърджали, е депозирала в срок
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. Намира иска за процесуално
допустим, и неоснователен. Не се оспорва, че била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, както и не се оспорва обстоятелството, че
ищеца е работил в ответното училище, и заемал посочената длъжност, и че
трудовото правоотношение е било прекратено, като са били изплатени
съответните обезщетения. Посочва, че Анексът към КТД има действие само
спрямо работещи в училището към момента на подписването му, но не и по
3
отношение на тези, с които трудовоправните отношения са прекратени.
Развиват се подробни доводи за неоснователност на исковата претенция, като
се счита, че не се дължат претендираните суми. Иска се отхвърляне на
исковата молба, и се претендират разноски.
В съдебно заседание, ищецът, не се явява и се представлява от адв.Д.Г.
от АК- Кърджали, която поддържа предявеният иск, като на основание чл.214
от ГПК прави искане за изменение на иска,, досежно размера на исковата
претенция, като намалява същата, както следва; 1. Първоначално
претендираната сумата в размер на в размер на 2 014,90 лева- главница,
представляваща неизплатено пълно трудово възнаграждение по чл.247 ал.2 вр.
270 КТ за периода от 01.01.2023г. до 04.07.2023г., ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 176,17 лева от 05.07.2023г. до 26.02.2024г., се
УВЕЛИЧАВА на 2 667,06 лева- главница, ведно с мораторна лихва за забава
в размер на 233,19 лева; 2/Първоначално претендираната сумата в размер
на в размер на 4 683 лева - главница, представляваща неизплатено пълно
обезщетение по чл.222 ал.З КТ, дължимо при прекратяване на ТД след
придобиване право на пенсия, ведно с мораторна лихва за забава в размер па
409 лева от 05.07.2023г. до 26.02.2024г., СЕ УВЕЛИЧАВА на 4 813,22
лева, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 420,84 лева. 3/
Първоначално претендираната сумата в размер на в размер на 2 575,37
лева, представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл.224 КТ за
неизползван платен годишен отпуск от 133 дни, ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 225,17 лева, СЕ УВЕЛИЧАВА на 2645,28 лева, ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 231,29 лева.
Представя писмена защита на основание чл.149 ал.3 от ГПК, в която са
подробно развити доводи в подкрепа на исковата молба. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи исковата претенция в размерите,
посочени в заключението на вещото лице, като претендира и разноски по
делото- по представен списък.
Ответникът, се представлява от адв.С. Д. от АК- Кърджали, която иска
съдът да постанови решение, с което да се отхвърли исковата претенция като
неоснователна, и развива подробни доводи в тази насока в представената по
реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита. Претендира разноски по
представен списък по чл.80 от ГПК.
4
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна;
Предявеният иск е установителен по своя характер, и е с правно
основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, и със същият се установява
съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение въз основа на
подадено заявление за това. В разпоредбата на чл.414 ал.1 от ГПК е дадена
възможност на длъжника по издадена заповед за изпълнение да подаде
възражение в двуседмичен срок от връчване на заповедта. При подадено
възражение в срок, задължение на съда е да укаже на заявителя, че може да
предяви иск за своето вземане във едномесечен срок, като при непредявяване
на иска в срока или непредставяне на доказателства, че такъв иск е предявен
заповедта за изпълнение се обезсилва, както и изпълнителният лист от чл.418
от ГПК. Съгласно чл.416 от ГПК ако не е подадено възражение в срок, или
така подаденото възражение е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в
сила, и съдът издава изпълнителен лист.
От събраните по настоящото производство доказателства се
установява, че на 06.11.2023г. в РС- Момчилград е било подадено заявление от
ищеца по настоящото производство против ответното училище, за осъждане
на последното да му заплати посочената по-горе парична сума; сумата в
размер на в размер на 2 014,90 лева - главница, представляваща неизплатено
пълно трудово възнаграждение по чл.247 ал.2 вр. 270 от КТ за периода от
01.01.2023г. до 04.07.2023г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
176,17 лева от 05.07.2023г. до 26.02.2024г., вкл., както и законна лихва: от
27.02.2024г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата в размер на в размер на 4 683
лева- главница, представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл.222
ал.З от КТ, дължимо при прекратяване на ТД след придобиване право на
пенсия, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 409,45 лева от
05.07.2023г. до 26.02.2024г., вкл., както и законна лихва: от 27.02.2024г.-
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането; 3/ сумата в размер на в размер на 2 575,37 лева,
представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл.224 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск от 133 дни, ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 225,17 лева от 05.07.2023г. до 26.02.2024г., вкл., както и
5
законна лихва: от 27.02.2024г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 650 лева,
представляващи разноски по делото- адвокатство възнаграждение.
