№ 339
гр. Бургас, 05.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500281 по описа за 2022 година
Производството е по частна жаба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК –
срещу Определение № 264/31.05.2022 г., постановено по гр. д. № 47/2022 г. по
опис на ЯОС, с което на основание чл. 130 ГПК подадената от частната
жалбоподателка – Н. ИВ. К., искова молба, с която е предявила искове срещу
„Ю. Б.“ АД за установяване недължимост на сумата от 15 937 евро по договор
за кредит банков кредит HL 58404/04.10.2012 г. и за заплащане на сума в
размер на 2 000 евро, представляваща недължими вземания за
възнаградителна лихва по договор за банков кредит HL 58404/04.10.2012 г., е
върната и производството по делото е прекратено, като недопустимо.
Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по следните
съображения:
Оспорва се изводът на съда за липса на правен интерес от
установяването на недължимост на част от задължението по договора за
банков кредит, тъй като в защита на предявеното материално право ищцата
разполагала с осъдителен иск.
Изложени са доводи, че преценката за установителния или осъдителен
характер на иска принадлежи изцяло и само на ищеца, за когото винаги е
налице правен интерес да оспори съществуването на вземането на Банката.
Поддържа се, че предвид конкретните обстоятелства, от които произтича
спора за нея, съществува интерес същият да бъде разрешен със сила на
1
пресъдено нещо; изложени са доводи за икономическа неизгодност от
предявяване на осъдителен иск.
Наличието на правен интерес се аргументира с претенцията на
кредитора, който претендира вземането и очаква погасяването му в пълен
размер съобразно погасителния план. Посочва се, че спирането на
плащанията не е в съответствие със законосъобразното развитие на
кредитното правоотношение. В тази връзка се подчертава, че ищцата е в
забава за плащане на сума, надвишаваща почти два пъти размера на
недължимо платената, докато липсата на правен интерес би била налице,
само, ако главницата е погасена в пълния претендиран от Банката размер или
неизплатения остатък е по-малък от претенцията по установителния иск.
Изтъква, че интерес от осъдителен иск би бил налице единствено за
заплатени до този момент вноски, като за вноските с ненастъпил падеж
ищцата би била принудена да води повече от едно съдебно производство –
през 5 години под страх от погасяване на вземанията й по давност.
Изложени са твърдения за неизгодност на правните и фактически
действия, които следва да се извършан при уважаване на осъдителен иск за
недължимо платени суми по договора от 2008 г. за постигане защита на
интересите на ищцата по договора от 2012 г.
Посочва се, че установителният иск е предявен във връзка с
претенцията за недължимост на сумата, като включена в договора за
рефинансиране въз основа на неравноправни клаузи, а не във връзка с
установяване на размер на задължението към определен момент.
Цитира се съдебна практика в подкрепа на становището за наличие на
правен интерес на длъжника да предяви отрицателен установителен иск
относно несъществуването – изцяло или отчасти, на вземането на кредитора.
Оспорва се изводът на съда в обжалваното определение за липса на
връзка между двата договора за кредит - от 2008 година и от 2012 година,
сключен с оглед превалутиране на съществуващото задължение на като се
настоява се, че двата договора нямат самостоятелен характер и с втория е
уредено правото на кредитополучателя да поиска от банката превалутиране
на предоставения му кредит, с което страните преуредили отношенията си и
са постигнали съгласие да рефинансират остатъчното задължение на ищцата
по договора от 07.05.2008 г.. Изложени са аргументи, че процесният договор
2
е близък по характер на спогодбата по чл. 365 и сл. ЗЗД, а не до новацията
Иска се Бургаски апелативен съд да отмени Определение №
264/31.05.2022 г., постановено по гр. д. № 47/2022 г. по опис на ЯОС и да
върне делото на ЯОС за продължаване на съдопроизводствените действия,
като бъде разпоредено разглеждане на делото от друг съдебен състав на
първоинстанционния съд.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Ю. Б.“ АД, оспорва
частната жалба като неоснователна. Изложени са доводи за липса на правен
интерес от предявяване на спор за претендирано към минал момент право от
ответника – кредитор. Изложено е становище, че с предявения иск ищцата не
оспорва задълженията по договор за банков кредит HL 58404/04.10.2012 г., а
размера на задълженията по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 34217/ 07.05.2008 г., към 23.12.2008 г. Поддържа се становището, че
наличието на неравноправни клаузи в последния договор представлява
основание за воденето на осъдителен иск за връщане на изплатени по този
договор суми, какъвто иск обаче би бил погасен по давност. Аргументира се
становище, че икономическият интерес не се припокрива с правния и, че се
касае за самостоятелни договорни правоотношения, като за ищцата би бил
интерес да оспорва размера по рефинасиращия договор като формиран при
неправилно определен размер по рефинансирания, ако кредиторите са били
различни банки.
Бургаски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима –
подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, като разгледана
по съществото си, частната жалба е и основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадената от частната жалбоподателка – Н. ИВ. К. чрез пълномощника –
адв. Н.И., против „Ю. Б." АД искова молба, с която е предявен отрицателен
установителен иск - да се приеме за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 15 937 евро, представляваща курсова разлика, включена
без правно основание и въз основа на неравноправни клаузи в главницата по
договор за банков кредит HL 58404/04.10.2012 г., сключен за рефинансиране
на задълженията на ищцата по договор за кредит за покупка на недвижим
3
имот № HL 34217/ 07.05.2008 г.; както и осъдителен иск на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за заплащане на сума в размер на 2 000 евро, представляваща
недължими вземания за възнаградителна лихва по договор за банков кредит
HL 58404/04.10.2012 г., начислявана неправомерно върху формираната чрез
превалутиране без основание част от главницата в размер на 15 937 евро,
начислена за периода от 13.07.2016 г. до 13.07.2021 г., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Предявените права са основани на твърдения за съдържащи се в
рефинансирания договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
34217/ 07.05.2008 г. неравноправни съгласно чл. 143 ЗЗкП клаузи, които не са
били индивидуално уговорени, както и недопустимо уговорено
капитализиране на лихви. По този начин дължимият остатък, формиращ
главницата по рефинансиращия договор за банков кредит HL
58404/04.10.2012 г., бил определен неправилно чрез включването на сумата от
15 937 евро, която е недължима, предвид нищожността на оспорените клаузи
в договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34217/ 07.05.2008 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – „Ю. Б.“ АД, е подал отговор, в
който е оспорил исковата молба като нередовна – поради липсата на яснота за
това, вземанията по кой от договорите оспорва ищцата, както и основанието,
поради което ищцата счита, че не дължи сумата от 15 937 евро по договор за
банков кредит HL 58404/04.10.2012 г., както и за недопустимост – поради
липсата на възможност за ищцата да оспорва размера на главницата по банков
кредит HL 58404/04.10.2012 г към минал момент – 23.12.2012 г., когато
сумата след предоставянето й от страна на банката е била усвоена. Изложени
са възражение и по основателността на предявените искове.
В уточняваща молба, вх. №1504/08.04.2022 г. след оставяне на исковата
молба без движение като нередовна, ищцата е посочила, че с договора от
04.10.2012 г. страните преуредили отношенията и са постигнали съгласие да
рефинансират остатъчното задължение на ищцата по договора от 07.05.2008
г., като задължението бъде преизчислено и се погасява в евро, съответно е
договорена нова лихва и при нов погасителен план. Съобразно това и във
връзка с правния си интерес ищцата твърди, че договорът от 04.10.2012 г.
няма самостоятелен характер и при спор между страните за съдържанието на
4
правоотношението между тях - за размера на задължението, следва да се
съобрази и първият договор- този от 07.05.2008 г., за чието
рефинансиране/превалутиране е сключен вторият договор от 04.10.2012 г.
Посочено е, че, при липсата на изрично изразена воля за това, вторият
договор няма новиращ характер и не предвижда задължение, различно по
основание или предмет спрямо първоначалния, като се касае за
преструктуриране/превалутиране на задължение по договор за банков кредит
в рамките на общия размер на дълга.
Относно обстоятелствата по исковата претенция по чл. 55, ал.1 ЗЗД е
посочено, че първият иск има обуславящ спрямо този иск характер. Във
връзка с правния си интерес е посочила, че към момента на завеждане на
исковата претенция, ищцата има неизплатена главница по договора за кредит,
която възлиза на сумата от около 30 000 евро, като с установителния иск ще
се установи, че задължението е в по-малък размер. Развити са правни доводи
в тази насока.
В отговор с вх. № 2295 от 26.05.2022 г. ответникът е изразил становище,
че с уточняващата молба правният интерес не е обоснован, като е поддържано
заявеното възражение за недопустимост на иска за установяване
несъществуването на вземането на банката за главница по договор за банков
кредит към минал момент и липса на предвидена от закона възможност за
това. Оспорено е твърдяното единство на правоотношението следващо от
двата договора, като се поддържа становище за техния самостоятелен
характер. Поддържа се, че практически се оспорва размерът на задължение по
договора от 2008 г. към 23.10.2012 г., при което освен правен интерес, за това
трябва да има и предвидена от закона възможност, каквато счита че не е
налице.
Въз основа на горното ЯОС е приел, че предявените искове са
недопустими, като предявени при липса на правен интерес за упражняване на
искова защита. Независимо от уточнението, извършено в молбата, вх.
