Протокол по дело №68/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 105
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20223300500068
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 105
гр. Разград, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова

Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
Сложи за разглеждане докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско
дело № 20223300500068 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят„Пътно строителство“ АД, редовно призован, не се явява. За него се
явява адвокат П.Х., редовно упълномощен и приет от съда.
Въззиваемата страна С. С. ИЛ., редовно призован, не се явява. За него се явява
адвокат К.К..
За третото лице помагач ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, редовно призовано,
не се явява представител.
СЪДЪТ намира, че не се налице процесуални пречки за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: С Решение №19/12.01.2022 г. по грд №872 по описа му за
2021 г., състав на РРС е уважил частично исковете, предявени в условия на обективно
кумулативно съединяване от С. С. ИЛ., ЕГН **********, от с. Градина, Разградска обл.
срещу „Пътно строителство“ АД, ЕИК *******, гр.Разград като на осн.чл.200 КТ е осъдил
последния да заплати на ищеца обезщетение в размер на 169 647,90лв. за неимуществени
вреди и 3 609,81лв. в обезщетение за имуществени вреди, причинени му от претърпяна на
10.Х.2019г. трудова злополука. Сумите по обезщетенията са присъдени ведно със законна
лихва от дата на деликта до окончателното им изплащане. За разликата до първоначалните
им размери, съответно от 170 000,00лв. искът за обезщетяване на неимуществените вреди е
отхвърлен като недоказан. Решението е постановено при участие на ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ като трето, подпомагащо ответника лице. Недоволно от така
1
постановеното решение, ответното дружество обжалва същото в осъдителните му части като
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на предвидените
в чл.229 ГПК процесуални правила. На релевираните основания, твърдейки появена от
пострадалия груба небрежност и в тази връзка, изключителният му принос за настъпване на
трудовата злополука и търпените вреди, моли за неговата отмяна и за отхвърляне на
предявените срещу него искове. Счита, че изходът от воденото по злополуката и
неприключило до момента наказателно прозводство, предвид дължимото по същото
произнасяне относно вината за злополуката, има обуславящо значение за изхода на
настоящото производство. Визирайки обективираните в мотиви съображения на РРС
относно факторите, обуславящи приетия в диспозитив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, жалбоподателят твърди недопустимо произнасяне извън предмета на
спора като основание за обезсилване на решението в тази му част и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на РРС. Алтернативно моли за отмяна на решението и за
постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявените срещу него искове
като недоказани по основание и размер. Претендира разноски за две инстанции.
В законоустановения и предоставен му за това срок, ищецът С. С. ИЛ. е подал
отговор, с който оспорва основателността на подадената от ответника въззивна жалба. Моли
за потвърждаване на решението в обжалваните му части като допустимо постановен, а по
същество на спора- и като правилен съдебен акт. Претендира разноски.
В предоставеният му за това законов срок, третото, подпомагащо ответното
дружество лице не се е възползвало от правото си на отговор и не ангажира становище по
допустимост, и основателност на въззивната жалба.
АДВ.Х.: Поддържам жалбата си. Доказателствени искания нямам. Продължавам да
поддържам процесуалното си искане, обективирано още в първоинстанционното
производство, че резултатът от това гражданско производство изцяло е зависим от
наказателното производство, което се развива пред КРС по същия повод и ангажира
наказателната отговорност на техническия ръководител на обекта и МПС, с което е
участвал за причиняване на ПТП. Това дело е пред КРС, поредното заседание е насрочено за
утре, но се отлага по технически причини за 15.05.2022г. и считам, че производството по
делото следва да се спре. Доказателствени искания нямам.
АДВ.К.: От наша страна считаме жалбата за неоснователна във всичките й части.
Решението на РРС е правилно и законосъобразно. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения. А по отношение на искането за спиране сме развили в отговора по жалбата
нашето становище, като считаме, че не сме в тази хипотеза, която да изисква спиране на
настоящето гражданско дело предвид на развиващото се наказателно такова в РС – Кубрат.
Предвид на характера на исковете, които са повдигнати и съответно разгледани от РС
считаме, че настоящето гражданско дело няма нищо общо с развиващото се наказателно
такова. Разглежданата безвиновна отговорност на работодателя изключва касателство
между настоящите искове и съответно лицата, които са подведени под наказателна
отговорност от Районна прокуратура-Кубрат и съответно развиващото се там наказателно
2
дело. Считаме, че не би следвало производството да бъде спирано, а същото да продължи
със съответните процесуални действия. Нямаме искания за събиране на доказателства и не
правим такива.
След кратко съвещание, по направеното от жалбоподателя искане за спиране на
настоящето производството, предвид преюдициалната обусловеност от висящото пред КРС
наказателно производство по инцидента твърдян като деликт причинил трудова злополука
причинила претендираните за обезщетяването им увреждания, съдът намира че не са налице
визираните в чл.229 ГПК предпоставки, тъй като заявената в чл.200 КТ защита предпоставя
обективна отговорност на работодателя, което не е обвързано с установяване на конкретен
деликвент или лице, което е инкриминирало деянието по някои от тестовете на НК.
Евентуално изходът от наказателното производство би имал значение за работодателя, като
иск към пряк причинител, но какъвто в случая въззиваемият – ищец в
първоинстанционното производство не е

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ искането за спиране на производството по реда на чл.229 ГПК без
уважение.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Х.: Поддържам жалбата против първоинстанационното решение във всичките
й части. Като считам, че при неговото постановяване по същество са допуснати посочените
материални нарушения по аргументи подробно развити в самата жалба. Аз няма да се
спирам повторно на тях, тъй като нови доказателства в това производство не се събират,
нови фактически обстоятелства не се установяват, а от установените в първата инстанция
по мое мнение се доказва, както проявената небрежност от страна на пострадалия,
допринесъл в изключителна голяма степен за настъпването на този неприятен резултат, а
така и прекомерността на обезщетението, което съдът е преценил, че следва да репарира
нанесените вреди, а също така и начинът по който ги е изчислил, което според мен води до
необоснованост на самото съдебно решение. Считам, че изложените аргументи за изцяло
уважаване на така предявения иск и то след неговото увеличаване не могат да служат за
обосноваване справедливостта на обезщетението и най- малкото в това производство
следва да имаме решение, с което първоинстанционното решение да бъде изменено и
присъденото обезщетение намалено в значителна степен. Съгласен съм, че пострадалият
завинаги е загубил своя долен крайник и то в една работоспособна възраст, но така както е
обезщетението уважено по размер, то навежда на приложимост в случаите, когато има
летален изход от инцидента, а не тежка телесна повреда, поради което аз считам, че самото
обезщетение следва да бъде в един така прецизиран и редуциран размер, в който смисъл аз,
моля да се произнесете. Вие по процесуалните забележки се произнесохте, така че моля в
този смисъл да бъде вашият съдебен акт. Не представям списък на разноските, но правя
3
възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна.
АДВ. К.: Аз мисля, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и би
следвало да бъде потвърдено. Считам, че не се на лице твърдяните материално правни
нарушения от страна на противната страна. Не се доказа по никакъв начин проявена
небрежност от страна на пострадалия, а още повече груба такава. Считам, че обезщетението
е в справедлив размер и в съответствие с настъпилото събитие и последиците след това за
пострадалия. В случая не се касае за прекомерност на обезщетението и това според нас са
безпочвени твърдения от другата страна. Наложилото се увеличаване на иска е
продиктувано именно от здравословни обостоятелства и причини, които са се появили
след събитието по пострадалия. И съответно са били констатирани от първоначалната СМЕ.
Това наложи назначавено на допълнителна такава и съобразно нейното заключение
всъщност бе преценката и за увеличаване на иска, съответно допуснато от РРС ние считаме,
че правилно е разгледан. Не считаме, че е налице обезщетение, което да е в значителна
степен, да е прекомерно и да не е страведливо. Не считаме, че би следало да се сравнява
това обезщетение с каквото и да е било друго с така наречения летален изход. В тази
връзка, моля да отхвърлите жалбата и да потвърдите първоинстанционното решение, като
съответно присъдите разноски съобразно чл.38 ЗА с оглед на изхода на делото. Ще ви
моля за подходящ срок за писмени бележки за да развия тезата си подробно.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Предоставям на въззиваемата страна 5 – дневен срок за писмени бележки с препис за
другата страна.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 13:45 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4