Решение по дело №228/2020 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20207190700228
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 22

 

гр.Разград, 11 март 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година,  в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

 

при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията   административно дело №228 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.49 от  Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Образувано е по жалба на М. С. С. от гр.С., обл.Б. против мълчаливия отказ на Кмета на Община Исперих, в качеството му на длъжностното лице по гражданско състояние,  да впише извършено от него припознаване на малолетното дете С. Г. В.

В жалбата и по същество се сочи, че този отказ е незаконосъобразен, като постановен при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Развива доводи, че са изпълнени всички законови изисквания, регламентирани в Семейния кодекс (СК) и ЗГР и няма пречка жалбоподателят да се впише като припознаващ в акта за раждане на детето С. Г. В. С оглед на това моли съда да го отмени, като даде задължителни указания на органа да извърши вписване на припознаването. Претендира и за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по спора, чрез своя процесуален представител,  заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Твърди, че в случая е налице установен произход на детето с първоначално съставения акт за раждане на същото, поради което е недопустимо да се впише извършеното припознаване.

Заинтересованите лица не се явяват в съдебно заседание и не ангажират съда със становище по спора.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите на страните и извърши проверка на оспорения административен акт съобразно правомощията си по чл. 168 АПК, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 2 АПК  срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следите фактически и правни съображения:

Събраните в хода на производството писмени доказателства установяват, че административното производство е започнало по Заявление за припознаване вх.№АУГ-108/13.08.2020г. (л.11), с което жалбоподателят е припознал за свое дете С. Г. В., роден на **.**.***г., с вписана майка Г. В. Г. Заявлението е подписано от него и майката, която потвърждава, че заявителят е баща на детето. Подписите им са нотариално заверени.  Приложено е и Удостоверение за раждане на детето (л.12), в което е вписана за майка Г. В. Г., а за баща няма посочено име. По повод на това заявление са изпратени писма до Дирекция „Социално подпомагане“ Исперих (л.14) и Г. В. Г. (л.15), като им е предоставен 3-месечен срок от получаване на съобщението писмено да оспори припознаването. В рамките на този срок, който е изтекъл на 16.11.2020г. (първи присъствен ден след 14.11.2020г. - събота и почивен ден), не са постъпили писмени възражения.

Служители от общинската администрация са извършили проверка, при която са установили, че Акт за раждане №0236 на детето е съставен на 08.11.2019г. въз основа на Решение №182/28.10.2019г., постановено по гр.д. №305/2019г. по описа на Разградски окръжен съд. С него е допуснато **** *** на детето С. Р. М. от Г. В. Г. и постановено да се състави нов акт за раждане, в който осиновеният да се впише с имената С. Г. В. и като негов родител да се впише Г. В. Г. В материалите по приложеното дело №305/2019г. на Разградския окръжен съд се намира Удостоверение за раждане на детето С. Р. М. (л.40), в което е записана като майка Е. С. М., а като баща Р. Х. М. При тези данни Кметът на Община Исперих, в качеството му на длъжностно лице по гражданското състояние, не е вписал припознаващия по реда на чл. 49, изр. 2  ЗГР. Неговият мълчалив отказ е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

При обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането.  В казуса жалбоподателят е поискал да му се извърши административна услуга – да се впише извършеното от него припознаване по предвидения в ЗГР ред. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 СК всеки родител може да припознае своето дете. Припознаването е едностранен строго формален акт, който съгласно изискванията на чл. 65, ал. 1 СК следва да се извърши лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. След постъпване на заявлението длъжностното лице по гражданското състояние следва да уведоми другия родител, детето ако е навършило 14 години и съответната Дирекция „Социално подпомагане“, като им предостави срок да възразят.  Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане по реда на чл. 49 ЗГР. В случая тези изисквания са спазени.

Съгласно разпоредбата на чл. 71 СК обаче  припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 или с припознаване. Тази норма е императивна по своя характер и с нея се въвеждат основните начала за стабилност на надлежно установения произход и гражданското състояние на лицето. В казуса е установено, че за детето е съставен първоначален акт за раждане, в който е вписан като баща Р. Х. М. Според  разпоредбата на  чл. 34, ал. 2 ЗГР този акт за гражданско състояние, като съставен по установения от закона ред, има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност. Следователно е налице установен произход, който не е оборен. Това обстоятелство съставлява пречка да се впише заявеното от жалбоподателя  припознаване. Този извод не се оборва от факта, че е съставен нов акт за раждане на детето след извършеното пълно осиновяване от Г. Г., в който не е вписан баща. В разпоредбите на  чл. 50, ал. 1 и ал. 5 ЗГР и на чл. 36, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация е предвидено, че при пълно осиновяване се издава нов акт за раждане, както и задължението това обстоятелство да се отрази в първоначално издадения акт на осиновеното лице в графа "Бележки", но той не се обезсилва.  

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения, съдът намира, че не са били налице законовите основания за да се впише заявеното от жалбоподателя припознаване, поради което подадената жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.

Мотивиран така, Разградски административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. С. от гр.С., обл.Б. против мълчаливия отказ на Кмета на Община Исперих, в качеството му на длъжностното лице по гражданско състояние, да впише извършено от него припознаване на малолетното дете С. Г. В.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

                           СЪДИЯ: /п/