№1504/08.04.2022 г., съдът е приел, че ищцата не е обосновала правен
интерес да иска установяването на недължимост на част от задължение по
договор от 2008 г., чието действие е приключило, а обосновава икономически
такъв, считайки, че от това следва автоматично да бъде намален размерът на
оставащата главница но вече по друг договор за кредит - от 2012 г. В тази
5
връзка е прието, че за ищцата съществува правен интерес да предяви
осъдителен иск за недължимо платените суми по договора от 2008 г., като е
споделено становището на ответника, че главницата по договора от 2012 г. е
отпусната на основание този договор и въпреки, че има връзка с договора от
2008 г., се касае за две отделни правоотношения.
Бургаски апелативен съд намира, че за ищцата съществува правен
интерес да предяви отрицателен установителен иск – за недължимост на
сумата от 15 937 евро, като част от непогасените задължения по договор за
банков кредит HL 58404/04.10.2012 г.
Основателен е доводът в частната жалба, че при наличие на спор
относно неудовлетвореното вземане на кредитора за длъжника винаги
съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск, че не дължи изцяло или за част от спорното вземане.
В същността на правният интерес е възможността при уважаване на
предявения иск, търсената от ищеца защита на предявеното като накърнено
право да произтича непосредствено от решението с оглед на посочените в
исковата молба факти и обстоятелства, като вида на иска зависи от степента
на накърняване. В този смисъл няма съмнение, че с евентуалното уважаване
на предявения отрицателен установителен иск относно размера на
непогасените задължения по договора за кредит от 2012 г. би била постигната
търсената защита срещу претендираното по този договор от банката вземане в
по-голям размер. Спорното вземане на ответната банка по рефинансиращия
договор от 2012 г. не е погасено, поради което за ищцата винаги съществува
интерес да установи със сила на пресъдено нещо действителния размер на
задълженията по него, както и действителното съдържание на правата и
задълженията по този договор.
Възражението, че поради основаването на предявеното от частната
жалбоподателка право по рефинансиращия договор от 2012 г. на твърдение за
нищожност на клаузи в рефинансирания договор от 2008 г. към минал момент
и след погасяване на задълженията по него, търсената от ищцата защита може
да бъде постигната само при предявяване на осъдителен иск, е неоснователно.
В тази връзка ищцата изрично е изтъкнала в изпълнение указанията на съда,
че счита договора от 2012 г. като такъв - сключен за преструктуриране и
преуреждане на правоотношенията по договора от 2008 г., поради което
6
доводът, че защитата на предявените права би могла да се постигне само чрез
осъдителен иск за недължимо платени суми по договора от 2008 г. не може да
се сподели. Положителният отговор на въпроса относно взаимовръзката
между договорите като сключени за преуреждане на задълженията по едно и
също кредитно правоотношение или отрицателният – че се касае за различни
правоотношения със самостоятелен характер, предмет и основание, се
отнасят към конкретно твърдение, на което е основано искането в петитума
на исковата молба и съответно - възражението на ответника в отговора на
исковата молба, поради което имат отношение към основателността, а не към
допустимостта на предявения иск. Посочените от ответника по исковата
молба и по частната жалба основания, на които длъжникът може да оспорва
вземането на банката, имат своята житейска и правна логика, но преценката -
на какви фактически твърдения да основе предявения иск е изцяло в
прерогативите на ищеца в рамките на търсената от него защита. Съдът има
задължението да определи правното основание и да подведе предявените
фактически и правни твърдение под съответната правна норма съобразявайки
в единство петитума и обстоятелствата, на които е основано искането, като
при евентуална неяснота и/или противоречие разполага с правомощията по
чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Предвид горното, обжалваното определение следва да се отмени и
делото да се върне за продължаване на действията за подготовка и
разглеждане на предявените искове, като в полза на частната жалбоподателка
следва да се присъдят сторените от нея деловодни разноски, каквито са
доказани за частното производство пред настоящата инстанция в размер на
заплатената държавна такса от 15 лв.
Що се отнася до искането за отвод на докладчика в
първоинстанционното производство, законът не предвижда правомощия на
въззивната инстанция да определи друг докладчик, като възражението за
отвод подлежи на разглеждане по предвидения в чл. чл. 23 от ГПК ред.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 264/31.05.2022 г., постановено по гр. д. №
7
47/2022 г. по опис на Ямболски окръжен съд и
ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия за
разглеждане на делото по предявените искове.
ОСЪЖДА „Ю. Б." АД, гр. София, с ЕИК ********** да заплати на Н.
ИВ. К., ЕГН ********** от гр. Бургас сумата 15 (петнадесет) лв. за заплатена
държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8