ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 840
гр.Русе, 16.08.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД РУСЕ ІХ състав в
закрито съдебно заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
като
разгледа докладваното от съдията ч. адм.
дело № 468 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 166 от АПК.
Производството е образувано по жалба,
подадена от Б.Г.Н. *** против Заповед № 5-95-00-350 от 19.07.2023г. на Областния управител на Област Русе, в
частта на заповедта, с която се допуска предварителното й изпълнение. С
атакуваната заповед от жалбоподателя е иззет
недвижим имот, представляващ сграда в гр.Русе, ул.“Пристанищна“. Със
заповедта е определен срок за доброволно изпълнение, определен е срок за
принудително изпълнение след изтичане на срока за доброволно изпълнение и е
допуснато предварително изпълнение на индивидуалния административен акт.
В молбата подробно се излагат доводи,
че при издаване на заповедта не е изяснена
фактическата обстановка, твърди се, че имотът, предмет на заповедта не е
държавна собственост, предвид постановено съдебно решение на ОС Русе. Предвид обстоятелството, че е налице
неприключило съдебно производство,
свързано с установяване правото на собственост на имота, неприключила проверка
в Областна администрация относно законосъобразността
на съставения Акт за държавна собственост и неприключило
Досъдебно производство от 2013г. във връзка със съставянето на документ с
невярно съдържание жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при неизяснена
фактическа обстановка и не са налице основания за изземване на имота.
Ответникът – Областен управител на
Област Русе при изпращане на делото в съда не е представил писмено становище по
жалбата.
Съдът, на основание чл. 166 от АПК,
след като се съобрази със събраните доказателства и становищата на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 5-95-00-350 от
19.07.2023г. Областният управител на
Област Русе на основание чл. 80 от ЗДС е
разпоредил да се изземе от Б.Г.Н. *** недвижим имот- държавна собственост,
представляващ сграда с идентификатор 63427.2.5688.2 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Русе, намираща се в гр.Русе, ул.“Пристанищна“. Със
заповедта е определен срок за доброволно изпълнение, определен срок за принудително
изпълнение след изтичане на срока за доброволно изпълнение и е допуснато
предварително изпълнение на индивидуалния административен акт. Видно от материалите
по адм. преписка заповедта е била връчена на жалбоподателя по реда на чл. 18а,
ал.9 от АПК, като уведомлението е залепено на 07.08.2023г., а заповедта се
счита връчена на 14.08.2023г. Жалбата срещу заповедта е постъпила в съда на
14.08.2023г., поради което същата е допустима, подадена е в срок от
легитимирано лице с право на жалба.
От фактическа страна от приложената
преписка към жалбата се установява, че жалбоподателят владее и ползва недвижим
имот, представляващ едноетажна сграда със застроена площ 516 кв.м. с
идентификатор 63427.2.5688.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Русе, намираща се в гр.Русе, ул.“Пристанищна“.
С Решение № 611/22.07.2016 г.
Министерски съвет е обявил за имот - частна държавна собственост, имот -
публична държавна собственост, предоставен за управление на Държавно
предприятие „Пристанищна инфраструктура", представляващ сграда с
идентификатор 63427.2.5688.2, със застроена площ 516 кв. м, едноетажна сграда с
предназначение: складова база, склад, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.5688 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Русе, одобрена със Заповед № 300-3-18-1 от 21 октомври 2004 г., намиращ се
в област Русе, община Русе, гр. Русе, ул. „Пристанищна", подробно описана
в Акт № 5471 от 28 април 2014 г. за поправка на Акт за публична държавна
собственост № 4664.В изпълнение на т. 3 от Решение № 611/22.07.2016 г.
Министерски съвет, със Заповед № ПД-174/29.07.2016 г. Министърът на транспорта,
информационните и съобщенията е взел решение за бракуване и премахване на
сграда с идентификатор 63427.2.5688.2, като е възложил на Генералния директор
на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура", изпълнението на цитираната
заповед. В изпълнение на Заповед № ПД-174/29.07.2016 г. на Министъра на
транспорта, информационните и съобщенията, със Заповед № РД-09-46/04.08.2016г.
Генералният директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура"
е възложил на Директора на Клон-ТП Пристанище Русе да предприеме действия за
премахване на бракуваната сграда с идентификатор 63427.2.5688.2. В изпълнение
на Заповед № РД-09-46/04.08.2016г. на Генералния директор на Държавно
предприятие „Пристанищна инфраструктура" са предприети действия във връзка
с освобождаване на сградата от лицето Б.Н., като владеещ я без правно
основание. Същият е отказал да освободи сградата и я ползва и до настоящия
момент. Всички тези действия са описани в писмо с изх. № 06-00-19/03.10.2016 г.
на Клон-ТП Пристанище Русе, подадено до Областен управител на област Русе, за
разпореждане по компетентност.С писмо изх. № 06-00-17-3/08.06.2018 г. на Клон -
ТП Пристанище Русе, отново са уведомили Областния управител на област Русе за
реализиране на правомощията по Закона за държавната собственост, тъй като,
лицето ползващо сградата не я е освободило.
