Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
гр. Русе, 13.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, касационен състав, на единадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
СПАС
СПАСОВ
При секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурор СТИЛИЯН
ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от
съдия БАСАРБОЛИЕВА КАНД №
305 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Русе против Решение № 555/31.07.2023г. по АНД № 984/2023 г. по
описа на Районен съд-Русе, с което е отменено наказателно постановление (НП) №
18-002021/27.07.2022 год. на директора на ДИТ-Русе. С наказателното
постановление на „Рея Кеър България” ЕООД е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лева, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б.
"б" от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. В жалбата са изложени оплаквания за
материална незаконосъобразност на обжалваното решение и съществени процесуални
нарушения, свързани с оценката на доказателствата. Иска се отмяната му и потвърждаване
на наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба ангажира писмено становище за неоснователност
на касационната жалба, като поддържа същото и в съдебно заседание. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена
от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
За да постанови оспореното решение, предмет на
касационната проверка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е установил действителната фактическа обстановка, а
именно, че от служители на ДИТ-Русе
на 24.06.2022 г., по документи е извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство от „Рея Кеър България” ЕООД. В хода на проверката се установило, че
дружеството, в качеството му на работодател, е командировал работничката Л.П.И.
за периода от 18.03.2022 г. до 18.09.2022 г. в Германия, с допълнително
споразумение от 17.03.2022 г. към трудов договор № 59/14.03.2022 г., на основание чл. 121а КТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги. В предвидения тридневен срок от изменение на
трудовия договор дружеството – работодател не подало в ТД на НАП уведомление за
изменението на трудовия договор. Това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б.
"б" от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, за което е съставен АУАН от 08.07.2022
г. Впоследствие, въз основа на този акт на 27.07.2022 г., АНО издал оспореното
пред РРС Наказателно постановление № 18-002021/27.07.2022 год. С НП на
дружеството на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева. АНО - директорът на ДИТ-Русе не приложил
привилегированата разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, определяща случая като
маловажен, като преценил, че не са налице двете кумулативно дадени предпоставки
– нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от нарушението
да не са настъпили вредни последици за работника или служителя.
За да отмени наказателното постановление въззивният съд е достигнал до извода, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на АУАН и оспореното НП довели до неправилно
приложение на материалния закон. След анализ на деянието и приложимите за
случая правни норми е стигнал до извода, че нарушението не е на чл. 3, ал. 1,
т. 1, б. "б" от Наредба № 5/29.12.2002 г., а е на чл. 62, ал. 3 от КТ. Съответно, според РРС, санкционната разпоредба за това административно
нарушение следвало да бъде не чл. 414, ал. 1 вр. чл.416, ал.5 от Кодекса на
труда, а чл. 414, ал. 3 от КТ. С такива мотиви е отменил наказателното
постановление.
Решението на въззивния съд е неправилно.
Основателно е възражението на касатора за
допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон от гледна
точка на възприетите като приложими за случая позитивна
- чл.
62, ал. 3 от КТ, и санкционна норма - чл.
414, ал. 3 от КТ, вместо приложените от АНО в наказателното постановление чл.
3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., и санкционна
норма - чл.
414, ал. 1 от КТ.
Текстът на чл. 414, ал. 3 от КТ,
на който се позовава РРС, предвижда, че работодател, който наруши разпоредбата
на чл. 62, ал. 3 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв. Нормата на чл. 62, ал. 3, изр. първо от КТ гласи, че в тридневен срок от изменението на трудовия договор
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на НАП. В
наказателното постановление правилно като нарушена е посочена разпоредбата на
чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., а не тази на чл. 62,
ал. 3 от КТ. Последната цитирана норма е допълнена с ДВ, бр. 108 от 2008 г.,
т.е. тя не е съобразена с допълненията, направени с ДВ, бр. 17 от 2021 г., в
разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 5, т. 4, б. „в“ от Наредба № 5
от 29.12.2002 г. Независимо, че командироването на работници и служители, в
рамките на предоставяне на услуги по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, е
форма на изменение на трудовото правоотношение, с оглед систематичното място на
разпоредбата в Раздел X “Изменение на трудовото правоотношение“ на КТ, при
изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН контролните органи са длъжни, съобразно принципа, въплътен
и в чл. 11, ал. 2 от ЗНА, че специалният закон изключва приложението на общия
такъв (lex specialis derogat legi generali),
да посочат конкретната нарушена законна разпоредба, която най-специфично описва
дължимото, но неосъществено поведение от страна на санкционираното лице. Както
вече беше посочено, това е именно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
Наредба № 5 от 29.12.2002 г., уреждаща, с оглед направеното с ДВ, бр. 17 от
2021 г. допълнение в нея, задължението за изпращане на уведомление до НАП „… и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ“.
Регламентираното в чл. 62, ал. 3 от КТ задължение е по – общо, доколкото урежда
изпращането на уведомление до НАП без оглед на конкретната форма на изменение
на трудовото правоотношение и е неприложимото за случая. Така, щом чл. 62, ал. 3
от КТ не се явява нарушената позитивна норма, то липсва основание за подвеждане
на санкционираното поведение под хипотезата на чл. 414, ал. 3 от КТ, противно
на приетото от РРС. Посочената в наказателното постановление санкционна
разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ обхваща всички нарушения на трудовото
законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и нарушенията, за които е предвидено по-тежко наказание.
Нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. не е
свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, нито пък
за него е предвидена по-тежка санкция от предвидената в чл. 414, ал. 1 от КТ,
поради което то се субсумира под последната разпоредба.
В
производството пред РРС безспорно е установено,
че служителят на „Рея Кеър България” ЕООД – Л.И. е била командирована, по
смисъла на чл.
121а от КТ, на територията на друга държава членка – Германия за периода 18.03.2022
г. – 18.09.2022 г.
Условията
и редът за командироване по смисъла на чл.
121а от КТ се уреждат с наредбата
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги ( НУРКИРСРПУ). Съгласно чл.
2, ал. 1 от същата наредба при командироване на работници или служители в
случаите по чл.
121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с
допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването. Това допълнително писмено
споразумение задължително се регистрира в НАП, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, б. "б" от Наредба № 5/2002
г., а именно чрез подаване на уведомление в тридневен срок от сключването на
допълнителното споразумение, но при вече регистриран сключен трудов договор. В
уведомлението в случая се променя само т. 8 – основание на договора, като се
изписва код 18 - за допълнително споразумение в случаите на чл.
121а, ал. 1, т. 1 от КТ.
В случая
допълнителното споразумение е сключено на 17.03.2022 г. Тридневният срок за подаване на уведомлението до НАП,
по правилото на чл.60, ал.5 ГПК, започва да се брои от следващия ден – от 18.03.2022
г. Последният
ден от срока – 20.03.2022 г., неделя, е неприсъствен, поради
което срокът изтича в първия следващ присъствен ден т.е. на 21.03.2022 г.,
понеделник /чл.60, ал.6 АПК/. Деянията, които се осъществяват с бездействие,
какъвто е казусът, се считат довършени от деня, следващ изтичането на срока за
изпълнение на задължението. В настоящата хипотеза нарушението следва да се
счита осъществено на 22.03.2022 г. Датата е задължителен реквизит както
на АУАН, съгласно нормата на чл.
42, т. 3 от ЗАНН, така и на НП, съгласно нормата на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Актосъставителят и
наказващият орган са я определили коректно – 22.03.2022 г.
Несподелими са доводите на ответника по касацията в депозираното от него
възражение /л.8 и л.9 от делото/, че датата на нарушението е грешна, тъй като
три дневният срок за уведомлението до НАП следва да се брои не от датата
на сключване на споразумението (17.03.2022
г.), а от началната дата на командироването, респ. от датата на реалното изменение на трудовото правоотношение (18.03.2022
г.). Тук отново следва да се напомни, че посочената
като нарушена норма на чл.
3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. изрично
изисква уведомлението, което се изпраща до НАП, да е изготвено съгласно Приложение
№ 1. В т. 10 от образеца на уведомление, представляващ Приложение № 1 към чл.
1, ал. 1 от същата наредба, изрично е указано, че в същото следва да бъде
посочена "Дата на сключване на допълнителното споразумение". В т. 10
от Указанията за попълване на уведомление за сключен, изменен или прекратен
трудов договор, включени в Приложение № 1, е посочено следното: "Дата на
сключване на допълнителното споразумение – попълва се датата на сключване на
допълнителното споразумение във формат (ддммгггг)". В указанията за
попълване на съответния код в т. 2 "Тип на документа" е записано, че
се попълва код 2 и в случаите на командироване в рамките на предоставяне на
услуги по чл.
121а, ал. 1, т. 1 КТ като в тези случаи се попълват всички точки от
уведомлението без т. 16 и 17. В т. 8 "Основание на договора" от
образеца на уведомлението се попълва код 18, съответстващ на допълнително
споразумение в случаите на чл.
121а, ал. 1, т. 1 КТ.
Следователно, от поставеното
в чл.
3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. изискване
уведомлението, което се изпраща до НАП, да е изготвено съгласно образеца по
Приложение № 1 и указанията за неговото попълване по т. 2, т. 8 и т. 10 следва,
че това уведомление трябва да бъде изпратено до НАП в тридневен срок от
сключване на допълнителното споразумение за командироване в рамките на
предоставяне на услуги по чл.
121а, ал. 1, т. 1 КТ, а не от посочената в същото начална дата на
командироването. Както беше посочено по-горе, щом допълнителното споразумение е
сключено на 17.03.2022 г., то тридневният срок започва да се брои от следващия
ден – от 18.02.2022 г. и изтича на 21.03.2022 г. по правилото на чл.60, ал.5 и ал.6 ГПК. Нарушението се счита довършено от деня, следващ изтичането на този срок,
т. е. на 22.03.2022 г., както правилно е прието от административнонаказващият
орган. Следователно не е налице поддържаното във възражението по касационната
жалба съществено процесуално нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
На следващо място, наведеният във възражението довод за незаконосъобразност
относно съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението, настоящият
касационен състав намира за неоснователен. В настоящия случай, като участващ в
проверката е свидетелят Росен Русанов, който е служител в ДИТ и това негово
качество не изключва качеството му на свидетел по акта. Съгласно чл. 40, ал.4 от ЗАНН, законодателят е предвидил и възможност АУАН да се състави в отсъствието
на каквито и да е свидетели, а процесното нарушение е установено на базата а
официални документи, предоставени от наказаното дружество-работодател.
Неоснователно
се явява и възражението на ответника по касация за нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Както се приема и в задължителната съдебна практика
(вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. №
3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по
н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване
на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал.1, изр.второ от ЗАНН, не е легално
дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични
в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му
признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Изрично се приема,
че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване
и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е
отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено. Поради това
възможността нарушителят да бъде открит от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе чрез използване на предоставения с чл.62, ал.3,
изр.второ от КТ електронен достъп в реално време до регистъра на трудовите
договори, воден от НАП, не означава, че нарушението ще се счита незабавно
открито с изтичане на тридневния срок за подаване на уведомлението и липсата на
данни за постъпването му в информационната система на НАП. Както се сочи и в
съставения АУАН, нарушителят е бил открит при извършената на 24.06.2022 г.
проверка, а самият АУАН е съставен на 08.07.2022 г., т.е. безспорно в рамките
на тримесечния срок по чл.34, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира за неоснователни изложените
мотиви в решението на въззивния съд и развитите доводи на ответника по касация,
относно допуснато процесуално нарушение, поради непосочване на място на извършване
на нарушението, което се явявало различно от мястото на установяването му. Непосочването на
мястото на извършване на нарушението в случая не води до съществено опорочаване
на административнонаказателната процедура, респ. до отмяна на финализиращия
акт. Санкционираното в случая деяние е под формата на бездействие, поради което
е ясно, че мястото на извършването му е там, където е било дължимо съответното
действие – т.е. по седалището на дружеството. Така допуснато нарушение в случая
по никакъв не начин не е възпрепятствало наказаното лице да упражни правото си
на защита, поради което само по себе се не е достатъчно да обоснове отмяна на
наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав не споделя мотивите
изложени в първоинстанционното решение, че при даденото от ДИТ задължително
предписание по повод отстраняване на констатираното нарушение, след като не е
изтекъл срокът за изпълнението му или не е установено неизпълнението му,
издаденото процесно НП е незаконосъобразно .
Прилагането на принудителни административни мерки,
каквото се явява издаденото задължително предписание за неговия адресат и
ответник в настоящето производство, и привличането към
административнонаказателна отговорност не са взаимоизключващи се и няма пречка
контролните органи да използват и двата способа за въздействие спрямо
нарушителя за да го подтикнат към законосъобразно поведение и да осигурят
превенция спрямо евентуални бъдещи нарушения. Този извод може да бъде направен
и по аргумент от разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, според която принудителни
административни мерки могат да бъдат прилагани спрямо нарушителя и за
отстраняване на последиците от извършените нарушения, в каквато хипотеза се
намираме в настоящия случай. Отстраняването на последиците от допуснато
нарушение не би могло да бъде приравнено на заличаване факта на извършеното нарушение,
особено в случаите на формално нарушение, каквато хипотеза е налице по делото.
Не се споделят мотивите на въззивния съд и възраженията
на ответника в касационното производство за съществени процесуални нарушения
при описание на нарушението. В АУАН и НП нарушението е описано пълно и ясно, с
всички елементи от обективната страна на състава му. Така е гарантирано правото
на защита на наказаното лице да разбере какво конкретно противоправно деяние му
е вменено за извършено и на какво основание е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Процесното НП е законосъобразно. Като го е отменил Районен
съд - Русе е постановил неправилно решение. При условията на чл. 227, ал. 1 АПК то следва да бъде отменено от настоящата инстанция,
а при постановяване на акт по съществото на спора - наказателното постановление
следва да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода на делото и на основание на чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ДИТ-Русе следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за настоящото касационно производство, за първоначалното разглеждане на
делото от АС-Русе, както и за производствата пред РРС –
първоначалното и това след връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, в което е постановено оспореното понастоящем решение. Възнаграждението, съгласно чл. 63д, ал.5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя на по 80 лв. за всяка от инстанциите
или общо 320 лв. (4 х 80 лв.), тъй като делото е
разглеждано два пъти от всяка от двете съдебни инстанции.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 и чл.222,
ал.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН , Административен съд –
Русе
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 555/31.07.2023
г., постановено по а.н.д.№984/2023 г. по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-002021/27.07.2022
г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което на „Рея Кеър
България” ЕООД, със седалище: гр.Русе, с ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание
чл. 414, ал. 1, вр. чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от КТ..
ОСЪЖДА „Рея Кеър България“ ЕООД, със
седалище: гр.Русе, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе сумата 320 (триста и двадесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за производствата пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: