№ 861
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100509538 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20277124 от 15.12.2020 г., постановено по гр.д. №
80746/2017 г. по описа на СРС, 52 състав, са отхърлени предявените от Б.С.
С-К. против 132 СУ„В.В.”, представлявано от директора Д.Ц., иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на ищеца от длъжността „Старши
учител по английски език“ за незаконно и за неговата отмяна и иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в
размер на 4752 лева за времето от 20.09.2017 г. до 20.03.2018 г., през което
ищцата е останала без работа поради уволнението.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Б.С. С.-К., с
която са наведени оплавания, че съдебният акт е неправилен и необоснован.
Жалбоподателят поддържа, че първият съд неправилно е възприел сключения
между страните трудов договор за действителен. Тълкувайки разпоредбите на
чл. 70, ал. 1 и ал. 3 КТ въззивникът сочи, че един трудов договор не може да
бъде едновременно срочен и със срок за изпитване, с оглед което процесният
договор е бил недействителен. В конкретния случай от страна на
работодателя не са били спазени и законовите изисквания за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1 КТ по взаимно
съгласие на страните. Поддържа се, че е следвало да бъде уважен и искът по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ. Заявеното искане е решението да бъде
отменено, а предявените искове – изцяло уважени.
Въззивната жалба е оспорена с отговор, подаден от въззиваемия, чрез
представляващия го директор. В конкретния случай в хода на
1
първоинстанционното производство е било установено, че работодателят
законосъобразно е прекратил трудовия договор с ищцата на основание чл. 71
КТ, независимо че трудовият договор е бил сключен като срочен. От възивния
съд се иска да потвърди обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по силата на сключен на 14.09.2017 г. трудов договор за
длъжността „старши учител по АЕ в прогимназиален етап“.
Не е спорно също така, че с процесната заповед № РД-17-22/20.09.2017
г. на директора на ответното училище на основание чл. 71, ал. 1 КТ е
прекратено без предизвестие и преди изтичане на срока за изпитване,
уговорен в полза на работодателя, считано от 20.09.2017 г. трудовото
правоотношение с ищцата.
Видно е от съдържанието на представения като писмено доказателство
трудов договор, че същият е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, вр.
чл. 70 КТ в полза на работодателя, за определен срок – от 14.09.2017 г. до
30.06.2018 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, като с него съдът правилно е отхвърлил предявените
искове. Във връзка с оплакванията на въззивника, съдържащи се в подадената
срещу решението въззивна жалба, и възраженията на въззиваемата страна,
релевирани с отговора, съдът следва да изложи свои мотиви по съществото на
правния спор, като добави и следното:
Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да
се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок
за изпитване в полза на работодателя), както и с цел работникът да провери
дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника). Когато в
договора не е отразено в чия полза е срокът, то съгласно чл. 70, ал. 2 КТ се
счита, че срокът е уговорен в полза и на двете страни. В срока на изпитване
работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява
възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до
изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия
договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент
от изпълнението му. Когато срокът е уговорен в полза и на работника, той
разполага със същите права - да провери доколко възложената му работа е
подходяща за него и да прекрати трудовия договор с едностранно
волеизявление. Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да
се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото
изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до
2
насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да
прекрати договора.
Уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на срок за
изпитване са различни и отделни клаузи, които са само възможни елементи на
трудовия договор. Страните в рамките на свободата на договаряне могат да
уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване. Чрез тези
две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Срок за
изпитване може да се уговори при сключване както на договор за
неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори.
Видът на трудовия договор - срочен или за неопределено време, е без
значение за валидността на клаузата за изпитване. Трудовият договор се
смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за
изпитване. Когато изпитателният срок е уговорен при трудов договор за
неопределено време, то и окончателният трудов договор е такъв. Изтичането
на срока за изпитване не променя и вида на срочния трудов договор, който си
остава срочен. В този смисъл са Решение № 108 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4838/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 10 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1476/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 178 от 18.02.2000 г. на ВКС по гр. д.