При извършена проверка от служители
на Клон-ТП „Пристанище Русе" е констатирано, че сградата е необитаема, не
се поддържа и се саморазрушава, като създава опасност за преминаващи хора,
както и за сградата на Яхт клуб Порт Русе, видно от приложените снимки. При
тези обстоятелства Областният управител на Област Русе е издал Заповед №
5-95-00-350 от 19.07.2023г., като в нея е мотивирал необходимостта от защита на
важни държавни и обществени интереси чрез допускане на предварително изпълнение.
Посочено е в заповедта, че е служебно известна информация множеството дела,
които се водят между жалбоподателя и Областния управител на Област Русе през
периода 2003-2019г., както и че е в ход
процедура по изготвяне на „Проект на генерален план на пристанище за обществен
транспорт Русе – подробен устройствен план – план за регулиране и застрояване
на пристанищната територия и парцеларен план за пристанищна акватория“,
разрешен със съответните заповеди.
Към жалбата жалбоподателят е приложил
Решение № 460 от 0610.2005г. по
гр.д.681/2005г. на ОС Русе, с което е отменено решението на РС Русе в частта, с
която е уважен предявения от Българската държава иск с правно основание чл.108
ЗС против жалбоподателя и вместо него е постановено отхвърлянето на иска,
предмет на който е недвижим имот в гр. Русе – сграда в в гр.Русе,
ул.“Пристанищна“№17. Представени са доказателства за висящо гражданско
производство пред Апелативен съд В.Търново, образувана и неприключила проверка в Областна
администрация относно
законосъобразността на съставения Акт за държавна собственост и неприключило Досъдебно производство от
2013г. във връзка със съставянето на документ с невярно съдържание.
Изложената фактическа установеност
налага следните правни изводи:
Съгласно правилото на чл. 80, ал. 1
от ЗДС имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание,
който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се
изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано
искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Заповедта по ал.1
подлежи на обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго
/ чл. 80, ал. 3 от ЗДС/.
Посочената нормативна уредба налага
извод за допуснато по силата на закона предварително изпълнение на
административния акт.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК
гласи, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по
искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с
влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би
могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Когато законодателят, а не
административният орган с изрично разпореждане /чл. 80, ал. 3 от ЗДС, чл. 65, ал. 4 от ЗОС и
др./ допуска предварително изпълнение на заповедта за изземване, теорията и
съдебната практика приемат, че това изпълнение е допуснато от закона при
презумпция за наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, т. е.
съществуването на такива обществени и държавни интереси, които трябва да бъдат
защитени. Тежестта на доказване наличието на основания за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение е на оспорващия, който трябва да
установи, че на важните и конкретно изброени и презумирани със закона
обществени интереси противопоставя свои лични и значими причини и интереси. Това
става с подаването на молбата, навеждане на конкретни факти и доказването на
основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение. След като
законовата презумпция е в полза на държавата, молителят следва да докаже, че
съществува възможност да претърпи значителна или трудно поправима вреда.
В конкретния случай голословно се
твърди, че поради наличието на съдебни спорове между страните, предварителното
изпълнение на заповедта би могло да нанесе непоправими щети на жалбоподателя,
без да се посочва какви точно са тези щети. Случаят не касае изземване на имот за
жилищни нужди, или имот който е свързан с търговска или бизнес дейност. Напротив, от
доказателствата по преписката и приложения снимков материал е видно, че сградата
е необитаема, изоставена, неподдържана и разрушена на места, като в този вид тя
създава опасност за преминаващи хора, както и за сградата на Яхт клуб Порт
Русе.
При преценка на баланса между
накърнените интереси на молителя и тези, които следва да бъдат охранени от
предварителното изпълнение на заповедта, за съда се налага убеждение, че увреда
под формата на значителни или трудно поправими вреди Б.Н. няма да претърпи. Наличието на висящи производства, повечето от
които са с дългогодишна давност, не е основание да се спре допуснатото по
силата на закона предварителен изпълнение при наличие на доказана обществена
нужда – в ход е процедура по изготвяне на
проект на генерален план на пристанище за обществен транспорт в гр.Русе.
Искането за спиране е бланкетно, неподкрепено с доказателства за вероятното
настъпване на значителна или трудно поправима вреда за молителя. Не всяка вреда
е валидно основание за спиране на предварително изпълнение, което изпълнение
законодателят допуска задължително при издаване на заповед по чл. 80 от ЗДС.
Вредата по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК винаги се свързва с вероятността от
накърняване на защитени от закона интерес или право, противопоставими на
обществения интерес, каквито в случая няма.
Изложеното мотивира съда да отхвърли жалбата
за спиране на изпълнението на административния акт, като неоснователна.
Водим от горното и на основание
чл.166, ал.3 от АПК дежурен съдия при Административен съд Русе
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.Н. с ЕГН **********
*** против Заповед № 5-95-00-350 от
19.07.2023г. на Областния управител на
Област Русе, в частта на заповедта, с която се допуска предварителното й
изпълнение.
ОСЪЖДА Б.Г.Н. с ЕГН ********** *** ,
да заплати по сметка на Административен съд Русе сумата от 10.00лв. за държавна
такса.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република
България с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните като
съобщението да бъде придружено с препис от съдебното определение.
Съдия: