Решение по дело №13554/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5658
Дата: 24 август 2018 г. (в сила от 6 ноември 2018 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20151100113554
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 24.08.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН   КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 13554 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „У.Б.” АД претендира да бъде установено съществуването на вземането му срещу ответницата М.Л.К., за сумата от 72498, 31 лева, представляваща задължение което произтича от Договор за банков кредит от 28.01.2008г., заедно със законната лихва считано от 19.06.2015г., за сумата от 25328, 09 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за период от 25.08.2012г. до 18.06.2015г., за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 25.06.2015г. в хода на ч.гр.д. № 34645/2015г.по описа на 33 състав І г.о. на СРС. Претендира се с оглед изхода на процеса и за присъждане на направените разноски в настоящото производство.

Исковата претенция не е оспорена от ответника М.Л.К.. След връчване на препис от съдебните книжа, които са предназначени за нея, тази ответница изрично заявява, че признава иска. Признанието е извършено чрез адресирана до съда отделна молба с молба вх. № 67283/17.05.2016г.

 Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и от събраните по делото доказателства се установява, че в хода на ч.гр.д. № 34645/2015г. по описа на 33 състав на СРС – на  25.06.2015г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, в която, съдът е разпоредил на ответника в настоящия процес М.Л.К. да заплати на ищеца в настоящия процес и заявител в заповедното производство - „У.Б.” АД, сумата от 72 498, 31 лева, представляваща задължение което произтича от Договор за банков кредит от 28.01.2008г., заедно със законната лихва считано от 19.06.2015г. до деня на окончателното плащане, сумата от 25 328, 09 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 25.08.2012г. до 18.06.2015г. и направените съдебни разноски в заповедното производство, в размер на сумата от 2396, 88 лева за процесуално представителство и 1956, 53 лева за държавна такса.

Приложения в кориците на ч.гр.д. № 34645/2015г. по описа на 33 съставна СРС документ -  Договор за банков кредит № 3 от 28.01.2008г. установява възникването и съдържанието на облигационното правоотношение между страните, представляващо договор за банков кредит.

Приложеният в кориците на ч.гр.д. № 34645/2015г. по описа на 33 съставна СРС документ – Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с вх. № 3117254/27.05.2013г. съдържа номер на банкова сметка *** извърши плащането, в случай, че признава заявените вземания.

Приложения в кориците на ч.гр.д. № 34645/2015г. по описа на 33 съставна СРС документ с вх. № 3054229/14.08.2015г., представляващ възражение по чл.414 от ГПК установява, че ответникът М.Л.К. е оспорила съществуването на заявеното вземане /което по- късно признава в настоящия процес, заявявайки оттеглане на възражението/.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на иска;

Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е предявен от страна с надлежна активна процесуална легитимация – заявител в заповедното производство, който по указание на съда е длъжен да предяви иск за установяване на вземането си - предвид постъпило от длъжника надлежно възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

По основателността на иска;

Налице са предпоставките за постановяване на решение при признание на иска  от страна на ответника, при условията на чл. 237 от ГПК.

Признанието е направено фактически, още преди провеждане на първото открито съдебно заседание. То е направено от ответницата лично и следва да се счита за валидно и допустимо. Направеното признание не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави, а при това се касае за имуществено право, с което ответникът може да се разпорежда. Следователно, предявеният иск за установяване съществуването на вземането следва да бъде признат за основателен и като такъв, следва да бъде уважен, във всички негови елементи.

Извън факта на направеното признание на иска следва да се отбележи, че заключението на приетата без оспорване съдебно- счетоводна експертиза, която бе изготвена от вещо лице Ю.Х. също мотивира обоснован извод за основателност на предявения иск.

По правните последици на признанието на иска и предложението за изпълнение;

Признанието на иска без съмнение - има своите правни последици. Тези правни последици ще трябва да бъдат обсъдени, поради спецификата на иска и процесуалното поведение на ишщеца, който не изрази становище по направеното признание.

На първо място ще трябва да се отбележи, че въпреки направеното признание -ответникът очевидно е дал повод за завеждането на делото, тъй като е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ако това възражение не би било подадено, то и ищецът не би бил принуден – в резултат именно от правните последици на подаденото възражение – да предяви иск, чрез който да се домогва да установи вземането си.

Ето защо, въпреки признанието, ответникът няма как да бъде освободен от задължението да заплати съдебни разноски, в хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.

По претенцията за разноски;

С оглед изхода на спора и при надлежно представен от ищеца отделен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /на стр. 65 от делото/, съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца - сумата от 4273, 05 лева,                   за направени в настоящото исково производство съдебни разноски.

 Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземането на „У.Б.” АД, с ЕИК ******** и с адрес ***, пл. „********срещу М.Л.К. с ЕГН ********** и с адрес *** за сумата от 72498, 31 лева, представляваща задължение което произтича от Договор за банков кредит от 28.01.2008г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от 19.06.2015г. до деня на окончателното плащане, за сумата от 25328, 09 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за период от 25.08.2012г. до 18.06.2015г., за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 25.06.2015г. в хода на ч.гр.д. № 34645/2015г. по описа на 33 състав І г.о. на СРС.

 

ОСЪЖДА М.Л.К., да заплати на „У.Б.” АД - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 4273, 05 лева (четири хиляди двеста седемдесет и три лева и пет ст.), за направени в настоящото исково производство съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване,  пред Софийски Апелативен  съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.

                                                                                                          

 СЪДИЯ: