РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110111244 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от АЛ. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *, с която е предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника
да заплати на ищеца сумата от 10 лв. /десет лева/, част от сумата от 361,58 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна лява врата и външна дръжка лява врата, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор № 0306Х0504753 от 05.09.2019
г. за „Каско“ и „Злополука“ на л.а. „*", с per. № *, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /02.08.2021 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът АЛ. ИВ. ИВ. твърди, че на 05.09.2019 г. сключил
застраховка „Каско“ и „Злополука“ на личния си автомобил „*", с per. № * с ответника за
срок от 09.09.2019 г. до 08.09.2020 г., като към датата на подаване на исковата молба е
заплатил всички застрахователни премии. Сочи, че на 20.08.2020 г. е паркирал автомобила
си на паркинг в гр. * и на 26.08.2020 г. отивайки до автомобила е установил, че същият е с
увредени предна лява врата и дръжка предна лява врата. Излага, че на 27.08.2020 г.
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който извършил оглед на
автомобила и съставил снимков и опис на щетите по претенция № 13020030105050. Сочи,
че като обезщетение за вредите е получил сумата от 125,92 лв., която не е достатъчна да
покрие щетите. Излага, че след проучване в няколко сервиза е установил, че необходимата
за възстановяване на щетите сума е в общ размер от 487,50 лв., като ответникът следва да му
заплати остатъка от 361,58 лв. Моли съда за осъждане на ответника да заплати сумата от 100
лв., представляваща част от дължимите 361,58 лв. и за присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД „*“ подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска
единствено по отношение на претендирания размер на обезщетението. Счита, че не е дал
повод за образуване на делото и претендираната от ищеца сума е завишена. Излага, че
застрахователното обезщетение се определя съобразно методиката за уреждане на
1
претенции за обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни средства, приета с
Наредба по чл. 504 КЗ, като претендираното от ищеца надвишава действителната стойност
на авточастите и цената на труда по средни пазарни цени. Твърди, че размерът на
изплатеното на ищеца на 14.09.2020 г. застрахователно обезщетение е бил правилно
определен на 125,92 лв. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за
автомобилна застраховка „Каско” по застрахователна полица № 0306Х0504753 от
05.09.2019 г., за л.а. „*", с per. № *, със срок на действие от 09.09.2019 г. до 08.09.2020 г. На
26.08.2020 г. е настъпило застрахователно събитие на паркинг в гр. В* - увреждане на
предна лява врата и дръжка предна лява врата. На 27.08.2020 г. ищецът е уведомил
застрахователя, който е извършил оглед на автомобила и съставил опис на щетите по
претенция № 13020030105050, след което заплатил на ищеца сумата от 125,92 лв.
застрахователно обезщетение.
Съобразно заключението на вещото лице А.В. /л. 51-54/ общата стойност на
необходимия труд и материали по средни пазарни цени за обезвреда на автомобила в размер
на е 412,08 лв. В съдебно заседание вещото лице дава обяснения как е определил тази сума.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 405 КЗ, ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка “КАСКО”, с
включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие и че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие (не
се спори); че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и
размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат
(не се спори); както и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е
заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи
(не се спори).
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за
репариране на претърпените от ищеца имуществени вреди.
Между страните няма спор, че е налице валидно сключена застраховка „Каско“ и
„Злополука“ на л.а. „*", с per. №* със срок на действие от 09.09.2019 г. до 08.09.2020 г.
Ищецът е уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие, за което е образувана
преписка по щета № 13020030105050 и на 14.09.2020 г. на ищеца му е изплатена сумата от
125,92 лв. застрахователно обезщетение.
Извършеното от застрахователя частично плащане, предхождащо процеса, съставлява
и признание за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя и изплащане на обезщетение.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ
2
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че пазарната стойност за възстановяване
на автомобила е 412,08 лв. След приспадане на размера на извършеното плащане от 125,92
лв., оставащата сума за възстановяване на автомобила е в размер от 286,16 лв. Вещото лице
е изследвало цените в няколко сервиза на територията на гр. Варна, които работят със и без
стандарта ISO 9001:2008 и е определил размера на дължимото обезщетение на база средната
цена на труда.
С оглед на горните мотиви, предявеният частичен иск за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 10 лв. е основателен и следва да бъде изцяло
уважен, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението доколкото към датата на завеждане на делото срокът по чл. 409, вр. чл. 405,
ал. 1 КЗ е бил изтекъл, с оглед представяне на всички доказателства на застрахователя.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 510 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса, 360 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение и 100 лв. депозит за експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на АЛ.
ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 10 лв. /десет лева/, част от сумата от
361,58 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата и външна дръжка лява
врата, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор №
0306Х0504753 от 05.09.2019 г. за „Каско“ и „Злополука“ на л.а. „**", с per. № *, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
/02.08.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на АЛ.
ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената с исковата
молба банкова сметка на процесуалния представител на ищеца с IBAN: *.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4