Въз основа на така подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. №
126/ 2024г. на РС- Момчилград, по която е издадена Заповед за изпълнение №
273/ 27.02.2024г., по силата на която ответникът по настоящото производство
е бил осъден да заплати на заявителя посочените по-горе суми.
Ответникът не е бил осъден да заплати по сметка на съда държавна
такса в съответният размера, като заявителят първоначално не е внесъл
такава, поради наличието на предпоставките по чл.83 и сл. от ГПК вр.чл.359
от КТ.
Разпореждането е било връчено на длъжника- ответник по настоящото
производство на 29.02.2024г., и срещу тази заповед е постъпило възражение от
длъжника- ответник по настоящото производство в срока по чл.414 ал.1 от
ГПК, а именно последният на 25.03.2024г. е депозирал възражение. При
условията на чл.415 ал.1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установява съществуването на задължението в едномесечен
срок и да представи доказателства така предявеният иск. Указанието на съда
по смисъла на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е връчено на заявителя по горното дело-
ищец по настоящото дело, на 02.04.2024г.
Заявителят по посоченото ч.гр.д. е депозирал искова молба в съда на
15.04.2024г. за установяване спрямо длъжника по заповедното производство
дължимостта на посочените в настоящата искова молба парични суми.
По делото като доказателства са приложени копия на Заповед №
00000007/04.07.2023г., с която трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ /поради придобиване право на
пенсия за осиг.стаж и възраст/. От тази заповед е видно, че ищецът е заемал
длъжността „Заместник-директор, административно- стопанска дейност” в
СУ „Н. Й. Вапцаров”- с.*********, общ.Кирково. В заповедта е посочено, че
на лицето следва да се изплатят обезщетения на основание чл.222 ал.3 от КТ-
в размер на 32 088,10 лева / обезщетение при прекратяване на тр.договор/, и
чл.224 ал.1 от КТ- в размер на 17 635,19 лева- за неползван отпуск в размер на
133 работни дни.
Със представена Справка- фиш, изд. от ответното училище, се
6
уставновяват размерите на основното трудово възнаграждение,
допълнителните възнаграждения, общите начисления и сумата за получаване
от ищеца при прекратяване на тр.договор, като в тази насока са и представени
платежни нареждания.
Страните са представили Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д 01- 269/ 06.12.2022г., и
Анекс към него от 10.08.2023г., в които са отразени начините и формулите за
определения на работните заплати, допълнително начислени възнаграждения,
отпуски и други, посочени конкретно.
Като доказателство е приложено и Писмо № 0509/05.10.2023г. на
Министерството на образование, в което са дадени пояснения и указания
относно приложението на Анекса от 10.08.2023г. към КТД- посоченият по-
горе. Представени са като доказателство и устав на СБУ, протоколи от
събрания на СБУ- община Кирково, Писма от ищеца и отговори от
синдикалната организация /СБУ, с които се установява, че ищецът е член на
СБУ, сиреч член на синд.организация, страна по КТД за системата на
предучилищното и училищното образование № Д 01- 269/ 06.12.2022г., и
Анекс към него от 10.08.2023г.,
По делото е налице заявление от 18.10.2023г. от ищеца, отправено до
Директора на ответното училище, с което се установява, че същият е направил
искане да му се преизчисли и изплати разликата от увечението на раб.заплата
за минал период на основание подписаният анекс от 10.08.2023г., респ. и
разликата за обезщетенията. Било му отговорено от ответното училище, че
преизчисляването не може да бъде реализирано за лица с прекратени трудови
правоотношения.
Като доказателство е приложено и писмо с изх.№ОД02-4320/05.102023г.
на Заместник-министъра на образованието и науката, относно прилагането на
анекса от 10.08.2023г. към КТД, в което е указано, че наличието на действащо
трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на
посоченото увеличение, и ако трудовия договор на работника или служителя е
прекратен, той не попада в кръга лица, за които се прилага анекса. В писмото е
посочено, че постигнатата договореност се отнася само за тези лица, които
към 10.08.2023г. са притежавали качеството- работници и служители“.
Заместник-министърът на образованието и науката посочва, че аналогично е и
7
предвиденото в §3 от ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№4/20.04.2017г., съгласно което минималните размери на основните месечни
работни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила на 1 януари
2023г., но само за тези които имат качеството педагогически/непедагогически
специалист към момента на приемане на нормативния акт.
В хода на производството по делото е назначена и извършена съдебно-
счетоводна експертиза със вещо лице Г. Д., от чието заключение се
установява, следното; В хипотезата на увеличение на работната заплата на
ищеца за периода от 01.01.2023г. до 04.07.2023г., дължима на основание чл.27
ал. 1 и ал.2 от Анекс №Д 01-192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор
за системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.2022г. ,то
същото ще бъде в следните размери :
-Брутният размер на увеличението е 20 447,46 лева за периода от 01.01,2023г.
до 04.07.2023г. вкл. / респ. Изплатени са 17 780,40 лева, а увеличението е
2 667,06 лева;
- Изплатено обезщетение по „чл.222 от КТ е в размер на 32 088,10 лева, а
увеличението от 15 % възлиза на сумата от 4 813,22 лева;
- Изплатено обезщетение по чл.224 от КТ е в размер на 17 635,19 лева, а
увеличението от 15% възлиза на сумата от 2 645,28 лева.
Вещото лице е изчислило и размерът на мораторните лихви върху
претендираните суми, за съответните периоди, посочени конкретно в
заключението.
В съдебно заседание вещото лице е разпитано и потвърждава
заключението, което е изготвило по СЧЕ, което заключение съдът приема
изцяло като законосъобразно и обосновано изготвено .
Предвид гореизложеното, съдът намира, че така предявената искова
молба с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.чл.128 от КТ вр.чл.247 ал.2
от КТ, вр.чл.222 ал.3 от КТ и чл.224 от КТ, е подадена в преклузивния срок по
чл.415 ал.1 от ГПК, поради и което се явява допустима и като такава следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът счита, че така предявената искова молба е изцяло неоснователна,
по следните съображения.
Установи се безспорно по делото, че между страните са възникнали
8
определени трудово правни отношения, а именно между ищеца и ответника е
бил сключен трудов договор, по силата на който ищеца е бил назначен на
определена длъжност в ответното училище, като насрещната престация на
училището е било да заплаща и съответно трудово възнаграждение /основно,
допълнително и други/, и което съставлява задължение по чл.128 от КТ- да
заплаща възнаграждение за престираният труд в определените в закона
срокове.
По делото се установи по несъмнен начин, че ищецът, заемащ
съответната длъжност в ответното училище е изпълнявал своите задължения,
и в насреща е получил дължимото му се трудово възнаграждение за
претендираният периода от 01.01.2023г. до 04.07.2023г.
Въпреки това и позовайки се на чл.27 ал. 1 и ал.2 от Анекс №Д 01-
192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищно образование от 06.12.2022г., ищецът е изявил
претенции за допълнителни парични суми към трудовата заплата и е подал
заявление в съда за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК за заплащане на посочените по-горе суми, представляващи
представляваща неизплатени увеличения на работни заплати с 15 %, считано
от 01.01.2023г. до 04.07.2023г., неизплатено увеличение с 15 % на
обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ, дължимо при прекратяване на тр.договор
и неизплатено увеличение с 15 % на обезщетение по чл.224 от КТ за
неползван отпуск за 133 р.дни, ведно със съотоветните мораторни лихви
върху тези суми, дължими за съответни периоди, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда, до пълното изплащане- посочени
конкретно в заявлението.
За така претендираната сума е образувано ч.гр.д. № 126/ 2024г., по която
е била издадена Заповед № 45/ 27.02.2024г. за изпълнение на парично
задължение, с която ответното училище е било осъдено да заплати на ищеца в
настоящото производство посочените по-горе парични суми/както и да се
заплатят разноските по делото/.
В същото време се установи, че ищецът е получил дължимото му
трудово възнаграждение, което е отразено и по-горе и посочено в
заключението на вещото лице.
Както в заключението, така и в представените писмени доказателства се
9
установява, че ищецът е получил и дължимите обезщетения по чл.222 ал.3 от
КТ и по чл.224 от КТ- посочени конкретно, като на същият не са изплатени
съответните увеличения от 15 %, а именно претендираните;
При тези данни съдът намира, че действително ищецът е престирал
своят труд и по този начин изпълнил задълженията си по трудовото
правоотношение с ответното училище за посоченият исков период, и
училището, като работодател е изпълнило свое задължение, което е основно-
да заплати в законовите срокове дължимото трудово възнаграждение, като при
прекратяване на трудовите правоотношения са заплатени и дължимите
обезщетения- посочени и в самата заповед за прекратяване на
трудовоправните отношения между страните.
При горните доказателства съдът намира, че следва исковата претенция
да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.
Както и по-горе се посочи, че ищеца основа своята претенция на
предвиденото в чл.27 ал.1 и ал.2 от Анекс №Д 01-192/10.08.2023г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно
образование от 06.12.2022г. Със събраните по делото доказателства, в т.ч. и с
заключението изготвената съдебено-счетоводна експертиза е видно, че на
ищеца са изплатени съответните дължими към прекратяването на трудовите
правоотношения суми.
По делото не се спори, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено считано от 04.07.2023г., като в същото Анекс № ДО 1-192 е от
10.август 2023г., е сключен след като ищеца вече не заема длъжността
„Заместник- директор „Административно-стопанска дейност““ в ответното
училище, поради и което правилата на чл.27 ал.1 и ал.2 от този анекс не се
прилагат за нея. В тази насока са и дадените от Министерството на
образованието Указания за прилагането на Анекса от 10.08.2023г. по
отношение на лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на
определяне и договаряне на новите работни заплати. Лицата, с прекратени
трудово-правни отношения не разполагат с правна възможност да получават
увеличение за минал период от време. Предвиденото увеличение се изплаща
на единствено и само на служители, които полагат труд по действащи трудови
договори към момента на увеличението на работната заплата.
По делото е видно, че ищецът е работил в ответното училище до
10
04.07.2023г. на длъжност „Заместник- директор“,а самият Анекс е сключен на
10.08.2023г., и именно от тази дата се определя кръгът на лицата, за които се
прилагат договореностите в Анекса. С други думи казано, анексът е
приложим само за тези, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството
,,работници и служители“ в тази система. Както е посочено в становището на
ответното училище, което съдът приема за основателна, качеството ,,работник
и служител“ се определя само от разпоредбите на КТ, при действащ трудов
договор. Или, ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен,
същият не попада в кръга лица, за които се отнасят договореностите по КТД,
така и Анексите към него.
Ето и защо съдът приема, а и в тази насока са дадените Указания и
разяснения от МОН, че посочената в Анекса дата 01.01.2023г. не представлява
дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се
увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на
„работници и служители“ към момента на постигането на договореността-
сиреч към 10.08.2023г., като основанието за увеличение на заплатата възниква
на 10.08.2023г. с подписването на Анекса от 10.08.2023г. към КТД -10.02023г.,
поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите
лица.
Съдът счита, че КТД, както и анексите към него, макар и да имат
задължителен характер, не могат да бъдат приложени пряко. В процесният
анекс от 10.08.2023г. не се предвижда конкретен размер на индивидуалните
работни заплати на педагогически /а и непедагогически/ специалисти, поради
наличието на нормата на чл.66 ал.1 т.7 от КТ. В разпоредбата на чл.27 ал.З т.2
от КТД не е определен точен размер за увеличение, а е посочено, че
увеличението на възнаграждението е с не по-малко от 15%. Конкретното
увеличение на работната заплата на всеки педагогически специалист, в
съответствие с подписаните към КТД анекси, се извършва при условията на
индивидуално договаряне с допълнително споразумение към трудовия
договор по реда на чл.119 ал.1 от КТ във връзка с чл.16 ал.1 от Наредба
№4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, като конкретните
размери на индивидуалните основи заплати се договарят от директора и се
определят в индивидуалния трудов договор.
Съобразявайки се с посочените норми се стига до извода, че в
11
процесният случай това няма как да се осъществи с ищеца, тъй като трудовият
договор на същият е бил прекратен към датата на подписване на анекса.
Предвид изложеното съдът намира, че липсват предпоставките за
изплащане на увеличение на трудовото възнаграждение, както и за
увеличаване на обезщетенията по чл.222 ал.З от КТ и по чл.224 от КТ с 15 %,
както и за присъждане на мораторни лихви върху тези суми, поради и което
следва да се отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Съобразно това съдът приема за установено по отношение на ответното
училище, че не дължи на С. В. Х. с ЕГН- **********, следните суми; 1/
сумата в размер на в размер на 2 667,06 лева- главница, представляваща
неизплатено пълно трудово възнаграждение по чл.128 вр.чл.247 от КТ, за
периода от 01.01.2023г. до 04.07.2023г., ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 233,19 лева от 05.07.2023г. до 26.02.2024г., вкл., както и законна
лихва: от 27.02.2024г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата в размер на в размер на 4 813
лева- главница, представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл.222
ал.З от КТ, дължимо при прекратяване на ТД след придобиване право на
пенсия, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 420,84 лева от
05.07.2023г. до 26.02.2024г., вкл., както и законна лихва: от 27.02.2024г.-
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането; 3/ сумата в размер на 2 645,28 лева, представляваща
неизплатено пълно обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск от 133 дни, ведно с мораторна лихва за забава в размер на
231,29 лева от 05.07.2023г. до 26.02.2024г., вкл., както и законна лихва: от
27.02.2024г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането, както и разноските по заповедното
производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 45/ 27.02.2024г. по ЧГД № 126/2024г. на РС-
Момчилград.
Следва искът в да се приеме за неоснователен, защото се установи, че
ответното училище е изплатило на ищеца всички дължими суми за
претендираният период, няма незаплатени допълнителни суми за увеличение
на работната заплата за този период, респ. не се дължат и обезщетения,
посочени по-горе.
12
Следва при този изход на делото да се обезсили Заповед за изпълнение
№ 45/ 27.02.2024г. по ЧГД № 126/2024г. на РС- Момчилград, изцяло.
Следва при този изход на делото ищецът да бъде осъден да заплати на
ответника сторените от същият разноски по делото по представеният списък
по чл.80 от ГПК- а именно 1 307 лева- адвокатско възнаграждение;
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от С. В. Х. с ЕГН- **********, искова молба с
която се иска ДА БЪДЕ УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на Средно
училище „Никола Йонков Вапцаров“-с.*********, общ.Кирково, че дължи на
С. В. Х. с ЕГН- **********, следните суми; 1/ сумата в размер на в размер на
2 667,06 лева- главница, представляваща неизплатено пълно трудово
възнаграждение по чл.128 вр.чл.247 от КТ, за периода от 01.01.2023г. до
04.07.2023г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 233,19 лева от
05.07.2023г. до 26.02.2024г., вкл., както и законна лихва: от 27.02.2024г. -
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане
на вземането; 2/ сумата в размер на в размер на 4 813 лева- главница,
представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл.222 ал.З от КТ,
дължимо при прекратяване на ТД след придобиване право на пенсия, ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 420,84 лева от 05.07.2023г. до
26.02.2024г., вкл., както и законна лихва: от 27.02.2024г.- датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането; 3/
сумата в размер на 2 645,28 лева, представляваща неизплатено пълно
обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 133
дни, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 231,29 лева от
05.07.2023г. до 26.02.2024г., вкл., както и законна лихва: от 27.02.2024г.-
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 45/ 27.02.2024г. по ЧГД № 126/2024г. на РС- Момчилград.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 45/ 27.02.2024г. по ЧГД № 126/2024г. на РС- Момчилград.
13
ОСЪЖДА С. В. Х. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на Средно
училище „Никола Йонков Вапцаров“- с.*********, общ.Кирково, БУЛСТАТ-
*********, сумата в размер на 1 307 лева, представляваща размерът на
направените в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
14