Присъда по дело №4793/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 77
Дата: 10 март 2025 г. (в сила от 26 март 2025 г.)
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20243110204793
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 77
гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
СъдебниКремена Р. Велева

заседатели:Юлка П. Янкова
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
и прокурора С. Н. В.
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Наказателно дело от
общ характер № 20243110204793 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ М. Т. М. - роден на ***. в гр. Варна, живущ в
с.Каменар, обл.Варна, ул.*** български гражданин, с начално образование, неженен, не
работи, неосъждан към момента на деянието, ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 09.05.2024г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи- мобилен телефон «Huawei
PЗ-Рro" и 1 бр.протектор за телефон на обща стойност 355,50лв. от владението на А. И.
Чолаков- Чавдарова и мобилен телефон «Huawei Р30- Lite", 1 бр. протектор за телефон и 1
бр.черен калъф тип тефтер за телефон на обща стойност 205,50лв. от владението на А. Т. В.,
всичко на обща стойност 561,00 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК му
НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.1 от НК ЗАЧИТА времето през което подс. М. е бил с МНО
„Задържане под стража“ по настоящото наказателно производство, считано от 06.02.2025г.

На основание чл.25, ал.1 вр. 23, ал.1 от НК НАЛАГА на подс. М. Т. М. най-тежкото
от така наложеното му наказание и наказанията, наложени му със съдебни актове,
постановени по НОХД № 3103/2024г. по описа на ВРС и НОХД № 4126/2024г. по описа на
1
ВРС, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Приложените като ВД по делото в джоб на лист 27 от ДП – 1 бр. флаш памет и 1 бр.
диск, да останат по кориците на делото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в размер на 327.62 лева в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Варна.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд - Варна в 15 дневен
срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 4793 по описа за 2024 година на
Варненски районен съд.

Във ВРС е внесен обвинителен акт № 1031 от адм. ръководител районен
прокурор на РП - Варна, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия М.Т.М. с оглед извършено от него престъпление
от общ характер наказуемо по чл. 194, ал.1 от НК за това, че на 09.05.2024г., в
гр. Варна, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Huawei РЗ-Рrо" и
1бр.протектор за телефон на обща стойност 355.50лв. от владението на А. И.
Ч. - Ч. и мобилен телефон „Huawei Р30- Lite", 1бр. протектор за телефон и
1бр. черен калъф тип тефтер за телефон на обща стойност 205.50лв. от
владението на А. Т. В., всичко на обща стойност 561лв., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Съдебното следствие е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл.
373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа обвинението и
счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение като предлага на същия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година което да бъде
редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК с 1/3 и да бъде отложено
с изпитателен срок.
Във фазата по съществото на делото защитникът на подсъдимия – адв.
Ив. Белинов се солидаризира с представителя на държавното обвинение
досежно доказаността на повдигнатото обвинение. Моли за определяне на
минимално наказание, така както е предложил прокурора.
Подсъдимият признава изцяло фактическите констатации изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че много съжалява за
извършеното. В дадената му последна дума отново заявява, че съжалява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс. М.Т.М. живеел в с. Каменар, обл.Варна. Същият бил известен сред
съселяните си с прякора си „С.", не работел и употребявал наркотични
вещества. До навършване на пълнолетие подс. М. бил извършил тринадесет
кражби, поради което му били налагани възпитателни мерки по реда на
ЗБППМН. Когато навършил пълнолетие подсъдимият продължил да извършва
престъпления против собствеността. С наказателно постановление № 436а-65
от 16.08.2023г. на Началника на сектор „Охранителна полиция" към Второ
РУ- ОД МВР - Варна на подс. М. било наложено административно наказание
„Глоба" по реда на чл.218б от НК за извършено престъпление по чл.194, ал.3
от НК.
1
На 09.05.2024г. рано сутринта подс. М. М. се намирал на ул. "Проф.
Марин Дринов" до № 68 в гр.Варна. На адреса имало сграда като на партерния
етаж в сградата се помещавала денталната клиника на св. А. Ч. –Ч.. Входната
врата на клиниката била отключена и достъпа до помещенията бил свободен.
Подс. М. М. добре познавал мястото и служителите в клиниката още от малък,
тъй те многократно му били помагали. На същата дата (09.05.2024г.) на работа
в клиниката били св. А. Ч. – Ч. – доктор по дентална медицина, както и
свидетелките А. Т. В. и Р. Й. Р. – дентални асистенти. След като обслужили
първия пациент за деня, около 08:20часа, трите излезли от зъболекарския
кабинет и отишли в стаята отредена за почивка. В кабинета върху бюрото
останали мобилните телефони на св. А. Ч. – Ч. („Huawei РЗ-Рrо" с протектор
за телефон) и на св. А. В. (телефон „Huawei Р30- Lite" с протектор за телефон
и черен калъф тип тефтер). По това време други хора в клиниката освен трите
свидетелки нямало. Докато трите свидетелки били в стаята за почивка в
клиниката влязъл подс. М. с намерение да открадне нещо от там. Същият
прекосил фоайето и влязъл в помещение, намиращо се в дясно. Там обаче
подсъдимият не открил вещи, които да открадне. Същият излязъл от стаята и
влязъл в намиращия се насреща зъболекарски кабинет. От там подсъдимият
взел намиращите се върху бюрото мобилни телефони на свидетелките А. Ч.-Ч.
и А. В. и излязъл от кабинета заедно с вещите. Прекосил фоайето и се
отправил към изхода на клиниката. Трите жени чули, че някой върви по
коридора и св. Р. Р. излязла от стаята. Същата видяла подс. М., когото
познавала добре от много години, да напуска клиниката. Св. Р. извикала на
подсъдимият да спре, но той побягнал в неизвестна посока с отнетите вещи.
Свидетелките А. Ч.–Ч., А. В. и Р. Р. веднага отишли в зъболекарския кабинет
и установили, че мобилните телефони на св.А. Ч.-Ч. и на св.А. В. липсват.
Същите сигнализирали за станалото на тел.112 и на място пристигнал
полицейски екип. По-късно на същата дата в хипотезата на чл. 212 , ал.2 от НК
било образувано и настоящото наказателно производство.
От своя страна след като излязъл от денталната клиника подс. М.
отишъл до ромската махала в гр.Варна - „Максуда" и продал на св.А. Д. М.
двата мобилни телефона за сумата от 100лв.
В последствие, в хода на разследването, с протокол за доброволно
предаване от 14.05.2024г., св.А. М. предал за нуждите на разследването двата
мобилни апарата, които с протоколи от 04.06.2025год. били върнати на
техните собственици само че без протекторите, както и без калъфа тип тефтер
на телефона на св. А. В..
С протокол за доброволно предаване от 09.05.2024г. св. А. Ч.-Ч. предала
за нуждите на разследването един брой флаш памет 8GB Toshiba, съдържаща
записи от охранителна камера, монтирана в денталната клиника, находяща се
в гр.Варна, ул."Проф.Марин Дринов" № 68.
В хода на досъдебното производство била назначена видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, изготвена от вещото лице Добрин
2
Добрев – експерт в сектор БНТЛ при ОД на МВР Варна. Видно от
заключението на експерта представената флаш памет с надпис „8GB Toshiba"
съдържа два броя видеофайлове във формат mp4, които са цифров
презапис/експорт от оригиналния файл, записан върху твърдия диск на
компютърна видео-охранителна система. Не са били установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Заснетото лице и
неговите действие били описани и онагледени със снимкови кадри в
хронологичен ред в изследователската част на експертизата. В резултат на
проведеното сравнително изследване вещото лице заключава, че може да се
направи извод, че на изследваните кадри, извлечени от видеофайловете, обект
на експертизата, и на сравнителния материал на подс. М.Т.М. е заснето едно и
също лице.
Видно от назначената в хода на разследването съдебно-оценителна
експертиза стойността на мобилен телефон марка „Huawei РЗ-Рrо"
собственост на св. А. Ч. – Ч. заедно с протектора за телефона възлиза на
355.50лв., а тази на мобилния телефон „Huawei Р30- Lite" собственост на св.
А. В., заедно с протектора за телефона и черния калъф тип тефтер възлиза на
205.50лв.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
самопризнанията на подс. М.Т.М., показанията на свидетелите А. Ч. – Ч., А.
В., Р. Р. и А. М., заключения по назначени съдебни експертизи – ВТЛИЕ и
оценитeлна такава, протоколи за доброволно предаване на вещи, ВДС
(флашка), справка за съдимост и всички останали приложени по делото
писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не
водят на различни правни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подс. М., тъй като същите
напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира и показанията на свидетелите А. Ч. – Ч., А. В.,
Р. Р. и А. М., тъй като същите са логични, непротиворечиви, последователни и
кореспондират както по между си така и с обясненията на подсъдимия и с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство ВТЛИЕ и СОЕ, като компетентни и безпристрастни, като освен
това кредитира и всички писмени доказателства приобщени към
доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и
съответстват на установената фактическа обстановка.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за
подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства в
хода на досъдебното производство.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в това число и такава
със задължителен характер (ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009 год. на
ОСНК на ВКС, т. 4) при разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от НПК
в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, е необходимо и достатъчно по делото да
3
са надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното
самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и
напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти.
В случая самопризнанията на подсъдимия (които са първичен източник
на доказателствена информация и пряко възпроизвеждат факта на деянието)
се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите Ч.-Ч., В. и Р., както и от
Заключението на назначената ВТЛЕИ относно времето и мястото на
извършване на деянието, предмета на престъплението и действията на
подсъдимия по време на осъществяване на деянието, както и показанията на
св. М. досежно разпоредителните действия след отнемане на вещите.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият М.Т.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, тъй като на 09.05.2024г., в гр.
Варна, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Huawei РЗ-Рrо" и
1бр.протектор за телефон на обща стойност 355.50лв. от владението на А. И.
Ч. - Ч. и мобилен телефон „Huawei Р30- Lite", 1бр. протектор за телефон и
1бр. черен калъф тип тефтер за телефон на обща стойност 205.50лв. от
владението на А. Т. В., всичко на обща стойност 561лв., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на
вещи / два броя мобилни телефона с протектори и калъф за единия/, което
представлява преустановяване на владението върху тях на досегашните
владелци и установяване владението на подсъдимия. Престъплението е
довършено, тъй като подсъдимият е прекъснал владението върху вещите на
свидетелите Ч. – Ч. и В. и е установил свое владение върху тях.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. М.
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на престъплението, предвиждал е обществено
опасните последици и ги е искал. Налице е намерението за своене. След
отнемане на вещите подсъдимият се е разпоредил с тях в свой личен интерес –
продал ги е на св. М..
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия, проявената критичност към извършеното
както и съдействието за възстановяване на по-голямата част от щетите от
престъплението. Насочва полицията към лицето на което е продал вещите,
което лице от своя страна предава доброволно телефоните (без протектори и
калъф) и те са върнати на пострадалите.
Направеното от подсъдимия самопризнание съдът не отчете като
смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство предвид реда по който
бе проведено съдебното следствие и задължителните указания в тази насока
дадени с ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСНК на ВКС.
4
Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете
лошите характеристични данни.
При определяне размера на наказанието, което следва да понесе
подсъдимия М. М. съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете степента
на обществена опасност както на престъплението (висока с оглед на това, че се
касае за едно от най-често извършваните престъпения) така и на подсъдимия и
като прие превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства
прецени, че в случая за постигане целите на наказанието на подс. М. следва да
бъде определено наказание лишаване от свобода в размер към минималния
предвиден в закона, а именно в размер на шест месеца. И след като приложи
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и нормата на чл. 58а, ал.1
от НК и намали така посоченото по-горе наказание с 1/3 (2 месеца) съдът
наложи на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Като съобрази размера на наложеното наказание от една страна и от
друга данните за личността на подсъдимия (неосъждан до момента) съдът
счете ,че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на
подсъдимия, не е наложително същият да бъде изолиран от обществото
(наказание да бъде изтърпяно ефективно), поради което и приложи
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието
като му определи изпитателен срок от три години.
Като взе предвид, че подс. М. е бил с мярка за неотклонение задържане
под стража по настоящото наказателно производство съдът зачете на
основание чл. 59, ал.1 от НК времето през което последният е търпял тази
мярка.
След като се запозна със справката за съдимост на подс. М. съдът
констатира, че след инкриминираната дата същият е бил осъждан както
следва:
С определение постановено от РС – Варна по НОХД № 3103/2024год.,
влязло в сила на 21.11.2024год., съдът е одобрил споразумение за
прекратяване на наказателното производство съгласно което М. е бил признат
за виновен в извършване на 18.05.2024год. на престъпление по чл. 194, ал.1 от
НК за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от три години;
С определение постановено от РС – Варна по НОХД № 4126/2024год.,
влязло в сила на 27.11.2024год., съдът е одобрил споразумение за
прекратяване на наказателното производство съгласно което М. е бил признат
за виновен в извършване в периода 09.05.2024год. – 12.05.2024год. на
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл. 194, ал.1 от НК за което му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от три години;
5
Като съобрази, че престъплението предмет на настоящото производство
и тези в извършването на които М. е бил признат за виновен с цитираните по-
горе два съдебни акта, са били извършени от него в условията на реална
съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,
съдът на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК му определи едно общо
за съвкупността най-тежко наказание, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Съдът счете, че така наложеното на подс. М. за съвкупността наказание е
съответно на извършените от него престъпления включени в групата, ще
постигне целите на наказанието предвидени в нормата на чл. 36 от НК, поради
което и не се налага приложението на нормата на чл. 24 от НК. И като
съобрази размера на наложеното за съвкупността наказание както и данните за
личността на подсъдимия съдът счете, че за поправяне на същия не е
наложително той да бъде изолиран от обществото, поради което и на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наказанието като
определи на подсъдимия изпитателен срок от три години.
По отношение на приложените като ВД по делото 1бр. флаш памет и 1
бр. CD съдът постанови те за останат по кориците на делото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски като го осъди да заплати сума в размер на
327.62лв. в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Варна за разноските
направени в досъдебното производство за извършени ВТЛИЕ и СОЕ.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:




6
Съобщи за изтекли лични данни