№ 1132/99 г., III г. о. и др.
Ето защо и неоснователно се поддържа с въззивната жалба, че
сключеният между страните срочен трудов договор, с който е бил уговорен
срок за изпитване в полза на работодателя, е недействителен с оглед
включването в съдържанието на същия клауза за срок и клауза за изпитване.
Както се посочи и по-горе, както в правната теория, така и в трайната съдебна
практика по приложението на чл. 70 КТ се приема, че срок за изпитване е
допустимо да бъде уговорен и по срочен трудов договр.
Следва също да се посочи, че дори да се приеме в съответствие с
разрешението, дадено с Решение № 889 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. №
1730/2006 г., IV г. о., ГК, Решение № 176 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3022/2008 г., III г. о., ГК, Определение № 28 от 23.01.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 2644/2019 г., IV г. о., ГК и др., че конкретният трудов договор не е
следвало да бъде сключен като срочен, а като безсрочен такъв, с оглед
последователността и непрекъснатостта на работата в училищата, която само
условно е организирана в учебни години, то това би повлияло на клаузата за
срок на договора. Съгласно чл. 68, ал. 5 КТ трудов договор по ал. 1, т. 1,
сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време.
Последното обаче не засяга уговорката за изпитване в полза на работодателя,
въз основа на която е прекратено и трудовото правоотношение между
страните.
За пълнота на изложението и с оглед начина на уговаряне на срока за
изпитване в конкретния трудов договор, сключен между страните, въззивният
съд намира за необходимо да посочи, че с решение № 60205 от 07.12.2021 г.
на ВКС по гр.д. № 862/2021 г., III г. о., ГК е даден отговор на въпроса, по
който е допуснато касационно обжалване по конкретното производство, а
именно, че в съдържанието на трудовия договор, респективно при
изменението му по реда на чл. 119 КТ следва по ясен и недвусмислен начин
да е посочено, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване, т. е. да
се отрази цифрово, че договорът се сключва при условията на чл.70, ал.1 КТ.
3
В случая това е направено, видно от съдържанието на сключения между
страните трудов договор №РД-17-467/14.09.2017 г. – цифрово е посочен чл.
70 КТ, както и че срокът се уговаря в полза на работодателя. Доколкото в
трудовия договор не е посочен срок на изпитване, същият следва да се счита
за шестмесечен – арг. чл. 70, ал. 1, изр. 1 КТ /така и решение по гр.д.
№1898/2000 г. на ВКС, ІІІг.о./. След като в договора е посочен както чл. 70
КТ, така и че уговорката за изпитване е в полза на работодателя, според
въззивния състав на съда следва да се приеме, че в трудовия договор валидно
е била включена клауза за изпитване и за работодателя е била налице
възможност в шестмесечен срок да упражни правото по чл.71, ал.1 КТ, което
законосъобразно е сторил с процесната заповед №РД-17-467/14.09.2017 г.
Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че процесният
трудов договор не е бил прекратен надлежно. Изявлението за прекратяване на
договора на основание чл. 71, ал. 1 КТ е обективирано в писмена заповед,
която е била връчена на ищцата срещу подпис. Ето защо и за работодателя не
е било налице задължение да използва друго основание за прекратяване на
правоотношението, както се поддържа от страна на ищцата в производството.
В хода на устните състезания пред въззивния съд въззивницата е навела
за първи път фактически твърдения, които не са били заявени в
първоинстанционното производство до настъпването на преклузия за
ангажирането им, с оглед което и същите не следва да бъдат обсъждани от
въззивния съд.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ е обусловен от уважаването
на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Доколкото в настоящото производство не се установи основателност на
оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, то и
първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
въззиваемият има право да му бъдат присъдени разноски за въззивното
производство. Такова искане не е било заявено, с оглед което разноски с
настоящото решение не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20277124 от 15.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 80746/2017 г. по описа на СРС, II Гражданско
отделение, 52 състав.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5