Решение по дело №1857/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 170 02.06.2021г. гр.Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесети април две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Кърпичева-Цинцарска

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гражданско дело № 1857 по описа на БОС за 2020г.

Производството по делото е образувано по исковата молба на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска 19, със съдебен адрес:*** Априлов 12 срещу Т.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Захари Стоянов № 89, адвокат Валентина Канева.

Ищецът „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК ********* излага следната фактология:

„Банка ДСК" АД е универсален правоприемник на „Експресбанк" АД /със старо наименование „Сосиете Женерал Експресбанк"/. По силата на договор за кредит Експресо компакт № 409748/27.05.2015г., сключен между „Сосиете Женерал Експесбанк" АД, от една страна като кредитор, и Т.Н.Н., ЕГН **********, от друга страна като кредитополучател, банката е предоставила на последния кредит за текущо потребление в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева. Срокът за издължаване на кредита е до 07.06.2022г. Кредитът е усвоен по посочената в т. 6 от договора за кредит разплащателна сметка IBAN № BG72 ТТВВ 9400 1527 0669 86 на дата 27.05.2015г. Кредитът се погасява чрез същата разплащателна сметка с месечни погасителни вноски (анюитети), съгласно предоставен на кредитополучателя погасителен план (Приложение № 1 към договора за кредит), за период от 84 месеца, с размер на месената вноска 800,65 лева. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 7-то число на месеца. Кредитът се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,35 % на година, за целият срок на договора. Разходите за застраховка са в размер на 0,50 % годишно върху остатъка от главницата по кредита. Кредитът е усвоен от кредитополучателя на 27.05.2015г. След усвояването на кредита Кредитополучателят е заплащал дължимите месечни вноски по кредита до м. януари 2017г., след която дата е преустановил плащането. При допусната забава в плащанията, наказателната надбавка върху просрочените погасителни вноски е 6 /шест/ пункта над номиналният лихвен процент или общо лихвеният процент върху просрочените погасителни вноски е в размер на 14,35 % - съгласно т. 9.1. от договора за кредит. Ответникът е допускал просрочия по погасяване на кредита, като е платил вноските по погасителен план с падеж до дата 07.01.2017г. /включително/. Сключената застраховка е прекратена на 07.02.2017 г., на основание чл. 10, ал. 3 от договора за кредит, поради което размера на месечната вноска е променен от 800,65 лева на 790,62 лева. Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба-23.07.2020г., ответникът е просрочил 42 погасителни вноски или вноски по плана по т.21-т.62 за периода 07.02.2017г.-07.07.2020г. Банката счита, че с исковата молба прави кредита предсрочно изискуем, както и счита исковата молба като покана за плащане към ответника за посочените вноски. Общо дължима сума по кредита към 23.07.2020г. за главница, възнаградителна лихва и санкционираща лихва /обезщетение за забава/ е в размер на 55 944,82 /петдесет и пет хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и 82 ст./ лева, от които: неплатена главница - 41 225,76 (четиридесет и една хиляди двеста двадесет и пет лева и 76 ст.) лева, неплатена редовна /възнаградителна/ лихва - 9 366,20 /девет хиляди триста шестдесет и шест лева и 20 ст./ лева за периода от 07.02.2017г. до 22.07.2020г. и неплатена лихва за забава /санкционираща лихва/- 5 352,86 /пет хиляди триста петдесет и два лева и 86 ст./ лева, за периода от 07.02.2017г. до 22.07.2020г. Претендираната лихва представлява възнаградителна такава, дължима на основание т. 8 от договора за кредит. В тази връзка началния момент на претендираната договорна лихва – 07.02.2017 г. е момента, от който съгласно договора и погасителния план към него е налице основание за начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена. Посочения краен момент – 22.07.2020 г. е датата до която банката е начислявала възнаградителна лихва. Претендираната наказателна надбавка представлява договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание т.9.1 от договора за кредит, като същото е в размер на 6/шест/ пункта над номиналният лихвен процент /който съгласно т.8 от договора за кредит е в размер на 8,35 % на година/, или общо лихвеният процент върху просрочените погасителни вноски е в размер на 14,35 периода от 07.02.2017 г. до 22.07.2020 г.

Видно от уточнителна молба на ищеца с рег. № 262098/05.02.2021г., ищецът е заявил, че по делото се претендират сумите, заявени в заповедното производство, както и допълнително начислени суми за възнаградителна и лихва за забава.

В съдебно заседание на 20.04.2021г. ищецът е направил изменение на размера на претендираните от него лихви за забава, като е увеличил претенцията от сумата от 5 352,86 лева на 5 935,41 лева. Направено е изменение на претендираната главница, като същата е намалена от заявения размер от 41 225,76 лева на 41 225,70 лева. Направено е изменение на претендираната възнаградителна лихва, като същата е намалена от заявения размер от 9 366,20 лева на 8 794,76 лева.

Ищецът иска осъждането на ответника да заплати посочените суми за главница, възнаградителна лихва, лихва за забава, законна лихва върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното заплащане на сумата, ведно с разноските от заповедното и настоящото съдебно производство.

В определения от закона срок е постъпил отговорил на исковата молба от назначените на ответника особени представители. Видно от същия, ответната страна оспорва предявените претенции по основание и размер. Оспорва се настъпване на предсрочна изискуемост на договора за кредит, както към момента на образуване на заповедното дело, така и към момента на образуване на исковото производство. Твърди се, че липсва надлежно уведомяване на кредитополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Счита се, че ако се приеме настъпване на предсрочна изискуемост на сумите, неоснователно се претендира възнаградителна лихва, тъй като тя представлява възнаграждение за ползването на кредита, до каквото няма се стигне при предсрочно изискуемост на кредитните суми. Счита се, че не следва да начислява възнаградителна и санкционна лихва върху непадежирали вноски. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за претендираните лихви. Оспорва се дължимостта на законна лихва.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема за неспорно по делото, че между „Сосиете Женерал Експесбанк" АД, от една страна като кредитор, и Т.Н.Н., ЕГН **********, от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за кредит Експресо компакт № 409748/27.05.2015г. По силата на така сключения договор банката е предоставила на Т.Н.Н., ЕГН ********** кредит за текущо потребление в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева. Срокът за издължаване на кредита е до 07.06.2022г. Кредитът е усвоен по посочената в т. 6 от договора за кредит разплащателна сметка IBAN № BG72 ТТВВ 9400 1527 0669 86 на дата 27.05.2015г. Уговорено, че кредитът се погасява чрез същата разплащателна сметка с месечни погасителни вноски (анюитети), съгласно предоставен на кредитополучателя погасителен план, за период от 84 месеца, с размер на месената вноска 800,65 лева. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 7-то число на месеца. Кредитът се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,35 % на година, за целият срок на договора. Разходите за застраховка са в размер на 0,50 % годишно върху остатъка от главницата по кредита. Кредитът е усвоен от кредитополучателя на 27.05.2015г. След усвояването на кредита кредитополучателят е заплащал дължимите месечни вноски по кредита до м. януари 2017г., след която дата е преустановил плащането. Последните две обстоятелства са установяват и от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза. Пак от експертното заключение е видно, че към датата на входиране на исковата молба в съда-23.07.2021г. падежиралите вноски по кредита са 42 на брой и са в общ размер на 33 202,85 лева, възнаградителната лихва, дължима по същите е в размер на 8 794,76 лева и лихвата за забава по отношение на същите възлиза на 5 935,41 лева. Експертизата е изчислила падежиралите вноски към датата на изготвяне на същата-07.04.2021г., които са 51 на брой и са в общ размер на 40 321,39 лева, възнаградителната лихва, дължима по същите е в размер на 9 610,13 лева и лихвата за забава по отношение на същите възлиза на 8 749,57 лева. Не е спорно по делото също така, че ищецът „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК ********* е правоприемник на „Сосиете Женерал Експесбанк" АД. Не е спорно и това, че „БАНКА ДСК“ АД, като правоприемник по процесния договор за кредит, е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя, за което е образувано ч. гр. дело № 982/2020г. по описа на БРС. По това заповедно дело е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение, като в заповедното дело са претендирани незаплатени 42 падежни вноски в размер на 41 225,76 лева, 7 494,88 лева-възнаградителна лихва за периода 07.02.2017г.-07.10.2019г. и 4 901,29 лева-обезщетение за забава за периода 07.02.2017г.-12.02.2020г.

При така изложената фактология съдът квалифицира предявените искове в настоящото дело, както следва: Заявените суми в заповедното производство се претендират на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ГПК, По отношение на сумите, които се заявяват за първи път в исковото производство, са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон и чл. 432, ал. 1 от Търговския закон.

Съдът приема за доказано по делото, че към датата на подаване на заявлението по заповедното дело, не е имало надлежно обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем на длъжника, тъй като същият не могъл да бъде намерен на обявения му постоянен адрес. Към този момент, 37 от търсените 42 вноски по кредита са били падежирали и съответно дължими, тъй като към датата на подаване на заповедта за незабавно изпълнение-13.02.2020г. е бил настъпил падежа на вноските с падежна дата до 07.02.2020г. Съдът приема, че предсрочна изискуемост е обявена от кредитора едва с получаване на исковата молба от ответника. Видно от съдържанието на настоящата искова молба, същата съдържа в себе си изявление до длъжника, че кредиторът счита сключения между тях договор за предсрочно изискуем. Съдебната практика приема /решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I-во т. отд. на ВКС/, че исковата молба, може да служи за валидно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ако е стигнала до знанието на длъжника и са налице договорните предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост. В случая, исковата молба е връчена на ответника-длъжник чрез назначените му особени представители на 02.11.2020г., както и е налице хипотезата на чл. 11, б. „а“ от процесния договор, а именно кредиторът може да обяви кредитът за предсрочно изискуем, защото длъжникът не е погасявал задълженията си след м. януари 2017г. При така установеното съдът счита, че обявената предсрочна изискуемост на кредита касае само падежните вноски след 07.11.2020г., тъй като на 02.11.2020г. ответникът, чрез особените си представители е узнал, че дължи остатъка по кредита. С оглед на което и съдът намира, че основателно ищецът претендира непогасените вноски по кредита за периода 07.02.2017г.-07.10.2020г. като главница и възнаградителна лихва, ведно със лихва за забава по отношение на същите. Въпросните вноски са падежирали и длъжникът дължи сумите по същите, съгласно погасителния план, неразделна част от договора. Видно от приложения погасителен план дължимите суми за главница и възнаградителна лихва за посочения период са 45 на брой и съответно като суми са 26 512,40 лева и 9 068,36 лева. За посочения период на дължими лихви длъжникът е във забава и съответно дължи лихва за забава в размер на 6 701,02 лева. След получаване на исковата молба от ответника, която представлява съобщение до длъжника, че кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем, нормалното развитие на договорните отношения между страните се прекратява, погасителния план между страните вече не е действащ, защото кредиторът изисква вече цялата дължима сума по кредита в смисъл на цялата главница и може да претендира тази неизплатена главница само с лихва за забава. В този смисъл се е произнесъл ВКС в т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Тотка Калчева и Емил Томов. С оглед на което и за периода от обявяване на договора за предсрочно изискуем-02.11.2020г., дължими на ищеца са непогасените вноски за главница с падежни дати от 07.11.2020г. до 07.06.2022г. Видно от размера на тези вноски по погасителни план става въпрос за 20 вноски в общ размер на 14 713,43 лева. По отношение на тези вноски за главница, ищецът има право на предвидената в договора мораторна лихва за забава, която е в размер на 14,35 % върху дължимите вноски.

При така изложеното до тук и с оглед на извършената по делото съдебно икономическа експертиза, съдът намира, че дължимата по договора главница е в размер на 41 225,83 лева. Ищецът претендира такава в размер на 41 225,70 лева, в който размер следва да му се присъди сумата. По делото се претендира възнаградителна лихва в размер на 8 794,76 лева, която следва да се присъди с оглед преценения като съда основателен размер на същата. Основателно е заявен и размера на лихвата за забава в размер на 5 935,41 лева.

По делото е направено възражение за погасяване на търсените лихви на основание чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите. Възнаградителната лихва има уговорен падеж на дължимост, следователно по отношение на същата тригодишния срок за търсенето и тече от датата на съответния падеж. В настоящото дело, най-стария падеж на възнаградителна лихва е 07.02.2017г. Погасителния срок за тази лихва изтича на 07.02.2020г. Към датата на подаването на заповедта за незабавно изпълнение на 12.02.2020г. с изтекла давност е била само дължимата възнаградителна лихва с падеж 07.02.2017г. в размер на 286,86 лева. По отношение на лихвата за забава, същата започва да се начислява при определение в договора условия и срок при закъснение на плащането на анюитетните вноски. Същата обаче няма определен падеж, на който е дължима, следователно се дължи след поканата за плащане. Такава се явява получената от ответника искова молба, като е ясно, че от получаване на същата до настоящия момент не е изтекла предвидената в закона кратка давност за погасяване на тази лихва.

При така изложеното на ищеца следва да се присъди търсената сума за главница и лихва за забава изцяло а възнаградителната лихва следва да се намали с погасената по давност възнаградителна лихва по отношение на вноската за главница за 07.02.2017г. или същата е дължима в размера от 8 507,90 лева.

Съобразно уважената част на исковете, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат разноски в размер на 4 029,43 лева.

Исковият съд следва да се произнесе и по отношение на разноските в заповедното дело, които са част от платената държавна такса в размер на 1 066,47 лева.

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Т.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Захари Стоянов № 89, адвокат Валентина Канева, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска 19, със съдебен адрес:*** Априлов 12, сумата от 41 225,70 /четиридесет и една хиляди двеста двадесет и пет лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща дължими главници за периода 07.02.2017г.- 07.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 23.07.2020г. до окончателното и изплащане, сумата от 8 507,90 /осем хиляди петстотин и седем лева и деветдесет стотинки/ лева-възнаградителна лихва за периода 07.03.2017-22.07.2020г. и сумата от 5 935,41 /пет хиляди деветстотин тридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/ лева-лихва за забава за периода 07.02.2017-22.07.2020г., които суми са дължими съгласно действащия между страните договор за кредит Експресо компакт № 409748/27.05.2015г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявената претенция за дължима възнаградителна лихва над уважения размер на 8 507,90 лева до претендирания от 8 794,76 лева като погасен по давност по отношение на вноската за главница за 07.02.2017г.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260410
Дата:	2 юни 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия:	Валентина Жекова Кърпичева Цинцарска

Дело:	20202100101857
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	23 юли 2020 г.

Решение по дело №1857/2020 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта